№ 585
гр. Ямбол, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Гражданско дело №
20232330101861 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД,
ЕИК *** срещу И. Д. Н., ЕГН ********** от гр. Ямбол с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 365 ЗЗД. Посочено е, че на 30.04.2019 г., между „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД
и И. Д. Н. е сключено Споразумение за разсрочено плащане на задължение в размер на 8
323,46 лв., възникнало по повод ПТП по вина на И. Д. Н., който е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества. Страните са се споразумели длъжникът да изплати
сумата от 8 323,46 лв. на тридесет месечни вноски, от които: първата в размер на 203,46 лв.,
а останалите двадесет и девет - в размер на по 280 лв. всяка. Към момента на подаване на
исковата молба ответникът е заплатил сума в общ размер на 6 720 лв. от общо дължимите 8
323,46 лв. Иска се да се осъди И. Д. Н. да заплати на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД сумата
от 1603,46 лв. представляваща неизплатена част от сключеното споразумение, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника И. Д. Н. с който счита
предявения иск за основателен и го признава. Заявява, че на 11.10.2023 г. е заплатил сумата
от 1603,46 лв. по банковата сметка на ищеца. Приложена е вносна бележка.
Със становище от 01.11.2023 г. ищецът не оспорва извършеното от ответника плащане,
като се претендират направените в обезпечителното производство разходи в общ размер на
640 лв. представляващи заплатена държавна такса в размер на 40 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. Иска се постановяване на решение при признание на
иска.
1
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на
ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Доказателствата са писмени.
Правното основание на предявения иск е чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.365 от ЗЗД.
ЯРС взе предвид направеното изявление на ответника за признание на иска, както и че
със становище от 01.11.2023 г. ищецът не оспорва извършеното от ответника плащане, като
се претендират направените в обезпечителното производство разходи в общ размер на 640
лв. представляващи заплатена държавна такса в размер на 40 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. и иска постановяване на решение при признание на
иска.
Съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по
реда на чл.237, ал.1 от ГПК тъй като с отговора на исковата молба от 13.10.2023 год.
ответникът е признал иска, както по основание, така и по размер, а ищецът е заявил
искане да се постанови решение при признание на иска. Признатото право не противоречи
на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.При тези
факти, съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на чл.237,
ал.3 от ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на признанието
на иска.
С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235,ал.3 от ГПК, т.е.
наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ
вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разноските, съдът намира следното: В настоящия случай , предвид
извършеното в хода на процеса плащане, по аргумент от противното на чл. 78,ал.2 от ГПК,
съдът преценявайки, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото,
счита че последния следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца разноски за
обезпечителното производство по ч.гр.дело № *** год. по описа на СРС.
Направено е възражение от ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което разглеждано по същество се явява основателно, т.к. защитата по
обезпечителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, а и
претендираната сума от 1603, 46 лв. е сравнително ниска, поради което съдът намира, че в
случая адвокатското възнаграждение следва да се определи при условията на чл.7, ал.7, вр.
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 300 лв., като ответникът следва да заплати и сумата от 40 лв.
представляваща ДТ за образуване на ч.гр.дело № *** год. по описа на СРС.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“ АД, гр. София ЕИК: *** против И. Д. Н., ЕГН ********** от гр. Ямбол иск
– да бъде осъден да заплати на «ЗАД ОЗК – Застраховане» АД, сумата от 1603,46 лв.
представляваща неизплатена част от сключено между страните споразумение от 30.04.2019
год. , заедно със законната лихва , считано от 25.07.2023 год. до окончателното изплащане ,
поради извършено плащане.
ОСЪЖДА И. Д. Н., ЕГН ********** от гр. Ямбол да за заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София ЕИК: *** сумата от 340 лв.
разноски по ч.гр.д. № *** год. по описа на СРС – от които 40 лв. ДТ и 300 лв. адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3