Решение по дело №108/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.124 от Закона за държавния служител вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на М. И. А. против Заповед №8121к-524/28.01.2025г, издадена от Административния секретар на Министерство на вътрешните работи с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „порицание“ на държавен служител – главен юрисконсулт в сектор „човешки ресурси и правно обслужване“ при ОД МВР Стара Загора, за това, че с поведението през периода от 27.05.2024г -27.09.2024г жалбоподателят, главен юрисконсулт в ОД МВР Стара Загора като член на комисията по чл.205 ал.2 от ЗМВР, за извършване на проверка срещу Х. по заповед №349з-2338/27.05.2024г на директора на ОД МВР Стара Загора, в установеното за него работно време ,при изпълнение на служебните му задължения в град Стара Загора, в сградата на ОД МВР Стара Загора, чрез своите деяния: не е оценил правилно предоставената информация, с писмо №349000-14571/20.06.2024Г постъпило от СГП по прокурорска преписка 8130/2024г, от наблюдаващия прокурор, в което ясно се посочва, че Н. Х. е споделял с лица от криминалния контингент класифицирана и служебна информация. Данните за извършено тежко дисциплинарно нарушение от Н. Х. изискват да се приложат разпоредбите на Инструкция №8121з-877/06.07.2024г за задължително докладване пред компетентния дисциплинарно наказващ орган; като член на проверяващата комисия не е предприел необходимото за прекратяване на проверката и за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение от Н. Х.. В хода на това производство е могло да се установи обективната истина за тежестта на извършеното от Х. дисциплинарно нарушение или да се опровергаят постъпилите данни от СГП; не е предприел действия, за да се съберат допълнителни доказателства за дейността на Х., касаеща разгласяване на класифицирана и служебна информация пред лица от криминалния контингент. Най-малкото е било необходимо членовете на проверяващата комисия да поискат удължаване на срока на проверката, с оглед на обществения отзвук от замесването на служител на МВР в осъществяване на неправомерна дейност; изготвил е заповедта за наказание на Н. Х., с което е осъществил конфликт на интереси, тъй като с това и в качеството си на член на проверяващ орган, дава основания за съмнение в неговата обективност и безпристрастност, относно тежестта на извършеното нарушение; като главен юрисконсулт, с опит в дисциплинарната практика, е наложил собственото си мнение на останалите членове на проверяващата комисия и на ДНО; не е предоставил в цялост административната преписка на ДНО / сведение №349р/35576/04.11.2024г; не е подпомогнал директора на ОД МВР Стара Загора да оцени данните, предоставени от СГП, след което своевременно да уведоми министъра на вътрешните работи и да изготви предложение за образуването на дисциплинарно производство срещу Н. Х.; изготвил е Обобщена справка до ДНО с резултата от извършената проверка – рег .№349р-24130/25.24г; становището на А. в качеството му на главен юрисконсулт по съдържанието на писмото на СГП, възприето от другите двама членове на комисията и от ДНО, не е съобразено с разпоредбите, касаещи защитата на класифицираната информация, ЗМВР и вътрешноведомствените актове, уреждащи дисциплинарната отговорност на служителите в МВР; заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на Н. Х. е изготвена от А.. В нея е посочено, че след анализ на СГП са налице данни за това, че Н. Х. е споделял класифицирана и служебна информация с криминално проявени лица. Въпреки това в проекта на заповедта А. е предложил Х. да бъде наказан за направената му снимка с криминално проявени лица, с което е нарушил Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. Няма доводи защо не се приема/отхвърля посоченото от СГП; изготвения проект на Заповед №349з-4233/27.09.2024г от А. за налагане на дисциплинарно наказание на Н. Х. не е съобразен с изискванията на закона; от Оценката за изпълнение на служебните задължения №349р-39967/10.12.2024г е видно, че А. е с дългогодишен професионален опит, включително и по дисциплинарната практика в МВР. Като изграден професионалист е запознат с нормативните актове и е бил длъжен да спазва разписаните в тях задължения.

А. при изпълнение на задълженията си по Заповед №349з-2338/27.05.2024г на Директора на ОД МВР Стара Загора не е изпълнил разпоредбите, касаещи защита на класифицираната информация, ЗМВР и вътрешно ведомствените актове, уреждащи дисциплинарната отговорност на служителите в МВР. В Следствие на това министърът на вътрешните работи не е бил уведомен за наличието на данни за предоставяна от Н. Х. класифицирана и служебна информация на лица от криминалния контингент. Деянието е дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.1 вр. с ал.1 от Закона за държавния служител – неизпълнение на служебни задължения, съответно във връзка с чл.21 ал.1 предл първо и ал.2 от същия закон – държавния служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, във връзка с т.5.18, т.5.23, и т.8.2 от длъжностната му характеристика с рег. №349р-22093/08.07.2024г за длъжността юрисконсулт в МВР, във връзка с чл.11 ал.1 предл първо т.1 и чл.35 от Инструкция №8121з-877/06.07.2023г за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.

В мотивите към заповедта е посочено, че след изслушването му на 27.01.2025г е предоставен срок за писмени обяснения до 17.30ч на същия ден, в които служителят е поискал събиране на допълнителни доказателства, но според ДНО те не са необходими, защото опитът на другите членове на проверяващата комисия е неотносим към предмета на доказване – всички доказателства сочат, че материалите по преписката са съхранявани от А., той е изложил становище по съдържанието на писмото на СГП, че СГП отказва да предостави данни от наказателното производство за споделяне на класифицирана информация от Х. с криминално проявени лица, което е възприето от другите двама членове на комисията. Па този причина неговите твърдения, че СГП отказва да предостави информация за разгласяването от Х. на класифицирана информация са били приети от останалите за истина, въпреки че не са отговаряли на действителното положение. Отхвърлено е искането за даване на допълнителни обяснения поради не запознаване с материалите от воденото срещу него производство. С протокол от 20.01.2025г е удостоверено, че на А. са връчени копия от всички материали в производството и той е разполагал с достатъчно време за запознаване с тях и съответно за представяне на възражения по съдържанието им Не относимо е и соченото от служителя писмо до ДИКС, тъй като неправомерното му поведени е свързано с бездействие по предоставените данни от СГП и продължително задържане на материалите от дисциплинарната проверка при него, в резултата на което е забавено и крайното произнасяне на директора на ОД на МВР Стара Загора.

По тежестта на нарушението е изложено, че нарушението на служебната дисциплина не е тежко, но е укоримо и неприемливо. При наличието на данни за предоставена от инспектор Н. Х. класифицирана и служебна информация на лица от криминалния контингент, не е предприел необходимите действия като член на комисията. Служебното правоотношение на инспектор Х. е прекратено с МЗ №8121К-13263/14.10.2024г като са му изплатени обезщетенията по ЗМВР в размер на 55 132лв. При прекратяване на служебното правоотношение на основание дисциплинарно уволнение тези обезщетения не се дължат. Формата на вината е непредпазливост – самонадеяност. Собственоръчно в сведение №349р-34865/29.10.2024г А. е посочил, че според него в писмото на СГП не се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение от Н. Х. или конкретно предположение за такова, които да дават основание да се приложат разпоредбите на Инструкция №8121з-877/06.07.2024г за задължително докладване пред компетентния дисциплинарно наказващ орган. Обстоятелства, при които е извършено нарушението: Даденото становище от А. в качеството му на главен юрисконсулт и член на проверяваща комисия по чл.205 ал.2 от ЗМВР е допринесло за невъзможността на компетентните органи да вземат отношение към извършено тежко дисциплинарно нарушение от служител на МВР. Деянието е способствало за пораждане на съмнение в обективността на дисциплинарната практика в МВР и наличие на двоен стандарт. Дори да не се е стигнало до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание спрямо НV Х., А. и неговите колеги е следвало да предприемат необходимото в съответствие с вътрешноведомствените актове, регламентиращи дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание порицание на Н. Х. е изготвена от А.. От анализа на СГП е видно, е че Н. Х. е споделял класифицирана и служебна информация с криминално проявени лица. Омаловажаването на данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от инспектор Н. Х. е констатирано при извършен вътрешноведомствен контрол от ДЧР-МВР, чл. 96 т.8 от Правилника за устройството и дейността на МВР – осъществява методическа помощ и контрол по прилагането на дисциплинарната практика в структурите на МВР и по дисциплинарните производства при тежки дисциплинарни нарушения, извършени от държавни служители по чл.142 ал.1 т.1 и ал.3 от ЗМВР.

Нарушението е открито на 26.11.2024г, когато министърът на вътрешните работи е уведомен с докладна записка №8121р-22943/26.11.2024, поради което двумесечния срок тече от 27.11.2024г, но изтича на 28.01.2025г, като се прибавил един ден ползван отпуск на 02.12.2024г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е връчена на 29.01.2025г с указание за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред Административен съд Стара Загора или пред министъра на вътрешните работи.

Жалбата е подадена на 03.02.2025г в рамките на преклузивния 14-дневен срок и от лице с правен интерес – дисциплинарно наказания държавен служител, поради което е допустима.

С жалбата се твърди, че дисциплинарното наказание е наложено след като на 28.01.2025г е изтекъл двумесечния срок по чл.94 ал.1 от Закона за държавния служител, защото по аргумент от чл.97 ал. 4 от същия закон дисциплинарното наказание са налага с връчване на заповедта. Алтернативно се твърди, че в рамките на времето от 13.00ч до 17.30ч на 27.01.2025г му е предоставена възможност за даване на писмени обяснения, а в поканата за изслушване са вменени общо 12 деяния, с които според ДНО е извършено нарушения – неизпълнение на служебните задължения. Съгласно чл.93 ал.1 от ЗДСл правото да се дадат обяснения и да се направят доказателствени искания е след изслушването от наказващия орган, поради което срокът би следвало да бъде съобразен с обема на обвинението. Изслушването, даването на писмени обяснения и събирането на посочени доказателства са кумулативно гаранции за правото на защита, които не са спазени и с това е допуснато съществено нарушение на производствените правила, имащо значение за правилността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, което е самостоятелно основание за отмяната й по силата на чл.93 ал.2 вр. с ал.1 от Закона за държавния служител. В писменото си обяснения е посочил, че дисциплинарния съвет е слял два текста от писмото на СГП, като изрично се е позовал на двата самостоятелни абзаца от него, но няма оценка в мотивите към оспорената заповед на това възражение. Жалбоподателят твърди, че няма текст в писмото на СГП, който да гласи: в хода на разследването са придобити данни и доказателства, че от 2022г инспектор Х. е имал и е осъществявал контакти с М. и С. Д., чрез мобилни и социални мрежи и чрез трети лица, като анализът на тези данни показва, че Н. Х. е споделял с тези лица класифицирана и служебна информация“. Оригиналния текст има следното съдържание „Анализът на придобитата в хода на разследването информация показва, че Н. Х. е споделял с М. и С. Д. класифицирана и служебна информация“. Този текст е посочен от жалбоподателя, за да се анализира самостоятелно от ДНО и ако тогава действително този орган установи данни да изложи мотивите си защо приема това за нарушение. Няма обсъждане на това искане, което също е нарушение на чл.93 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДСл. Не е уважено искането за събиране на доказателства, с които да се докажат възраженията не е уважено, без мотиви. Поискан е разпит на другите двама членове на комисията, за да се опровергае обвинението за налагане на мнение и даване на становище, което не се подкрепя от събраните доказателства – сведения №349р-40031/11.12.2024г и №349р-34895/30.10.2024г . Тези сведения са дали основание на дисциплинарния съвет и на ДНО да твърдят, че е безспорно налагането на мнение и даването на становище. В тях освен, че не се съдържат такива данни, но дори има коренно противоположни изказвания, които подкрепят тезата, че не е давано становище, нито е налагано мнение. Сведението от 30.10.2024г, дадено от А. Й. е за това, че всички събрани в хода на дисциплинарното производство материали, включително и справката от СГП след обсъждане с комисията са отразени в писмената справка.

Нарушен е принципа на истинност, защото въпроса за отговорността е разглеждан въз основа на писмо №349000-14571/20.06.2024г на СГП, но не въз основа на неговото действително съдържание, което е попречило на ДНО да установи действителните факти, които се сочат в това писмо на СГП. Вменените деяния не се установяват от събраните доказателства – налагането на мнение не се подкрепя от сведенията на другите двама членове на комисията, като единият от тях изрично е посочил, че след обсъждане, включително на справката от СГП в писмената справка са посочени всички събрани в хода на проверката материали. ДНО е събрал единствено обвиняващи доказателства, но не и тези, които сочат на противната теза.

Противоречия в обвинението е следващото оплакване, посочено като основание за отмяна на заповедта. Наказанието е наложено за нарушение на чл.89 ал.2 т.1 вр с ал.1 от ЗДСл – неизпълнение на служебни задължения, което е нарушение на чл.21 ал.1 предл първо и ал.2 от същия закон – държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, вр. с т.5.18, т.5.23 и т.8.2 от длъжностната характеристика, вр. с чл.11 ал.1 предложение първо т.2 и чл.35 ал.1 от Инструкция №8121з-877/06.07.2024г. Като неизпълнение на служебни задължения по ЗДСл, длъжностната характеристика и Инструкцията са изброени 12 деяния, но без да е ясно, чрез точи от всички дванадесет действия или бездействия не са изпълнени служебните задължения. Нарушението по т.5.18 от длъжностната характеристика е посочено бланкетно, защото задължението по тази точка е за спазване на кодекса за поведение на държавните служители. Т. К. съдържа 23 члена, но нито една от тях не е посочена. Според т.5.23 от длъжностната характеристика се изпълняват и други задачи, но ако под тези други задачи ДНО е имал предвид участието в комисията за проверка на Х., разпоредена със заповедта на директора на ОД МВР Стара Загора от 27.05.2024г, то всички задачи по тази заповед са изпълнени. В работата си по дисциплинарната проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР, според т.8.2 от длъжностната характеристика, служителят следва да се води от специалните правила на Глава осма от ЗМВР и Инструкция №8121з-877/06.07.2021г. Според чл.11 ал.1 предл първо т.1 от Инструкцията при получаване на данни за извършено дисциплинарно нарушение проверяващата комисия извършва проверка за наличие на компетентност по чл.204 от ЗМВР. Следователно това правило за поведение не е относимо, защото изисква проверка компетентност на наказващия орган, но по конкретно вменено на проверявания служителя нарушение. След запознаване с данните по заповедта на директора на ОД МВР Стара Загора за извършване на проверка, а именно за нарушение на т.19 от Етичния кодекс, за което се предвижда дисциплинарно наказание порицание, е извършена проверка и е установено, че съгласно чл.204 ал.3 от ЗМВР наказващ орган е Директора на ОД МВР Стара Загора. Същото важи и за вмененото нарушение по чл.35 ал.1 от Инструкцията – при установяване в хода на проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР, че разпоредилият я орган не е компетентен да наложи дисциплинарно наказание за извършеното нарушение, в тридневен срок от узнаването проверяващата комисия изготвя предложение до него за прекратяването й и изпращане на всички материални на компетентния дисциплинарно наказващ орган. Данните, които са били предмет на проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР не са сочили друг орган като компетентен.

Жалбоподателят твърди, че всички 12 деяния, които органът е посочил не могат да се квалифицират правно като нарушение на чл.11 ал.1 предл първо т. 1 и на чл.35 ал.1 от Инструкцията, нито като нарушение на нормите от ЗДСл и на задълженията по длъжностната характеристика, под които са подведени от ДНО, а освен това не се и доказват. Обвинението за не правилна оценка на информацията от 20.06.2024г постъпила от СГП не се подкрепя от съдържанието на писмото, в което в две самостоятелни изречения е посочено: „В хода на делото са придобити данни и доказателства, че от 2022г Н. Х. е имал и е осъществявал контакти с М. Д. и С. Д.. С цел конспиративност, комуникацията между тях освен лично, е осъществявана както чрез мобилни социални мрежи, така и чрез трети лица.“ В отделно изречение е казано, че „Анализът на придобитата в хода на разследването информация показва, че Н. Х. е споделял с М. и С. Д. – класифицирана и служебна информация“. Според жалбоподателя има разлика между данни и доказателства за осъществяване на контакти и анализ на информация, който е извод, но изводите не са данни по смисъла на НПК, както и на ЗМВР. Въз основа на първото изречение за данни и доказателства за осъществени контакти през 2022г става ясно, че СГП е събрала доказателства за факта на осъществяване на контакти от инспектор Х. с посочените лица през 2022г, което е било и причината комисията да предложи на Х. да бъде наложено дисциплинарно наказание за това му поведение – осъществяване на контакти през 2022г. Данните са реално събрани факти, обективирани на материален носител по съответния ред, докато анализа на информацията е съждение, а не данни. По тази причина проверката не е прекратена. Не става ясно и какво е необходимото поведение, което служителят е трябвало да предприеме, нито е посочена норма, в която то да е предписано. Обвинението за не предприемане на действия да се съберат допълнителни доказателства за дейността на Х. по разгласяване на класифицирана и служебна информация като най-малкото е следвало да се поиска удължаване на срока на проверката е необосновано. Писмото на СГП от 20.06.2024г е изпратено по повод искане от членовете на комисията за предоставяне на данни, които не биха препятствали воденото разследване по не приключилото наказателното производство. СГП е изпратила отговор на 20.06.2024г, чието съдържание е определено от наблюдаващият прокурор, а само той решава какви данни да предостави. ЗМВР не предвижда възможност по провеждащо се дисциплинарно производство и при отправено искане до прокуратурата тя да предостави всички материали по водените до съдебни наказателни производства. Предоставянето на информация по наказателни производства е уредено в НП и решаващият орган е прокурора, а не комисията по чл.205 ал.2 от ЗМВР. В самото писмо на СГП не се сочи органите на досъдебно производство да имат конкретни данни, а разполагат само с анализ на придобита информация, която според писмото показва – не е посочено, че тази информация доказва., поради което не правилно е прието, че като член на комисията жалбоподателя е бил длъжен и могъл да извърши повече действия по доказването и документирането на предполагаеми действия, извършени от инспектор Х..

Изготвянето на проекта на заповед за налагане на дисциплинарно наказание на служителя, субект на проверката, не може да е конфликт на интереси, защото е техническа дейност, извършена по възлагане от ДНО, който е определил вида и срока на дисциплинарното наказание, както и е решил за кое дисциплинарно нарушение да бъде наложено. В тази връзка не може да е нарушение липсата на доводи защо не е прието или защо е отхвърлено посоченото в СГП. Не е посочено и с кои изисквания на закона не е съобразен изготвения проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Не е обосновано обвинението за налагане на собственото мнение на останалите членове на комисията, което е видно от техните сведения за обсъждане на всички материали, включително и на писмото от СГП. Не може и член на комисията да наложи мнението си на ДНО, защото той по силата на чл.13 ал.5 от Инструкцията не е обвързан от изводите и предложенията на проверяващата комисия. Не вярно е и обвинението за не предоставянето в цялост на преписката на ДНО, защото материалите се представят, чрез звеното Човешки ресурси в съответната структура. Обвинението, че не е подпомогнат Директора на ОД МВР Стара Загора да оцени данните, предоставени от СГП също противоречи на правилата на Инструкцията, защото член на комисията има задълженията посочени в същата тази Инструкция за приключване на проверката и за излагане в писмената справка на онова, което комисията е възприела и оценила. Изготвена е писмена справка в изпълнение на чл.33 от Инструкцията, с което е приключена проверката, което не може да бъде вменено като нарушение на член на комисията. Обвинението, че становището не е съобразено с разпоредбите за защита на класифицираната информация, ЗМВР и вътрешно ведомствените актове е неясно. Жалбоподателят твърди, че становище не е давал, нито са посочени разпоредбите, които не е изпълнил.

В заключение се иска от съда да бъде отменена заповедта като постановена при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на производствените правила и необоснованост.

Ответника Административен секретар на МВР иска от съда да бъде отхвърлена жалба като поддържа становище, че всички правила на дисциплинарното производство са спазени, а нарушението е доказано и е наложено съответно на тежестта му дисциплинарно наказание. В писмена защита е обсъден въпроса за началния момент, от който тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание, а именно от момента, в който дисциплинарния съвет докладва своето решение по дисциплинарното дело на ДНО – решение с рег. №8121р-240/06.01.2025г. Счита, че с докладната записка от 26.11.2024г, приключва проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР срещу А., разпоредена със заповед на министъра на вътрешните работи от 16.10.2024г., но тъй като е служител по чл.142 ал.1 т.2 от ЗМВР то материалите са предоставени на ДНО за образуване на дисциплинарно дело срещу държавния служител. Едва на 06.12.2024г в МВР е назначен дисциплинарен съвет, а ДНО е издал заповед на 09.12.2024г за образуване на дисциплинарно дело срещу служителя. На 16.12.2024г ДС е приобщил посочените в протокола от неговото заседание документи като е изготвен и доклад от същата дата до ДНО. Изготвено е решение рег. №8121р-240/06.01.2025г на ДС, с което ДНО е запознат. От тази дата до издаване на заповедта според ответника не са изминали два месеца. По съществото на спора твърди, че за времето от 27.05.2024г до 27.09.2024г всички материали по проверката са съхранявани от държавния служител. Установено е, че не е докладвал на директора на ОД МВР Стара Загора за писмото на прокуратурата, тъй като е преценил, че то не съдържа данни за тежко дисциплинарно нарушение. Това негово становище е отразено в справката от 25.07.2024г на комисията, която е била изготвена от А. и лично от него е докладвана на директора на ОД МВР Стара Загора. Междувременно на инспектор Х. е отказан достъп до класифицирана информация и поради това му е предложено да заеме друга длъжност, но той е отказал и служебното му правоотношение е прекратено. Следователно е извършено нарушение на чл.89 ал.2 т.1 вр. с ал.1 вр. чл.21 ал.1 предл първо и ал.2 и чл.24 ал.1 от ЗДСл във връзка с чл.11 ал.1 предл първо т.1 и чл.35 ал.1 от Инструкцията. Жалбоподателят е бил длъжен да докладва за писмото на прокуратурата на директора и е следвало да поиска съдействие за предоставяне на допълнителна информация по дадените на 13.06.2024г указания от ДАНС. Следвало е да съобрази широкия обществен отзвук при предприемането на действия като член на комисията по чл.205 ал.2 от ЗМВР. От съда се иска да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 03.02.2025г в рамките на 14-дневния срок за обжалване, който тече от деня, следващ датата на връчване на заповедта -29.01.2025г и от лице, на което е наложено дисциплинарно наказание, различно от уволнение, при съществуващо към настоящия момент служебно правоотношение, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена в писмена форма, съдържанието отговаря на изискванията на 97 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.5, т.6 и т.7, но не и на чл.97 ал.1 т.4 от Закона за държавния служител. Не е спазено условието за събиране на посочените от служителя доказателства, което не е самостоятелно основание за нейната отмяна без да се извършва контрол за спазване на другите изисквания за законосъобразност на административния акт, но е съществено нарушение на производствените правила, което засяга разкриването на обективната истина. Т. съществено нарушение е и краткия срок за даване на писмени обяснения за времето от 13.00ч на 27.01.2025г до 17.30ч на същата дата като се има предвид, че са изброени 12 действия и бездействия, но без да е посочено, както изисква чл.97 ал.1 т.4 от Закона кое или кои от тях са неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89 ал.2 т.1 вр. с ал.1 от Закона. Срокът трябва да е подходящ според конкретния случай.

На стр. 8-ма от заповедта, абзац предпоследен е вписано, че деянието е едно и то е неизпълнение на служебни задължения, включително не точно изпълнение на служебни задължения, които са вменени с длъжностна характеристика и следват от чл.11 ал.1 предл първо т.1 и чл.35 ал.1 от Инструкцията. Същевременно преди това заключение са изброени 12 действия и бездействия в периода от 27.05.2024г до 27.09.2024г, и всички те са противоправни, според ДНО и във връзка с обвинението, че не е изпълнил и заповедта на Директора на ОД на МВР Стара Загора от 27.5.05.2024г за проверка на данни за извършено от Х. нарушение.

По въпроса за момента, от който тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, а то се налага с връчване на заповедта, не с нейното издаване: срокът тече от момента, в който нарушението бъде открито, но откриването му е основание за образуване на дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет по аргумент от чл.96 ал.1 от Закона за държавния служител. В Закона за държавния служител липсва презумпцията по чл.196 ал.2 вр. с ал.1 от ЗМВР, според която нарушението е открито от ДНО с постъпване на материалите от дисциплинарното производство при компетентния ДНО тоест след неговото приключване. Тази презумпция в ЗМВР е във връзка с предвидената проверка по чл.205 ал.2 на данни за извършено дисциплинарно нарушение и нарушител, която е предназначена да установи извършването на дисциплинарно нарушение, поради което е определен и срок за приключването й. Съгласно чл.96 ал.2 от ЗДСл дисциплинарния съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, по повод на което се издава заповед от ДНО за дисциплинарно дело и срок за приключване на това дело, в чиято основа е вече установеното нарушение, не е предвиден и не е предвиден, защото това е срокът по чл.94 ал.1 от ЗДСл. С докладната записка на дирекция „Човешки ресурси“ министърът се е запознал на 26.11.2024г с резолюция „Запознат“ и е наредил да се образува дисциплинарно дело, което се води от Дисциплинарен съвет. Сроковете, които се броят по месеци изтичат на съответното число на последния месец, а ако няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Съответното число е 26 –то, а последният втори месец е януари, поради което срокът изтича на 26.01.2025г, но като се има предвид, че на основание чл.94 ал.3 от ЗДСл срокът не тече докато служителят е в отпуск, то с дните на отпуска се удължава и срокът, поради което в случая изтича на 27.01.2025г, а Заповедта е издадена на 28.01.2025г, като е връчена на 29.01.2025г, поради което основателно е възражението, че наказанието е наложено след преклузивния срок, който погасява процесуалното правомощие за ангажиране на дисциплинарната отговорност. В тази връзка следва да се каже, че наказанието се налага с връчване на заповедта, а не с нейното издаване по аргумент от чл. 97 ал.4 от Закона за държавния служител – заповедта за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на изпълнение от деня на нейното връчване, а не от деня на нейното издаване. Тук е мястото да се укаже изрично, че нормата допуска и предварително изпълнение, но не от момента на издаване на заповедта, каквото е общото правило за предварително изпълнение на административни актове, а от момента на нейното връчване и това е така, защото дисциплинарните наказания и по КТ, и по Закона за държавния служител се налагат с връчването на заповедта. Аналогично е и с административните наказания, които се налагат с влизане в сила на съответния акт на АНО, а не с неговото издаване. Няма основание за съмнение, че под срок за налагане на дисциплинарно наказание се разбира периода от време, в който да се упражни правомощието по реализиране на дисциплинарната отговорност като се извърши действието по ефективно налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарните наказания, извън уволнението, засягат неимуществената, морална сфера на субекта на нарушението, поради което се налагат с връчване на волеизявлението на дисциплинарно наказващият орган.

Предвид изложеното заповедта само на това основание подлежи на отмяна, но в изпълнение на изискванията за проверка на всички изисквания съдът дължи да посочи и защо е материално незаконосъобразна. На първо място това се дължи на неясното обвинение – описани са 12 действия и бездействия, които обаче са във връзка с извършвана проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР и при сравнение с Глава втора, Раздел първи от Инструкцията, тези действия на юрисконсулта съответстват на правилата за извършване на проверка. ДНО упреква юрисконсулта в некомпетентност, съгласно първото и последното деяние, но самия той обективира в мотивите не знание на съдържанието на правните норми от тази Инструкция. Първото и последното от 12-те деяние касаят не правилна оценка на изречението „Анализът на придобитата в хода на разследването информация показва, че Н. Х. е споделял с М. и С. Д. – класифицирана и служебна информация“, съдържащо се в писмото на СГП. ДНО твърди, че това изречение се отнася до предмета на проверката, но е достатъчно да се сравни съдържанието на заповедта от 27.05.2024г за извършване на проверка и това на докладната записка, въз основа на която е издадена заповедта за проверка, за да се установи, че предмет на проверката не е споделянето на класифицирана и служебна информация, а контактите с криминално проявени лица. Докладна записка от служител по сигурността на информацията в ОД на МВР Стара Загора съобщава, че в хода на проучване за надежност са получени данни за нерегламентирани контакти на същия служител с лица от криминалния контингент. Данните са публикувани интернет и в други медии. Сред тях е публикувана снимка от плаж, за който се твърди, че е в Гърция от месец юли 2023г, на която ясно се разпознават инспектор Х. и лица, публично известни с незаконни действия. Данните са за извършено нарушение на т.19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР – нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР за което се предвижда наказание порицание. Нормата и на чл.11 и на чл.35 от Инструкцията се отнасят до данните, посочените в заповедта за извършване на проверка, не за данните за друго дисциплинарно нарушение. Съгласно чл.29 ал.2 от Инструкцията, когато в хода на проверка, която не се извършва по реда на чл.205 ал.2 от ЗМВР, се получат данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, проверяващите в тридневен срок уведомяват органа, разпоредил проверката. В този случай органът, разпоредил проверката издава заповед за преобразуването й в такава по чл.205 ал.2 от ЗМВР или образува дисциплинарно производство, когато е компетентен да наложи дисциплинарното наказание. Разликата е очевидна, ясен граматично и смислово е текста, поради което правно основание да се упреква юрисконсулта при това за неизпълнение на чл.35 и на чл.11 от Инструкцията няма. Тези разпоредби съдържат правило за проверка на компетентността на органа да наложи дисциплинарно наказание за нарушението, което е предмет на проверката. Обвинението поради това е противоречиво и неясно като ДНО твърди едновременно, че е трябвало да се прекрати или да се удължи срока на проверката, да се провери кой е компетентен да наложи дисциплинарно наказание за споделянето на класифицирана информация, да се направи необходимото – но кое е то, не е посочено, така че да не се достигне до прекратяване на служебното правоотношение с инспектора при изплащане и на обезщетения. Обвинението за не правилен анализ на посоченото изречение от писмото на СГП не намира своята правна квалификация в нито една от посочените в Заповедта правни норми, и поради това ДНО е описал всички действия на комисията, извършила проверката, които общо са подведени като неизпълнение на служебни задължения, но те са точно обратното –следвани са правилата на Инструкцията. няма конкретно описано поведение, което правно да е квалифицирано като не изпълнение на служебните задължения, които са посочени с изброените точки от длъжностна характеристика и от Инструкцията. Служителят е упрекнат в това, че не е прекратил проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР веднъж и втори път, че не е удължил срокът за нейното извършване, че не е поискал информация от ДАНС по указания от нея ред, макар от съдържанието на писмото на ДАНС да е видно, че е налице отказ, а не указване на ред. Нито е следвало да се прекратява проверката, нито да се удължава срокът й. Следвало е писмото на СГП да се приложи към преписката, но обвинението за това, че не е представена в пълнота не се съдържа конкретния документ, който не е докладван на Директора на ОД МВР Стара Загора. Съгласно чл. 37 т.7 от Инструкцията, когато има данни за нарушение по чл.203 ал.1 от ЗМВР, тогава ДНО предприема съответни действия, според компетентността си. В обвинението обаче не е посочено, че писмото от СГП не е приложено, нито че това не прилагане е в нарушение на чл.36 ал.1 от Инструкцията. Членовете на комисията са длъжни да приложат всички материали по силата на чл.36 ал.1 от Инструкцията, което да позволи на ДНО да изпълни задълженията си по чл.37 от същата Инструкция. Не анализ на изречението от СГП, защото то не се нуждае от такъв, а прилагането на писмото е поведението, което дължат членовете на комисията, извършила проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР. Вместо ДНО да установи първо съдържанието на правните норми от Инструкцията и да определи кое поведение на членовете на комисията и на кой от тях не съответства на правилата за провеждане и приключване на проверката, той е изброил всички извършени от юрисконсулта действия, които е подвел не правилно като нарушение на чл.35 ал.1 и на чл.11 от Инструкцията. Допуснато е смесване и на задълженията на юрисконсулта и на тези, които има като член на комисията по чл.205 ал.2 от Инструкцията.

Не е посочено коя класифицирана информация е обект и на кое дисциплинарно нарушение – кои разпоредби за защита на класифицирана информация, на ЗМВР и на вътрешноведомствените актове и с кое свое действие е нарушил служителя няма яснота. Не е взето предвид, че ДАНС е адресирала писмото си до другия член на комисията – А. Й., в който го е уведомила, че отказва да предостави данни по чл.42б ал.2 и 3 и резултатите от тяхното обработване в текущия им вид, тъй като не са изпълнени в пълен обем изискванията по чл.42ж ал.3 от ЗДАНС. Националното звено предоставя данни само за целите на предотвратяването , разкриването, разследването и наказателното преследване за тежки престъпления по чл.42а ал.3 от ЗДНАС. Искането е във връзка с образувано дисциплинарно производство за нарушаване на Етичния кодекс, което есе явява неправомерно спрямо чл.42а ал.3 от ЗДАНС. Неоснователно се сочи в Заповедта, че писмото от 13.06.2024г на ДАНС сочи ред за изискване на информацията – напротив, с него се е указано, че за нуждите на дисциплинарно производство тя няма да бъде предоставена. На 19.06.2024г Директора на ОД на МВР е поискал достъп до задържаните Димитрови при това съгласувано с наблюдаващия прокурор и разследващия служител, но не е проведен разпита по независещи от членовете на комисията причини – задържаните са отказали да дават обяснения. Тяхно е правото да го направят. В сведението си от 30.10.2024г Й. като член на комисията е заявил, че всички материали по дисциплинарното производство са отразени в обобщена писмена справка и резултата от проверката е докладван, както и че той не е разпределял на Х. документи, съдържащи класифицирана информация. След като всички материали по дисциплинарното производство са отразени в писмената справка, то тогава недоказано се явява обвинението, че тя не е предоставена в пълнота. Тази е причината да не бъде посочено кой документ отсъства от административната преписка. Съгласно сведението от 07.11.2024гна старши инспектор М. до министъра на вътрешните работи, който е замествал главен инспектор Й. в периода от 17.06.2024г до 01.07.2024г в сектор ПКП не е разпределено, нито описано като явен документ писмо № 349000-14571/20.06.2024г. Сочи, че такова писмо, което касае дисциплинарна проверка няма място в явната поща на сектор ПКП, а следва да се предостави на определения с нарочна заповед ДРО или на съответната комисия. Писмото на СГП е в отговор на искане от председателя на комисията А. Й. за уведомяване дали по прокурорска преписка №8130/2004г има данни, които да свързват проверявания инспектор с криминално проявени лица или за нерегламентирани контакти с такива лица, както и други факти относно тези данни, доколкото предоставянето на същите не би попречило на провеждането разследване. В отговор е постъпило писмо УРИ 349000-14571/20.06.2024г и то е приложено към материалите от проверката на стр.276 от тази преписка, 277 –ма по делото. Следователно обвинението, че преписката не е представена в цялост не може да се приеме за доказано. Министърът на вътрешните работи се е запознал с това писмо на 26.10.2024г – има негова резолюция върху него „Запознат“, но това е станало след като на 14.10.2024г е прекратено служебното правоотношение с Х. и това е повода за издаване на настоящата заповед за налагане на дисциплинарно наказание на член от комисията, извършила проверката. Само, че ако е бил длъжен да докладва юрисконсулта на министъра или поне на Директора на ОД на МВР за това писмо преди да приключи проверката, то това му задължение не се съдържа в посочените като нарушени разпоредби на Инструкцията и на Закона за държавния служител, съответно и на тези по длъжностната му характеристика. Задължението за докладване на данни за извършено дисциплинарно нарушение на непосредствения ръководител е по чл.9 от Инструкцията, а реда за неговото изпълнение е по чл.29 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от същата Инструкция. След като тази е причината за освобождаване на Х., преди ДНО да узнае за това, че СГП разполага с информация за споделяне на класифицирана информация – дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.1 т.4 от ЗМВР, то е следвало да се посочи точното бездействие на служителя, времето, в което е следвало да действа, но е бездействал и такова посочване не е целия период от време на проверката, защото писмото е постъпило на 20.06.2024г, а не веднага след нейното образуване, както и не са посочени разпоредбите, в изпълнение на които е бил длъжен да докладва – чл.9 вр. с чл.29 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от Инструкцията. Вместо това е обвинен в не извършване на анализ на писмото, с което е нарушил чл.35 ал.1 и чл.11 от Инструкцията, а нито анализа попада под тези разпоредби, нито задължението за докладването на писмото на СГП. Не докладването на писмото на СГП на непосредствения ръководител веднага след неговото получаване не опорочава всички останали действия по изпълнение на заповедта за образуване на проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР. Изготвянето на проект на заповед не е ситуация на конфликт на интереси, защото юрисконсулта не е ДНО, а е длъжен да изготвя проект на административни актове. Съдържанието на заповедта съответства на съдържанието на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание за това нарушение, за което е извършена проверката. Изброяването на всички действия и бездействия по проверката с правно основание чл.205 ал.2 от ЗМВР сочи само на неизпълнение на чл.97 т.4 от Закона за държавния служител. В заповедта липсва конкретно, ясно и пълно фактическо и правно обвинение за това бездействие. Хаотично се сочи, че това писмо е било на разположение само на юрисконсулта за цялото време на проверката, като по тази причина всички негови правомерни действия в изпълнение на заповедта от 27.05.2024г са квалифицирани правно като не изпълнение на служебни задължения по смисъла на Закона за държавния служител.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №8121К-524/28.01.2025г на Административния секретар на МВР по жалба на М. И. А..

Решението не подлежи на обжалване.