Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
град Добрич, 30.03.2022 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди
двадесет и втора година, касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура
– Добрич, РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от председателя КАНД № 46 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административно - процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „Н. ТРАВЕЛ“ ЕООД, представлявано от управителя М.Н.,
чрез адв. А.Н., ВАК, срещу Решение №175/10.12.2021 г. по НАХД № 20213230200689/2021 год. по описа на
Районен съд – Добрич.
Касаторът
счита обжалваното решение за необосновано от фактическа страна и поради това за
постановено в противоречие със закона. Настоява, че съдът неправилно е
кредитирал обясненията на свидетелите, както и възразява, че неправилно съдът е
приел, че представените в хода на съдебното производство писмени доказателства
сочат, че твърденията на органите на Инспекция по труда и на свидетелката, заинтересована
от изхода на делото, са верни. Твърди, че от представените от дружеството
доказателства може да се заключи, че на лицето, по повод на което е издадено
наказателното постановление (НП), е заплатено дължимото съгласно трудовия
договор възнаграждение. Иска отмяна на първоинстанционното решение, вкл. в
частта на разноските и отмяна на НП. Представя Писмена защита, с която
претендира разноски, като представя списък на разноските и фактура за адв.
хонорар по касационното дело, както и вносна бележка в потвърждение заплащането
на договореното адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез процесуалния си представител,
юриск. Г. Н., оспорва изцяло жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, посочено от касатора.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Добрич намира подадената касационна жалба за
неоснователна.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на
чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на
решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Предмет
на разглеждане в производството пред Районен съд - Добрич е Наказателно
постановление (НП) № 08-002179/58 от 28.05.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на „Н. ТРАВЕЛ“ ЕООД,
представлявано от управителя М.Н., за нарушение на чл. 128, т. 2 от
Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
НП
е издадено във връзка с извършена в периода 05.02.2021 г. – 15.03.2021 г.
проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич на билетен
център, находящ се в гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“, стопанисван от касатора,
при която е установено, че трудовото възнаграждение за месец ноември 2020 г. на
А. Е.А., ЕГН **********, назначена на длъжност „служител издаване на пътнически
билети“, е начислено по ведомост, но липсва положен подпис за изплащането му,
при което в резултат от събраните в хода на проверката ведомости за заплати за
м. ноември 2020 г., присъствени форми за същия месец, трудов договор на А.А.,
констативни протоколи, е прието, че дружеството, в качеството си на
работодател, не е изплатило начисленото във ведомост за работната заплата трудово
възнаграждение за м.ноември 2020 г. на А. Е.А., ЕГН **********, „служител
издаване на пътнически билети“ до 30.11.2020 г., в размер на 490.39 лв.
Отразено е, че нарушението е извършено на 01.12.2020 г. и е установено на
10.03.2021 г. Деянието е квалифицирано по чл. 128, т. 2 от КТ и на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание чл. 416,
ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, като е счетено, че
нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като е с висока
степен на обществена опасност и от него са произтекли вредни последици за
работника.
За
извършената проверка е съставен Протокол изх. № ПР2104912 от 15.03.2021 г., в
който са дадени предписания на работодателя за изплащане на трудовото
възнаграждение на това и други лица и е определен срок за изпълнение на
предписанието.
Проверката
е извършена след подаден сигнал с вх. № 21010982 от 04.02.2021 г. от А.А., в
който същата е направила оплакване, че от 23.12.20202 г. е прекратено трудовото
ѝ правоотношение, но не са ѝ изплатени възнагражденията за месец
октомври, ноември и до 23.12.2020 г., както и едномесечно обезщетение за
оставане без работа.
В
първоинстанционното производство е приложена разписка № 0200013529795719 от
22.07.2021 г., в която е отразено, че на служителката е изплатена сума от
500.00 лв. с посочено основание – заплата октомври 2020 и частична ноември.
Първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, сторените от въззивника
възражения, в резултат на което е счел НП за законосъобразно, издадено при
спазване на административнопроизводствените правила и го е потвърдил изцяло,
като е изложил и мотиви за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН в случая, респ. за
липсата на предпоставки за приложение нормата на чл. 415в КТ.
Изложената
в първоинстанционното решение фактическа обстановка съдът приема за установена
въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. След
анализ на същите настоящият състав възприема изцяло констатациите и изводите на
наказващия орган, които са приети и от състава на РС - Добрич.
Неоснователни
са оплакванията в касационната жалба. Съдът изрично е посочил, че възприема, че
не е изплатена дължимата сума в срока, в който е следвало да бъде изплатена, а
така също и към датата на подаване на сигнала и към датата, която е дадена като
краен срок за изпълнение на предписанието. Съдът изрично е отразил, че са
представени доказателства за изплащане на възнаграждението, но много време след
неговото установяване. Указал е, че св. Андреева също е потвърдила изплащането
в съдебно заседание, като е дала показания, че това се е случило около месец и
половина преди заседанието, в което е разпитана. В този смисъл ДРС правилно е
кредитирал свидетелските ѝ показания. Те са съответни на останалите
доказателства по делото. Вярно е, че съдът не е указал в решението си наличието
на разписка № 0200013529795719 от 22.07.2021 г., представена от въззивника, но
липсата на това указание, не променя извода, че не е било налице своевременно
изпълнение на задължението на работодателя за изплащане на начисленото
възнаграждение на служителката, а самото изплащане е месеци след крайния срок
за изпълнение на задължението, което само по себе си навежда на правилния извод
за настъпили вреди от нарушението.
По
делото нарушението е установено по безспорен начин и то именно от представените
от работодателя доказателства. Приложената в първоинстанционното производство
справка за дължими и изплатени суми, от която се прави довод за надплатени суми
за предходни на месец ноември месеци, правилно не е кредитирана от ДРС. Тя
противоречи на сумата и основанието, посочени в разписката за изплащане,
представена от въззивника. Освен това, ако е имало надплащане, т.е. надвземане,
работодателят е този, който следва да създаде нова организация, чрез която да
не се допуска това, ако счита пък, че е ощетен, то може по граждански път да
предяви своите претенции. Тези твърдения не изключват отговорността му в случай
на неизпълнение задълженията му по КТ.
Така
безспорно установено е, че дружеството - жалбоподател се явява работодател по
смисъла на параграф 1, т. 2 от ДР на КТ, както и че в това си качество е
нарушило разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ. Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, като е доказано, че разписаното с тази
разпоредба изискване е нарушено.
Дружеството
не е отстранило своевременно установеното нарушение. Наложило се е служителката
да подаде сигнал, да бъде извършена проверка по сигнала, да бъде съставен АУАН,
издадено НП, след което едва е изплатено трудовото възнаграждение, поради което
правилно и административнонаказващият орган, и ДРС, са счели, че от него са
произтекли вредни последици, поради което не е приложен привилегированият
състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, предвиждащ за извършеното нарушение
административно наказание имуществена санкция от 100 до 300 лева, съответно не
е преквалифицирано по този текст деянието от ДРС.
Пред
настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства, които да
изменят установената от административния орган и от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и които да водят до нови крайни изводи от правна страна,
различни от тези на ДРС.
При
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящият
съдебен състав счита, че Решението на ДРС е правилно и законосъобразно.
Доводите на процесуалния представител на касатора са несъстоятелни, като
въпросите, които се третират в писмената защита пред настоящата инстанция, са
обсъдени от първоинстанционния съд и настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на ДРС по изложените по - горе съображения.
Не
се констатираха пороци, които да водят до отмяна на първоинстанционното
решение. Последното съответства изцяло на материалния закон, поради което следва
да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора и изрично стореното по делото искане от процесуалния
представител на ответника, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съгласно който възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., съдът следва да
присъди юрисконсултско възнаграждение на касатора за процесуално
представителство пред касационната инстанция в размер от 80.00 лв. (осемдесет
лева) предвид предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Воден
от горното, Административен съд – Добрич, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
175/10.12.2021 г. по НАХД № 20213230200689/2021
год. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Н. ТРАВЕЛ“
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Н., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда – Добрич“ сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) за съдебно –
деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение пред касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: