№ 55/22.07.2019 г.,
гр. Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Перник гражданска
колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Роман Николов
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 40 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 200, вр. чл. 79 ЗЗД.
Предявени са
искове от „Нова
Търговска Компания 2004” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано
от Изпълнителния директор М.П. Д., действащо чрез пълномощника, адвокат
Х.М. от АК С., със съдебен
адрес:***, срещу „Прим” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Е.С.М., ЕГН: **********, „Фул” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Р.Д.С., с ЕГН: ********** и Е.С.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, като моли съда да се осъди ответниците да
заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от 130164.96 лева, с ДДС, представляваща незаплатената част от
стойността на заявените от „Прим” ООД и доставени от „Нова Търговска Компания
2004” АД, в периода от 23.05.2013 г. до 18.07.2013 г., месни продукти и Договор
за встъпване в дълг от *** г., ведно със
законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяването на исковата молба – 07.08.2018 г. до
окончателното й заплащане, както и да бъдат присъдени
направените в обезпечителното производство по гр. дело № 9121 по описа на СГС
за 2018 г., съдебни разноски в размер на 42.50 лв., разноските по изпълнително дело № 930/2018 г. на ЧСИ А. М. В.,
с рег. № *** на КЧСИ, в размер на 228
лева – такси по изпълнителното дело, както и направените
по настоящото производство разноски.
Ответниците в срока по чл. 367, ал.1 ГПК са подали общ писмен отговор. По подробно
изложени съображения оспорват исковете по основание и размер. Оспорват представените доказателства като
твърдят, че нито една от
фактурите не е надлежно съставена, подписана и получена
съгласно тогава действащия Закон за
счетоводството (обн. ДВ бр. 98/2001 г. и отменен ДВ
бр. 95/2015 г.) т.е. не са изпълнени законовите изисквания за наличност на
определените в него реквизити на търговските документи и фактури. Твърдят, че няма съставяни кантарни
бележки и протоколи, подписани от „Прим” ООД за приемането на стоките по
вид, размер и цена. Заявяват, че не са представени доказателства, че стоките са били етикирани,
каквито изисквания са заложени в Регламент (ЕО) № 510/2006 г. и Регламент (ЕО) № 509/2006 г., не са представени
доказателства за съответствие на качество съгласно изискванията за добра
производствена практика за производство на храни и добра санитарна практика при евентуална доставка, както и че не са представени доказателства, че
претендираните доставени стоки са отговаряли на изискванията на Регламент (ЕО)
№1935/2004 г. Заявяват, че няма представени доказателства и декларации за
съответствие по чл.16 от Регламент (ЕО) №1935/2004 г. и Глава IV на Регламент
(ЕО) №10/2011 г.
На следващо място с оглед
претендирания период на извършени доставки от 23.05.2013 г. до 18.07.2013 г. и
датата на депозиране на Исковата молба – 07.08.2018 г., се позовават на изтекла погасителна
давност. Не представят доказателства, нямат доказателствени искания.
В
срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която
поддържа изцяло фактическите твърдения и правни доводи в първоначалната.
В срока по чл. 373,
ал. 1 ГПК ответникът „Прим” ООД, с ЕИК: ********* не е подал допълнителен отговор.
В срока по чл. 373,
ал. 1 ГПК ответникът „Фул” ООД, с ЕИК: ********* е подал допълнителен отговор, с който поддържа
доводите и възраженията си за нередовност и неоснователност на исковата молба.
В срока по чл. 373,
ал. 1 ГПК ответникът Е.М. е подал допълнителен отговор, с който поддържа
доводите и възраженията си за нередовност и неоснователност на исковата молба. Изразява допълнително становище, че
по отношение на него, в качеството му на ответник – физическо лице същата е
недопустима на основание разпоредбата на чл. 365 от ГПК.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
от фактическа и правна страна следното:
От приложените 18 броя фактури,
съдържащи минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и
представляващи първичен счетоводен документ, се установява, че за периода,
посочен в тях, дружеството - ищец е експедирало за ответното дружество и
съответно фактурирало стоки – месни
продукти - сланина без кожа, свински джолан, пилешки МДМ, пилешки баадер, говежда лой, свинска плешка, свински бут без кост,
говежди джолан,
посочени във всяка една фактура по вид, количество, цена, начин на плащане,
имена на купувача и продавача, време и място на сключване на продажбата, на
обща стойност 151191,96 лв., с
включен ДДС. Стоките са доставени в срок от продавача и приети
без забележки от купувача. Ответника „Прим” ООД заплатил в срок само сумата от 685,39
лева, представляващи част от стойността на фактура № ********** от *** г. Поради
неизпълнение от страна на „Прим” ООД да заплати останалите доставените и
фактурирани стоки на
*** г., „Нова Търговска Компания” ЕООД, „Прим” ООД, другите двама ответници „Фул” ООД и
Е.С.М., сключили Договор за встъпване в дълг. С този договор
„Прим” ООД признали съществуването на задължението си към ищцовото дружество в
размер на 150506,57 лева към датата на сключване на договора – *** г.,
представляващи незаплатената от купувача част от стойността на доставените в
периода от 23.05.2013 г. до 18.07.2013 г стоки по фактури както следва:
фактура № ********** от *** г. на стойност 2416,80 лв. с ДДС, фактура №
********** от *** г. на стойност 1601,37
лв. с ДДС, фактура № ********** от
*** г. на стойност 12780,72 лв. с ДДС, фактура №
********** от *** г. на стойност 7923,26 лв. с ДДС, фактура №
********** от *** г. на стойност 11270,03 лв. с ДДС, фактура №
********** от *** г. на стойност 8796,58 лв. с ДДС, фактура №
********** от *** г. на стойност 11407,58 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност 10618,54 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
10406,99 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност 11043,31 лв. с ДДС,
фактура № ********** от *** г. на
стойност 10381,73 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
4124,70 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
2932,99 лв. с ДДС, фактура № ********** от ***г. на стойност
5132,78 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
10847,58 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
10530,67 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
10779,48 лв. с ДДС и фактура № ********** от *** г. на стойност
8196,85 лв. с ДДС и посочени в Приложение № 1 към договора и
се задължили да заплатят дължимата сума на вноски до *** г. Със същия договор „Фул” ООД и Е.С.М., встъпили в дълга на „Прим” ООД към „Нова
Търговска Компания” ЕООД и заедно, както и всеки един от тях поотделно, се
задължили да отговарят солидарно с длъжника „Прим” ООД за изпълнение на
задължението на последния към Ищцовото дружество. След сключване на Договора за встъпване в дълг „ПРИМ” ООД е заплатило сума в
общ размер на 20341,61 лева, от които 1731,41 лева - част от стойността на
фактура № ********** от *** г., 1601,37 лева - стойността на фактура №
********** от *** г., 12780,72 лева - стойността на фактура № ********** от ***
г., и 4228,11 лева - част от стойността на фактура № ********** от *** г.
Посоченото
споразумение от *** г., има акцесорен характер, доколкото изцяло се основава и
на посочените 18 бр. фактури и има установително действие: установява какви
стоки и кога са доставени от ищеца на ответника-купувач и посочва основанието и
размера на задълженията на ответника към ищеца към датата на сключването му – ***
г., като по този начин вземанията на ищеца – кредитор е признато от ответника –
длъжник като основание (доставени и получени месни продукти) и като размер – 150506,57 лева –
дължима сума за цената на стоките. В тази връзка гореизложените аргументи и
изводи на съда относно автентичния характер, същността и материалноправните
последици на споразумението от *** г., са важими и по отношение на
разглежданата претенция. Споразумението и включените клаузи за разсрочване на
дълговете на длъжника е допълнителното договаряне, като страните са постигнали
съгласие, че правното положение отговаря на установеното с фактурите, а именно,
че в полза на ищеца срещу ответника съществува посоченото във фактурите и
споразумението вземане за неплатена цена на доставени стоки и съгласно чл.
20а, ал. 1 и 2 от ЗЗД ги обвързва със силата на закон.
Във връзка с оспорването от ответниците, че представените с исковата молба фактури са надлежно съставени, подписани и получени съгласно тогава действащия закон за счетоводството съдът счита същото за неоснователно. На
първо място ответниците не посочиха
кои реквизити липсват в процесиите фактури, както и не конкретизираха вида на
оспорването, дали твърдяната липса на законови реквизити засяга и представлява
оспорване на автентичността или верността на фактурите като частен документ.
Видно от заключението на вещото лице фактурите са осчетоводени от „Прим” ООД по Сметка 401 – доставчици. Следва да се има предвид, че видно от съдържанието на посочения по-горе Договор за встъпване в дълг
от *** г., „Прим” ООД
изрично е заявило и признало, че процесните стоки са
доставени от „Нова Търговска Компания 2004” АД и, че „Прим” ООД дължи на
ищцовото дружество сумата, представляваща цената на процесиите стоки.
Неоснователно е и възражението на ответниците за изтекла погасителна давност.
С Договора за встъпване в дълг от *** г., „Прим” ООД,
изрично е признал, че дължи на ищцовото дружество, сума в размер на 150506.57
лева, представляваща незаплатената стойност на заявените от „Прим” ООД и
доставени от „Нова Търговска Компания 2004” АД, в периода от 23.05.2013 г. до
16.07.2013 г. стоки, за които има издадени от ищеца, приети и осчетоводени от
ответника фактури, посочени в Приложение № 1, неразделна част от договора. Това изрично признание на ответника е
прекъснало давността по арг. чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и от този момент – *** г. е
започнала да тече нова петгодишна давност.
Следва да се има
предвид, че ответниците не ангажираха абсолютно никакви доказателства и не
направиха доказателствени искания в подкрепа на изложените от тях възражения в
подадените отговори на исковата молба и допълнителната такава.
Горните фактически
констатации обосновават извод за наличието на установимия
с процесните фактури и споразумение договор за търговска продажба на стоки
между страните, уговорената цена и доставката на описаното във фактурите
количество гориво, както и изискуемо задължение на ответника за плащане на
отразените във фактурите и споразумението парични суми като насрещни престации по договора. Според съдебно - счетоводната
експертизата, неплатената сума по издадените фактури към 13.05.2019 г. е общо 129670.12
лв., по фактури и размер, както следва: фактура № ********** от *** г. на стойност 2416,80 лв. с ДДС, фактура №
********** от *** г. на стойност 1601,37
лв. с ДДС, фактура
№ ********** от *** г. на стойност 12780,72 лв. с ДДС,
фактура № ********** от *** г. на стойност 7923,26 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
11270,03 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
8796,58 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
11407,58 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност 10618,54 лв. с ДДС, фактура № **********
от *** г. на стойност 10406,99 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
11043,31 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност 10381,73 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
4124,70 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
2932,99 лв. с ДДС, фактура № ********** от ***г. на стойност 5132,78
лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
10847,58 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
10530,67 лв. с ДДС, фактура № ********** от *** г. на стойност
10779,48 лв. с ДДС и фактура № ********** от *** г. на стойност
8196,85 лв. с ДДС. Ответникът не твърди и не доказва задължението за
цената на доставените стоки по фактурите и споразумението от *** г. да е
платено изцяло и в предвидения в споразумението срок – *** г., поради което е
налице неизпълнение на споразумението и породените от него задължения – същите
са станали изискуеми след деня на неизпълнения падеж – чл.
84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, искът е доказан по основание и в установения от
счетоводната експертиза размер от общо 129670.12 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като за
разликата до пълния претендиран размер от общо 130164.96 лв. претенцията е
неоснователна.
По разноските:
Ищецът претендира и
доказва разноски общо 10546.60 лв., от които 5206.60 лв. – държавна такса, 300
лв. – възнаграждение за счетоводна експертиза, 5040 лв. заплатено адв.
възнаграждение, 42.50 лв. – държавна такса по гр. дело № 9121 по описа на СГС за
2018 г. и 228 лв. по изпълнително дело
№ 930/2018
г. на ЧСИ А. М. В., с рег. № ***
на КЧСИ (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от ответниците.
Предвид изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Прим” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Е.С.М., ЕГН: **********, „Фул”
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя Р.Д.С., с ЕГН: ********** и Е.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплатят солидарно на „Нова
Търговска Компания 2004” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано
от Изпълнителния директор М. П. Д. сумата от 129670.12 лева, с ДДС, представляваща
незаплатената част от стойността на заявените от „Прим” ООД и доставени от
„Нова Търговска Компания 2004” АД, в периода от 23.05.2013 г. до 18.07.2013 г.,
месни продукти и Договор за встъпване в дълг от *** г., ведно
със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяването на
исковата молба – 07.08.2018 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с пр. основание чл.
327, ал. 1 ТЗ за разликата над 129670.12 лв. до предявения размер от 130164.96 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОСЪЖДА „Прим” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Е.С.М., ЕГН: **********, „Фул”
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление***, представлявано от
управителя Р.Д.С., с ЕГН: ********** и Е.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплатят солидарно на „Нова
Търговска Компания 2004” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано
от Изпълнителния директор М. П. Д. сумата от 10546.60 лв.
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок от
връчването на страните.