Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
гр. София, 13.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен
състав, в публичното заседание на
петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№17313 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗД „Е..“
АД срещу решение от 25.10.2018 г. по гр.д. №68503/2017 г. на Софийския районен
съд, 81 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „К.Н.Ю.“
АД искове с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 12 818,13 лв., представляваща изплатено от „И.Б.“ ЗЕАД
застрахователно обезщетение на „П.Б.“ АД по щета от 14.12.2012 г. и за
заплащане на сумата от 3914,11 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 12 818,13 лв. за периода 28.09.2014 г. - 27.09.2017 г. вкл.,
както и законна лихва от 28.09.2017 г. /датата на депозиране на исковата
молба/, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и без извършен анализ на
представените писмени доказателства. Сочи, че по делото са ангажирани
достатъчно доказателства, установяващи, че процесното
събитие е настъпило по вина на служители на ответника. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението
и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „К.Н.Ю.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно.
Гр.д. №68503/2017 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, е образувано по искова
молба от ЗД „Е..“ АД, с която се предявени срещу „К.Н.Ю.“ АД кумулативно
съединени искове с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.99 вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 818,13 лв., представляваща
изплатено от „И.Б.“ ЗЕАД застрахователно обезщетение на „П.Б.“ АД по щета от
14.12.2012 г. за застрахователно събитие, осъществени на 14.12.2012 г. в
резултат на теч от замръзнали топлообменници от
климатична система, което замръзване е настъпило вследствие забравен отворен
прозорец в офис, ползван по наем от ответното дружество, и за заплащане на
сумата от 3914,11 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 12
818,13 лв. за периода 28.09.2014 г. - 27.09.2017 г.
От изложените твърдения в исковата молба следва извода, че реализирането на отговорността на ответника се
иска във връзка с твърдяно противоправно действие на негови служители, изразяващо
се забравен отворен прозорец в офис, ползван от него, от което действие „П.Б.“ АД е претърпял посочените имуществени вреди. С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответника, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение не е спорно и е
установено от представените застрахователна полица №********** от 25.04.2012 г.
и техническо споразумение към застрахователната полица.
По делото не е спорно и обстоятелството, че ответното дружество е било
наемател в сграда „В“, находяща се в гр. София, бул.
„********, вкл. и офис 4.1 на ет.4, а и се установява от представените
протоколи за предаване на помещение от 14.06.2010 г. и 18.10.2011 г.
По делото е представен доклад за установени щети от 20.02.201 г., в който е
посочено, че на 14.12.2012 г. вследствие замръзване на топлообменници
от климатична инсталация в едно от помещенията на офис №4.1, сграда „В“ на
Европейски търговски център и последвал теч е засегнато имущество по група
сгради, като при настъпилото замръзване са спукани два топлообменника
към вентилаторни конвектори над окачен таван и
вследствие последвалия теч са увредени
подови настилки, стени и тавани в офисите, разположени един под друг по
вертикала на сградата до втория етаж. В доклада е посочено още, че причина за
щетата е замръзване на топлообменници, последвало
спукване и изтичане на вода, като замръзването е настъпило вследствие забравен
отворен прозорец в офис №4.1, ет.4, наемател на който е ответното дружество.
Докладът не представлява официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК,
каквито са доводите на въззивника във въззивната жалба, тъй като не е издаден от длъжностно лице
в кръга на службата му по установения форма и ред. Докладът представлява частен
свидетелстващ документ, който не обвързва съда.
От приетото удостоверение №ОД-03-433-1 от 09.07.2018 г., издадено от НИМХ
към БАН, се установява, че температурата на въздуха в района на гр. София е
било под 0 градуса по Целзий /отрицателна/ през трите денонощия – 13, 14 и
15.12.2012 г.
От показанията на свид. Д.Б.се установява, че
през мес.12.2012 г. в офисите на ответното дружество
на бул. „******** в Европейския търговски център е имало авария с климатичната
инсталация и е станало наводнение, като на ет.4 в един от офисите наводнението
е било много сериозно – паднал таван, повредени бюра, техника, под. Свидетелят
сочи още, че в сградата е имало и други наводнения, като течът е бил в
северозападната част на ет.4, като той не е видял отворен прозорец на сутринта,
когато е отишъл в сградата.
От приетото в първоинстанционното производство
заключение на СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се
установява, че замръзването на водата в процесните топлообменници
може да настъпи вследствие на забравен отворен прозорец, а също така и при
изключен термостат, който спира действието на климатичната машина /инсталация/,
част от която са топлообменниците, тъй като се спира
циркулацията на гореща вода в климатичната система, което е предпоставка за
замръзване на водата в топлообменниците. Вещото лице
сочи още, че спуканите два топлообменника са били
монтирани под окачения таван в югозападната част на офис 4.1, като причината за
спукването им е замръзване на водата в тях.
При тези
данни и с оглед събраните по делото доказателства че по делото, настоящият
съдебен състав намира, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест за това, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че
настъпването на соченото застрахователно събитие е в резултат на виновно и противоправно поведение на служители на ответното
дружество, изразяващо се забравен отворен прозорец в офис 4.1 на процесната сграда. Единственото доказателство в тази насока
е описания по-горе доклад за установени щети, който, както бе посочено по-горе,
представлява частен документ и не обвързва съда, и констатациите в който
относно причината за настъпване на процесното
застрахователно събитие не се подкрепят от нито едно от събраните в първоинстанционното производство доказателства, вкл. и от
свидетелските показания.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне изцяло без да се разглежда наличието на останалите елементи от
фактическия състав на съдебнопредявените права.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да
се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 1350,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №516709/25.10.2018 г., постановено по гр.д.
№68503/2017 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Е..“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.Н.Ю.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, Т.Т., на
основание 78 ал.3 ГПК сумата от 1350,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.