Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 08.03.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на втори февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 141 по описа за 2020г.
и като обсъди:
Предявени искове с правно
снование чл. 26 ал. 1 ЗЗД
Т.К.Т. *** в депозирана против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, със седалище и
адрес на управление гр София бул Джавахарлал Неру № 28 ИМ моли да бъде постановено решение , с което
да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит от 16.04.2018г, или
евентуално да бъде прогласена нищожността на чл. 4 от Договора като противоречаща на добрите нрави. Твърди,
че на 16.04.2028г е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата
на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500лв,
при фиксиран лихвен процент от 35% , ГПР 41,71% и срок за погасяване на заема
40 седмици с двуседмична погасителна вноска от 86,05лв. Съгласно чл. 4 от
Договора, договорът за заем следва да
бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: две физически лица
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000лв, да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има, кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „Редовен“
или да представи банкова гаранция с бенефициер – заемодателят - за заемната
сума със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението
по договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, същият
дължи неустойка в размер на 1051,80лв,
която се дължи разсрочено заедно
с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка в
размер на 52,59лв, като общата вноска става в размер на 138,64лв. На първо
място счита, че договореният лихвен процент не отговаря на приложения лихвен
процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната
лихва, а поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния
процент на разходите доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите
му. Действително приложения лихвен процент не
е обявен на потребителя и не е посочен в договора в нарушение на чл. 11 т.10 ЗПК. Договореният
лихвен процент надхвърля трикратно размера на законната лихва. Освен това с
начислената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, и
осигурява допълнителна печалба на кредитора. С така договорената неустойка се
нарушава принципа за справедливост в
гражданските и търговски отношения. Договорената неустойка е изгубила присъщата си обезщетителна
функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни
последици за кредитора, които биха настъпили при неплатежоспособност на главния
длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани. Освен това
договорената неустойка е в прекомерен размер и нарушава добрите нрави, води до
скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неосноватено обогатяване
на заемодателя за сметка на потребителя.
Договорът противоречи и на разпоредбата на чл. 11 т.9 и 10 от ЗПК тъй
като на кредитополучателя не е
предоставена достоверна информация за кредита, освен това ГПР не е
изчислен при вземане предвид на
неустойката. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, оспорва
твърдението че посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително
приложения, както и че противоречи на добрите нрави. Оспорва твърдението уговорената неустойка да е добавък към договорната лихва. Твърди,
че заемът е предоставен от финансова институция по смисъла на ЗКИ, а възможнсотите на финансовите
институции са по-ограничени в сравнение с банките, достъпът на ищеца до
паричния ресурс предмет на договора е бърз, лесен и необезпечен, поради което и
обективните ползи за заемателя имат
своята цена, която е фиксирана в договора. Ищцата се е съгласила с тези условия
при сключване на договора. Ето защо тази цена не може да бъде приравнена на
възнаградителна лихва. Твърди, че не е налице заблуждение относно цената на
услугата, поради което и не е налице нарушение на добрите нрави, потребителят сам при свободно формирана воля
е решил дали иска да ползва услугата при посочената цена. Оспорва и твърдението
за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави и
прекомерност, тъй като същата служи за обезщетение за вредите причинени от
неизпълнението, процесната неустойка е начислена вследствие неизпълнение на
поетите договорни задължения за предоставяне в срок на обезпечение поръчител
или банкова гаранция. Като неоснователно оспорва и твърдението, че с
договорената неустойка се заобикаля разпоредбата начл. 19 ал.4 ЗПК, тъй като в текста на ал.3 т.1 от с з е
предвидено, че при изчисляване на разходите по кредита не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора.
Оспорва твърдението неустойката да е част от печалбата на кредитора, като
твърди че същата е договорено обезщетение за неспазване на договорно
задължение от страна на заемателя.
Оспорва и твърдението за противоречие на договора с разпоредбата на чл. 11 ал.1
т 9 от ЗПК, тъй като в договора е посочен фиксиран ГЛП, в който не се включва
неустойката която не е част нито от разходите нито от договорената лихва. Сочи,
че ГПР е изчислен съгласно изискванията
на Приложение № 1 като се вземат предвид посочените общи положения и
допълнителни допускания, поради което не е налице нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Като неоснователни счита и твърденията за
неравноправност на клаузите на договора. Моли исковете да се отхвърлят, претендира
разноски.
След като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното: НА 16.04.2018г между Изи Асет Мениджмънт АД гр
София заемодате и Т.К.Т. заемател е сключен договор за паричен заем № 3200581,
по силата на който на заемателя е преодставена сумата от 1500лв, която той се е
задължил да върне на заемодателя ведно с начислената годишна лихва от 35% на 20
двуседмични вноски, всяка една в размер на 86,05лв. Договорът за заем е сключен
при ГПР от 41,71%, а като обща сума дължима от заемателя е посочена сумата от
1721лв. Заемателят се е задължил в рок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да редостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
две физически лица поръчители, всяко от коит ода отговаря на следните
изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размерна трудово
възнаграждение, нетния размер на осигуритгелния му доход да е в размер ннад
1000лв, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД, да няма
неплатени осигуровски за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по лощ от 401 Редовен или банкова
гаранция с бенефициер заемодателя, за общата сума дължима по договора със срок
на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора(чл. 4 ал.1), като при неизпълнение на задължението си да предостави обезпечението в уговорения
срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1051,80лв, която
страните са се уговорили да бъде заплатена разсрочено заедно с всяка от
пагасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сума в размер на 52,59лв(чл.4 ал.2
от Договора). Съгласно представеният погасителен план, последната падежна дата
за погасяване на вноските по договора за кредит е в на 21.01.2019г, а като общ размер на погасителната вноска е посочена
сумата от 138,64лв, от които 86,05лв е вноската
по договора за заем, а 52,59лв е оскъпяването в случай на непредоставяне на обезпечение.
Съгласно
заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно компетентно и
безпризстрастно изготвено, ГПР изчислен
съобразно формулата опредЕ.по силата на
ПРиложение № 1 към чл. 19 ал.2 от ЗПК е в размер на 41,71%, в ГПР е включен
само фиксирания годишен лихвен процент в размер на 35%. Вещото лице е посочило,
че оскъпяването на кретиса с уговорената
в чл. 4 ал.2 неустойка от 1051,80лв спрямо заетата сума е в размер на 70,12%, а
платените от длъжника суми усвоени от кредитора по справка от ответното
дружество са в размер на 1922лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От
наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че е предявен
иск с правно
основание чл. 26 ал.1 ЗЗД - за прогласяване
за нищожен Договор за кредит от 16.04.2018г като
противоречащ на закона и добрите нрави, при условията на евентуалност да бъде
прогласена нищожността на клаузата на чл. 4 ал.2 от договора като противоречаща
на принципа на добрите нрави и заобикаляща закона, и противоречаща на ЗПК. С
оглед твърденията е налице интерес от предявения иск.
Разгледан по същество. Не е
спорно между страните обстоятелството, че на 16.04.2018г между ищцата в качеството на
кредитополучател и Изи АСет Мениджмънт АД - кредитодател - е сключен договор за кредит, по
силата на който на ищцата е предоставена сумата от 1500лв, че кредитодателят е
изпълнил задължението си да предостави заемната сума, а и това се установява от
ангажираните по делото доказателства. Не се спори и относно обстоятелството,
че поради неизпълнение задължението на ищцата да
предостави предвиденото в чл. 4 ал.1 от Договора обезпечение, е начислена неустойка
в размер на 1051,80лв, както и тя е заплатена от ищцата, а и това се установява
от неоспореното заключение на ССчЕ. Установи се освен това, че
начислената неустойка в размер на 1051,80лв не е включена
в ГПР(ССчЕ). Твърди се от ответника, че
ищцата е била запозната с неустоечната клауза преди сключване на договора, като
й е предоставен Стандартен европейски формуляр. Съгласно текста на чл. 26 ал.1
от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят,
както и тези които накърняват добрите нрави. Нищожността се преценява във всеки
конкретен случай, с оглед уговорките между страните. Твърди се на първо място,
че уговорената неустойка води до
непосочване на действителния лихвен процент по договора, което е нарушение
на чл. 11 т.10 от ЗПК. В настоящия случай е начислена неустойка, поради неизпълнение
задължението да се предостави в 3-дневен
срок соченото в договора обезпечение. С оглед поставените условия и краткия
срок за предоставяне на обезпечението, както и обстоятелството че още
при сключване на договора е предвидено, че тя ще се заплаща разсрочено, заедно
с всяка вноска, като това е предвидено в погасителния план съдът намира,
че договорената неустойка представлява
скрито оскъпяване на кредита, и на практика води до непосочване на
действителния лихвен процент. На
следващо място се твърди, че поради невключването на неустойката в ГПР е
нарушен чл.19 от ЗПК. Ответникът счита, че неустойката не формира ГПР по
смисъла на Приложение 1 към чл. 19 ЗПК. Видно от посочения договор, кредиторът
не е посочил какво се включва в ГПР, а при посочен ГЛП от 35% и ГПР от 41,71% не е ясно какво
представлява разликата и какви разходи са включени в ГПР. Ищцата
прави възражение за нищожност на неустоечната клауза, поради това че е загубила
присъщата си обезщетителна функция. Начисляването на неустойката към
погасителните вноски още при сключване на договора за кредит води до извод, че неустойката
е договорена единствено с цел обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно
положение по смисъла на чл. 143 ал.1
т.20 от ЗПК. Съгласно чл. 146 ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Тексът на ал.2 с з дефинира клаузите, които не
са уговорени индивидуално - клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. От представения договор се установява, че
клаузите в него са предварително изготвени, доказателства по отношение на това,
че ищцата е щяла да бъде одобрена и при други условия за обезпечаване
неизпълнението не се представиха. Поради
невключване на неустойката в ГПР ищцата
не е била запозната с с параметрите на
кредита преди подписването му, което е в противоречие с чл. 11 т.10 ЗПК. Клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем,
касаеща уговорената неустойка не би могла да се замести от повелителни норми на
закона, нито пък в случая може да се предположи, че договорът би бил сключен и
без тази клауза. Ето защо следва да бъде прогласена нищожността на договор за
паричен заем от 16.04.2018г.
При
този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски по производството в
размер на 290,91лв.
Съобразно
изхода на делото , следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв Е.Г. ***
№ 2 сумата от 424лв адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата в производството.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор
за паричен заем № 3200581 от 16.04.2018г между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК131576434, със
седалище и адрес на управление гр София бул Джавахарлал Неру № 28,
представлявано от Стефан Красимиров К. и Т.К.Т. ЕГН **********, с адрес ***, като
противоречащ на закона и добрите нрави на
основание чл. 11 т.10 ЗПК, чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 т. 20 от ЗЗП и чл. 26 ал.
1 ЗЗД
ОСЪЖДА „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК131576434, със седалище и адрес на управление гр София
бул Джавахарлал Неру № 28, представлявано от С. К. К. да заплати на Т.К.Т. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 290,91(двеста и деветдесет лв
деветдесет и една ст)лв разноски по
производството
ОСЪЖДА
на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК131576434,
със седалище и адрес на управление гр София бул Джавахарлал Неру № 28,
представлявано от С.К. К. да заплати на
адв Е.Г. *** № 2 сумата от 424(четиристотин
двадесет и четири)лв адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: