№ 13
гр. Ямбол, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Търговско дело №
20222300900049 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Гаранционен фонд
гр.София против Б. Е. В. от с.*, обл.*, с която е предявен иск с посочено правно основание
чл.45 ЗЗД, вр. чл.558, ал.7 от КЗ за заплащане на сумата 78 370,70 лв., която фондът е
изплатил по щета №21-0381/22.11.2016 г. на Н.И.Д. като обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на И.Н.К., починал при ПТП, настъпило на 24.11.2011 г. и
причинено виновно от ответника, като водач на МПС, отнето чрез кражба и без да има
правоспособност за управление на МПС.
Претенцията си ищецът основава на следното: Твърди, че Гаранционен фонд на
основание чл. 557, ал.1, т.2, б. "г" от Кодекса за застраховане, изплатил на Н.И.Д. по щета
№21-0381/22.11.2016 г., присъдени и по гр.д. №2602/2018г. по описа на САС сумата 78
370,70 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на
И.Н.К., загинал при ПТП, настъпило на 24.11.2011 г. По цитираното гражданско дело,
ответникът по настоящето дело бил трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд.
Твърди още, че виновен за настъпване на процесното ПТП бил Б. Е. В., управлявал отнето
чрез кражба МПС - л.а. Фолксваген, ДКН У 1042 АН, признат за виновен с влязла в сила на
15.10.2012 г. присъда, постановена по НОХД 254/2012 г., на ОС-Сливен. ПТП настъпило
при следния механизъм: На 24.11.2011 г. около 04.40 часа на път I-6 /посока София -
Бургас/, в участъка източно от пътен възел „Ямболска детелина", в началото на
отклонението за гр.Сливен и гр.Ямбол, управлявайки л.а. „Фолксваген" с рег.№ У 1042 АН,
без да има правоспособност за управление на МПС, което е отнето чрез кражба, Б. Е. В.
предизвиква ПТП, като блъска т.а. „Волво" с рег.№ В 6100 Р, при което е починал И.Н.К. -
пътник в лекия автомобил. Образувано е ДП №ЗМ1863/2011 г. по описа на РПУ - Сливен.
Образувано е НОХД № 254/2012 г. по описа на ОС - Сливен, като с присъда от 06.06.2012 г.
обвиняемият Б. Е. В. е признат за виновен.
Пострадалата Н.И.Д. се обърнала към ГФ за изплащане на обезщетение за
нанесените й неимуществени вреди вследствие смъртта на загиналия при процесното ПТП
И.Н.К., като била образувана щета №21-0380/22.11.2016 г., по която УС на ГФ отказал
изплащането на обезщетение, поради неспазване на чл.288, ал.11 от КЗ (отм.), понеже още
преди да отправи искане, молителят е подал искова молба против ГФ, по която е образувано
гр.д.№14595/2016г. по описа на СГС. Съгласно влязлото в сила решение по цитираното
дело, ищецът се снабдил с изпълнителен лист и образувал против ГФ и.д.№20227840400590,
по което ГФ извършил следните плащания, след получени покани за доброволно
изпълнение: На 14.03.2019 г. заплатил по сметка на САС 2 400 лв. - държавна такса.; По
и.д.№20227840400590 на 16.01.2019 г. заплатил сума в размер на 75 970,70 лв., от които 60
1
000 лв. - главница, 10 533,34 лв. - законна лихва, 5 437,36 лв. - разноски по изпълнението.
Общата сума, която ГФ изплатил била 78 370,70 лв. Поканили ответника да възстанови
изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си,
което съответно обусловило правен интерес от завеждане на делото. При това ищеца моли,
на основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.558, ал.7 КЗ (чл.288, ал.12 от КЗ отм.) ответника да бъде
осъден да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска
до окончателно изплащане на главницата и направените разноски по делото, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 02.12.2022 г. съдът е изпълнил задължението си по чл.367 от
ГПК - разпоредил на ответника да се изпрати препис от исковата молба, ведно с
приложенията, като му указал, че следва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок.
Видно от приложеното по делото (на л.69) съобщение, съдебните книжа са редовно връчени
на ответника на 08.12.2022 г.
В определения двуседмичен законов срок по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът Б. Е. В.
не е упражнил процесуалното си право на отговор и не е депозирал такъв, поради което и на
основание чл.370 от ГПК е загубил възможността да вземе становище, да направи
възражения, да оспори истинността на представен документ, да посочи доказателства или да
представи писмени доказателства.
В о.с.з. по същество ищецът не изпраща законен представител, но се представлява
от пълномощника адв.П., който поддържа изцяло предявения иск и моли за уважаването му.
Претендира и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът Б. В. се явява лично в о.с.з, не оспорва иска и заявява желание за
изпълнение на паричното задължение към ищеца.
ЯОС, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл.558, ал.7 КЗ /аналогична на чл.288, ал.12 от КЗ (отм.),
действала към датата на увреждането - 24.11.2011 г./, след изплащане на обезщетение по
чл.557, ал.1 и 2 от КЗ фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
За да бъде уважен този иск, необходимо е да е установен следният фактически
състав: този по чл.45 ЗЗД - че в причинна връзка с виновно, противоправно поведение на
ответника и при управление на МПС са причинени вреди; че е ангажирана отговорността на
Гаранционния фонд; че фондът е заплатил обезщетение на увреденото лице.
В случая всички изброени елементи от фактическия състав за основателността на
иска са осъществени: От представената по делото, влязла в сила на 15.10.2012 г., Присъда
№30/06.06.2012 г., постановена по НОХД №254/2012 г. по описа на Сливенски окръжен съд
се установява, че със същата ответникът Б. Е. В. е признат за виновен в това, че на
24.11.2011 г., на път I-6 в района на пътен възел "Ямболска детелина", Община Сливен, като
неправоспособен водач е управлявал лек автомобил "Фолксваген" с ДК № У 10-42 АН, при
което без причина е навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал ПТП, като е
блъснал товарен автомобил "Волво" с ДК № В 61 00 РМ, с което е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.150 от ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.10, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на И.З.А. и на И.Н.К. - престъпление по
чл.343, ал.3,пр.2, б.„б пр.1", във вр. с ал.4 на чл.342, ал.1 НК, за което престъпление В. е
осъден на наказание пет години лишаване от свобода. С присъдата подсъдимият В. е
признат за виновен и за това, че противозаконно е отнел лекия автомобил "Фолксваген" с
ДК № У 10-42 АН с намерение да го ползва и по време на ползването му е последвала
повреда на МПС- престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1, вр. с ал.1 НК, за което
престъпление също му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.
От представената по делото справка от информационния център на Гаранционен
фонд е установено, че за управлявания от ответника В. л.а. "Фолксваген" с ДК № У 10-42
АН, към датата на ПТП - 24.11.2011 г. е имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност" със застрахователя "ЗД ЕИГ Ре"АД.
На 22.11.2016 г. Н.И.Д. - майка на починалия при ПТП И.Н.К., е предявила пред
ищеца Гаранционен фонд застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, но по претенцията ищецът ГФ е отказал плащане с мотив, че лицето е
предявило претенцията си и по исков път, за което е образувано гражданско дело по описа
на СГС.
2
С влязлото в сила Решение №3043/28.12.2018 г. на САС по в.гр.д.№2602/2018 г.,
съдът е осъдил Гаранционния фонд да заплати на Н.И.Д. сумата от 60 000 лв. – обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й И.Н.К., причинена от
ПТП на 24.11.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.04.2017 г. Съдът е
осъдил Гаранционния фонд да заплати на адвоката на Н.Д. адвокатско възнаграждение в
размер на 2330 лв. за първата инстанция и 2330 лв. за въззивната инстанция, както и в полза
на САС ДТ в размер на 2400 лв. От мотивите към решението става ясно, че отговорността
на ГФ е ангажирана в хипотезата на чл.288, ал.1, б."г" от КЗ (отм.), тъй като ПТП е
причинено от моторно превозно средство, владението върху което е било отнето чрез
престъпление по чл.346 от НК, осъществено от Б. В.. В производството по делото пред СГС
ответникът Б. Е. В. е взел участие като трето лице-помагач на страната на Гаранционен
фонд и с диспозитива на решението на СГС изрично е постановено, че решението е при
участието на Б. В. като трето лице - помагач на страната на ГФ.
Въз основа на постановеното, влязло в законна сила съдебно решение ищецът е
заплатил общо сумата от 78 370,70 лв., в т.ч. както следва: 1. С два броя платежни
нареждания от 16.01.2019 г., превел по сметката на Н. Д. - сумата от 70 533,34 лв. /в т.ч. 60
000 лв. - главница и 10 533,34 лв. - лихва/; 2. С платежно нареждане от 14.03.2019 г. превел
по сметка на САС сумата 2 400 лв. - държавна такса; 3. С платежно нареждане от 23.05.2022
г. превел по и.д.№590/2022 г. сумата от 5 437,46 лв. - присъдените на адвоката на Д.
разноски за адв.възнаграждение и разноските по изп.дело.
На 21.07.2022 г. ищецът отправил регресна покана до ответника да заплати сумата
78 370,70 лв., изплатена от фонда на Н.Д. като обезщетение за вреди от ПТП на 24.11.2011
г., която покана ответникът не е получил, поради отсъствието му от адреса.
При така установените факти по делото, предявеният иск е основателен и доказан
изцяло в претендирания размер на сумата 78 370,70 лв. Установен е фактическият състав на
чл.45 ЗЗД. Настъпването на вредоносния резултат и противоправният характер на
поведението на ответника В., като водач на лекия автомобил "Фолксваген" с peг. № У 1042
АН, съдът приема за установени посредством приетата като доказателство влязла в сила
присъда на ОС-Сливен, постановена по НОХД №254/2012 г., която на осн. чл.300 ГПК,
обвързва доказателствените изводи на настоящия граждански съд, относно авторството на
деянието, извършено на 24.11.2011 г., неговата противоправност, виновността на дееца -
ответника, както и относно вредоносния резултат. ПТП и причиненото в негов резултат
увреждане от виновния водач, е извършено от последния при управление на МПС, което той
противозаконно е отнел, като авторството и на това деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца също са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд.
С влязло в законна сила съдебно решение ищецът Гаранционен фонд е осъден и е
заплатил на Н.И.Д., като наследник на един от пострадалите, чиято смърт е настъпила при
ПТП, обезщетение в размер на сумата 70 533,34 лв. /в т.ч. 60 000 лв. - главница и 10 533,34
лв. - лихва/, както е заплатил и сумата 2400 лв. - държавна такса и сумата от 5437,46 лв. -
присъдени разноски за адв.възнаграждение и разноски по изп.дело. Или общо заплатената от
ищеца Гаранционен фонд сума възлиза на 78 370,70 лв.
Съгласно чл.558, ал.7 КЗ /аналогична на чл.288, ал.12 от КЗ отм., действала към
датата на увреждането - 24.11.2011 г./, след изплащане на сумата фондът встъпва в правата
на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му, поради което предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло за претендираната сума от 78 370,70 лв. Върху сумата следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.11.2022 г. така, както е
поискано от ищеца.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и нормата на чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата 3134,83 лв. - заплатена държавна такса.
Независимо от направеното в исковата молба искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, такова на ищеца не се следва, т.к. в производството не е
защитаван от юрисконсулт, а от адвокат. За осъществената от адв.П. защита обаче не са
представени доказателства да са заплатени разноски, поради което и такива не се присъждат.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Е. В. с ЕГН **********, от с.*, обл.*, ул.**** да заплати на
Гаранционен фонд гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2, ет.4, представляван от
изпълнителните директори М.К. и С.С. сумата от 78 370,70 лв. (седемдесет и осем хиляди,
триста и седемдесет лева и седемдесет стотинки), представляваща изплатената обща сума по
щета №21-0381/22.11.2016 г. за обезщетение, лихви и разноски за претърпени от Н.И.Д.
неимуществени вреди от смъртта на сина й И.Н.К., починал в следствие на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 24.11.2011 г., причинено от ответника Б. Е. В.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Б. Е. В. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд гр.София,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3 134,83 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4