Определение по дело №2582/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3363
Дата: 22 декември 2017 г.
Съдия: Ралица Цанкова Костадинова
Дело: 20173100102582
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............/22.12.2017г.

гр. Варна.

 

          ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и втори декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                 ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело 2582 по описа за 2017г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: Кооперация "Земеделска кооперация за производство и услуги "Триумф", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, улица "Георги Сава Раковски", № 4, чрез председателя Александър Ангелов Грънчаров

срещу

ОТВЕТНИК: "Енерго  Про  Мрежи"  АД, с ЕИК104518621, с адрес на управление: град Варна, булевард " Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс, кула "Е"

 

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

С молба с вх. No 65949 / 14.11.2017г., подадена пред ВРС ищецът е направил искане за допускане на изменение в размера на предявения иск, като същия се счита за предявен за пълния размер на претенцията, а не като частичен. По тази молба въпреки, че ВРС е препратил делото на ВОС по подсъдност, липсва надлежно произнасяне, като съдът следва да се произнесе по отправеното искане преди да насрочи производството за разглеждане в открито съдебно заседание и изготвяне на проект за доклад по делото.  Съдът е изпратил на ответника молбата за становище, като последният е депозирал писмено такова на 18.12.2017г.

 

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА изменение на предявените от Кооперация "Земеделска кооперация за производство и услуги "Триумф", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, улица "Георги Сава Раковски", № 4, чрез председателя Александър Ангелов Грънчаров, срещу "Енерго  Про  Мрежи"  АД, с ЕИК104518621, с адрес на управление: град Варна, булевард " Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс, кула "Е", искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, чрез увеличаване размера на същите от частично предявения размер от 10 000 лв. до размер 38 166, 40 лв., ведно със законната лихва върху увеличения размер на главницата, считано от датата на молбата за увеличаване на иска - 14.11.2017г. до окончателното заплащане на тази сума, на основание чл.214, ал.1 от ГПК.

 

        НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.02.2018г. от 10:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:

 

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:

 

ИЩЕЦЪТ твърди, че е собственик на трафопост в град Главиница, област Силистра с идентификатор№ 15031.502.25.1. по кадастралната карта на града. Чрез трафопоста се пренасяла електрическа енергия до обекти на ищеца, както и до обекти на други потребители. Твърди и че трафопостът се използвал от ответника за извършваните от него услуги по пренос на електроенергия и по достъп до електрическата мрежа. За дейностите си по тези услуги към други потребители, извършени от ответника чрез ползването на трафопоста на ищеца, ответникът не бил  заплатил никаква парична сума.

Твърди, че е изпълнявал задължението си по чл.117, ал.7 от Закон за енергетика /ЗЕ/, в неговите две редакции, както и на задължението си по нейната редакцията, действаща към момента като чл.117, ал.8 от закона. Кооперацията е предоставяла и предоставя достъп на ответника чрез собственото си енергийно съоръжение, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други  потребители на ответника. Твърди, обаче, че ответникът не изпълнявал своето задължение, съответстващо на правото му на достъп.

След разменена кореспонденция между Кооперацията и Комисия за енергийно и водно регулиране/ с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране/ ответникът поел задължение да започне заплащането на парична сума за ползване на трафопоста. За така поетото задължение, ответникът уведомил ищеца със свое писмо изх.№3556266 от 16.02.2015г. Впоследствие със свое писмо изх.№ K-EPRG-4121 / от 30.12.2015г., ответникът уведомил ищеца, че желае да закупи трафопоста. Независимо от това, до момента ответникът ползвал трафопоста без да ни заплаща.

Ищецът твърди, че през процесния период не е получавал от ответника никакви парични суми за ползването на трафопоста от ответното дружество. През процесния период, ответникът получавал приходи от свои услуги по пренос и достъп, извършени от него чрез собствния на ищеца трафопост до кооперацията и до други негови потребители. Приходите на ответника от ползването на трафопоста надвишавали размера на обедняването на ищеца за процесния период.

Претендира осъждането на ответника да му заплати парична сума, в размер на сумата от 38 166.40 лева, за периода от 1-ви август 2012г. до 31-ви юли 2017г. Претенцията е за период до пет години, преди внасяне на настоящата искова молба, като началната дата на периода на претенцията била съобразена с нейния петгодишен давностен срок.

При определяне на периода на претенцията и на неговата начална дата, ищецът съобразил и текста на точка 5 от Методиката/посочена по-долу/, съгласно която цената за достъп се определяла за едногодишен период, разпределена по месеци. За край на периода на претендираното обезщетение определя края на последния приключен месец, през който ответното дружество било използвало техния енергиен обект, без да плаща на ищеца.

Определянето на цената за достъп до трафопоста, ищецът извършил по "Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ", одобрена от ДКЕВР с Решение по Протокол №27 / 04.02.2008Г., т.12. Твърди, че е съорбазил и ежегодните решения на ДКЕВР/КЕВР, издавани за процесния период, с които са определени коефициентите за обслужване в електроенергийния сектор.

С Решения на ДКЕВР били определени коефициент на обслужване, които се прилагали за пренос и разпределение на електрическа енергия , както следвало: от 01.01.2012 година-0.22; от 01.01.2013 година-0.18; от 01.01.2014 година-0.21; от 01.01.2015 година - 0.27; от 01.01.2016 година - 0.21 и от 01.01.2017 година - 0.21

Поради публичната достъпност на Методиката и на решенията за годишните коефициенти за обслужване на интернет-страницата на КЕВР , не представят преписи.

Определянето на размера на претенцията по Методиката, ищецът извършил с оглед на непротиворечивата съдебна практика, постановена по приложимост на правилата на Методиката и при ползване на електроенергийно съоръжение без договор за достъп. Стойностите на трафопоста на ищеца, въз основа на които е извършил изчисленията за претендираната цена за достъп, са по данни от счетоводните регистри на ищеца. Размерът на претенцията ищецът определил по изчисления, посочени в следната таблица:

 

Период

Балансова оценка

Коефициент обслужване

Разходи по Методика

Разходи по Методика

Отношение лично общо потребление

Сума

 

 

в лева

 

за година

за месец

 

в лева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2012 година

 

 

 

 

 

 

 

август 2012г.

51885.56

0.22

11414.82

        951.24

0.80

760.99

 

септември 2012г.

51885.56

0.22

11414.82

951.24

0.80

760.99

 

октомври 2012г.

51885.56

0.22

11414.82

951.24

0.80

760.99

 

ноември 2012г.

51885.56

0.22

11414.82

951.24

0.80

760.99

 

декември 2012г.

51885.56

0.22

11414.82

951.24

0.80

760.99

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2013 година

 

 

 

 

 

 

 

януари 201 Зг.

48767.12

0.18

8778.08

731.51

0.80

585.21

 

февруари 201 Зг.

48767.12

0.18

8778.08

731.51

0.80

585.21

 

март 201 Зг.

48767.12

0.18

8778.08

731.51

0.80

585.21

 

април 201 Зг.

48767.12

0.18

8778.08

731.51

0.80

585.21

 

май 201 Зг.

48767.12

0.18

8778.08

731.51

0.80

585.21

 

юни 201 Зг.

48767.12

0.18

8778.08

731.51

0.80

585.21

 

юли 201 Зг.

48767.12

0.18

8778.08

731.51

0.80

585.21

 

август 2013г.

48767.12

0.18

8778.08

731.51

0.80

585.21

 

септември 201 Зг.

48767.12

0.18

8778.08

731.51

0.80

585.21

 

октомври 201 Зг.

48767.12

0.18

8778.08

731.51

0.80

585.21

 

ноември 201 Зг.

   48767.12

0.18

          8778.08

        731.51

0.80

585.21

декември 201 Зг.

   48767.12

0.18

          8778.08

        731.51

0.80

585.21

 

 

 

 

 

 

 

2014 година

 

 

 

 

 

 

януари 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

февруари 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

март 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

април 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

май 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

юни 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

юли 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

август 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

септември 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

октомври 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

ноември 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

декември 2014г.

45648.68

0.21

9586.22

798.85

0.80

639.08

 

 

 

 

 

 

 

2015 година

 

 

 

 

 

 

януари 2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

февруари 2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

март 2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

април 2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

май 2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

юни 2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

юли 2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

август 2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

септември 2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

октомври 2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

ноември 2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

декември2015г.

42530.24

0.27

11483.16

956.93

0.80

765.54

 

 

 

 

 

 

 

2016 година

 

 

 

 

 

 

януари 2016г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

февруари 2016г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

март 2016г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

април 2016г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

май 2016г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

юни 2016г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

юли 2016г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

август 2016г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

септември 2017г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

октомври 2016г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

ноември 2016г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

декември 2016г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

 

 

 

 

 

 

 

2017 година

 

 

 

 

 

 

януари 2017г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

февруари 2017г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

март 2017г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

април 2017г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

май 2017г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

юни 2017г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

юли 2017г.

39411.6

0.21

8276.44

689.70

0.80

551.76

 

Обща сума за

 

 

периода в лева

38166.40

 

 

В писмото на ответника от 16.02.2015г. било посочено, че от трафопоста са електрозахранени още четири потребители – клиенти на ответника. Ищецъте не разполагал с достоверни данни нито за броя на потребителите, нито за количеството електроенергия, което ответникът бил пренесъл чрез трафопоста до другите свои потребители. Към момента твърдят, че от трафопоста ответникът пренасял електроенергия и до следните негови потребители: 1/ „Агро-93" ООД, ЕИК *********; 2/ Земеделска кооперация „Лазур - 94", ЕИК *********; 3/ „Калатея" ООД, ЕИК ********* и 4/ „Агро Вин" ЕООД, ЕИК *********.

Моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми, както и да му присъди разноските.

         

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, с който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и ги оспорва изцяло по основание и размер.

Искът се явявал неоснователен понеже ищецът не бил установил правото си на собственост върху процесния енергиен обект - трафопост и неговото оборудване. Оспорва материално правната легитимация на ищеца, като твърди че същият не е собственик на посочения енергиен обект - трафопост. В тази връзка сочи, че трафопостът като вещ представлява съвкупност от сграда и оборудване, като сградата имала обслужваща функция спрямо оборудването и поради това тя е подчинена на правния режим, приложим за съоръжението. Нито помещението, нито оборудването по естеството и предназначението си не представляват „трафопост" по отделно, а само заедно. Горното следвало от разпоредбата на §1, т. 41. от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003г.) - "Площадкови енергийни обекти" са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и по добив на енергийни ресурси. Общото понятие за „енергиен обект" е предвидено в разпоредбата на §1, т.23 от ДР на ЗЕ, какъвто безспорно се явява вещта „трафопост".

По делото не се спори, че дружеството-отвеник притежава качеството „енергийно предприятие" по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, както и качеството на „оператор на електроразпределителната мрежа" (ЕРМ) по см. на §1, т.34б от ЗЕ и единствен лицензиант за територията на Североизточна България за дейността „разпределение на ел.енергия". Именно това дружество осъществява дейността „разпределение на ел.енергия" за територията на Североизточна България. Разпределението на ел.енергия е сред дейностите, подлежащи на лицензиране съгласно чл.39, ал.1, т.2 и т.З от ЗЕ, като на основание чл.43, ал.2 от ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия. „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД осъществява дейността по разпределение на електрическата енергия на основание чл.88 от ЗЕ, за което притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР с последно изменение с Решение № И1-Л-138/12.11.2012г. на ДКЕВР, с което в лицензията е отразена промяната в наименованието на дружеството от „Е.ОН България Мрежи" АД на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД.

Не се спори също, че процесните електрически уредби и съоръжения, разположени в процесния трафопост, представляват по естеството и предназначението си енергийни обекти по см. на § 1, т.23 от ДР на ЗЕ, и в частност електрически уредби по см. на § 1, т.19 от ДР на ЗЕ. По своето естество и предназначение процесните съоръжения и оборудване в трафопоста служат и извършват преобразуване на ел.енергия от такава със средно напрежение в такава с ниско напрежение. Процесните електрически съоръжения представляват „енергийни обекти" и „електрически уредби" и по смисъла на предходно действалите нормативни актове, а именно съгласно § 1, т.17 и т.27 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - ЗЕЕЕ ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г. (отм.), както и съгласно § 2 от ДР на Закона за електростопанството (ЗЕл. Обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г. в сила от 1.07.1976г. (отм.).

Твърди, че ищецът не е могъл да стане собственик на процесния трафопост (както на сградата, така и на оборудването и съоръженията), поради наличие на изрична законова забрана за това, свързана с особения му статут и правен режим на енергиен обект, която се изразява в следното: Процесният трафопост е бил изграден в края на седемдесетте години на миналия век (1979г.-1980г.). По това време е действал Закона за електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.95 от 12.12.1975г., в сила от 01.07.1976г., отменен с § 2 от ПЗР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г.). Тогава е била в действие императивната законова разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗЕл. (отм.), съгласно която "електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост." Съгласно тази разпоредба електрическите уредби са били вещи извън гражданския оборот. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗЕл. (отм.), електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от Асоциация „Енергетика".

Единственото изключение от горното правило е било регламентирано в чл. 2, ал. 2 ЗЕл. (отм.), съгласно която "кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия", т.е. изисквал се е изричен административен акт, с който да се разреши прехвърлянето на обекта от държавата на трети лица. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЕл. (отм.) под "електрически уредби" се разбират устройствата, в които се преобразува и разпределя електрическата енергия, каквото несъмнено е процесният трафопост.

От горното следвало, че при действието на ЗЕл. (отм.) процесният трафопост е бил вещ извън гражданския оборот и е могъл да бъде единствено държавна собственост (с изключение на специалната хипотеза на чл. 2, ал. 2 ЗЕ (отм.)). Поради това тази вещ е можела да бъде предоставяна от Държавата само за стопанисване и управление (т.е. за облигационно ползване), но не и в собственост. Трафопостът е могъл да стане собственост на трети лица - кооперативни и други обществени организации, извън Държавата единствено с разрешение на Асоциация "Енергетика", за което не са ангажирани доказателства. При наличието на императивна законова забрана и без наличие на задължителното разрешение на Асоциация "Енергетика" ищецът не е могъл да придобие собствеността върху процесния трафопост.

Освен това, при действието на следващия закон - Законът за енергетиката и енергийната ефективност (в сила от 1999 г. до 2004 г.), който отменя ЗЕл от 1975 г., трафопостът представлява „енергиен обект" по смисъла на пар.1,т.17 от ДР на закона и доколкото е бил държавна собственост при влизане в сила на закона, то съгласно чл.58 и пар.67.ал.6 от ПЗР от закона е могъл да бъде придобит в собственост само от енергийното предприятие, което извършва дейност в енергетиката въз основа на издадено разрешение или лицензия. Несъмнено ответникът има качеството „енергийно предприятие" по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ. Поради това ищецът не би могъл да придобие собствеността върху трафопоста, а сключената от него сделка с неговия праводател не е произвела правно действие поради противоречие със закона (чл.26 от ЗЗД). Същата е правната уредба и в действащият Закон за енергетиката обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., параграф 4 (четири) от ПЗР.

Предвид горното, процесния трафопост като енергиен обект с особен статут и правен режим е бил държавна собственост и вещ,  изключена от гражданския оборот, поради което за ищецът изначално не е съществувала правна възможност да придобие и да бъде носител на право на собственост върху него. Ищцът не е и не би могъл да бъде собственик на процесния трафопост, тъй като същият е бил изрично изключен от граждаския оборот и поради забраната заварени енергийни обекти да бъдат в собственост на частни лица, различни от лицензираните енергийни предприятия. Изложеното в настоящата точка било  залегнало в задължителната и трайна съдебна практика - Решение № 440/23.12.2011 г. по гр.д.№ 1605/2010г. на ВКС, IV-mo гражданско отделение; Решение № 130/11.02.2011г. по т.д.№ 776/2009г. на ВКС 1-во търговско отделение; Решение № 251/05.03.2007 г. по гр.д. № 3198/2005 г. на ВКС, IV-mo гражданско отделение; Решение № 883/26.07.2007 г. по гр.д. № 1207/2006 г. на ВКС, Н-ро гражданско отделение; Решение № 6511/08.07.2004 г. по адм.д. № 3192/2004 г., на ВАС, 5-членен с-в; Решение № 1423/18.02.2004 г. по адм.д. № 7504/2003 г., IV-mo отд. на ВАС; Решение № 1081/05.11.2008 г. по гр.д. № 3259/2007 г. на ВКС, II 1-то гражданско отделение; Решение № 225 от 20.11.2009 г. на Апелативен съд гр. Варна; Решение № 170 от 22.05.2007 г. на Окръжен съд - Стара Загора по гр.д. № 176/ 2006 г; Решение от 25.10.2005 г. по гр.д. № 1231/2005 г., ТО, на Софийски апелативен съд).

За доказване на собствеността си по отношение на процесния трафопост, ищецът представя препис от Нотариален акт за собственост на недвижим вх.рег.№4058 от 28.12.2009г., акт №102, том X, дело №1845/2009г. на Служба по вписванията - град Тутракан. Целта на констативния нотариален акт по чл.587, ал.1 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост след представяне на надлежни писмени доказателства за претендираното от него право. Видно от посочените документи, въз основа на които е издаден същия не били представени такива, които да съответстват на нормативните изисквания, установени в Закона за кооперациите и Закона за електростопанството. На първо място ищцовата кооперация не установявала да е възстановена по смисъла на §1 ДР ЗК (1999г.) във вр. с §27 ПЗР ЗИД ЗК и по Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10. IX. 1944 г. Последното може да бъде прието и от факта, че кооперацията не била придобила терена, зает от процесния трафопост, което изрично било посочено и в констативния нотариален акт, че е построен в поземлен имот собственост на ДПФ - МГЗ. На второ място не били налице и доказателства, че процесният трафопост бил изграден с кооперативни средства преди 13.07.1991 г., за да бъде приложена нормата на §26 ПЗР ЗК. По делото нямало доказателства, че процесният енергиен обект бил построен от ищеца. Не са представени нито проекти, нито разрешение за строеж, нито протокол за строителна линия, нито фактури, нито каквото и да е друго доказателство, че е построен именно от ищеца. Вероятно поради това и процесната кооперация не се била възползвала от правото си в срок до 31.12.2007 г. да иска деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината. При обратното тези обстоятелства щяха да бъдат посочени в издадения констативен нотариален акт. Не било налице и разрешение на Асоциация "Енергетика" за придобиване и притежание на енергийния обект.

На следващо място процесният трафопост е бил заприходен като дълготраен материален актив в счетоводството на кооперацията едва на 04.01.2010г. след издаването на констативния нотариален акт, което доказвало, че преди тази дата не били налице доказателства за собственост на енергийния обект по отношение на ищеца.

На последно място, за да може да бъде приложена разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗЕл. следвало да бъде установено и, че процесният енергиен обект бил изграден за нуждите на ищеца и имал статут на вътрешна енергийна уредба, обслужваща само един потребител - кооперацията.

Ответното дружество твърди, че ишеиът не е станал и не е могъл да стане собственик на процесния трафопост, което се явявало самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

Исковете се явявали неоснователени и поради липсата на изискваните от закона елементи на състава на чл.59 от ЗЗД. В случая не било налице обедняване на ищцовата страна и съответно липсвали доказателства за такова. Ищецът не би могъл да ползва процесния трафопост по предназначението му и да получава приходи от експлоатацията му, тъй като той представлявал енергийен обект по смисъла на § 1, т.23 от ДР на ЗЕ, а ищецт не бил лицензирано енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ. Извън горното, ищцовата страна не би могла да реализира доход и от предоставяне ползването на процесния трафопост на друго лице, тъй като не е придобил право на собственост върху него и ел.уредбите и съоръженията, в които на практика се осъществява процеса на преобразуване и разпределение на ел.енергията.

В условията на евентуалност счита, че така посочения размер на исковите претенции е необоснован и недоказан.

Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски, включително на юрисконсултско възнаграждение.

 

II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА

 

Предявени от ИЩЕЦА: Кооперация "Земеделска кооперация за производство и услуги "Триумф", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, улица "Георги Сава Раковски", № 4, чрез председателя Александър Ангелов Грънчаров, срещу  ОТВЕТНИКА: "Енерго  Про  Мрежи"  АД, с ЕИК104518621, с адрес на управление: град Варна, булевард " Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс, кула "Е", са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.59 и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 38 166, 40 лв. /тридесет и осем хиляди сто шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване в резултат на ползването на трафопост, с идентификатор № 15031.502.25.1 по кадастралната карта на град Главиница, област Силистра за периода от 01.08.2012г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда: 16.08.2017г. за сумата от 10 000 лв. и от датата на молбата за увеличаване на иска - 14.11.2017г. за сумата от 28 166,40 лв., до окончателното заплащане на тези суми.

 

III.БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:

 

ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че:

1/ дружеството-отвеник притежава качеството „енергийно предприятие" по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, както и качеството на „оператор на електроразпределителната мрежа" (ЕРМ) по см. на §1, т.34б от ЗЕ и е единствен лицензиант за територията на Североизточна България за дейността „разпределение на ел.енергия";

2/ в процесния трафопост са разположени електрически уредби и съоръжения, като в съвкупност представляват по естеството и предназначението си енергийни обекти по см. на § 1, т.23 от ДР на ЗЕ, и в частност електрически уредби по см. на § 1, т.19 от ДР на ЗЕ. По своето естество и предназначение процесните съоръжения и оборудване в трафопоста служат и извършват преобразуване на ел.енергия от такава със средно напрежение в такава с ниско напрежение. Процесните електрически съоръжения представляват „енергийни обекти" и „електрически уредби" и по смисъла на предходно действалите нормативни актове, а именно съгласно § 1, т.17 и т.27 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - ЗЕЕЕ ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г. (отм.), както и съгласно § 2 от ДР на Закона за електростопанството (ЗЕл. Обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г. в сила от 1.07.1976г. (отм.).

3/ дружеството ответник е ползвало процесния трафопост за периода 01.08.2012г. до 31.07.2017г. за преобразуване и доставка на свои абонати на ел.енергия от такава със средно напрежение в такава с ниско напрежение;

 

IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ

 

В тежест на ищeцa е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно наличието на обогатяване, обедняване, липса на основание, обогатяването на получателя да е за сметка на обеднилото се лице, връзка между обогатяването и обедняването, съответно, че ответникът е ползвал собствения на ищеца трафопост в рамките на заявения период, както и обедняването си, респ. обогатяването на ответника в претендирания размер.

 

В тежест на ответника е да установи фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: да докаже наличието на твърдяното основание за осъществяване на съответните действия върху имотите, като в тази връзка и в тежест на ответника е да установи фактите по направените правоизключващи възражения касаещи правото на собственост на ищеца, който се легитимира като собственик въз основа на констативен нотариален акт / ТР No 11/ 2013г. на ВКС/.

 

V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за периода, в който е изграден процесният трафопост.

 

ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

 ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.

 

 ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата молба писмени документи.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 190 от ГПК, най – късно до датата на насроченото първо съдебно заседание да представи доказателства за извършените плащания с кооперативни средства за изграждането и строежа  на процесния трафопост, както и разрешението от Асоциация "Енергетика" за придобиване и притежание на енергийния обект. УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на документите се преценява съгласно чл.161 ГПК.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, на основание чл. 190 от ГПК, ответникът да бъде задължен да посочи всички свои потребители, до които извършва пренос на електроенергия чрез трафопоста; да представи писмен документ за количествата електроенергия, които е пренесъл до тези потребители през периода от 1-ви август 2012г. до 31-ви юли 2017г.; да посочи каква парична сума е получил за извършената от него услуга по пренос на електрическа енергия, за периода от 1-ви август 2012г. до 31-ви юли 2017г.до тези потребители; да посочи каква парична сума е получил за извършената от него услуга по достъп до електроразпределителната мрежа, за периода от 1-ви август 2012г. до 31-ви юли 2017г.до тези потребители, доколкото така формулирано искането не отговаря на изискванията по чл. 190 от ГПК, а и ищецът е ангажирал за установяване на същите факти и обстоятелства друго доказателствено искане.

 

ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ на КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО ТЕХНИЧЕСКА И СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА,  със задача на вещите лица след запознаване с материалите по делото, и справка в счетоводната и техническата документация на ответното дружество, както и при нужда оглед на място, да дадат заключение като отговорят на следните въпроси:

1/ Кои потребители на електроенергия са присъединени към електрическата мрежа чрез процесния трафопост?

2/ Какви количества електроенергия са пренесени чрез трафопоста до ищеца и до другите потребители за процесния период – 01.08.2012г. до 31.07.2017г.?

3/ Какъв е размерът на паричните суми, заплатени от ищеца и от останалите потребители към ответника, за извършените от последния чрез трафопоста услуги по пренос на електроенергия и по достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период – 01.08.2012г. до 31.07.2017г.?

4/ Какъв е размерът на паричната сума за периода от 01.08.2012г. до 31.08.2017г., изчислена по изискванията на "Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ" и решенията за годишни коефициенти за обслужване?

 

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 400 /четиристотин/ лева, платими от ищеца в тридневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.

 

НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещи лица по изпълнение на поставените задачи Кирил Малеев и Радослав Станчев, които да бъдат уведомени за изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит. УКАЗВА на  вещите лица задължението да уведомят съда, в случай, че не могат да изготвят заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещите лица, че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представят към заключението си справка – декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебна експертиза със задачи, посочени в точка 3.3. от исковата молба, доколкото искането е за установяване на факти във връзка с възражение, което не е направено от ответника в отговора на исковата  и в този смисъл остава извън предмета на доказване, а в случай, че такова възражение за извършено плащане беше направено своевременно, то в тежест на ответната страна е да установи извършено плащане. 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в точка 5.2.1. от отговора на исковата молба, доколкото искането по т.1 е за установяване на факти, които следва да се установят по надлежния ред с писмени документи, а по т.2 за установяване на факти и обстоятелства, които са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване.   

 

УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:

 

  УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

 

НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА

 

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.

 

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията

 

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.

 

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.

 

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.

 

За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно заседание.

 

 

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба, ведно с писмено становище вх. No 35675 / 18.12.2017г. – на ищеца по делото,  с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.

                                          

 

  ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: