№ 908
гр. Варна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20233100501217 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК,
Образувано по въззивна жалба вх.№ 26523/07.04.2023 г. на Р. И. В., гр. Варна, против
решение № 993/23.03.2023 г., /изменено в частта за разноските с определение №
6002/18.05.2023 г./, постановено по гр.д. № 7725/2022 г. по описа на ВРС, 31-ви състав, с
което е прието за установено в отношенията между „Водоснабдяване и канализация Варна”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Прилеп” № 33 и
жалбоподателя Р. И. В., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. ******, че физическото лице
дължи на търговското дружество следните суми, присъдени по ч.гр.д.№1674/2022 г. на ВРС,
31-ви състав: 75.31 лева, представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 23.01.2019 г. до 27.05.2019 г. на адрес гр. Варна, ж.к. ******; сума в
общ размер на 66.61 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 26.06.2019 г. до 05.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на сезиране на съда -10.02.2022 г. до окончателното им изплащане, на
осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Оспорва решаващия извод на съда за основателност на предявените
искове, като твърди, че събраният по делото доказателствен материал не е преценен в
неговата съвкупност. Сочи, че някои от релевантните за спора факти са неправилно
установени, а други писмени доказателства са напълно игнорирани. Излага, че неправилно
първоинстанционният съд не е обсъдил приложената по делото снимка на 1 процесния
водомер, от която се установява, че показанието му е 138 куб. см., като изрично е посочено в
отговора на исковата молба, че това е показанието към края на 2020 г. и това не е оспорено
от ищеца. Счита, че с посоченото доказателство изцяло се оборват данните от справката за
недобора от 16.06.2022 г., представена с исковата молба, в която е записано, че последното
показание на водомера към 27.04.2020 г. е 256 куб. см. Сочи също, че при изготвяне на
заключението по проведената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице не е поискало
съдействие от ответника за уговаряне на дата и час за посещение на обекта, а към 2022 г.
1
последният вече не е собственик на имота. Твърди, че след изясняване на тези обстоятелства
и след отлагане на производството по делото в о.с.з. на 22.11.2022 г. е осъществена връзка с
вещото лице и е извършен оглед на 13.02.2023 г. в присъствието на представител на ВиК, за
което по делото е приет като доказателство по делото Констативен протокол № 2 от
13.02.2023 г. Сочи, че по време на огледа вещото лице е обяснило, че ще допълни
експертизата, тъй като последната задача от същата е именно да посочи какви са
показанията на водомера към датата на извършване на огледа. Излага, че в о.с.з от
28.02.2023 г. предвид обстоятелството, че вещото лице така и не е допълнило експертизата
си в тази й част, от ответната страна е представен Констативен протокол № 2/2023 г., от
който се установява, че към 13.02.2023 г. показанието на водомера е 149 куб. см и вещото
лице и представител на ищеца са се подписали в протокола, но въпреки това съдът изцяло е
игнорирал и това доказателство. Твърди, че данните в приложената справка за недобора и
посочените от вещото лице суми и показания на водомера са произволно определени и не
представляват начислени суми за реално потребено количество вода. Сочи, че са неверни и
посочените периоди, за които се твърди че са потребени количествата. Счита, че е неясен
начинът, по който съдът е достигнал извода за дължимост на сумата от 75.31 лева за периода
23.01.2019 г. - 27.05.2019 г. при положение, че заповед за изпълнение № 907/11.02.2022 г. по
ч.гр.д № 1674/2022 г. е издадена за сумата от 409.80 лева - главница за периода 23.01.2019 г.
до 23.04.2020 г., 87.43 лева - лихва върху тази сума за периода 27.03.2019 г. 05.02.2022 г.,
като исковото производство е образувано именно за тези суми и периоди. Сочи се също, че
по делото не са представени никакви доказателства за спазване на реда по чл. 21, ал. 2, 4 и 5
от Общите Условия, от които да се установят начина и датите на отчитане на водомера в
присъствие на абоната, чрез представяне на писмени документи, съдържащи негов подпис,
нито протокол по чл. 22 от ОУ установяващ, че абонатът необосновано е отказвал достъп до
водомера за исковия период. Не са ангажирани никакви доказателства за спазване на чл. 32,
ал. 2, изр. последно от Наредба № 4 /аналогично на чл. 21, ал.5 от ОУ/, която изисква датата
и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери да се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по- кратък от три
работни дни преди деня на отчитането, като при неосигуряване на достъп отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и служител на ВиК оператора. Въз основа на
изложеното отправя искане до въззивния съд за отмяна на обжалваното решение в цялост и
присъждане на сторените по делото. В съдебно заседание въззивникът не се явява, като е
депозирано писмено становище по същество на спора, в което се поддържа жалбата и се
претендират разноски.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД не е депозирала
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание страната се представлява от
процесуален представител, който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
разноски за въззиваемия.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с правен интерес
от обжалване на решението на ВРС. Същата съдържа изискуемите по чл. 260 oт ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.
Съдът, след запознаване с предмета на спора, повдигнат пред настоящата
инстанция и след преценка на представените по първоинстанционното дело
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от
страна на първоинстанционния съд, като счита че постановеното решение е валидно.
Същото е допустимо по отношение на главния иск и частично недопустимо за претенцията
за лихви, по следните съображения :
Спорният въпрос относно съществуването на качеството потребител на вода и
съпътстващи услуги по отношение на въззивника е нормативно разрешен с Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (НУРПППВКС). Съгласно нормата на чл. 3
от нея, потребители на ВиК услуги са собствениците и/или ползвателите (на правно
основание) на съответен присъединен обект, като по идентичен начин е разрешен въпросът
и в чл. 2 от ОУ на ищцовото дружество. Посочените разпоредби дефинират като
2
„потребители” собствениците и лицата с валидно учредено вещно или договорно право на
ползване върху имота, а не просто фактически обитаващите го такива, които са динамично
променящи се и практически непроследими субекти. Ето защо по правилата на чл. 59 – 64
от ОУ на ВИК именно първата група лица са „потребители“ по силата на закона и на
действащите ОУ и те са страна по правоотношението. Съгласно чл. 9а от НУРПППВКС
промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на
водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. В чл. 61, ал. 1 от ОУ е
предвидено, че при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен
срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на
партида. От представената справка по лице на Служба по вписванията се установява, че
въззивницата е собственик на имота, за който се отнася партидата на ВиК до 09.12.2021г. С
оглед висящия предмет на спора, след оттегляне на част от претенциите от ищеца в о.с.з. на
28.02.2023г., на практика въпросът за собственотостта на процесния имот не се оспорва от
ответника, като от приобщените доказателства се астановява, че въззивницата е собственик
на имота за процесния спорен период.
Относно наведеното възражение за необсъждане на представеното доказателство –
снимка на водомер, представена с отговора, настоящият състав не споделя основателността
на това оплакване, доколкото е видно от съдържанието на първостепения съдебен акт, че
съдът е изложил мотиви, които се споделят от настоящия състав. Доколкото нито от
съдържанието на коментираната снимка, нито от другите доказателства по делото може да
се установи моментът на изготвянето й, неоснователен е доводът в отговора на исковата
молба, че към края на 2020г. потребеното количество вода е 138 куб.м.
Не се спори от въззивника, че дружеството въззиваем е ВиК оператор и като такъв е
доставял на жалбоподателката - потребител на ВиК услуги (по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите). Позоваването на данните от Констативен
протокол № 2/2023г. от 13.02.2023г., според което показанията на същата дата са 149 куб.м.,
кореспондира и с претендираното за заплащане количество към 27.05.2019г., посочено и в
справката на ВиК. Доколкото претенцията е само за този период е ирелевантно за настоящия
процес какви количества са били потребявани след него до момента на изготвяне на
констативния протокол.
Въззивната страна се позовава на коментирания протокол, а от доказателствата по
делото е видно, че до този момент (13.02.2023г.) собствениците на имота не са оказвали
никакво съдействие на доставчика на ВиК услуги за спорния период, така че надлежно да се
отчитат ползваните услуги. От представените карнети е видно, че не е осигуряван достъп до
обекта за отчитане през спорните пред настоящата инстанция вземания, с което
въззивникът не е изпълнил основно свое задължение като абонат, поради което
възраженията му в тази насока са несъстоятелни.
На практика няма възражения за нарушение на процедурата по отчитане на
водомерите, с оглед възприетия модел с електронен карнет. Търсенето на аргументи за
оспорване размера на иска на база оттеглената част на претенцията не подкрепя тезата на
ответника. Съгласно чл. 24, ал. 3 от ОУ, когато потребителят не е съгласен с фактурираното
количество вода, същият е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитане в
удобно за двете страни време, в срок не по – дълъг от една година от последното отчитане. В
случая жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, поради което не може да се
ползват аргументи в негова полза от това негово противоправно поведение. Съдът намира,
че не е доказана индивидуална договорка, според която доставчикът на ВиК услуги да е
длъжен да уведомява потребителя за издадените фактури. Такива се издават ежемесечно и
потребителите са длъжни да ги заплащат в срока предвиден в чл. 33, ал. 2 от ОУ.
Настъпването на изискуемост по така издадените фактури, не е обвързвана с получаването
на последните от потребителя, който е наясно с обстоятелството, че обектът на потребление
е водоснабден, както и че е налице съответно потребление на доставената от въззиваемото
дружество вода, в посочените количества. С оглед изложеното, настоящият състав намира,
че правата на потребителя да оспори фактурираните количества вода, не са били
ограничени.
Относно размерите на претендираните лихви съдът служебно констатира, че ищецът
е оттеглил първоначално предявената претенция за лихви за сумата над 20.82 лева, като
оттегленият размер е 66,61 лева. След съдебното заседание от 28.02.2023г. претенцията за
3
лихви е в размер на 20.82 лева, за периода 27.03.2019 до 05.02.2022г. Установява се от
съдържанието на приетата от първоинстанционния съд ССЕ, че дължимите лихви върху
претендираните като главница сума са в общ размер на 26,60 лева, поради което същата
следва да се уважи до претендирания след оттеглянето размер от 20,82 лева. Съответно
решението на първоинстанционния съд над този размер до присъдената сума от 66,61 лева
следва да се обезсили като недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск.
Предвид частичното съвпадане на крайните изводите на настоящия състав с тези на
ВРС, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта за
присъдената главница, както и за лихвите за сумата от 20.82 лева и обезсилено в частта на
лихвите, над същата до присъдиня от първоинстанционният съд размер от 66,61 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК в полза на въззиваемата страна се следват сторените в настоящото производство
разноски, а именно 67,74 лева - възнаграждение за юрисконсулт, определено съобразно
долната граница по чл. 25, ал. 1 от НЗПП, поради което направеното възражение за
прекомерност от въззивника е неоснователно.
В полза на въззивната страна са присъдени разноски за първоинстанционното
производство, съобразени с уважените размери на претенциите от настоящата инстанция,
поради което не се налага ревизия на същите. Разноските за такси за настоящото
производство на база успешната част от обжалването са 8.07 лева, като в този случай на
въззивницата не следва да се присъждат, а съответно да се намали размера на дължимите от
нея разноски за въззивно обжалване - по компенсация. Така дължимата сума за разноски за
настоящата инстанци от въззивницата на въззиваемия е 59.04 лева.
Въззивваемото дружество следва да заплати на адв. И. П. Г., ЕГН **********, от гр.
Варна, ул. „Георги Живков“, № 22, сумата от 275 лева, дължима като възнаграждание за
осъществена безплатна помощ в съдебното производство на Р. И. В., на основание чл.38, ал.
1, т.2 от Закона за адвокатурата, на база уважената част от претенцията.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 993/23.03.2023 г., /изменено в частта за разноските с
определение № 6002/18.05.2023 г./, постановено по гр.д. № 7725/2022 г. по описа на ВРС,
31-ви състав, с което е прието за установено в отношенията между „Водоснабдяване и
канализация Варна” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.”Прилеп” № 33 и Р. И. В., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. ******, че последната
дължи на ищцовото дружество следните суми, присъдени по ч.гр.д.№1674/2022 г. на ВРС,
31-ви състав: 75.31 лева, представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 23.01.2019 г. до 27.05.2019 г. на адрес гр. Варна, ж.к. ******; ведно със
законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда -10.02.2022 г. до
окончателното им изплащане, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, както и
за сумата от 20,82 (двадесет лева и осемдесет и две стотинки)лева, претендирана на
основание чл. 86 от ЗЗД, представляваща сбор от обезщетения за забава върху присъдените
главници за периода от 27.03.2019 г. до 05.02.2022 г.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 993/23.03.2023 г., /изменено в частта за разноските с
определение № 6002/18.05.2023 г./, постановено по гр.д. № 7725/2022 г. по описа на ВРС,
31-ви състав, В ЧАСТТА, в която е уважен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 20,82 (двадесет лева и осемдесет и две стотинки)лева, до
присъдения от първоинстанционния съд размер от 66,61 лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава върху присъдените главници за периода от 26.06.2019 г. до 05.02.2022
г., като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото за сумата над 20,82 (двадесет лева и
осемдесет и две стотинки)лева, до присъдения от първоинстанционния съд размер от
66,61 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху присъдените главници за
периода от 26.06.2019 г. до 05.02.2022 г., като
4
ОСЪЖДА Р. И. В., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 59,04(петдесет и девет лева и четири
стотинки) лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото
въззивно производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. П.
Г., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Георги Живков“, № 22, сумата от 275(двеста
седемдесет и пет) лева, дължима като възнаграждание за осъществена безплатна помощ в
съдебното производство на Р. И. В., на основание чл.38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5