Решение по дело №4257/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1901
Дата: 7 октомври 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20225330204257
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1901
гр. Пловдив, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330204257 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 3774157, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Р. Д. А. ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, вр. с
чл. 182, ал.1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва Електронния фиш /ЕФ/ като
незаконосъобразен и неправилен, прави искане за неговата отмяна. Сочи, че
ще представи допълнителни възражения, след запознаване с цялата
административнонаказателна преписка. Редовно призован чрез своя
процесуален представител, не се явява в съдебно заседание, не се явява и адв.
П..
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не
изпраща представител, но по делото е постъпило писмено становище от ст.
юрисконсулт Г.Б., в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на електронния фиш и се моли същият да бъде потвърден,
като се претендират и разноски. При евентуално уважаване на жалбата, прави
възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в
1
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на
04.07.2020 год. в 18:12 часа в гр. Пловдив, бул. "А.градско шосе“ срещу
номер 20 посока бул. „Цар Симеон“, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство и система ARH CAM S1, за превишаване на разрешената
скорост с 23 км/ч при управление на лек автомобил Мерцедес 500 с рег. №
*****. Автомобилът се е движил с установена стойност на скоростта 73 км/ч,
при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място, след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в резултат на което
превишил разрешената скорост с 23 км/ч. Установено било, че
горепосоченото МПС било собственост на жалбоподателя.
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Р. Д. А. е наложена глоба в
размер на 100 лева.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа
обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да
бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните
съображения.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и заснето с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 11743СА, вписана под №
5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.
Наред с това съгласно представения по делото Протокол за лабораторна
проверка № 57-С-ИСИС от 30.09.2019г., процесната видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
2
регистрационни номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 11743СА,
вписана под № 5126 е преминала последваща проверка в лабораторни
условия за точността на измерване, която е дала заключение, че АТСС
отговаря на метрологичните изисквания.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че на
07.04.2020 г., с локация посочена в ЕФ, е била измерена скорост на движение
от 76 км/ч при максимално разрешена скорост – 50 км/ч. Установеното
разминаване между отразената скорост в снимковия материал и т.нар.
наказуема скорост, която именно е посочена във фиша, както и изчисленото
на тази база превишение, е съобразено с предвидените грешки при измерване
на скорост при АТСС от 3 км/ч. В тази връзка отразената в ЕФ наказуема
скорост е изчислена в полза на водача, като действително установената
скорост е намалена.
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на Р. Д.
А., чиято собственост е процесният автомобил към момента на нарушението,
което се доказва от приложената по делото справка за регистрация на МПС.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да
са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от
12.05.2015 г. /Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.:
използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото
средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото
средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична
проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящия случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се
посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, с вписан № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, преминало е последваща техническа проверка, като
нарушението е извършено в срока й на валидност, т. е. в едногодишен срок от
30.09.2019 г. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е
3
попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и
неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във
фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на
движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка /в случая
общинска пътна мрежа/, посоката на задействане на АТСС, неподвижността
на режима на измерване, началото и края на работата по час и минута, в който
промеждутък и номер е и процесният клип, станал основа за издаване на
електронен фиш, броя на установените нарушения. По делото е приложен и
снимков материал на процесното МПС в нарушение, както и снимка на
разположението на мобилната камера, която го е заснела. При кумулативното
спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно гаранции,
че измерванията на техническото средство са точни и не са налице
изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При
наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че
всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице
достатъчно гаранции за точност на измерването.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело
електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на
формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и
материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на
жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните
изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от
значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение,
нито е ограничено правото му да направи и писмени възражения по него.
Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 км/ч. На приложената към
фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса,
ограничението на скоростта, посоката на движението, установява се
регистрационния номер на заснетия автомобил, координатите на АТСС,
отстоянието на автомобила от АТСС.
От правна страна съдът намира следното:
4
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности
на скоростта, като за населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 50 км/ч. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателят, че на
процесната дата и място не е управлявал посоченото в електронния фиш
МПС. От справката за собственост на КАТ се установява, че именно
жалбоподателят е собственик на процесното МПС. Съгласно Чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Според чл. 189, ал.5
ЗДвП собственикът може да снеме отговорността от себе си като подаде
декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с
прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика
електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В
обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно
какъвто е и процесния случай. Жалбоподателят не се е възползвал от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.
Относно възражението за невъзможност да разбере точното място на
извършване на нарушението според настоящия съд същото максимално точно
е описано в ЕФ – а именно гр. Пловдив, бул. "А.градско шосе“ срещу номер
20, като изрично е посочена и посока на движение бул. „Цар Симеон“. В този
смисъл това описание не буди съмнение или затруднение жалбоподателя да
разбере съществен елемент от състава на нарушението. Нещо повече,
абсолютно същото място на извършване на нарушението, с конкретизиране и
на географските координати на разполагане на техническото средство е
посочено и в приложеното по делото статично изображения и в протокола по
5
чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна
практика представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и
спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата
законосъобразност.
На следващо място, действително в ЕФ не е изрично посочено, че
превишената разрешената максимална скорост се отнася за населено място,
това обаче става ясно след като е посочено че нарушението е извършено в гр.
Пловдив, което съответства и на приложената санкционна норма на чл. 182,
ал. 1, т.3 от ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът намира за безспорно установено е, че на
04.07.2020 г. в 18:12 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил Мерцедес
500 с рег. № ***** като се е движил в гр. Пловдив, бул. "А.градско шосе“
срещу номер 20 посока бул. „Цар Симеон“, при въведено ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населени места със скорост 73 км/ч, при което е
превишил максимално допустимата с 23 км/ч.
Извършвайки деянието, предмет на издадения фиш, нарушителят виновно
не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е
управлявал МПС в градски условия с 23 км/ч над допустимото и по този
начин е извършил деянието си с пряк умисъл.
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва
да понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като превишената скорост е повече от 20 км/ч
над допустимата, а именно в размер на 23км/ч. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка
от страна на съда.
Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат
6
присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда
съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между
80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5, вр. ал.1
и чл.63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3774157, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който на Р. Д. А. ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Д. А., ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Пловдив сумата в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7