Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ардино, 03.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ардинският
районен съд в публично заседание, проведено на тринадесети септември, през две
хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря КАТЯ
ХАДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 43/ 2018г. по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е
образувано по жалба на „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление-гр.Ардино, ул.„Иван Вазов“, зона-
„Индустриална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., срещу Наказателно
постановление № 09-001963 от 02.07.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ, е
наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500
лева на дружеството за извършено нарушение на чл.22 ал. 2 от НАРЕДБАТА ЗА
РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ / обн. ДВ бр. 6/1987 г./.
В жалбата се
развиват доводи, че дружеството не е извършило нарушението, за което му е било
издадено атакуваното НП, както и че констатираното първоначално с АУАН и
вмененото му като виновно поведение с издаденото НП не съставлявало нарушение посочената
наредба. Твърди, че при съставяне на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН, водещи до незаконосъобразност на
обжалваното НП, и затова иска отмяната на същото. В съдебно заседание се
представлява от адв.М.С.-***, и иска отмяна на атакуваното НП, на същите
основания, и по съображения изложени по същество.
Въззиваемата страна- Административно наказващият
орган /ДИТ- Кърджали/, представлявана от ст.юк Л.А., оспорва жалбата като
неоснователна. В ход по същество моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, като посочва, че правилно е била
ангажирана отговорността на дружество- жалбоподател, иска да не се кредитират
представените допълнително в СЗ писмени доказателства от жалбоподателя.
Съдът след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 04.04.2018г. служителите на Д „ИТ“- Кърджали;
актосъставителят-Хр.Ч. и свидетелят по акта- Е.Ю., са извършили проверка в цех
за добив и преработка на дървесина, находящ се в гр.Ардино, и стопанисван от
„ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр. Ардино,
ул. „Иван Вазов“, „Индустиална зона“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., и
със управител на обекта С.К.. Проверката била документална и по работни места,
и обхващала задължението на работодателя за предоставяне на работниците на
здравословни и безопасни условия на труд в дружеството. При извършената проверка
служителите на ДИТ- Кърджали са установили, че на 01.02.2018г. Работодателят /дружеството-
жалбоподател/ е издал писмена заповед № 16/ 01.02.2018г., с която е разрешил
(разпоредил) на работника М.М.К., на длъжност „Машинен оператор- банцикист“
ползването на платен годишен отпуск от 5 дни за предходна година /за 2016 г./,
считано от 01.02.2018г. /за периода от 01.02.2018г. до 07.02.2018г. вкл., без да
е налице преди това писмено искане от работника до работодателя за ползването
на този платен годишен отпуск. В хода на проверката на 04.04.2018г. била
връчена призовка на управителя на дружеството, с която ву е било разпоредено
представянето на изискани от проверяващите лица документи за проверка, като
последната е продължила по документи в Д „ИТ“- Кърджали до 29.05.2018г., в т.ч.
и трудовите досиета на посочените работници, вкл.и на М.К., които са били
представени.
Установи се, че на 29.05.2018г. на упълномощено
от управителя на едноличното дружество лице /Е.Д./ е бил връчен Протокол от
извършената проверка /с изх. № ПР 1811836/ с отразено в него констатирано
нарушение на чл.22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
касаещо разрешаването на ползване, на платен годишен отпуск от работника М.К.за
периода от 01.02.2018г. до 07.02.2018г. вкл., без наличие на писмена молба
/заявление/ преди това от работника до работодателя за ползването на този
платен годишен отпуск.
Въз основа на така установеното е бил съставен
АУАН № 09- 001963/ 29.05.2018г. от гл.инс. Х.Ч., в присъствието на Е.Ю., в
който е била описана горната фактическа обстановка, като било прецено, че
констатираното по време на проверката съставлява допуснато нарушение от страна
на работодателя /дружеството- жалбоподател/ на разпоредбата на чл.22 ал.2 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските и на същата дата /29.05.2018г./, въз основа на всички
установени по време на проверката обстоятелства и събрани доказателства.
Подробно били описани и доказателствата, които подкрепяли установяването на
нарушението. АУАН бил връчен на същата дата на упълномощеното лице за
запознаване със съдържанието му и за подписване, но в графа „Обяснения или
възражения на нарушителя“ не е било вписано нищо, като пак на същата дата /29.05.2018г./
упълномощеното лице на дружеството- жалбоподател получило екземпляр от него.
Съдът установи, че въз основа на горното и на основание чл.416 ал.3 от КТ, АНО, е издал
процесното НП № 09-001963/ 02.07.2018г., против дружеството- жалбоподател, като
в обстоятелствената част е пресъздал изцяло фактическата обстановка от АУАН
относно извършеното нарушение, описал доказателствата, които подкрепят
установеното нарушение, квалифицирал го като такова по смисъла на чл.22 ал.2 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, и за това извършено от
дружеството- работодател нарушение, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ, е наложил на дружеството административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 1 500 лева.
По делото са приложени процесното НП № 09-001963/
02.07.2018г. /и обратна разписка за връчване/,
АУАН № 09- 001963/ 29.05.2018г., Протокол от извършената проверка /с
изх. № ПР 1811836/ 29.05.2018г.; трудово досие на М.К./с приложени тр.договори,
анекси към тях, молба за напускане от 03.04.2018г. и заповед за прекратяване на
тр.договор, уведомления и справки от НАП, заповеди за отпуски /вкл.и Заповед №
16/ 01.02.2018г, молби за отпуски, уведомление за размера на отпуските/; отчетна форма за явяване на работа за
м.02.2018г.извлечение от платежна ведомост за м.02.2018г.,; разходен касов
ордер от 20.03.2018г.
В проведеното по делото ОСЗ на 13.09.2018 г. от
страна на дружеството- жалбоподател са представени и приети от съда
допълнителни писмени доказателства- копие на молба от 02.01.2018г. на М.К.за
отпуск за периода от 02.01.2018г. до 31.01.2018г., и протокол от извършената
проверка /с изх. № 1805785/ 28.02.2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Установи се, че жалбата е подадена от легитимирано
лице, имащо правен интерес да обжалва издадените против него наказателни
постановления, чрез административно- наказващия орган, съгласно разпоредбата на
чл. 60, ал. 1 от ЗАНН, като е спазен седемдневния преклузивен срок за обжалване
на административния акт, предвиден в нормата на чл.59 ал.2 от ЗАНН, и е
допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество се явява основателна с
оглед установената по делото фактическа обстановка и приетите доказателства.
За да достигне до този извод съдът съобрази, че АУАН и НП
са издадени от компетентен орган, и констатира, че при съставянето на
АУАН и издаването въз основа на него на
атакуваното НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да
бъдат квалифицирани като съществени, и в този смисъл на думата съдът приема, че
АНО е изпълнил своите задължения по чл.54 от ЗАНН вр. чл.42, и чл.52, и чл.57 от ЗАНН.
Предвид приетите по делото писмени доказателства,
и най- вече Уведомление от 15.03.2018г. за отпуските на работния персонал в
„ЛЕСКОМ”” ЕООД, и Заповеди № № 1/ 02.01.2018г. и № 16/ 01.02.2018г., молбите от
работника М.К., които се кредитират от съда като съобразени със всички останали
доказателства по делото, съдът достига до извод, че при издаването на
процесното НП № 09-001963/02.07.2018г. на Директора на Д „ИТ“- Кърджали не са
допуснати нарушения на процесуалният и материалният закон, и по този начин и с
описаната по-горе фактическа обстановлека дружеството- жалбоподател е извършил
нарушение по чл.22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
и което се установи по един категоричен
и несъмнен начин и е било осъществено на процесните дата и място.
В разпоредбата на чл.22
ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските се посочва, че платеният
годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или
служителя до работодателя. Посочената разпоредба е императивна и вменява
задължение и на двете страни по трудовото правоотношение относно ползване на
платен годишен отпуск за съответната календарна година, както следва; от една
страна- задължението на работника е писмено да поиска ползване на целия или на
част от платения годишен отпуск, а от друга- задължението на работодателя е да
разреши този платен годишен отпуск при наличието на писмено искане/молба за
ползването му.
Има и изключение от това
правило, и това е хипотезата по чл.173 ал.4 предл. 2-ро от КТ, според която работодателят
има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя, в
случаите, когато работникът или служителят
след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на
календарната година, за която се полага, което правомощие на работодателя,
изключващо виновно извършване на нарушение по чл.22 ал.2 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, но за прилагането на което изключение в
конкретният случай не са налице предпоставките за това.
При
така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските от страна на жалбоподателя, тъй като работодателят
е разпоредил ползването на платен годишен отпуск от работника си М.К., без
неговото писмено искане и въпреки забраната за това. Според съда е категорично
доказано по делото, че работникът К.не е направил надлежно писмено искане за
ползване на платен годишен отпуск за периода от 01.02.2018г. до 08.02.2018г.
И този смисъл приема като недоказани
твърденията на дружеството- жалбоподател, че работникът е поискал ползване на
платен отпуск с молбата от 02.01.2018г., и такъв му е бил разрешен- и това е
така защото по тази молба е разрешен
отпуск с Заповед № 1/ 02.01.2018г. за 20 работни дни /колкото му се полагали за
2018г..
Липсват
по делото каквито и да било доказателства за това за работодателя "ЛЕСКОМ“
ЕООД да са били налице някои от основанията предвидени в КТ, позволяващи му
право да предостави платен годишен отпуск на работника без негово писмено
искане или съгласие– нито има доказателства по делото работодателят да е бил в
престой, не се е ползвал отпуск едновременно от всички работници или служители.
Не е отправена и покана от страна на работодателя към работника да ползва
отложен отпуск за минали години. От представеното Уведомление от 15.03.2018г. за отпуските на работника Кабакчиев, се
установява по един категоричен начин, че срещу подпис е уведомил работника М.К.за
размера на платеният годишен отпуск, размера на ползваният платен годишен
отпуск до дата 15.03.2018г., както и остатъка от платения му годишен отпуск за
предходните години /2016г. и 2017г./, но това не следва извода, че
работодателят /дружеството-жалбоподател/ е поканил работника да ползва
отпуската. Още повече, че за предходните години същият е използвал свои
отпуски, а и уведомлението е последващо по време заповедта за ползване на
платеният отпуск /предмет на настоящото производство/.
Предвид
това съдът приема, че АНО е квалифицирал нарушението в АУАН и НП към уреждащата
го материално правна норма.
Правилно
е приложена и санкционната разпоредба като относно размера на административното
наказание – същият е в минимално предвидения за нарушението размер, поради
което и съдът не би могъл да го ревизира в насока на неговото намаляване.
В
хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да
налагат отмяната му изцяло като незаконосъобразно. Не се споделят доводите на
жалбоподателя, че са допуснати нарушения на процесуалните правила по ЗАНН,
досежно образуването на административно-наказателно производство и съставянето
на АУАН, респ. и налагането на санкция с издаването на НП, поради изтекли
срокове за това, защото по делото не се установява това обстоятелство- в представеният в съдебно заседание протокол от извършената проверка /с изх. № 1805785/ 28.02.2018г., не се
съдържат подобни констатации, а направените такива касаят предходни периоди.
Съдът счита, че със
съставянето на АУАН е започнало
административнонаказателното производство, същото е
образувано в сроковете, предвидени в ЗАНН, и както АУАН, така и процесното НП
са издадени при спазване на процесуалните срокове.
С изложеното по-горе съдът приема,
че работодателят /дружеството-жалбоподател/ е допуснал нарушение на трудовото
законодателство /посоченото по-горе/, като
неправомерно е разпоредил ползване на платен отпуск без молба от работника. С това са накърнени трудовите права на работника по собствен
избор да заяви кога желае да ползва платеният
си годишен отпуск.
По
изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-001963 от 02.07.2018г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Кърджали, с което на „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление-гр.Ардино, ул.„Иван Вазов“, зона-
„Индустриална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., на основание чл.416 ал.5
вр. чл.414 ал.1 от КТ, е наложено административно наказание– имуществена санкция в
размер на 1500 лева, за нарушение на чл.22
ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административния съд-Кърджали в 14- дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: