Решение по дело №295/2020 на Районен съд - Балчик

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК, 16.06.2021  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и първа година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря:МАЯ ЕНЕВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД №295  по описа за..2020 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

Производството е образувано по повод подадена жалба от  „АЙСБЕРГ 1”ЕООД,ЕИК103228017,със седалище и адрес на управление в гр.Варна,район  Одесос,ул.”Пресиян Мирчев”№6,представлявано от управителя си Ж.Ц.Д.,срещу наказателно постановление№В-0044131 от 27.08.2018 на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра,със седалище в гр.Варна,към Главна дирекция”Контрол на пазара”при Комисия за защита на потребителите,с правно основание в разпоредбите на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена и получена в Районен съд-Балчик с Рег.№261437 на 30.11.2020год.В последствие с разпореждане ,съдът е изискал цялата административна преписка.

В жалбата си, дружеството-жалбоподател твърди,че наказателното постановление е незаконосъобразно.Твърди,че са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди,че са налице условията на чл.28 от ЗАНН.Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

Редовно призовано,дружеството-жалбоподател  се представлява в съдебно заседание от процесуален представител-адвокат И.С..

Процесуалният представител,заявява в съдебно заседание,че поддържа жалбата.Пледира да бъде отменено изцяло наказателното постановление,като незаконосъобразно.Пледира да бъдат заплатени направени деловодни разноски в размер на 500лева,представяващи адвокатско възнаграждение.Представя писмено становище.Изразява становище за прекомерност на евентално претендирано юристконсултско  възнаграждение от възиваемата страна.

Възиваемата страна,редовно призована не се представлява в съдебно заседание от процесуален представител.Представя писмено становище,получено в РС-Балчик с Рег.№261601 на 18.05.2021,в което оспорва жалбата.Твърди,че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.По отношение на искането от страна на дружеството-жалбоподател за присъждане на направени деловодни разноски,представляващи адвокатско възнаграждение,,в писменото становище ,възиваемата страната оспорва това искане,като прави възражение за прекомерност.Възиваемата страна  не претендира заплащане в нейна полза от страна на дружеството жалбоподател юристконсултско възнаграждение.

По делото,като свидетели са разпитани М.С.К. и В.Й.Г.-служители на възиваемата страна и свидетели по АУАН.Актосъставителката М.Б.Д.,призована като свидетел,не се явява.От събраните данни се установява,че свидетелката Д. е починала.С оглед на този факт,същата е заличена като свидетел по делото.

По искане на процесуалният представител на жалбоподателя,като свидетел е разпитана И.М.К..

Съдът след преценка на събраните доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

Дружеството-жалбоподател извършва туристическа дейност като предоставя услуги,в обект хотел Айсберг,находящ се в гр.Балчик, КЗ“Двореца,ул.Академик Даки Йорданов.

В обекта е извършена проверка от контролните органи на КЗП на 17.08.2017год.

В момента на проверката обектът е работел и са се настанявали туристи.В обекта е имало ЕКАФП.Предоставена е касова книга за ЕКАФП започната на 31.05.2017год., и заведена до 13.08.2017год.

На видно място е поставено удостоверение за утвърдена категория 2 звезди.

Проверката е извършена въз основа на сигнал от потребител относно предоставяне на туристическа услуга с по-ниско качество.

При проверката е поискано да се представи справка-декларация за броя на реализираните нощувки за месец юни и месец юли 2017г..Такава справка-декларация не е представила на проверяващите.

С оглед на така установената фактическа обстановка,проверяващите приемат,че е налице административно нарушение на чл.116 ал.3 от Закона за туризма,което се изразява в това,че задълженото дружество не  изпълнило административното си задължение да подава ежемесечна информация в собствената си община за броя на реализираните нощувки чрез справка-декларация.

Според проверяващите нарушението е извършено и установено на 17.08.2017год.

М.Б.Д.,приема,че е налице допуснато административно нарушение,поради което съставя Акт за установяване на административно нарушение на 28.09.2017год.,

 Въз основа на образуваната административна преписка,АНО достига до извода,че дружеството-жалбоподател е допуснало гореописаното административно нарушение,поради което издава Наказателно постановление№В-0044131 на 27.08.2018год.с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 3000лева.

При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

В наказателното постановление е отбелязано,че то е влязло в сила на 03.08.2018год.при изпълнение на процедурата на чл.58 ал.2 от ЗАНН.

В своето писмено становище,възиваемата страна не оспорва факта,че жалбата е подадена в законния срок.

По делото има доказателства,че два пъти са изпращани пощенски известия на адреса на дружеството и са върнати с отметка,че не са потърсени.

Нормата на чл.58 от ЗАНН изчерпателно урежда начините за връчване на наказателно постановление на нарушителя.В ал.2 от същата разпоредба е визирано изключението на този принцип от ЗАНН,единствено,когато НП ,би могло да се счете за връчено.

Това са случаите ,когато нарушителя не е намерен на посочения от него адрес,а новия му адрес е неизвестен.Касае се за комулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки,с оглед на които за да е налице фактическия състав по чл.58 ал.2 от ЗАНН и да се приеме ,че е налице редовно връчване е необходимо не просто нарушителя да не е открит на  посочения адрес,но и същия да е променен и новия адрес да е известен.

Съгласно чл.58 ал.1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя,а според ал.2 от ЗАНН,когато не е намерен на посочения от него адрес и новия адрес е неизвестен,АНО следва да извърши щателно издирване ,включващо редица мерки,които да гарантират,че действително адреса не е открит и е неизвестен.Изпращането само на две известия и то само на един адрес,не изпълва цялото съдържание на процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН.

На следващо място от показанията на разпитаната свидетелка И.М.К.,се установява,че за процесното обжалвано наказателно постановление,представител на дружеството узнава едва на 25.11.2020год.когато е посетен офис на НАП.

Предвид изложеното,съдът приема,че АНО неправилно и незаконосъобразно е приел,че е налице хипотезата на чл.58 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на това,съдът приема,че подадената писмена жалба срещу процесното наказателно постановление,получена във деловодството на Районен съд-Балчик с Рег.№261437 на 30.11.2020 е допустима за разглеждане.

Спазен е седемдневния срок от съобщението.Жалбата е подадена в законоустановения срок,и е допустима за разглеждане.

Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Регионална дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра,със седалище в гр.Варна,към Главна дирекция”Контрол на пазара”при Комисия за защита на потребителите,упълномощен със Заповед№171 от 09.03.2017год.на Председател на КЗП.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН,образуваното административно производство се прекратява,ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на АУАН.

В този смисъл,съдът приема,че процесното наказателно постановление е издадено в противоречие с нормата на чл.34 ал.3 от ЗАНН.

В административната преписка липсват данни за щателно издирване представителя на дружеството-нарушител по повод връчване на АУАН.

В самия АУАН е отбелязано,че той е връчен на 23.07.2018год.който факт,се потвърждава от констативния протокол№2634068, съставен по повод връчването.

В АУАН е посочено ,че същия е спрян на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН на23.03.2018г.,но както съдът посочва по-горе липсват доказателства за щателно издирване по повод невъзможността за връчване на АУАН.С оглед на това съдът счита,че неправилно АУАН е спрян,поради което следва да се счита,че давностния срок от шест месеца не е спрял да тече от датата на съставяне на АУАН.С оглед на това съдът приема,че наказателното постановление е издадено след изтичане на този шестмесечен срок и с оглед на това се явява незаконосъобразно.

На следващо място,съдът приема,че неправилно АУАН е съставен в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.

В констативния протокол№К-2626806,съставен на 17.08.2017год.по повод на проверката,е отбелязано,че представителят на дружеството-жалбоподател следва да се яви на 14.09.2017год.за да представи искани писмени доказателства,както и за съставяне на АУАН.

В административната преписка,липсват доказателства,дали представител на другжеството-жалбоподател се е явил или не на посочената дата.Липсват доказателства,че представител на дружеството е надлежно поканен след това отново по повод съставяне на АУАН.Самият процесен АУАН е съставен на друга дата,а именно на 28.09.2017год,като е отбелязано,че е съставен в отсъствие на нарушителя.

Процедурата по чл.40 ал.2 от ЗАНН изисква наличието на две предпоставки: 1. нарушителят да е известен и да не е открит и 2. Да е поканен и да не се е явил".

В този смисъл ,съдът приема,че не са налице условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН,поради което незаконосъобразно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя.

При това положение следва и незаконосъобразността на спирането на този АУАН на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН.,на отделно основание,а именно незаконосъобразност при съставянето на АУАН.

При анализа на процесното наказателно постановление,съдът приема,че е допуснато и друго съществено процесуално нарушение.

Съгласно действащата към датата на установяване и извършване на нарушението(17.08.2017г.)правна уредба на административно санкционната норма на чл.213 ал.3 от Закона за туризма,законодателят е предвидил еднозначно наказание Имуществена санкция за юридическите лица в размер на 5000лева.

В обжалваното наказателно постановление,административно наказващия орган е наложил друго непредвидено и незаконосъобразно по размер административно наказание,а именно Имуществена санкция в размер на 3000лева.

В предвид изложеното,съдът достига до извода,че в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и наказателното постановление,е ограничено правото на защита на дружеството-жалбоподател.

Допуснатите съществени процесуални нарушения са опорочили процесното обжалвано наказателно постановление до степен на незаконосъобразност.

С оглед на това наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло ,като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото,съдът следва да се произнесе и по направеното от дружеството-жалбоподател искане за заплащане на деловодни разноски,представляващи адвокатско възнаграждение,в размер на 500 лв.

По делото,възиваемата страна  е направила възражение за прекомерност на размера на адвокатско възнаграждение,на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН.

В предвид на това,съдът се съобразява с разпоредбата на чл.18 ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съгласно която минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв.

Сложността на делото не е голяма,а продължителността му  е била само в три съдебни заседания,като в първото не е даден ход на делото,поради което съдът счита,че са налице условията за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение,съобразно разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗАНН

С оглед на това и съобразно изхода на делото,а имено отмяна изцяло на наказателното постановление,съдът счита,че Регионална дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра,със седалище в гр.Варна,към Главна дирекция”Контрол на пазара”при Комисия за защита на потребителите,  следва да заплати в полза на дружеството-жалбоподател,направени деловодни разноски, в размер на 440 лева,представляващи адвокатско възнаграждение.

В останалата си част,искането за присъждане на  деловодни разноски от 440 лв.до 500 лева,следва да бъде отхвърлено,като неоснователно.

По отношение на деловодните разноски,представляващи изплащане на пътни разноски на свидетел в размер на 9 лева,които са изплатени на свидетелката В.Й.Г.,следва с оглед изхода на делото(отмяна изцяло на наказателното постановление),пред тази инстанция,същите следва да останат за сметка на бюджета на БРС.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

                                    Р     Е     Ш     И     :

 

 ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление№В-0044131 от 27.08.2018г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра,със седалище в гр.Варна,към Главна дирекция”Контрол на пазара”при Комисия за защита на потребителите,с което за констатирано на 17.08.2017год.в туристически обект-хотел „Айсберг“,находящ се в гр.Балчик КЗ“Двореца“ ул.Академик Даки Йорданов,Балчишка община,Добричка област,административно нарушение на чл.116 ал.3 от Закона за туризма,на„АЙСБЕРГ 1”ЕООД,ЕИК103228017,със седалище и адрес на управление в гр.Варна,район  Одесос,ул.”Пресиян Мирчев”№6,представлявано от управителя си Ж.Ц.Д. е наложено на основание чл.213 ал.3 от Закона за туризма, административно наказание Имуществена санкция, в размер на 3000 лева(три хиляди лева),като незаконосъобразно

ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра,със седалище в гр.Варна,към Главна дирекция”Контрол на пазара”при Комисия за защита на потребителите ,на основание чл.63 ал.3 във вр.ал.4 от ЗАНН,да заплати направени деловодни разноски в полза на„АЙСБЕРГ 1”ЕООД,ЕИК103228017,със седалище и адрес на управление в гр.Варна,район  Одесос,ул.”Пресиян Мирчев”№6,представлявано от управителя си Ж.Ц.Д.,в размер на 440 лева(четиристотин и четиридесет  лева),представляващи адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ частично искането на жалбоподателя„АЙСБЕРГ 1”ЕООД,ЕИК103228017,със седалище и адрес на управление в гр.Варна,район  Одесос,ул.”Пресиян Мирчев”№6,представлявано от управителя си Ж.Ц.Д.  за заплащане на деловодни разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за разликата от 440 лв.до 500лв.,като неоснователно

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :