Р Е Ш Е Н И Е
№ 1311 10.07.2019г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на седемнадесети юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 1646 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Административното дело е
образувано по жалба от „РВР КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, адм. център „Сапфир“ етаж 3, чрез
представляващия Ю.Л.З., против Ревизионен акт
№ Р-02000217005182-091-001/20.03.2018г., издаден на основание чл.119,
ал.2 от ДОПК от Р.К.Т.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Бургас, възложил ревизията и Г.В.В.на длъжност старши инспектор по приходите
при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
131/12.06.2018г. на Ирена С. Андонова - директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална
агенция за приходите.
С жалбата се иска отмяна на
ревизионен акт като незаконосъобразен и присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание оспорващата
страна „РВР КОМЕРС“ ЕООД се представлява от адвокат Г.Н., която поддържа
жалбата като претендира за присъждане на разноски. Представя по делото писмени
бележки, в които излага допълнителни съображения относно незаконосъобразността
на оспорения ревизионен акт.
Ответната
страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.
Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно и
своевременно призован, се представлява от главен юрисконсулт Васил М., който
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и претендира за присъждане на
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
2744.00 лева.
Съдът,
като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, ведно с доводите
и изразените становища от страните, прие за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000217005182-020-001/07.08.2017г., изменена със Заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217005182-020-002/09.10.2017г.
и № Р-02000217005182-020-003/09.11.2017г.
Ревизията е извършена по отношение на „РВР КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, адм. център
„Сапфир“ етаж 3, представлявавано от Ю.Л.З. и е с обхват задължения по ЗДДС за
данъчен период от 01.09.2016г. до 31.01.2017г. През посочените периоди основната дейност е строителство на жилищни сгради,
отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти.
С
оглед установяване на необходимите факти и обстоятелства административният
орган е предприел действия по реда на чл.37, ал.3, чл.45, чл.53 и чл.56, ал.1
от ДОПК, като в процеса на административното производство са извършени насрещни
проверки на доставчика и са изискани доказателства от ревизираното лице. Въз
основа на установените факти и обстоятелства е съставен Ревизионен доклад №
Р-02000217005182-092-001/24.01.2018г., който връчен по електронен път на
задълженото лице „РВР КОМЕРС“ ЕООД на 31.01.2018г.
На основание констатациите на Ревизионния доклад е
издаден Ревизионен акт № Р-02000217005182-091-001/20.03.2018г., с който по
отношение на дружеството жалбоподател на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69,
ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС не се признава правото за
приспадане на данъчен кредит.Ревизионният акт е бил връчен електронно на
задълженото лице „РВР КОМЕРС“ ЕООД на 28.03.2018г.
Недоволен
от така издадения ревизионен акт жалбоподателят го оспорил по административен
ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас с жалба вх.№
04-Р-Ж-81/17.04.2018г., чрез ТД на НАП Бургас с жалба вх.№
ИТ-00-3464/10.04.2018г., в частта с която не му е признато право на данъчен
кредит в размер общо на 64 878.98 лв. и лихви за просрочие 8 917.75
лв. по фактури, издадени от „Дийлс плюс”ЕООД за данъчните периоди 01.09.2016г.
– 30.09.2016г. и 01.01.2017г. – 31.01.2017г., по периоди както следва:
01.09.2016г. – 30.09.2016г. – главница 60 000.00 лв и лихва 8 404.06
лв и за периода 01.01.2017г. – 31.01.2017г. – главница 4 878.98 лв. и
лихва 513.69 лв.
С
Решение № 131/12.06.2018г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на
НАП Ирена С. Андонова е потвърдила обжалвания Ревизионен акт №
Р-02000217005182-091-001/20.03.2018г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Р.К.Т.на длъжност началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Г.В.В.на длъжност старши
инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, като
законосъобразен.
Решението
е било връчено на дружеството по електронен път на 14.06.2018г.
С жалба Вх.№ 04-Р-Ж-84#5/20.06.2018г.
подадена чрез решаващия орган до Административен съд – Бургас, жалбоподателят
оспорил потвърденият от Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ гр.Бургас ревизионен акт, на основание на която е
образувано настоящото административно дело.
За да постанови оспорения
административен акт органът по приходите е приел за установено следното:
Според отразеното в констативната част на РД, през ревизирания период „РВР
КОМЕРС“ ЕООД е извършвало основна дейност строителство на жилищни сгради, отдаване под наем и експлоатация на
собствени недвижими имоти. Дружеството е било инвеститор в многофункционална
сграда в УПИ VІІ-498, кв.5901, к.к.Слънчев бряг – Запад, комплекс „Сапфир-
С оглед установяване на необходимите
факти и обстоятелства административният орган е предприел действия по реда на
чл.37, ал.3, чл.45, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, като в процеса на
административното производство са извършени насрещни проверки на доставчика
„Дийлс плюс” ЕООД и е изискал представяне на документи и писмени обяснения,
удостоверяващи реално извършени доставки на стоки към „РВР КОМЕРС“ ЕООД, както
от доставчика, така и от ревизираното дружество.
Във връзка с доказване реалността на доставките извършени от „Дийлс плюс”
ЕООД, на ревизираното дружество са връчени искания за представяне на документи
и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-02000217005182-040-001/15.08.2017г.
и № Р-02000217005182-040-002/13.12.2017г., с които е изискано представяне на
цялата търговска и счетоводна документация, свързана с посочените доставчици и
доказателства, удостоверяващи реално получени от тях доставки.
На основание чл.45, ал.2 от ДОПК е изпратено е
Искане за извършване на насрещна проверка № Р-02000217005182-141-001/19.09.2017г. за доставчик „Дийлс плюс"ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********
до ТД на НАП
- гр.София
град във връзка с издадени фактури на „РВР Комерс"ЕООД както следва:
ф-ра №
3/27.09.2016г.
данъчна основа 300 000.00 лв., ДДС 60000.00
лв. - аванс
СМР и ф-ра №11/30.01.2017г. с данъчна основа 24
394.90 лв. ,
ДДС 4878.98 лв.- СМР – Договор.
В отговор на искането за
насрещна проверка е изготвен Протокол № П-22221017165285-141-001/10.11.2017г., с който е
констатирано следното: „Дийлс плюс"ЕООД е вписано в Търговския регистър на
Агенция по вписванията на 16.08.2016г. По реда на ЗДДС
дружеството е регистрирано, считано от 26.08.2016г. и дерегистрирано от дата 20.10.2017г. Предмет на дейност на
дружеството по данни от Агенция по вписвания е: Строителна, ремонтна и
проектно-конструкторска дейност, промишлен и битов дизайн, търговска и външно
търговска дейност, маркетинг, трансфер, инженеринг, реклама, сервизни и битови
услуги, търговско представителство и посредничество; покупка на стоки и други
вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид;
представителство и посредничество.; комисионни; покупка; строеж или обзавеждане
на недвижими имоти с цел продажба; внос и износ на стоки.
Във връзка с проверката е
изготвено ИПДПОЗЛ с изх.№ П--22221*********-040-001/21.09.2017г. Извършени са две
посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция с цел връчване
на ИПДПОЗЛ с изх.№ П--22221*********-040-001/21.09.2017г., за което са съставени Протоколи Кд.73
с № 0802464/04.10.2017г. и № 0802465/13.10.2017г. При извършените
посещения не е открит представляващ дружеството и/или упълномощено от него,
лице за контакт с органите на НАП.
Изготвено е съобщение по реда на чл.32 от ДОПК с №
П-22221017165286-С32- 001/13.10.2017г., което е поставено на 13.10.2017г. на определено за това
място в офис „Център" при ТД на НАП София и е публикувано на
интернет-страницата на НАП. Съобщението е изпратено по пощата с обратна
разписка на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция, съвпадащ с
адреса по чл.8 от ДОПК и на декларирания от дружеството електронен адрес. След
изтичане на законовия срок съобщението бил свалено на 30.10.2017г. от Интернет
страницата на НАП с Протокол за сваляне на съобщение по чл.32 от ДОПК №
П-22221017165285-П32-001/10.11.2017г. и от определеното
място за поставяне в офис „Център" при ТД на НАП София. ИПДПОЗЛ №
П-22221017165285-040-001/21.09.2017г. е връчено на
управителя на дружеството по чл.32 от ДОПК. Към датата на издаване на протокола
от 10.11.2017г. не са представени изисканите документи по ИПДПОЗЛ №
П-22221017165285-040-001/21.09.2017г.
При извършена проверка в информационната система
на НАП се установи, че цитираните фактури с номера: - №
**********/27.09.2016г. и № **********/30.01,2017г. са включени в дневника за
продажби на „Дийл плюс"ЕООД за съответния период.
В резултат на гореописаното ревизиращият орган е
приел, че не може да се извърши проверка на изисканите първични документи, за
да бъде доказано наличието на реално извършени доставки по цитираните фактури,
тъй като не са били установени: предметът на доставките; отразяването на
декларираните фактури в счетоводството на дружеството „Дийл плюс" ЕООД;
наличие на договори между дружествата относно извършване на доставките с
приложени съпровождащи ги документи; документи за извършен транспорт/ фактури,
товарителници и др.; място и дата на извършване на доставките; наличие на
кадрова обезпеченост, собствени или наети складови помещения и др. за
съхранение на стоките; доказателства за извършено реално разплащане по
фактурите, както и наличие на предходни доставчици.
При ревизията е установено, че за периода от 01.09.2016г. до 31.01.2017г., през който са
издадени фактурите на „РВР КОМЕРС“ ЕООД на доставчика "Дийлс плюс"
ЕООД, е извършена данъчна ревизия. Същата е приключила с издаването на РА
№Р-22221*********-091 -001/06.11.2017г. ведно с придружаващия го
Ревизионен доклад № Р-22221*********-092-001/08.09.2017г. В резултат на
ревизията е установено, че дружеството не притежава ДМА, материална, техническа
и кадрова обезпеченост за извършените от него доставки и посоченият ДДС във
фактурите от ,Дийлс плюс"ЕООД
с ЕИК ********* е дължим по смисъла
на чл.85 от ЗДДС - данъкът е изискуем от
и от всяко лице, което посочи данъка в документ по чл.112 от ЗДДС.
В резултат на извършения анализ
на събраните доказателства в хода на извършената насрещна проверка ревизиращият
екип и приел, че не следва да кредитира процесиите фактури и направил извода,
че за „РВР КОМЕРС“ ЕООД не възниква право на приспадане на данъчен кредит по
смисъла на чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС във връзка с чл.6, чл.25 и чл.70, ал.5 от ЗДДС по процесиите фактури, тъй като посоченият в тях данък е начислен
по чл.85 от ЗДДС от издателя „Дийл плюс"ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
В рамките на съдебното производство по делото са
възложени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, заключенията на
които бяха изготвени от инж. Б.К.К.. Беше възложена също така и
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която беше изготвено от Събина
Василева Арабаджиева.
Според заключението на СТЕ описаните по видове СМР в
издадените от доставчика "Дийлс плюс" ЕООД протоколи актове обр.19
към „РВР КОМЕРС“ ЕООД са изпълнени, като за изпълнението им е необходимо
дружеството да разполага с кадрови ресурс в рамките на от 2 до 8 работници,
съобразно вида СМР. От техническа страна е необходимо наличието на строителен
подемник. В заключението е посочено, че изводите на вещото лице са правени на
основание предоставената й техническа документация и чрез оглед на място на
многофункционална сграда в УПИ VІІ-498, кв.5901, к.к.Слънчев бряг – Запад. В
съдебно заседание вещото лице заяви, че от огледа на място на процесната сграда
не може да се направи извод, дали количествата на актуваните СМР съответстват
на реално изпълненото, както и че не е правила пълни замервания на сградата, а
само частични такива.
От заключението на ССчЕ се установява, че поради липса на
счетоводни справки не може да се установи как са отразени счетоводните регистри
на доставчика на процесните фактури. По отношение на фирмата доставчик
"Дийлс плюс" ЕООД е установено, че същият не е имал кадрова и
ресурсна обезпеченост да извърши процесните доставки. Изводът на вещото лице е,
че жалбоподателят е водил счетоводството си съгласно изискванията на Закона за
счетоводството и счетоводните стандарти и процесните фактури са осчетоводени,
но поради липса на конкретни данни не може да се твърди, че жалбоподателят е вложил
направените СМР в последващи облагаеми доставки. По отношение на доставчика
"Дийлс плюс" ЕООД не може да се установи дали е водено счетоводство,
поради липса на счетоводни справки за това.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на
административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването – ревизираното дружество.
Разгледана по същество същата се
преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е Ревизионен акт № Р-02000217005182-091-001/20.03.2018г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Р.К.Т.на длъжност началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Г.В.В.на длъжност старши
инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 131/12.06.2018г. на Ирена С. Андонова - директор на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно
управление на Национална агенция за приходите, с
който по отношение на дружеството жалбоподател „РВР КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК
*********, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с
чл.70, ал.5 от ЗДДС не се признава правото за приспадане на данъчен кредит в
размер общо на 64 878.98 лв. и лихви за просрочие 8 917.75 лв. по
фактури, издадени от „Дийлс плюс”ЕООД за данъчните периоди 01.09.2016г. –
30.09.2016г. и 01.01.2017г. – 31.01.2017г., по периоди както следва:
01.09.2016г. – 30.09.2016г. – главница 60 000.00 лв и лихва 8 404.06
лв и за периода 01.01.2017г. – 31.01.2017г. – главница 4 878.98 лв. и
лихва 513.69 лв.
Ревизионния акт е издаден от
компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в обема на
правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен от Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000217005182-020-001/07.08.2017г., изменена със
Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000217005182-020-002/09.10.2017г. и № Р-02000217005182-020-003/09.11.2017г.
Ревизионният акт е издаден в
рамките на законоустановените срокове в съответствие с изискванията на
разпоредбата на чл.120 от ДОПК относно формата и съдържанието му. С оглед
изложеното съдът намира, че не са налице пороци касаещи формалната и
процесуална законосъобразност на оспорения административен акт.
Съдът намира, че ревизионният акт
е издаден в съответствие с материалните разпоредби на закона предвид следното:
Според нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрираното лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за
стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява
сложен фактически състав, правните последици, от който могат да възникнат само
ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Безспорно прието в правната
теория и практика е, че признаването на правото на приспадане на данъчен кредит
е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко
извършване на услуга. При липса на реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение
за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се
поражда право на данъчен кредит /чл.70, ал.5 от ЗДДС/.
Изводът за наличие или липса на реална доставка е плод на оценка на установени
факти и обстоятелства от обективната действителност, Реалното
извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при
осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени
доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска
операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка
от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и
осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието
на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода
за неизвършени реално доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.
За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице следва да докаже
материално-правните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото
на приспадане.
В конкретния случай предмет на
установяване и преценка е фактът на реално осъществяване на доставките по
фактури, издадени от „Дийлс плюс” ЕООД за данъчните периоди 01.09.2016г. –
30.09.2016г. и 01.01.2017г. – 31.01.2017г., по които жалбоподателят претендира
право на приспадане на данъчен кредит.
Според чл.71, ал.1, т.1
от Закона за данък върху добавената стойност условие за да изпълни правото си
на приспадане на данъчен кредит данъчно задълженото лице е необходимо да
притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити
в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115, в който данъкът да е посочен
в отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е
получател.
С оглед събраните в административното
производство доказателства органът по приходите е приел, че няма реално
осъществени доставки по фактурите издадени от „Дийлс плюс” ЕООД както
следва: фактура № 3/27.09.2016 на стойност
300 000.00 лв и ДДС 60 000.00 лв, с предмет на доставка аванс по
договор за СМР и фактура № 11/30.01.2017г.
на стойност 24 394.90 лв и ДДС 4 878.98 с основание СМР по договор.
За да обосноват тези изводи ревизиращите
органи са посочили, че в резултат на
извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че за периода, през който са издадени фактурите, предмет на
спора, доставчикът „Дийлс плюс“ ЕООД е
декларирал множество доставки на СМР услуги към други дружества, при това в
особено големи размери, но в административната преписка не били представени
доказателства, удостоверяващи, че дружеството е разполагало с необходимия брой
наети лица за осъществяване на въпросните СМР, респ. за тяхното командироване в
населените места, за където се твърди, че са били предоставени СМР услугите. С оглед на това, недоказано за органа по приходите е
обстоятелството с какви работници са били осъществени фактурираните строителни
услуги, в т.ч. и извършените СМР на обекта на жалбоподателя, в изпълнение на
сключения между тях договор за извършване на довършителни работи с дата
31.08.2016г. (л.83-85 от делото). Във въпросния договор е посочено, че
„страните се договарят и споразумяват, че определените с количествена сметка
по-долу, единични цени на различните видове строително-монтажни работи са
твърдо договорени и не подлежат на промяна при никакви обстоятелства за срока
на договора. Единичните цени на различните видове работи включват: цена за
труд, както и печалба на изпълнителя“, като в чл.2, ал.1 е посочено, че „общата
стойност на договорените СМР е 389 273.88 лв. с вкл. ДДС“.
Имайки предвид договореното и писмените
обяснения на управителя на дружеството-жалбоподател, ревизиращия екип е приел,
че вложените материали при извършването на строително-монтажните работи са
изцяло за сметка на възложителя „РВР КОМЕРС“ ЕООД, като в подкрепа на този
извод са и приложените заверени копия на фактурите, с които са били закупени
материалите, необходими за извършването на договорените СМР. Същевременно при
извършената от органа по приходите съпоставка
на данните, съдържащи се в представените документи – договор за
извършване на довършителни работи, сключен на 31.08.2016г., Акт обр.
19/27.01.2017г., фактури № **********/01.03.2017г. и № **********/06.03.2017г.,
издадени от „Фючър девелопментс“ ЕООД, удостоверяващи доставката на вложените
от „Дийлс плюс“ ЕООД материали, същият е установил несъответствие, изразяващо
се във факта, че материалите, за които се твърди, че са вложени при
извършването на СМР са били закупени месец след като услугите са актувани. Не
са представени документи и съответните счетоводни записвания, доказващи, че
материалите са били доставени по-рано. В подкрепа на извода, че договорените и
фактурирани СМР услуги не са били реално извършени от „Дийлс плюс“ ЕООД е посочено
и обстоятелството, че не е представен с оглед договореното с чл.5, ал.2,
констативен протокол, подписан от упълномощени представители на двете страни,
удостоверяващ причината, довела до неспазване на договорения в чл.3 срок за
изпълнение на работата – 90 календарни дни от сключването на договора. В
нарушение на чл.12 от договора „изпълнителят е бил длъжен да представи на
възложителя Удостоверението си от Камарата на строителите, удостоверяващо
притежаваната от него квалификация за извършените видове СМР, такова не е
представено в ревизионното производство и не става ясно дали „Дийлс плюс“ ЕООД
го притежава въобще.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за
правилен и обоснован изводът на ревизиращия екип, че дружеството-жалбоподател
не е представило надлежни доказателства за кадрова и материална обезпеченост на
доставчика „Дийлс
плюс“ ЕООД, че може да извърши
твърдените СМР на обект многофункционална сграда в УПИ 498 по плана на
к.к.„Слънчев бряг“. В подкрепа на този извод е и заключението на изготвената по
делото ССчЕ, че фирмата доставчик "Дийлс плюс" ЕООД не
е имала кадрова и ресурсна обезпеченост да извърши процесните доставки, което
съдът кредитира напълно, като мотивирано и обосновано.
Същевременно съдът не кредитира напълно заключението на
изготвената по делото СТЕ, че описаните по видове СМР в издадените от
доставчика "Дийлс плюс" ЕООД протоколи актове обр.19 към „РВР КОМЕРС“
ЕООД са изпълнени, с оглед заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че при
извършения от нея оглед на процесната сграда не могло да се направи извода, че
количествата на актуваните СМР съответстват на реално изпълненото. Отделно от
това вещото лице заявява, че при извършения оглед не е правила пълни замервания
на сградата, а само частични такива. Видно от заключението на СТЕ, изводите на
вещото лице са направени единствено въз основа на съдържащите се в делото
документи и съобразно представената му от жалбоподателя техническа
документация. След като в подкрепа на изводите си, до които е достигнало вещото
лице, не е представило резултати от конкретни замервания на място и съответни
изчисления, направени въз основа на тях, които по категоричен и недвусмислен
начин могат да докажат вида, количеството и начина на техническо изпълнение на
процесните СМР, заключението на СТЕ не може да бъде прието за доказано и
обосновано в необходимата степен да обоснове крайното решение по спора на
делото. В тази връзка следва да се има предвид, че приемането на заключението
като доказателство по делото не отменя задължението на съда да извърши
преценката му в съвкупност с останалите доказателства и да прецени
доказателствената му тежест и значение спрямо всички тях.
В подкрепа на извода за
липса на доказателства за реално осъществени доставки по процесните фактури е обстоятелство,
че по отношение на разплащането между доставчика и
получателя, е установено, че със средствата по банковата сметка на „Дийлс
плюс“ ЕООД се е разпореждал управителя на дружеството
Красимир Кирилов Цветков, който на датата, на
която е получен фактурирания с № 3/28.09.2016г. аванс в размер на 60 000, го
е изтеглил в брой и по делото не са представени документи, от които да е видно,
че изтеглените средства са постъпили отново в патримониума на дружеството. Т.е.
следва да се приеме, че не е извършено реално плащане по процесната доставка,
което още веднъж обосновава извода за нейната привидност.
От гореизложеното следва, че в ревизионното и настоящото производство не са ангажирани безспорни доказателства за наличие на доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.11 от ППЗДДС, поради което за ревизираното дружество не са налице предпоставките, регламентирани в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС по отношение на доставките на стоки от „Дийлс плюс“ ЕООД, поради което жалбата срещу оспорения ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и с
оглед заявеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 744.00 лева, съобразно материалния интерес.
Водим от горното и на основание
чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РВР КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, адм. център
„Сапфир“ етаж 3, чрез представляващия Ю.Л.З., против Ревизионен
акт №
Р-02000217005182-091-001/20.03.2018г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Р.К.Т.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас,
възложил ревизията и Г.В.В.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на
НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 131/12.06.2018г.
на Ирена С. А.- директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който по отношение на дружеството жалбоподател „РВР КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК
*********, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с
чл.70, ал.5 от ЗДДС не се признава правото за приспадане на данъчен кредит в
размер общо на 64 878.98 лв. и лихви за просрочие 8 917.75 лв. по
фактури, издадени от „Дийлс плюс”ЕООД за данъчните периоди 01.09.2016г. –
30.09.2016г. и 01.01.2017г. – 31.01.2017г., по периоди както следва:
01.09.2016г. – 30.09.2016г. – главница 60 000.00 лв и лихва 8 404.06
лв и за периода 01.01.2017г. – 31.01.2017г. – главница 4 878.98 лв. и
лихва 513.69 лв.
ОСЪЖДА „РВР КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, адм. център „Сапфир“ етаж 3, да
заплати на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП за приходите направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 744.00 /две хиляди седемстотин четиридесет и четири/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: