Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260696
Гр. Пловдив, 11.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, ІV н. с. в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на
секретаря ВАНЯ КОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6045/2020г.
по описа на ПРС, IV н. с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от П.Б.Б., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № 0017769, издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ вр. чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ му
е наложено административно наказание глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
По
съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят
Б. моли съда да отмени атакувания ЕФ като незаконосъобразен. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява. В депозирана до съда молба
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и направеното в
нея искане. Претендира направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище навежда
доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за нейното отхвърляне като
неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до размера на
минимално предвиденото в закона. Претендира направените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в срок, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
Обжалваният ЕФ Серия
Г № 0017769 е издаден срещу П.Б.Б., ЕГН ********** за това, че на 20.05.2020 г.
в 12:22 ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до № 27, като лице,
притежаващо лек автомобил „Ланчия Дедра 1.8“ с рег. № ****, регистрирано в
Република България, което не е спряно от движение, не е сключил застраховка
„Гражданска отговорност“, с което е нарушил разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
/АТСС/ № SD2D0011. Извършена била служебна проверка в Гаранционен фонд, която потвърдила, че
към процесната дата /20.05.2020г./ за конкретното МПС с рег. № **** няма сключена активна застраховка „Гражданска отговорност“.
Така изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на доказателствата
по делото, които сочат на управление в посочените в ЕФ време и място на
процесния лек автомобил, регистриран на територията на Република България, от
жалбоподателя, като негов собственик, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съдът обаче приема,
че са налице основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното
производство по неговото издаване.
В разглеждания
случай административно нарушение, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ, е
установено с АТСС № SD2D0011, което е одобрен тип средство за измерване, видно
от Удостоверение № 18.02.5133 и Допълнение № 18.07.5133.1 към него, ведно с
приложение към Допълнение 18.07.5133.1 към Удостоверение № 18.02.5133. Видно от
същите използваното АТСС представлява пътна радарна система тип m*SpeeDet
2D, която съгласно легалната дефиниция на §6 т.65 от ДР на
ЗДП е мобилно АТСС, прикрепено към превозното средство. Предвид това и съгласно
изричната разпоредба на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението
към наредбата. Посоченият протокол представлява официален свидетелстващ
документ, който се съставя по смисъла на горепосочената разпоредба на наредбата
и съдържа строго определени реквизити. Неговото изготвяне е императивно и
представлява основна гаранция за законосъобразност и прозрачност на процедурата
по установяване на нарушение с АТСС. В конкретния случай от страна на съда е
изискано представянето на протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
за използване на техническото средство, с което е било установено нарушението,
във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ. С писмо УРИ № 103000-20974/03.11.2020
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив съдът е уведомен, че
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за използване на АТСС не
е изготвен на процесната дата, тъй като техническото средство било монтирано
върху служебно моторно превозно средство и функционирало непрестанно, като не
можело да бъде определено начало и край на контролирания участък. Според
настоящия съдебен състав, неизготвянето на протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е нарушение на установените правила за работа с АТСС и
представлява съществено нарушение на процесуалните правила в процедурата при издаване
на ЕФ. В тази връзка и предвид доводите в получения отговор на наказващия орган
за причината защо не е съставен протоколът, съдът намира за необходимо да
отбележи, че обстоятелството, че използваното в случая АТСС е неподвижно
прикрепено към патрулното МПС не го превръща в стационарно АТСС и не отменя
задължението за надлежно издаване и попълване на протокол по чл.10 от наредбата.
Това е така, доколкото посочената по-горе дефиниция за мобилно АТСС сочи за
такива прикрепени към превозните средства, докато стационарни са само АТСС,
които са неподвижно прикрепени към земята и за тях законът не изисква съставяне
на протокол при използване на АТСС. Дали преносимото АТСС е прикрепено към
служебен автомобил или е поставено на прилежащ терен, това по никакъв начин не
променя характера му на мобилно АТСС. Предвид изложеното и установеното
неизпълнение на задължението за съставяне на протокол за използване на АТСС,
съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Наред с горното и
във връзка с използването на АТСС за установяване на процесното нарушение,
съдът констатира допълнително основание за отмяна на разглеждания ЕФ като
незаконосъобразен. В случая приложение намира разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ, съгласно която, когато с АТСС е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал.1. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба от КЗ, за да е
извършено нарушението по дадената в ЕФ правна квалификация, следва да е
установено управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и това управление без застраховка
да е установено с АТСС. Тези съставомерни обстоятелства следва не само да се
установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото
само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото. В
случая това е сторено частично, доколкото в направеното в ЕФ описание на
нарушението липсва твърдение да е констатирано управление на процесния
автомобил така, както повелява нормата на чл.638 ал.4 от КЗ. Установената
празнота на изложените в ЕФ фактически обстоятелства е довело до непълнота при
описание на констатираното деяние, което представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя и
възможността му да разбере за какво конкретно негово поведение е ангажирана
отговорността му и да се защити срещу тези факти своевременно и в пълнота. Това
от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
По гореизложените
съображения съдът намира, че обжалваният ЕФ като незаконосъобразен следва да
бъде отменен.
С оглед очерталия
се изход на производството, съдът счита за основателно направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на направените разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което искането следва да бъде уважено, като съдът отхвърля
претенцията за разноски на въззиваемата страна. Доколкото жалбоподателят е
ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер на 200 лв. за адвокатски
хонорар, която кореспондира с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съдът счита, че следва да уважи в пълен размер претенцията на
жалбоподателя.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0017769, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на П.Б.Б., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. за нарушение на чл.483
ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ вр. чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.1
вр. чл.461 т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.Б., ЕГН **********
сумата в размер на 200 /двеста/ лв., представляваща направени разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.