Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 13005 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 122523 от 23.05.2019г. по гр.д. № 76476/2018г. Софийски районен
съд, 76 състав признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД по иска, предявен от „Д.М.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу
„М.Ц.О.“ ЕООД, ЕИК *******, че ответникът дължи на ищеца по рамков
договор 29.05.2017г. за маркетингови услуги за период от 29.05.2017г. до 19.12.2017г.
(фактура № **********/01.11.2017г.; фактура № **********/01.12.2017г.; фактура
№ **********/29.12.2017г.; фактура № **********/29.12.2017г. и проформа фактура
№ 00000000080/01.09.2017г.) сумата от 7 274.31 лв., неплатен остатък от
цена, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2018г. до окончателното
ù изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер
от 7 854.90 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ответникът е осъден
да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 614.18 лв. - за
заповедното производство по гр.д. № 27272/2018г. на СРС, 76 състав, и в размер
на 1 305.18 лв. – за исковото производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „М.Ц.О.“ ЕООД, който
го обжалва в частта, с която искът е уважен за разликата над 1 011 лв. до
7 274.31 лв., с оплаквания за неправилност – съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, обусловило и материална незаконосъобразност на
решението, както и необоснованост. В нарушение на чл. 236, ал. 2 в ГПК съдът
изложил схематични мотиви, с които неправилно приел, че ищецът е предоставил на
ответника проект за готов продукт – интернет страница, и този проект е приет
без възражение от възложителя. Районният съд не извършил преценка на
доказателствата и не анализирал сключения рамков договор, и не съобразил факта,
че готов продукт не бил предаден съгласно изискванията на договора и съответно
няма доказателства, че представеният проект е одобрен и приет от възложителя. Ищцовото
дружество не изградило нова интернет страница, както било договорено, то само
се опитвало да издига и оптимизира вече изградената страница в Гугъл
търсачката, като използвало стари снимки на медицинска апаратура и информация,
предоставена му от възложителя, което било видно от заключението на съдебната
компютърно-техническа експертиза. Ищецът не представил доказателства за
извършената от него работа – изграждане на интернет страница, нито на
възложителя, нито по делото. Нямало и подписани приемо-предавателни протоколи
за приета работа по изграждане на интернет страница. На практика ищецът изпълнявал
дейности само по чл. 1, група 1 от рамковия договор от 29.05.2017г., което било
отразено и от вещото лице по СКТЕ - анализ, дизайн, програмиране, първоначална
оптимизация на интернет страница, и по чл. 1, група 2 – създаване на съдържание
и управлението му, за което му се дължало възнаграждение съгласно чл. 3, ал. 1,
група 2 в размер на 1 200 лв. без ДДС месечно. Възнаграждението за
изграждане на интернет страница, определено в чл. 3, ал. 1, група 1 в размер на
4 715 лв. без ДДС, или 5 685 лв. с ДДС, било дължимо в пълен размер
след приемане на изработеното, за което бил договорен специален ред в раздел 7
от рамковия договор. Задължение на
изпълнителя съгласно чл. 7, ал. 3 от договора било след завършване на всички
етапи на проекта да изготви приемо-предавателен протокол и да представи или
изпрати на клиента заедно с протокола електронно копие на окончателния вариант
на интернет страница, което не било направено, тъй като ищецът никога не бил
разполагал с готов, работещ вариант на нова интернет страница. В противоречие
със събраните по делото доказателства районният съд приел, че от електронната
кореспонденция се установява че на ответника е предоставян проект за готов
продукт, с който той се е съгласил, тъй като на 02.10.2017г. дължимите суми
били изплатени изцяло, макар със закъснение. Това не отговаряло на истината,
тъй като видно от заключението на ССЕ било, че от 14.06.2017г. до 02.10.2017г.
били платени само 2 829 лв. с ДДС – аванс за изграждане на интернет
страница, съгласно договореното в чл. 3, ал. 1, група 1 от рамковия договор, а
за предоставена услуга техническа поддръжка и създаване и управление на
съдържание били заплатени суми по фактури от 10.07.2017г., 01.08.2017г.,
платени на 26.09.2017г., и по фактура от 02.10.2017г., платена на 05.02.2018г. Последното
плащане било направено на 25.04.2018г., на същата дата ищцовото дружество
издало фактура № **********/25.04.2018г. за сумата 1 500 лв., като
основанието на фактурата било месечна такса за м. 08.2017г., т.е. тази фактура
била издадена на същото основание, на което била издадена и проформа фактура
00000000080/01.09.2017г. Двете фактури имали за предмет една и съща услуга, но
ответникът дължал плащане по фактура № **********/25.04.2018г., тъй като
проформа фактурата не била данъчен документ и включвала и други услуги, които
не били поръчвани, съдоговаряни и приемани от възложителя. Освен платения на
14.06.2017г. аванс от 2 830.20 лв. с ДДС, ищецът претендирал още 2 830.20
лв. с ДДС за изграждане на интернет страница. В същото време районният съд
приел за установено, че ответникът дължи за изграждане на интернет страница по
фактура № **********/29.12.2017г. сумата от 2 830.20 лв. с ДДС, като не
направил разлика между нова интернет страница и първоначална оптимизация на
интернет страница. За създаване на съдържание и управлението му, съгласно чл.
3, ал. 1, група 2 от договора, на ищеца се дължало възнаграждение в размер на
1 200 лв. без ДДС месечно. Основна цел на договора била разработването на
нова интернет страница и за това се дължало отделно възнаграждение. Ответникът
обаче не дължал остатъка от това възнаграждение, ако нова интернет страница не
е изградена и готов работещ продукт не му е предаден. От заключението на ССЕ било видно, че
ответникът не е платил суми за услуги за м. 10., м. 11. и за м. 12.2017г. – до
19.12.2017г. Съгласно чл. 3, ал. 1, група 2 от договора, за създаване и
управление на интернет страница ответникът дължал 1 200 лв. без ДДС
месечно, или 1 440 лв. с ДДС. Тъй като по делото нямало доказателства от
ответника да са искани други услуги за периода м. 10. – м. 12.2017г., дължимата
съгласно договора сума била в общ размер 3 840 лв. с ДДС, от която
следвало да бъде прихваната, съобразно своевременно релевираното от ответника
възражение за прихващане, авансово платената сума в размер на 2 829 лв. с ДДС
за изграждане на интернет страница, тъй като такава не била изградена. Така
дължимата от въззивника сума възлизала на 1 011 лв., до който размер искът
бил основателен. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
посочената част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли иска за
разликата над 1 011 лв. до признатия за дължим размер от СРС. Претендира
разноските по делото съразмерно с отхвърлената част, като за разноските във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „Д.М.Г.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно. Не
претендира разноски за въззивното производство. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 854.90 лв. – главница, представляваща
възнаграждение за предоставени услуги по рамков договор за маркетингови услуги
от 29.05.2017г., за които били издадени фактури, както следва:
1.
фактура № **********/01.11.2017г. на стойност
1 674.60 лв. с ДДС;
2.
фактура № **********/01.12.2017г. на стойност
1 639.42 лв. с ДДС;
3.
фактура № **********/29.12.2017г. на стойност 2 830
лв. с ДДС;
4.
фактура № **********/29.12.2017г. на стойност
1 577.52 лв. с ДДС, и
5.
проформа фактура № 00000000080/01.09.2017г. на стойност
1 633.16 лв. с ДДС, по която се претендира остатък в размер на 133.16 лв. поради
извършено частично плащане на 1 500 лв. на 25.04.2018г.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 27.04.2018г. до окончателното
плащане. За вземането е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр.д. № 27272/2018г. на СРС, 76 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск със следните възражения: Ищецът не
изпълнил някои от задълженията си по рамковия договор – не изградил интернет
страница; не извършвал маркетингови услуги за целия м. 12.2017г., а само до
19.12.2017г., както се твърди и в исковата молба, поради което му се следвало
възнаграждение само в размер на 2/3 от фактурираната сума за м. 12.2017г.; Ищецът не представил на възложителя отчет за
извършената работа за м. 08.2017г., нито издал фактура за месечната си такса за
същия месец, като неправилно решил, че с плащането на 25.04.2018г. в размер на
1 500 лв. ответникът погасил задължение по проформа фактура № 00000000080/01.09.2017г.
Ответникът твърди, че извършил плащането по устно споразумение с ищеца за
частично покриване на задължения на ответника „по горните фактури“, но то не
било извършено по проформа фактурата; Във връзка с това прави възражение за
прихващане със сумата 2 357 лв., представляваща платен аванс за изграждане
на интернет страница. Твърдейки, че прави възражение за прихващане и със сумата
от 1 500 лв., за която ищецът неправилно приел да е в погашение по проформа
фактурата, по същество иска тази сума да бъде приспадната от дълга, тъй като
била платена в погашение за „други негови задължения“ (без да уточнява кои
точно задължения твърди да е погасил частично с тази сума), и тъй като за м.
08.2017г. ищецът не представил на ответника отчет за работата си и фактура за
таксата си, поради което ответникът не му дължал плащане за този месец. Твърди
и че за м. 12.2017г. дължи само 2/3 от фактурираната сума - 1 051.68 лв.,
а 1/3 в размер на 525.84 лв. не дължал, тъй като след 19.12.2017г. ищецът не е
извършвал маркетингови услуги. След извършване на прихващането и приспадането
на посочените суми, твърди че задължението му към ищеца следва да бъде
определено на 3 469 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Възражението
срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковата молба – в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и за ищеца е налице
интерес от иска. Настоящият състав намира, че при постановяване на първоинстанционното
решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с
оглед непреклудираните доводи в жалбата като краен резултат е правилно по
следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и
се установява, че на 29.05.2017г. между ответника (наречен в договора клиент) и
ищеца (наречен в договора агенцията) е бил сключен договор за маркетигови
услуги, с който клиентът възложил на агенцията разработването на нова интернет
страница на компанията, както и организирането на маркетингови и рекламни
дейности. Съгласно чл. 1, ал. 1, клиентът възлага, а агенцията приема, при
условията на договора да извършва услуги в следните основни групи:
Група 1: Анализ, дизайн, програмиране,
първоначална оптимизация на интернет страница, като дейностите и обема на група
1 са детайлно описани в Офертно предложение за разработване на интернет
страница Версия 1/04.05.2017г., което става Анекс 1 към договора;
Група 2: Създаване на съдържание,
управление на социални медии и нюзлетър,
като дейностите и обема на група 2 са детайлно описани в Офертно
предложение за създаване и управление на съдържание Версия 1/03.05.2017г.,
което става Анекс 2 към договора.
Уговорено е, че всички услуги се
извършват и предават по електронен път и/или на електронен носител и/или в
печатен вид, като за целта се изготвят приемо-предавателни протоколи или се
изпращат отчети за свършената работа.
Договорът влиза в сила от датата на
подписването му за срок: за Група 1 – три месеца за изпълнение на проекта за
разработване на интернет страница и една година след качването на сайта в
реална среда за поддръжка; за Група 2 – една година от датата на стартирането
на услугата (не по-късно от 01.07.2017г.).
Съгласно чл. 3, ал. 1 от рамковия
договор, дължимото от агенцията възнаграждение се определя в оферти към
договора, като към сключването му са известни следните одобрени от клиента
услуги и суми за тях:
Група 1 – изграждане на интернет
страница (анекс 1) – обща сума 4 715 лв. без ДДС (5 658 лв. с ДДС),
платима в периода юни – август 2017г.;
Техническа поддръжка (анекс 1) – 50 лв.
без ДДС месечно, платима в периода от качването на сайта в реална среда и за
следващите 12 месеца;
Група 2 – създаване и управление на
съдържание – 1 200 лв. без ДДС (1 440 лв. с ДДС) месечно.
В процеса на работа клиентът може да
поръча допълнителни услуги, като цената, срокът и детайлите на всяка допълнителна
поръчка/проект се изготвят от агенцията на база подаден от клиента бриф или
запитване. Според чл. 3, ал. 3, всяка възложена поръчка следва да бъде
заплатена по описаните в оферта или анекс схема; Ако не е указано друго,
клиентът дължи на агенцията 50 % авансово плащане преди започване на работа, 50
% при предаване на проекта. Плащанията се извършват по банков път в срок от 5
работни дни след одобрение на разхода от страна на клиента (което касае само
допълнителни разходи по допълнително възложени дейности) и издаване на проформа
фактура или фактура от страна на клиента и получаването й от агенцията – чл. 3,
ал. 4.
В ал. 8 на чл. 3 е уговорено, че
агенцията предоставя ежемесечен отчет за времевите разходи по отделните проекти
на база агенционен час, за текстовата информация за всички проекти за
създаване, редактиране и превод на съдържание, които се калкулират на база
стандартна машинописна страница, както и отчет за поддържаните от агенцията
социални медии, в които влизат данни за брой привлечени фенове, достигната
аудитория, демографски данни и др. поискани от клиента. Агенцията предоставя
достъп на клиента до социалните мрежи, които управлява и по този начин клиентът
има пряк достъп до реализираните разходи по проекта. Ежемесечният отчет за
изработените часове и реализираните обеми се предоставят на оторизирано от
клиента лице, което отговаря за оперативното управление на заложените дейности
и дава обратна връзка и информация за впечатленията на клиента – чл. 3, ал. 10.
В чл. 4, ал. 2 страните уговорили, че
клиентът следва да одобри или отхвърли аргументирано предложените му разработки
в рамките на 5 работни дни от представянето им, а съгласно ал. 3 на чл. 4
липсата на изразено несъгласие по някоя от предложените разработки в посочения
срок се приема за съгласие от страна на клиента и на агенцията се дава правото
да прецени оптималното решение или да спре работа по проекта, докато не се
уточнят условията по него, като уведоми за това писмено клиента.
Съгласно чл. 7, ал. 1, при изпълнение на
всеки етап от проекта се подписва приемо-предавателен протокол. За такъв се
счита и изпращането по електронна поща на отчет за свършената работа за месеца.
В случай че клиентът не направи коментар в рамките на 2 работни дни се счита,
че одобрява свършеното. Ако при приемането на съответния етап се установят
недостатъци, клиентът има право да иска отстраняването им за сметка на
агенцията в срок, посочен от клиента в съответния приемо-предавателен протокол.
Финален приемо-предавателен протокол се подписва след направените финални
корекции – ал. 2 на чл. 7. Според ал. 3 на чл. 7, след завършване на всички
етапи по проекта, агенцията изготвя приемо-предавателен протокол, като заедно с
протокола трябва да представи или изпрати на клиента електронно копие.
Приети по делото са и двете офертни
предложения от 04.05.2017г. и 03.05.2017г., представляващи по волята на
страните анекси 1 и 2 към рамковия договор. В анекс 1 (л. 11 - 17 от делото на
СРС), касаещ разработването на интернет страница (а след качването на сайта в
реална среда – и техническа поддръжка за 12 месеца срещу отделно
възнаграждение) са посочени 9 етапа на работа, като след първия етап -
Офериране и предварително специфициране, са посочени следните етапи: 2.
Разработване на спецификация на проекта; 3.
Разработване на първа езикова версия; 4. Качване на съдържание в първа
езикова версия; 5. Разработване на
втора езикова версия; 6. Качване на съдържание във втора езикова версия; 7.
Оптимизация; 8. Качване в реална среда; 9. Поддръжка. От подробното описание на
дейностите по етапи, както и от офертата е видно, че етап 5 (изграждане на
втора езикова версия) не е бил включен офертата, съответно не е бил включен и
етап 6 – качване на съдържание във втора езикова версия. Поради това и цената
за тези етапи, посочена в обобщеното описание на проекта, е 0.00 лв.
Съгласно приетото в първоинстанционното
производство заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза, която не е
оспорена от страните по реда и в срока по чл. 200 ГПК, се установява: Въз
основа на предоставените на вещото лице от ищеца база данни, подробно описани в
табличен вид, ищецът е извършил дейност по разработка и внедряване на сайта,
поръчан от ответника в периода май - юли 2017г., в следните етапи:
- провеждани работни срещи между страните
за уточняване на изграждането и крайния вид на сайта;
- анализиране на конкурентни сайтове
(извън територията на страната, чрез интернет);
- разработена архитектура, видно във файл
с име „Oxylife_Architecture_2017.xlsx“;
- съставяне на текстове (повечето е
медицинско съдържание, съгласувано с ответника, видно от файл е име
„Oxylife_text_content.docx“);
- разработени мокъпи (макет - модел,
предимно в умален размер, в случая на устройства);
- инсталиран Wordpress сайт на хостинг
dmg-test.com и провеждане на тестове, извършване на корекции, промяна на
заглавия, ценови листи и текстове (видно от водената имейл кореспонденция).
Към настоящия момент процесната версия в
готов, работещ вариант не е запазена от ищеца.
Приети и неоспорени са изпращаните от
ищеца на ответника отчети за м. октомври, ноември и декември 2017г. (л. 23 –
47), а във връзка с възражението на ответника, че не дължал възнаграждение за
м. август 2017г. е приет и отчет за м. 08.2017г. (л. 94 - 106), също неоспорен.
Приети по делото са и издадените от
ищеца фактури, вземания по които претендира: фактура № **********/01.11.2017г.
на стойност 1 674.60 лв. с ДДС, с основание месечна такса октомври 2017,
кампания фейсбук и агенционно възнаграждение, медия купуване; фактура № **********/01.12.2017г.
на стойност 1 639.42 лв. с ДДС, с основание месечна такса ноември 2017,
кампания фейсбук и агенционно възнаграждение, медия купуване; фактура № **********/29.12.2017г.
на стойност 2 830 лв. с ДДС, с основание изработка на интернет страница;
фактура № **********/29.12.2017г. на стойност 1 577.52 лв. с ДДС, с
основание месечна такса декември, кампания фейсбук и агенционно възнаграждение,
медия купуване, и проформа фактура № 00000000080/01.09.2017г. на стойност
1 633.16 лв. с ДДС, с основание месечна такса август 2017г., кампания
фейсбук и агенционно възнаграждение, медия купуване. Във връзка с възраженията
на ответника е представена и издадената от ищеца след плащането от ответника на
сумата 1 500 лв. фактура № **********/25.04.2018г., с посочено основание месечна
такса август 2017 и кампания фейсбук, частично.
Видно от приетата и неоспорена електронна
кореспонденция между страните (л. 115 - 124): С имейл от 22.06.2017г. ищецът е
изпратил на ответника предварителна разработка на новия сайт; Изпращал е
фактури за услуги за период преди процесния, неплатени от ответника в
уговорените срокове, като с имейл от 11.01.2018г. му изпратил информация за
дължимите суми, чиято стойност към момента на електронното писмо е 9 848.65
лв. с издадени фактури и 1 633.16 лв. – по проформа фактура, като е
напомнено за издадените две фактури с дата 29.12.2017г. - фактури № 582 (която
заменя проформа 81) – това е окончателното плащане за уеб страницата, и фактура
№ 583 – за дейността за декември 2017г. Отправена е покана за своевременно
плащане; С имейл от 25.04.2018г. ищецът изпратил справка разплащания по
документи, в която са описани като неплатени четирите процесни фактури, както и
е посочено, че по проформа фактура № 80 след платените от „Оксилайф“ днес
(25.04.2018г.) 1 500 лв. остават неплатени 133.16 лв. Посочено е, че за
плащането на сумата 1 500 лв. е издадена фактура № **********/25.04.2018г.
От приетото в първата инстанция
заключение на ССЕ, което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200 ГПК се установява: След проверка на счетоводната документация на ищеца - счетоводна
справка-дневник на сметка Клиенти, партида „МЦ Оксилайф-София“ за периода от
05.2017г. до 11.03.2019г., вещото лице установява, че ищецът е издал 8 бр. фактури
и 1 проформа фактура към ответника за извършени услуги за периода, описани в
табличен вид, като неплатената част от възнаграждението по фактурите и проформа
фактурата е 7 854.90 лв. За получения превод на стойност 1 500 лв. на
25.04.2018г. вписаното основание на превода е „плащане по споразумение“. След
получаване на паричния превод на 25.04.2018г., ищцовото дружество е издало
фактура № 657/25.04.2018г. за сумата от 1 500 лв., като основанието на
фактурата е „месечна такса 8/2017 и частично кампания фейсбук“. Всички фактури
са декларирани по ЗДДС. От ответното дружество на вещото лице е предоставена
счетоводна справка - хронологичен регистър на сметка Доставчици, партида „Д.м.г.“
ЕООД за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Осчетоводени са 4 бр. фактури,
посочени в таблица в заключението, с осчетоводен остатък – 1 971.50 лв. Фактура
№ 436/14.06.2017г. е осчетоводена със стойността без ДДС, което е допусната
грешка, правилната стойност е 2 829 лв. Процесиите фактури не са осчетоводени в
регистрите на ответника. Срещу направеното плащане на 25.04.2018г. на стойност
1 500 лв. няма отразена фактура.
От правна страна: По делото се установи, че между страните е съществувало
валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на маркетингови
услуги, който по правната си същност е такъв за изработка.
Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната
– да плати възнаграждение. Договорът е неформален, консенсуален, двустранен и
възмезден.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на възложителя
да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща
фактически и правни действия - реално предаване от изпълнителя и получаване от
поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че
изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата
съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е
длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички
възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора
работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него
възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
В случая от приетите и неоспорени отчети за извършена от ищеца работа за м.
септември, октомври, ноември и декември 2017г. се установи, че същият е
изпълнявал задълженията си по рамковия договор, посочени в чл. 1, група 2, за
което е издал съответните фактури, последните получени от ответника, поради
което последният дължи месечните възнаграждения по чл. 3, ал. 1, група 2 за
процесния период. Районният съд е взел предвид релевираното от ответника с
отговора на исковата молба възражение, че за м. 12.2017г. ищецът е предоставял
услуги от група 2 до 19.12.2017г., и съответно е намалил възнаграждението с
580.59 лв., за която сума искът е отхвърлен. Твърденията във въззивната жалба ищецът
да не доказал възлагане на допълнителни услуги от група 2 за процесните месеци
са преклудирани по силата на чл. 133 ГПК, а и по същество неоснователни предвид
уговореното в чл. 7, ал. 1 от рамковия договор и липсата на твърдения и доказателства
ответникът да е възразил в уговорения срок от два работни дни от получаване на
съответния отчет.
Предвид установеното от заключението на ССЕ и електронната кореспонденция,
неоснователно е неясното възражение на ответника, релевирано с отговора на
исковата молба, със сумата от 1 500 лв. да бил погасил частично „други“,
неясно кои свои задължения към ищеца. Ищецът е представил на възложителя отчет
за работата си по дейностите от група 2 за м. август 2017г. и е издал проформа
фактура № 000000000080/201.09.2017г., а
последната е получена от ответника. Предвид уговореното в чл. 3, ал. 4 от
рамковия договор, че срокът за плащане започва да тече от получаване на фактура
или проформа фактура, неоснователен е и доводът въззивникът да не дължи
остатъка по проформа фактурата поради липса на издадена фактура за същата сума.
Че плащането от ответника на сумата от 1 500 лв. е извършено за погасяване
на задължението му за м. 08.2017г. е видно и от издадената от ищеца на датата
на плащане фактура № 657/25.04.2018г. с основание месечна такса август 2017 и
частично кампания фейсбук, като дължима по проформа фактурата е останала сумата
133.16 лв. Правилен в тази връзка е и изводът на СРС, че от заключението на ССЕ
се установява, че счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено, за
разлика от това на ответното дружество, в което сумата от 1 500 лв. е
осчетоводена без посочена срещу нея фактура.
Въззивният съд намира за неоснователни и доводите на въззивника във връзка
с дължимостта на възнаграждението за дейностите по чл. 1, група 1 – за
изработване на интернет страница, извършени от ищеца. Противно на поддържаното
в жалбата, от заключението на СКТЕ не се установява ищецът само да е
оптимизирал наличната вече интернет страница на ищеца, а вещото лице ясно е
посочило, че установените от него дейности са такива по изработване на нов
сайт. При сравнение на установените от неоспореното заключение на СКТЕ извършени
дейности с тези по етапи 2, 3, 4, 7 и 8, описани в анекс 1 към рамковия договор
е видно, че ищцовото дружество е изпълнило дейностите до етап 8 включително,
като сайтът е инсталиран на хостинг dmg-test.com и са провеждани тестове, след
което са извършвани корекции. От електронната кореспонденция между страните (л.
48 – 58 от делото на СРС) е видно, че ищецът е изпратил на оторизираното лице електронно
копие на сайта, а впоследствие е извършвал корекции във връзка с искания на
ответника.
С отговора на исковата молба ответникът не е твърдял лошо изпълнение на
задълженията на ищеца по изработване на интернет страницата (дейности по група
1), а че такава изобщо не била изработена. Няма твърдения и доказателства ответникът
да е възразил срещу качеството на изработеното от ищеца и да е дал срок за
отстраняването на недостатъци, съобразно чл. 7, ал. 2 от рамковия договор. С
оглед така установеното – ищецът е извършил дейностите чл. 1, група 1 и е предоставил на ответника –
възложител електронно копие на сайта за одобрение, а възложителят не е възразил
срещу изработеното, работата следва да се счита за приета, съответно за възложителя
е възникнало задължението да плати на изпълнителя остатъка от уговореното
възнаграждение. Ето защо възражението за прихващане със сумата 2 357 лв.
(авансовото плащане по група 1 без ДДС) е неоснователно, а ответникът дължи на
ищеца и остатъка от възнаграждението по чл. 3, ал. 1, група 1 в размер на
2 830 лв. с ДДС, за което ищецът е издал и е предоставил на ответника фактура
№ **********/29.12.2017г.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част. Няма
подадено искане от ответника за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, а предвид изхода на спора пред
настоящата инстанция няма основание за изменение на присъдените разноски за
първата инстанция.
При този изход, разноски за въззивното производство на въззивника не се
следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което разноски не се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122523 от 23.05.2019г., постановено по гр.д. № 76476/2018г. на
Софийски районен съд, 76 състав в обжалваната част, с която е признато за
установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД по иска, предявен от „Д.М.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу
„М.Ц.О.“ ЕООД, ЕИК *******, че ответникът дължи на ищеца по рамков
договор 29.05.2017г. за маркетингови услуги за периода от 29.05.2017г. до
19.12.2017г. (фактура № **********/01.11.2017г.; фактура №
**********/01.12.2017г.; фактура № **********/29.12.2017г.; фактура № **********/29.12.2017г.
и проформа фактура № 00000000080/01.09.2017г.) сумата от 7 274.31 лв., представляваща
неплатен остатък от възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.04.2018г., до окончателното й изплащане, вкл.
в частта за разноските.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 76476/2018г. на
Софийски районен съд, 76 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.