Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.02.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7375/2015г. по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.11, ал.4 ПП ЗСПЗЗ.
Образувано е
по жалба на Д.Г.Д., ЕГН **********
срещу Заповед №
*. на кмета на Община *, с която на основание чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ е одобрено решение по т.5 от протокол от *. на комисия по чл. 11, ал.4
ППЗСПЗЗ, назначена със заповеди № * г., изменена със заповед № *. и № *. за определяне на застроени части по чл. 11, ал.4
ППЗСПЗЗ за ПИ 693 от ПКП на к.к. *, с площ 1683кв.м. Жалбоподателят
счита обжалваната заповед за нищожна, издадена при съществени процесуални
нарушения и материалния закон, което я прави и незаконосъобразна. Твърди, че
заповедта е издадена в противоречие с влязло в сила решение № * по к.а.д.№ *. на Административен съд *, с което е била отменена предходна заповед
№ *. В нарушение
указанията на съда, административният орган е издал обжалваната понастоящем адм. заповед с идентично съдържание на предходната, като
наред с това я е издал на същите правни основания като предходно отменената от
съда. Твърди, че в заповедта не е посочено в каква територия попада имота, за
който е прието, че липсват незастроени части подлежащи на застрояване, липсват
данни как е определено застрояването, неговата площ, прилежащи площи, което е
прави немотивирана и издадена в нарушение на материалния закон. Не става ясно и
какви туристически обекти е имал предвид адм.орган,
за да изчисли площи на курортист. Моли съдът да постанови решение, с което да
обяви за нищожна или отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.
Административният орган- кмета на Община *, чрез процесуалния си представител застъпва становище за неоснователност
на жалбата. Твърди, че имотът е изцяло застроен, тъй като реализираното
строителство попада в приложното поле на пар.1в ДР на
ППЗСПЗЗ и е съобразен с изискванията на чл.27, ал.3 от Наредба № 7/22.12.2003г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Този си извод, адм.
орган е изградил при съобразяване факта, че имотът попада в територия- курортен
комплекс, с изградени почивни станции и след съпоставки на легловата
база с минималния размер на нормативно установената площ за курортист.
Претендира разноски за юк.възнаграждение.
Заинтересованите страни Съюз на българските писатели и „Б.м.в.” *, *** изразяват становище за неоснователност
на жалбата.
При разглеждането
й по същество, съдът като съобрази събраните
по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Настоящото производство се развива
след предходна отмяна на заповед № *. на Кмета на Община *, с която на основание чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ е
одобрена застроената площ от имот № *. Заповедта, след
проведен съдебен контрол е била отменена от касационния съд с решение № *. по к.адм.д. № *. по описа на Административен съд * и върната като преписка
на административния орган с указания по приложението на материалния закон. Материалите
по посоченото дело, ведно с приложените по него гр.д. № *. по описа на ВРС, гр.д. *. на ВРС и к.адм.д. № * на Административен съд * са изискани и приложени по настоящото дело.
С решение на ОСЗ * № *. /л.29, гр.д. № * ВРС/ по заявление вх. №
*. в полза на настоящия жалбоподател е било признато право на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот представляващ лози с
площ от 1500кв.м., находящ в строителните граници на *, м-ст *, имот № 693 по КП от *. Липсват обозначени граници на имота, тъй като решението е поставено по
реда на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ.
Със заповед № *. на Кмета на Община * /л.9, гр.д. *. ВРС/ е одобрена застроената площ от имота в размер на
1683кв.м. при съобразяване чл. 27, ал.3 от Наредба № 7, доколкото имотът попада
в строителни граници и съобразяване фактическото му застрояване.
С решение № *. по к.адм.д. № *. по описа на Административен съд *, горната заповед е била
отменена, като делото е върнато като преписка на адм.
орган с указания по приложението на закона и в частност при съобразяване
правилата на Наредба № *. и наличната площ от
имоти № * и № *, от която може да се възстанови площ в имот бивш № *- този на жалбаподателя.
Със заявление от *. жалбоподателят е
сезирал Община * с искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ
при спазване указанията дадени от съда.
Със заповед № *. на Кмета на Община * и на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ по молба на настоящия жалбоподател и
в изпълнение на влязлото в сила решение № *. на Административен съд *, е била одобрена свободната
от застрояване площ от имот * по ПКП на кк „*”. Така от обща площ на
имота от 1683кв.м. е определена общо застроена площ от 1683кв.м.
Горната заповед е издадена в изпълнение решение по т.5 от протокол от *. на техническата комисия назначената със заповеди на кмета на общината.
Комисията е мотивирала решението си с приложението на чл. 27, ал. 3 от Наредба
№ 7/2003г. и въз основа на това е достигнало до решение, че не е налице
свободна за застрояване площ за бивш имот № * по ПКП на кк. „*”.
Към заповедта на кмета е приложена и скица на процесния
имот № *, съобразно която част от имота с площ от 1159кв.м. попада в ПИ № * по КК и с площ от 524кв.м. попада в имот № * по КК.
От заключението на вещото лице инж. Б. по допуснатата в хода на настоящото производство
съдебно- техническа експертиза, вкл. с разясненията дадени в с.з., кредитирано
от съда в цялост се установя, че първият кадастрален план за бивш имот № * е този от *. Първият регулационният план, изработен на негова основа
е този от *. и е действащ до *., когато е одобрен ПУП-
ПУР. По РП от *. за имот № * има отреждане на площадка
за Съюза на българските писатели и за Международен дом на кинодейците.
Имотът попада в терен за комплексно курортно строителство. По ПКП от *. имот № * е отразен с площ от
1683кв.м. и попада с площ от 1159кв.м. в имот № * по КК и с площ от
524кв.м. в имот № *. Имот № * е с площ от 16101кв.м. по КККР и обща застроена
площ от 1437кв.м., РЗП 2653кв.м. Така, общата застроена площ на имота, в т.ч. и
прилежащите към сградите площи възлиза на 3061кв.м., при което
свободната/незастроена площ е от 13040кв.м. Имот № * е с обща площ от
8548кв.м. по КККР, застроена площ от 1239кв.м. и РЗП от 4164кв.м. /чл.28, ал.2
Наредба № 7/2003г./, като общо застроената, в т.ч. прилежаща площ възлиза на
3002кв.м. и общо свободна/незастроена площ от 5546кв.м. Така според в.л. общо
застроената площ на имот № *, в т.ч. прилежаща, е 461кв.м., а свободната
1222кв.м. Онагледено, в.л. е отразило застроените площи от имот № *, попадащи с имот № * и * в комбинираната скица с №
*, изчертани в кафяв цвят. Посочва, че площта
извън тези очертания представлява алеи, тревни площи, декоративни растения, алейно осветление. Изграждането на всички сгради обозначени
цифрово на скица № *, с изключение на сграда под № * е станало през 70-те
години на миналия век. Сграда № *, вкл. басейна са изградени през 2008г. Изчислена
съобразно чл. 27, ал.3 Наредба 7/2003г. липсва свободна за застрояване площ от
имот *. Заключението по т.3 касае правни, а не фактически изводи, поради което и
в тази част заключението не се обсъжда.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съдът намира,
че жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок
от връчване препис от заповедта на жалбоподателя, като нейн адресат. Видно е от приложената обратна разписка, че преписът е връчен на *., а жалбата депозирана
на *. Подадена е от активно легитимирано
лице, удовлетворява формалните
и съдържателни изисквания
за редовност и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно утвърдената практика на ВАС и
административните съдилища производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно, доколкото се
развива преди произнасянето на ОСЗ по въпроса подлежи ли на възстановяване в
стари реални граници собствеността върху бивши земеделски имоти, попадащи
понастоящем в регулация или не. В настоящия случай в полза на жалбоподателя е
налице позитивно реституционно решение, с което му е признато правото на
възстановяване собствеността на имот в стари реални граници. В случая имотът
попада в строителните граници на града, поради което и в рамките на
производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, завършващо със заповед на кмета на общината, само по чисто технически
критерии се определя реално застроената и реално незастроената площ. Въз основа
на тази заповед, след това се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4,
5
и 6 ППЗСПЗЗ,
а въз основа на тях ОСЗ постановява решение по чл. 11, ал. 1
ППЗСПЗЗ, с което или ще бъдат възстановени в реални граници правата
на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на
урбанизираните територии /чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ/ или ще им се признае правото на
собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал.
1 ЗСПЗЗ, поради проведени мероприятия, които не позволяват реално
възстановяване на собствеността. По тези съображения, в рамките на настоящото
производство на изследване подлежи
единствено въпросът за чисто фактическото, реалното застрояване на имота, но не
и тези за законността на построеното,
кога, от кого, на какво
основание и съответно ли е на отреждането
извършено застрояване. Последните, следва да бъдат предмет на изследване в административното производство по възстановяване
правото на собственост върху земеделските земи пред ОСЗ, съответно- в съдебното
производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
В това производство само се определя
застроената част, респективно свободната площ на претендиран
за възстановяване по ЗСПЗЗ
имот.
С определението си по насрочване
производството по делото, съдът е конституирал като заинтересовани страни в производството, лицата легитимиращи се като собственици на имотите с № * и № * по КК, в площта на които попада частично имота на жалбоподателя с бивш №
693.
Съдът преценява, че неправилно е допуснал конституиране на заинтересовани
страни в настоящото производство, доколкото надлежни страни в случая са
единствено адм. орган и собственикът на имота, по
отношение на който му е признато право на възстановяване по ЗСПЗЗ. Това е така,
тъй като оспорената заповед има характер на адм.акт
постановен в междинно производство, част от реституционното, което цели
установяване на настоящия регулационен, респ. устройствен
статут и идентификация на имота, попадащ в урбанизирана територия, съотв. установяване на правоизключващи
реституцията обстоятелства по чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, които имат
значение за произнасянето на адм. орган по възстановяването на собствеността.
Затова и с ТР №
5/18.10.2011г. на ВАС е изключено участието
на тези в адм. производството
по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ /в този смисъл
цитирам решение от *. по к.адм.д. № *. на Административен съд-
*/. Поради изложеното, настоящото производство по отношение на конституираните
заинтересовани страни се явява недопустимо учредено и поради това следва
да бъде прекратено.
Съгласно чл. 168 АПК
във вр. с чл. 142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 АПК,
без да се ограничава с тези посочени от оспорващия. В разпоредбата на чл. 146 АПК
са визирани основанията за оспорване на административните актове, а именно липса
на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на
административно- производствени правила; противоречие с материалноправни
разпоредби; несъответствие с целта на закона. Липсата на някоя от тези
предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание
за неговата отмяната.
Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и
действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила
решение на съда, са нищожни. В разглеждания случай жалбоподателят твърди на
първо място именно такъв порок, доколкото адм. орган
не се е съобразил със задължителните за него указания дадени с решение № *. по к.адм.д.
№ *. по описа на
Административен съд *.
Настоящият състав преценява, че не са
налице условията на чл. 177, ал.2 АПК. Поначало в съдебната практика и теория,
нищожността на адм. акт се преценява като най- тежкия
порок, приравнявайки акта на „правно нищо”. За да може да се прогласи за такъв
в хипотезата на чл. 177, ал.2 АПК, актът следва да противоречи на влязло в сила
решение, с което е дадено разрешение със сила на пресъдено
нещо на въпроси касаещи съществото на спора. В случая, не са налице установени
със сила на пресъдено нещо спорни между страните
факти и обстоятелства, касаещи същество на спора и в частност наличие на
свободни/незастроени площи от реституирания имот, нито пък какво число е тази
площ. Видно от мотивите на отменителното решение е,
че адм. акт е бил отменен като незаконосъобразен,
доколкото при издаването му адм. орган е неправилно
приложил относимия материален закон, което е наложило
неговата отмяна и връщане на адм.орган за ново
произнасяне при съобразяване с указанията на съда. В хипотезата на чл.173, ал.2 АПК, когато съдът връща делото като преписка на адм.
орган за ново произнасяне, реално липсва предписание какво да е съдържанието на
адм. акт при новото произнасяне. Единствено адм. орган бива задължен да се съобрази с указанията на
съда по тълкуването и прилагането на закона, действайки в условия на оперативна
самостоятелност. От тук следва извода, че издаденият нов административен акт,
предмет на настоящото производство не е постановен в противоречие с влязло в
сила съдебно решение в хипотезата на чл. 177, ал.2 АПК обуславяща и неговата
нищожност.
Постановеният административен акт е
издаден от компетентен административен орган предвид нормата на чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ и в изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити, поради
което се явява валиден.
Независимо, че съдът намери административния
акт за валиден, преценява, че същият страда от порок обосноваващ извод за
неговата материална незаконосъобразност. И това е така, защото същият е постановен
от адм. орган, без последният да се съобрази с
дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. От една
страна, след запознаване със съдържанието на обжалвания акт следва извод за
липса на мотиви изложени от адм. орган, което
възпрепятства проверката на неговата законосъобразност и извършването на
цялостен съдебен контрол по чл. 146 АПК.
Отделно, този пропуск следва да се прецени и като съществено нарушение,
лишаващо неговия адресат от възможност за пълноценна защита. Не е ясно на кой
точно норми, адм. орган се е позовал при издаване на адм. акт и въз основа на какви обстоятелства е базирал
решението си за липса на свободна площ, респ. приемане, че имотът е изцяло е
застроен.
Видно от мотивите на отменителното решение е, че съдът е приел, че приложимия
закон в случая е Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони и
кредитирайки заключение на в.л. по изготвена СТЕ, и съобразно изискванията на
приложение № 1 към чл. 21 от Наредбата е приел наличие на възможност за
обособяване на определена свободна площ за възстановяване. С тези мотиви
касационният съд е приел, че заповедта е неправилна, което е наложило нейната
отмяна и връщане преписката на адм.орган за ново
произнасяне при съобразяване дадените от съда указания по приложението на
материалния закон. Видно от обжалваната понастоящем заповед, издадена след отменителното решение, че при издаването й, адм. орган не е съобразил така дадените му указания, като
по същество е издал нова заповед, която след съпоставка с отменената, се констатира,
че е със съдържание идентично на нея. Разликата е единствено в изложение на
обстоятелствата по издаването й, а именно че е след отмяна на предходната.
Следователно, новата заповед е
постановена при нарушение на материалния закон, тъй като адм.
орган не се е съобразил с указанията дадени му от съда с отменителното
решение относно приложимия закон и неговото тълкуване, което е самостоятелно и
достатъчно основание за нейната отмяна. Делото следва да бъде върнато на адм.орган като преписка с оглед изпълнение указанията
дадени с решение № 2767/04.12.2014г. по к.адм.д. №
3352/2014г. по описа на Административен съд Варна по приложението и тълкуването
на закона.
При това развитие на спора и на основание чл.143, ал.3 и ал.4 АПК вр. 78 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
сторените от жалбоподателя разноски. Такива следва да се присъдят в общ размер на сумата от 170лева,
представляващи заплатен депозит за изготвяне на СТЕ.
На основание чл. 77 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в
полза на ВРС по сметка депозити за вещи сумата от 130лева, представляваща
дължим депозит за вещо лице по изслушано заключението по изготвена СТЕ, за
което на страната е дадена възможност да стори това доброволно в седмичен срок,
считано от *. Този срок понастоящем е изтекъл. След като страната не е изпълнила доброволно вмененото й задължение, то съдът следва да постанови принудителното събиране на сумата.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата
на Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес *** Заповед № 2323 от 02.06.2015г. на Кмета на Община *,
с която е одобрено решение по т. 5 от протокол от 22.01.2015г. на комисия по чл. 11, ал.4
ППЗСПЗЗ, назначена със заповеди № 4049/11.12.2009 г., изменена със
заповед № 0023/08.01.2010г., 056/12.01.2010г. и № 2243/16.06.2011г. за определяне на
застроени части по чл. 11, ал.4
ППЗСПЗЗ за ПИ 693 от ПКП на к.к. *,
с площ 1683кв.м и ВРЪЩА делото като
преписка на Кмета на Община * за произнасяне по
същество, при съобразяване задължителните указания на съда по прилагането на
материалния закон.
ОСЪЖДА Община *, представлявана
от Кмета на общината да заплати на Д.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 170лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на
Варненски районен съд по сметка „депозити за вещи лица» сумата от
130лева, на основание чл.77 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по отношение участието на
заинтересованите страни Съюз на българските писатели с адрес за призоваване гр. *, ***.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски административен съд в четиринадесетдневен срок от връчване
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: