РЕШЕНИЕ
№ 316
гр.Бургас, 09.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание
на 24 февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Деян Петров, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 64 по описа на съда за 2022г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Д.А.Б., ЕГН:**********, с адрес ***. Касаторът взема
участие в касационното производство лично.
Ответник по касация е община Бургас. Ответникът по
касация не взема участие в производството, редовно уведомен.
Страна в производството е и прокурор от Окръжна прокуратура
Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.
Жалбата е насочена срещу решение № 786/10.11.2021г. по
АНД № 2954/2021г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № Е-152/31.05.2021г. на зам. кмет на община Бургас, с което на Д.Б.
е наложена глоба 300лв. за извършено административно нарушение по чл.133 ал.1 т.3
от Закон за управление на отпадъците.
В обстоятелствената част на наказателното постановление
административнонаказващият орган е приел за установено, че на 17.11.2020г. в 11
часа в гр.Бургас, ж.к.Братя Миладинови, встрани на бл.18, на територия общинска
собственост, паркинг, е паркиран лек автомобил Мерцедес А140 с рег. № А 8761
КТ, собственост на Б., със стикер за годишен технически преглед, от който е
видно, че автомобила е следвало да премине ГТП през м.септември 2018г.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е
приел за установена фактическата обстановка по постановлението и е посочил, че
безспорно е установено авторството на деянието. Констатирал липса на допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на
постановлението. Приел, че материалния закон е приложен правилно. При тези мотиви
първоинстанционният съд потвърдил наказателното постановление. По повод
направено от ответната страна искане присъдил разноски.
В касационната жалба се правят и подробно обосновават
оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, включително явна несправедливост на наложеното
наказание и наличие на предпоставки по чл.28 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови ново по същество, с което да отмени
наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска оставяне в сила на първоинстанционното
решение. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.211 от АПК, от
страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния
съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на обжалваното решение касационната
инстанция, съобразно чл.218 ал-2 от АПК, преценя в рамките на направените в
касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на
материалния закон – и служебно.
Релевантната фактическа обстановка по делото е правилно
установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства. На
посочените в наказателното постановление дата и място автомобилът на Б. се е
намирал, като не е било изпълнено задължението за представяне за технически
преглед повече от три месеца от изтичане срока за това, съобразно надлежно
залепения на предното стъкло стикер. Установено е от приложените доказателства
и това, че теренът, на който е бил разположен автомобила при проверката на
17.11.2020г. е общинска собственост – паркинг.
При правилно установените факти съдът е формирал правни
изводи в съответствие със закона, включително и относно липсата на установени
съществени процесуални нарушения при издаването на акта и наказателното
постановление.
Съгласно чл.133 ал.1 т.3 от Закона за управление на
отпадъците се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. физическо лице, което не
предаде излязло от употреба моторно превозно средство на площадки за
съхраняване или в центрове за разкомплектуване.
Съгласно чл.13 от ЗУО регламентацията на разглежданите
обществени отношения е възложена на Министерски съвет, който следва да направи
това с наредби. В случая такъв подзаконов нормативен акт е издаден от МС –
Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС).
Задължението за предаване на ИУМПС е регламентирано в
чл.18 от НИУМПС, съгласно който собствениците на ИУМПС са длъжни да ги предават
на площадки за събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектуване.
ЗУО не дава
легално определение на понятието излязло от употреба моторно превозно средство. Съгласно §1 т.1 б.Б от ДР на НИУМПС излязло от употреба
моторно превозно средство е отпадък по
смисъла на §1
т.17 от ДР на ЗУО, в т.ч. моторно превозно средство, на което не е
заверен знакът за технически преглед съгласно чл.32д от
Наредба № I-45 от 2000г. или съгласно чл.38 от Наредба
№ Н-32 от 2011г. за повече от три месеца от определената му дата за
следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се
намира върху държавна или общинска собственост.
В случая на посочената в НП дата, а именно на 17.11.2020г. всички елементи
от фактическия състав на визираното административно нарушение са били
осъществени. Притежавания от Б. автомобил е бил без заверен знак за технически
преглед. Съобразно стикера автомобилът е следвало да бъде представен и да
премине такъв преглед повече от три месеца преди проверката. местоположението
на автомобила е било на паркинг общинска собственост. Тези факти квалифицират
автомобила към момента на проверката като ИУМПС съгласно цитираното легално
определение. При това положение за Б. е било налице неизпълнено задължение по
чл.18 от НИУМПС, т.е. налице са били всички предпоставки за налагане на
административно наказание по чл.133 ал.1 т.3 от ЗУО. С издаденото наказателно
постановление материалният закон е приложен правилно, при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения.
Неоснователни са оплакванията на касатора затова, че първоинстанционното
съдебно решение не дава отговор на направените в първоначалната жалба оплаквания
на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Тук следва
преди всичко да се посочи, че съдебното дело по оспорване на НП има стриктно
очертан предмет, който е в съответствие с очертания от закона фактически състав
на административно нарушение. Както бе посочено по-горе приложимата разпоредба
на чл.133 ал.1 т.3 от ЗУО предвижда наказание на физическо лице, което не
изпълни задължението си да предаде ИУМПС. Обстоятелствата, които обосновават
възникването на такова задължение и факта на неизпълнението му очертават
предмета на делото. Допълнителни обстоятелства могат да се навеждат (и в тази
връзка да се сочат доказателства) само когато те представляват смекчаващи,
отегчаващи или изключващи вината обстоятелства. В случая първоинстанционният
съд е обсъдил всички факти, включени в състава на визираното в постановлението
административно нарушение. Обсъдил е и събраните доказателства от гледна точка
на тежестта му. Тук следва да се посочи, че размера на наказанието е определен
към установения от закона минимум.
Предвид очертания предмет на делото оплакванията на жалбоподателката за
други извършени от контролните органи действия не е било необходимо да се
обсъждат от първоинстанционния съд, тъй като сочените действия не са относими
по никакъв начин към отговорността на Б.. Така например без значение за
квалификацията на деянието са обстоятелствата във връзка с изпращането на
покани за преместване на автомобила и самото преместване, сваляне от отчет,
бракуване и предаване за разкомплектоване. Доколкото такива обстоятелства са
изложени в НП, те са без значение за законосъобразността му. Също така без
правно значение е по каква инициатива контролните органи са извършили
проверката. Значимо и изпълнено в случая условие е органите да са били компетентни.
Без значение за отговорността на жалбоподателката е и това дали други ИУМПС са
се намирали на същия паркинг и дали общината е предприела спрямо тях мерки по
прилагане на закона.
Неоснователно е и оплакването за издаване на наказателното постановление
след изтичане срокове по чл.34 от ЗАНН. Съгласно визирания от касаторката срок не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Фактите
в тази връзка са, че при проверката на 17.11.2020г. са били установени всички
относими за отговорността обстоятелства, с изключение на това чия собственост е
излязлото от употреба МПС. Правилно касаторът се е позовала на тълкуването на
закона, възприето в правораздавателната практика, съгласно което откриване на
нарушителя значи установяване на лицето, отговорно за констатираното
административно нарушение. Неправилно обаче се поддържа, че тримесечния срок по
чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН в случая тече от датата на проверката
17.11.2020г. Към тази дата не е било известно на контролните органи кой е
собственика на ИУМПС. Това обстоятелство е станало известно с получаването в
община Бургас на справката от ОДМВР Бургас, което е на 16.03.2021г. и от тогава
е започнал да тече 3-месечния срок. Актът е съставен на 21.04.2021г., т.е. в
срок. Доводите на касатора, че общината виновно е забавила събирането на това
доказателство, поради което следва тримесечния срок да тече от датата на
първоначалната проверка, нямат законово основание.
Неоснователно е оплакването за непосочване дата на извършване на
нарушението. Ясно в началото на обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено,
че на 17.11.2020г. са били установени всички белези на административното
нарушение, като неясен е останал единствено извършителя.
Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наказанието и
маловажност на случая. Първоинстанционният съд е изложил съображения в тази
насока, които настоящата инстанция споделя, като препраща към тях на основание
чл.221 ал.2 от АПК.
С оглед изхода на първоинстанционното производство и направеното от
ответната страна в срок искане, правилно с решението са присъдени разноски в
тежест на жалбоподателя.
Предвид неоснователността на направените от касатора оплаквания и другите
изложени по-горе съображения съдът прие, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно и законосъобразно, поради което на основание чл.222 ал.1 АПК
следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 786/10.11.2021г.
по АНД № 2954/2021г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :