РЕШЕНИЕ

№1978

гр. Перник, 10.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Перник, гражданска колегия, VIII-ми състав, в публичното заседание на 28 ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Антон Игнатов

и при участието на секретаря: Биляна Миткова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 03231 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.127, ал.2, чл.143, ал.1 и чл.149 СК.

По изложените в исковата молба от ищцата Т.В.К., ЕГН ********** и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка- адв.В. ***, със съдебен адрес ***, кантора 12А обстоятелства и съображения, са предявени обективно съединени искове срещу ответника К.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която моли съда да постанови решение, с което да й бъде предоставено упражняването на родителски права по отношение на родените от фактическо съпружеско съжителство между страните деца К.К.В., ЕГН ********** и Й.К.В., ЕГН **********, местоживеенето на децата да бъде определено на постоянния адрес на Т.В.К. *** 1/18, съдът да определи подходящ режим на лични отношения между децата и бащата и ответникът бъде осъден да заплаща издръжка на дъщерите си в размер на 300 лева, смятано от шест месеца преди датата на подаване на исковата молба до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения по отношение на притежавания от страните родителски капацитет и условията, при които са отглеждани малолетните деца. К.В.С., чрез процесуалния си представител адвокат Б. ***, поддържа, че не се противопоставя упражняването на родителски права по отношение на малолетните деца да бъде предоставено на майката, като местоживеенето им бъде определено по посочения в исковата молба адрес, но прави искане да бъде определен разширен режим на лични отношения, който да е адекватен на близостта, която има бащата с децата. В съдебно заседание твърди, че не е дал повод за завеждане на иска, като моли съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

В исковата си молба ищцата твърди, че от съжителството си с ответника има родени две деца- К.К.В., ЕГН ********** и Й.К.В. ЕГН **********, за което са представени удостоверения за раждане № № 1659 от 29.12.2006 г. и 671046 от 29.12.2006 г. на Столична община, Район „Триадица“. Видно от същите ищцата и ответникът са родители на децата. Страните са живели на съпружески начала до 2014 г., когато започнали недоразумения между тях. Ищцата твърди, че ответникът не отделял достатъчно време за семейството, не се прибирал през деня, умишлено не плащал сметките за битови нужди, а пред децата демонстрирал висок материален и битов стандарт. След раздялата ответникът не предоставял финансови средства за издръжка на децата, а харчел пали за играчки и безполезни за децата неща. Двете момичета- близначки в момента са в седми клас, посещават езиков център „Форс“ и школа за народни танци. Според ищцата единствено тя се грижи за прехраната и облеклото им. Тя плаща сметките изцяло за битови нужди и обучението им.

Искането й към съда е да постанови решение, с което да й бъде предоставено упражняването на родителски права по отношение на децата, местоживеенето им да бъде определено на постоянния й адрес в гр., ул. „“, съдът да определи подходящ режим на лични отношения между децата и бащата и ответникът бъде осъден да заплаща издръжка на дъщерите си в размер на 300 лева, смятано от шест месеца преди влизане на съдебното решение до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът не оспорва твърдението, че са живели с ищцата на съпружески начала до 2014 г., като твърди, че е бил изгонен от същата от жилището, в което живели с децата и майката. Твърди, че до настоящия момент не са имали разногласия относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката в тяхна полза. Твърди, че поради тези причини исковете са недопустими. Алтернативно, в случай, че съдът прецени, че исковете са допустими, прави изявление, че исковете за издръжка са неоснователни. Твърди, че по време на съвместното съжителство единствено той е поемал издръжката на семейството, както и грижата за децата, тъй като майката, прибирайки се от работа се е чувствала уморена и единствената й мисъл била да грабне компютъра и чаша червено вино. Той и до ден днешен връща заетите от семейството суми. След като се прибрал да живее при родителите си продължил да се грижи за децата, водел ги на екскурзии, докато майката била неизвестно къде. Записал децата на уроци по китара и тенис, на хоро и езиков център „Форс“, за които занимания плащал само той. От своя страна ищцата категорично отказвала да поеме част от издръжката на децата, при все, че наела две домашни помощници и си купила джип. Твърди, че ищцата е тази, която купува на децата ненужни неща- каране на самолет над София и телевизор за новия си джип.

Ответникът претендира за по- разширен режим на контакти с децата.

По делото са разпитани две групи свидетели. Според показанията на Роза К.- майка на ищцата /преценени по реда на чл.172 ГПК/, бащата от раздялата отказва да комуникира с майката, като му забранява да му се обажда по телефона, а комуникацията е била с нея. Пари е давал през първите четири години по негово усмотрение. Той е купувал само неща, които искат децата, както и някои дрехи. Първоначално ответникът е плащал обучението във „Форс“, но после е преустановил. Еднократно бил купувал учебници на децата, Всичко е било грижа на майката на децата.

Според свидетеля Д. Д., посочен от ответника, който познава страните, К. е грижовен баща, виждал го е да води децата във „Форс“, защото неговото дете учи с децата му. Заедно са ходили с децата 6-7 пъти на екскурзии. От К. знае, че е купувал дрехи на децата и няма причини да не му вярва.

Свидетелката Б. Г., която е приятелка с ответника го познава от около осем години, а с децата общува от четири години твърди, че К. полага грижи за децата- купува им дрехи, обувки, дава им пари за училище, видел ги е на екскурзии. Те често идвали в заведението му, посещавали близката сладкарница и той им купувал всичко. К. е плащал обучението им във „Форс“ по английски език.  

По делото е приет социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- Перник, като и в съдебно заседание е изслушан изготвилият го социален работник- Р. П.- Й.. Според социалния доклад децата са родени на *** г. от съвместното съжителство на Т.К. и К.С.. От 2014 г. родителите живеят разделено, като децата живеят при майката, но продължават да общуват с бащата. Децата живеят при добри условия. Потребностите им са за храна, отопление, облекло, учебни занятия, здравни грижи. Имат стоматологични проблеми, като при Йоанна проблемът е по- сериозен.

Потребностите на децата са задоволени на много добро ниво. Същите живеят при майката в нейно собствено жилище, ползват обща детска стая. От събраната информация е видно, че двамата родители полагат грижа за децата. Майката работи като началник отдел в Агенция за държавна финансова инспекция, а бащата притежава заведение в кв.“Църква“. Майката сутрин откарва децата на училище, а вечер е с тях. Бащата контактува често с децата, като предимно те идват в заведението му. Децата имат възможност свободно да контактуват с родителите на майката, които живеят в близост и майката на бащата, която работи в заведението на сина си.

Родителският капацитет на двамата родители се преценява от социалния работник като добър и в интерес на децата е двамата да се опитат да намерят баланс помежду си и чрез взаимни компромиси относно издръжката да постигнат съгласие. По отношение на местоживеенето на децата не съществуват разногласия.

От правна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК когато родителите не могат да постигнат споразумение по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, съдът постановява при кого от тях децата да живеят, на кого да бъде предоставено упражняването на родителски права, както и определя режим на лични отношения и издръжка. Съгласно чл.127, ал. 2, вр. чл.59, ал.4 СК съдът решава тези въпроси, изхождайки от интереса на детето, като преценява възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. От събраните по делото доказателства, както и от изявленията на страните се установи, че между родителите не съществува спор относно местоживеенето на децата. Същите от раждането си са живели на адреса, на който пребивават- адресът на майката, първоначално с двамата си родители, а след 2014 г.- само с майката. От събраните по делото доказателства не се установи също ответникът К.С. да е дал повод за предявяване на иска. Разпитаните по делото свидетели не установяват да е правен опит между родителите да бъде постигнато споразумение по чл.127, ал.1, изр.1 ГПК относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им.

В този смисъл съдът намира, че в процеса на доказване, се събраха достатъчно доказателства, свързани с твърденията в исковата молба и искът следва да бъде уважен, като упражняването на родителските права върху децата бъде предоставено на майката. Видно от социалния доклад и свидетелските показания, двамата родители притежават необходимия родителски капацитет. Следва да се отбележи становището, отразено в социалния доклад, както и това на социалния работник, свързано с това, че реално не съществува спор относно упражняването на родителски права, поради което същите следва да бъдат предоставени на майката.

Местоживеенето на децата следва да бъде определено на адреса, който се обитава от майката: гр., ул.““ №.

По отношение на режима за осъществяване на лични отношения между бащата К.С. и децата К. В. и Й. В. съдът намира, че следва да бъде определен един по- широк режим на контакти, като бащата да има право да ги взема при себе си три пъти в месеца през всяка първа, втора и четвърта, събота и неделя от месеца, с преспиване в дома си, от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; относно ученическите ваканции: на четна година майката ще прекарва с децата първата половина от коледната ваканция и втората половина от великденската ваканция, а бащата- втората половина от коледната ваканция и първата половина от великденската ваканция, на нечетна година-обратното; относно личните празници на децата: на нечетна година децата ще прекарва рождения си ден с майката, а на четна година-с бащата, на нечетна година на именния ден на Й.- 7 януари Ивановден, децата ще прекарват при майка си, а на именния ден на К.- Ц. /подвижен празник- неделята преди Великден/- при баща си, на четна година- обратното.

По иска с правно основание чл.143, ал.2 СК. Относно текуща издръжка следва да бъде установено, че детето не е навършило пълнолетие, че ответникът е негов родител, конкретните нуждите от текуща издръжка на детето, определени от обикновените условия на неговия живот, в зависимост от възрастта и всички други обстоятелства, материалните възможности и на двамата родители, както и материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер. И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи- т.7 на ППВС № 5/1970 г. Необходимата с оглед възрастта и нуждите издръжка за децата съдът определя на 500 лв., от които родителите, с оглед доброто материално положение и на двамата, следва да поемат по равно. В този смисъл бащата следва да бъде осъден да заплаща месена издръжка от 250 лв. за всяко едно от децата си, платима чрез тяхната майка и законна представителка- Т.В.К..

Съгласно разпоредбата на чл.149 СК. Според текста, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Претенцията на ищцата е за период от шест месеца преди датата на завеждане на иска, поради което съдът намира, че същата следва да бъде уважена изцяло. Исковата молба е заведена в съда на 21.05.2019 г., като шест месеца преди тази дата означава начален период от месец декември 2018 г.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки

По разноските.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. И двете предпоставки на горната разпоредба са налице – няма доказателства от които да е видно, че ответникът е отказал доброволно да уреди съвместно с ищцата въпросите по чл.127, ал.1, изр.1 СК, относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им. Напротив, от доказателствата по делото се установи, че спорове относно местоживеенето на децата никога не е имало, като същите свободно контактуват с двамата родители. Относно издръжката не се установи да са провеждани преговори или да са правени опити от която и да е от страните за такива. Предвид това и на основание чл.78, ал.2 СК, с оглед направеното от ответника искане съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени разноските, като ищцата бъде осъдена да му заплати сумата от 800 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

С оглед изхода на делото по отношение на присъдените издръжки ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд- Перник държавна такса за исковете по чл.143, ал.2 и чл.149 СК в размер на 720 лв., представляваща 4% върху тригодишния размер на издръжките, ведно със законната лихва върху държавни вземания, смятано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че задължението не бъде изплатено доброволно.

Водим от горното, съдът

 

Р        Е        Ш        И:

 

 ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата К.К.В., ЕГН ********** и Й.К.В., ЕГН **********, на майката Т.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, кантора 12А, чрез адв.М.В., като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата при тяхната майка на адрес: гр., ул.““ №.

ОПРЕДЕЛЯ режим на свиждане на децата с бащата К.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, като същият може да ги взима при себе си три пъти в месеца през всяка първа, втора и четвърта, събота и неделя от месеца, с преспиване в дома си, от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; относно ученическите ваканции: на четна година майката ще прекарва с децата първата половина от коледната ваканция и втората половина от великденската ваканция, а бащата- втората половина от коледната ваканция и първата половина от великденската ваканция, на нечетна година- обратното; относно личните празници на децата: на нечетна година децата ще прекарва рождения си ден с майката, а на четна година- с бащата, на нечетна година на именния ден на Й.- 7 януари Ивановден децата ще прекарват при майка си, а на именния ден на К.- Цветница /подвижен празник- неделята преди Великден/- при баща си, на четна година- обратното.

ОСЪЖДА К.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на Т.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, кантора 12А, чрез адв.М.В., като майка и законна представителка на малолетните си деца К.К.В., ЕГН ********** и Й.К.В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за всяко едно от децата, смятано от месец декември 2018 г., до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Т.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, кантора 12А, чрез адв.В., да заплати на К.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/- направени разноски по делото.

ОСЪЖДА К.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд- Перник сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща държавна такса- 4% върху тригодишния размер на присъдените издръжки.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: