Решение по дело №1982/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /09.12.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1982 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на „Йод“ АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу Заповед № РД-01-456/06.08.2020 година на главния държавен инспектор, с която е отменено Разрешение за пускане на пазара на биоцитен препарат № 0560-1/16.10.2007 година, издадено от заместник министъра на здравеопазването.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е уведомен за необходимостта от подаване на документи за изменение на безсрочното разрешение, както и за започналата процедура по отнемането му. Твърди, че актът е немотивиран. Твърди, че наредба по чл. 5, ал. 2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС) не е приета, поради което не са налице материалноправните предпоставки по § 33 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗЗВВХВС за отнемане на безсрочното разрешение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез законния си и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 27.11.2020 година излага подробните си съображения.

Ответникът по жалбата – главният държавен здравен инспектор, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от 07.12.2020 година излага подробните си съображения.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със Заповед № РД-01-456/06.08.2020 година, издадена от главния държавен здравен инспектор е отменено Разрешение № 0560-1/16.10.2007 година за пускане на пазара на биоцида „Дезинфектант В“, издадено от заместник министъра на здравеопазването. За да постанови този резултат органът е приел, че „Йод“ АД гр. Варна е производител на биоцид „Дезинфектант В“, класифициран и етикиран по реда на Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикиране на химични вещества и смеси, приета с Постановление на Министерски съвет № 182/2010 година (отм.) и не е подало заявление за изменение на разрешението в срок до 01.06.2017 година, на основание § 33, ал. 1 от ПЗР на ЗЗВВХВС.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.08.2020 година, поради което подадената на 28.08.2020 година жалба от адресата на акта е допустима.

Жалбоподателят е титуляр на безсрочно Разрешение за пускане на пазара на биоциден препарат „Дезифектант В“ № 0560-І/16.10.2007 година, издадено от заместник министъра на здравеопазването. С писмо от 15.07.2020 година жалбоподателят е уведомен, че срещу него започва административно производство за отнемане на издаденото разрешение на основание § 33, ал. 4 от ПЗР на ЗЗВВХВС. В преписката не се съдържат доказателства, че писмото е връчено на жалбоподателя. С писмо от 24.07.2020 година жалбоподателят е заявил готовност да изпълни всички указания, с цел да запази безсрочното си разрешение. В Протокол № 22/24.07.2020 година Експертният съвет по биоциди, създаден със Заповед № РД-02-142/17.07.2018 година на министъра на здравеопазването, е взел решение за отмяна на разрешението на основание § 33, ал. 4 от ПЗР на ЗЗВВХВС.

С разпоредбата на § 33, ал. 1 от ПЗР на ЗЗВВХВС е въведено изискване за лицата, които притежават разрешения за пускане на пазара на биоциди, представляващи смеси по смисъла на Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP) и класифицирани съгласно изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 2, да подадат в Министерството на здравеопазването заявление за изменение на разрешението в срок до 1 юни 2017 година. При неизпълнение на задължението министърът на здравеопазването отменя издаденото разрешение, арг. § 33, ал. 4 от ПЗР на ЗЗВВХВС.

Оспорената заповед е издадена от главния здравен инспектор, оправомощен от министъра на здравеопазването на основание § 3 от ПЗР на ЗЗВВХВС (Изм. – ДВ, бр. 114 от 2003 година). Съобразно посочената разпоредба министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите могат да предоставят свои функции, права и задължения по този закон на заместниците си и на други длъжностни лица в системата на съответните министерства.

Между цитираните разпоредбите на § 3 и § 33 от ПЗР на ЗЗВВХВС е налице противоречие, което следва да бъде преодоляно чрез прилагане на правилото на чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Мълчаливата отмяна (abrogatio tatita) е налице тогава, когато новият акт без да указва изрично кои правни норми отменя, предвижда правила, уреждащи по различен начин хипотезите, които са уреждани досега от стария закон. Мълчаливата отмяна се основава на презумпцията, че в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин. Правилото е Lex posterior derogat legi priori (по-новият закон отменя по-стария).

В конкретния случай противоречието е между правилото на § 3 от ПЗР на ЗЗВВХВС (Изм. – ДВ, бр. 114 от 2003 година) и § 33, ал. 4 от ПЗР на ЗЗВВХВС (ДВ, бр. 102 от 2015 година), поради което приложимата разпоредба е по-новата и специална и министърът на здравеопазването няма право да делегира правомощието си по отнемане на разрешението на това основание.

Предвид горното издадената от главния държавен здравен инспектор заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен орган.

За прецизност на изложението съдът следва да изложи  и следните мотиви :

Административният орган е спазил изискванията по чл. 26 от АПК и е уведомил жалбоподателя за започналото срещу него административно производство. Уведомяването е след повече от 3 години след изменението на закона и създава предпоставки за възприемане на поведението на администрацията като недобросъвестно. Въпреки изразената от жалбоподателя готовност да предприеме всички необходими действия за запазване на разрешението, органът не е дал указания на жалбоподателя, като е игнорирал собствената си забава да изпълни своевременно закона. С горното съдът намира, че съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

От заключението на Съдебно-техническата експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено се установява, че произвежданото от жалбоподателя вещество представлява смес от йод – 1,6 %, калиев йодид – 0,11 %, алкохол изо-С 13 поли (8) етоксилиран - 7 - 9 %  и деминерализирана вода – до 100 %, съобразно техническото досие на препарата. Вещото лице е посочило, че дружеството ползва следните суровини : iodine, potassium iodine и RoKAnol IT9 за производство на продукта.

Легално определение на понятието „смес“ е дадено в чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕО) 1272/2008 година на Европейския парламент и на съвета от 16.12.32008 година относно класифицирането, етикирането и опаковането на вещества и смеси и означава смес или разтвор, съставен от две или повече вещества.

С оглед състава на произвеждания от жалбоподателя биоциден препарат съдът прави извод, че същия представлява смес по смисъла на чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕО) 1272/2008 година на Европейския парламент и на съвета от 16.12.32008 година относно класифицирането, етикирането и опаковането на вещества и смеси.

Изискването на § 33, ал. 1 от ПЗР на ЗЗВВХВС е препаратът, освен да представлява смес и да е класифициран съгласно изискването на наредбата по чл. 5, ал. 2. С Наредба за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати (Приета с ПМС № 316 от 20.12.2002 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 66 от 30.07.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 50 от 17.06.2005 г., в сила от 18.12.2005 г., изм. и доп., бр. 57 от 12.07.2005 г., в сила от 13.01.2006 г., бр. 20 от 6.03.2007 г., в сила от 1.03.2007 г., изм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 1.01.2008 г., изм. и доп., бр. 51 от 3.06.2008 г., в сила от 1.06.2008 г., отм., бр. 68 от 31.08.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.), издадена по приложението на чл. 5, ал. 2 от ЗЗВВХВС се определят редът и начинът за класифициране на химични вещества и препарати, арг. чл. 1, ал. 1, т. 1. Наредбата е отменена с приемането на Наредба за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и смеси (Приета с ПМС № 182 от 20.08.2010 г., обн., ДВ, бр. 68 от 31.08.2010 г., в сила от 31.08.2010 г., изм., бр. 84 от 27.09.2013 г., в сила от 1.07.2013 г., отм., бр. 9 от 26.01.2018 г.). Наредбата е отменена с Наредба за формата и съдържанието на документите, необходими за издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по чл. 18 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (Приета с ПМС № 8 от 22.01.2018 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2018 г.), издадена по приложението на чл. 18з от ЗЗВВХВС.

С оглед на изложеното липсват правила за класифициране на сместа, под които произвежданият от жалбоподателя продукт да бъде подведен и да се изведе извод, че за продукта е налице задължение за подаване на заявление за изменение на разрешението.

Твърдението на процесуалния представител на ответника е, че препаратът е класифициран като символ и знак на опасност Xi – дразнещ, а като R-фраза – R36 – дразни очите по Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикиране на химични вещества и препарати (отм.) действаща към момента на издаване на разрешението и не е променяна, поради което не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на съвета от 16.12.32008 година относно класифицирането, етикирането и опаковането на вещества и смеси.

Съдът не споделя разбирането на ответника, тъй като съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, арг. чл. 142, ал. 2 от АПК. При липсата на приета наредба по чл. 5, ал. 2 от ЗЗВВХВС не може да се изведе извод за класификацията на продукта към датата на издаване на акта, респективно извод дали отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на съвета от 16.12.32008 година относно класифицирането, етикирането и опаковането на вещества и смеси.

Отделно от това при приемане на § 33 от ПРЗ на ЗЗВВХВС не е съобразена разпоредбата на чл. 7 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно пускането на пазара на биоциди, съобразно която разрешението се отменя, ако: а) активното вещество вече не е включено в приложение I или IА както се изисква по член 5, параграф 1, буква а); 1998L0008 — BG — 02.03.2010 — 013.001 — 15 ▼B; б) условията в член 5, параграф 1 за получаване на разрешение не са изпълнени; в) разкрито е, че са подадени неистинни или подвеждащи данни относно фактите, въз основа на които е дадено разрешението. Разрешението може да бъде отменено, ако титулярят на разрешението поиска това и посочи причините за отмяната, арг. чл. 7, т. 2. В т. 3 е посочено, че когато държава-членка има намерение да отмени разрешение, тя трябва да информира и изслуша титуляра на разрешението. При отмяна на разрешението, страната–членка може да разреши гратисен период за унищожаване или за съхранение, за пускане на пазара или използване на съществуващите количества с продължителност в съответствие с причината за отмяната, без това да засяга който и да е период, посочен в решение, прието по силата на Директива 76/769/ЕИО или във връзка с параграф 1, буква а). В т. 4 е посочено, че когато държава-членка счита за необходимо, предвид развитието на научното и техническо знание и за защита на здравето на хората и околната среда, тя трябва да измени условията на разрешението, и по–специално, начина на използване или използваните количества.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 950 лева. Разноските следва да се възложат на министерство на здравеопазването, арг. чл. чл. 18 от Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-01-456/06.08.2020 година на главния държавен инспектор, с която е отменено Разрешение за пускане на пазара на биоцитен препарат № 0560-1/16.10.2007 година, издадено от заместник министъра на здравеопазването по жалбата на „Йод“ АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***, ЕИК ***.

ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването ДА ЗАПЛАТИ на „Йод“ АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***, ЕИК *** сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ :