№ 8867
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110170363 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.149 и сл. ЗЕ и чл.79 и чл.86 ЗЗД срещу трима ответника.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец
Т.С.Е, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, срещу трима
ответника К. Й. И., ЕГН **********, и Х. Й. И., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ***,
двамата ответника със съдебен адрес гр***, чрез адв.В. В., и Г. А. Ч., ЕГН **********, с
адрес гр.***, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да
осъди тримата ответника да заплатят при равна квота по 1/3 от всички дължими суми на
ищеца при разделност от СЛЕДНИТЕ СУМИ – сума в общ размер на 2824,59 лева/лв./, от
които 2447,95 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
за период 1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането, 372,06 лв. - мораторна лихва за
забава върху ТЕ за период 15.9.2020г.-30.11.2022г., както и сума за дялово разпределение/ДР/
за периода 1.10.2020г. – 30.2.2021г. в размер 4,18 лв. - главница, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите и 0,40
лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение/ДР/ за период
15.9.2020г.-30.11.2022г., като сумите са начислени за топлоснабден имот находящ се на адрес
гр.София, ***, с аб.№ ***, инсталация № ***, ИД № ***, като сумите се дължат от тримата
ответника по равно, като всеки от тях дължи 1/3 от всички суми, или както следва – за 1/3
от всеки от тримата ответника – 1/3 от обща сума 2824,59лв. – или сума в общ размер на
941,53 лева/лв./, от които 815,98лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за период 1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, 124,02 лв. -
мораторна лихва за забава върху ТЕ за период 15.9.2020г.-30.11.2022г., както и сума за
дялово разпределение/ДР/ за периода 1.10.2020г. – 30.2.2021г. в размер 1,39 лв. - главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумите и 0,13 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение/ДР/ за период 15.9.2020г.-30.11.2022г.
1
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че тримата ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на пар.153, ал.1 от ЗЕ за периода описан в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес - гр.София, ***. Посочва, че съгласно действащите през този период Общи условия,
чл.33, ал.1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също
така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в
срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че тримата ответника не са изпълнили насрещното си
задължение, като не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия за посочения
период и цената на услугата дялово разпределение. Твърди се, че тримата ответника са
изпаднали в забава.
Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по делото разноски.
ДВАМАТА ОТВЕТНИКА К. Й. И., и Х. Й. И., чрез упълномощен адвокат, са подали
отговор, като се оспорват исковете като недопустими, неоснователни и недоказани.
Оспорват се исковете по основание и размер. Оспорват, че не са били в облигационна
връзка при ОУ с ищеца. Оспорва се, че ОУ на ищеца са неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143-146 ЗЗП. Оспорват, че ОУ на ищеца противоречат на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 г. Оспорват, че сумите не са начислени за реално доставена
топлоенергия. Оспорва се, че двамата ответника нямат качеството на потребители на
топлинна енергия за битови нужди за описания в ИМ имот, доколкото последния се ползва
след смъртта на М.К.В. единствено от сина й Г. А. Ч./третия ответник по делото/.
Поради изложеното се иска ИМ да се остави без разглеждане, а също да се отхвърлят
исковите претенции срещу двамата ответника.
ОТВЕТНИКЪТ Г. А. Ч. не е подал отговор на ИМ/ОИМ/, не е направил възражения.
Срокът за него е изтекъл на 6.3.2023г., защото ИМ му е връчена за отговор на 4.2.2023г./л.58
от делото/.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа подадената ИМ и исковете предявени с нея,
оспорва отговора на двамата ответника, моли съдът да уважи предявените искове и да
присъди в полза на ищеца сторените разноски в производството.
В открито съдебно заседание тримата ответника, редовно призовани, не се явяват
лично, не се представляват от адвокат.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Б., ЕИК ***, редовно призовано,
2
не се представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и предвид
правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са приети копия на писмени документи, като доказателства, както следва –
пълномощно за ищеца към ИМ/л.9/; у-е за наследници на М.К.В., починала на 25.5.1996г.,
като тримата ответника са нейни деца-синове, и нейни наследници/л.10/, Молба-декларация
от Г. А. Ч. – 22.7.2002г. за откриване/прехвърляне на партида при ищеца/л.11-12/, писмо от
СО - район „Л.“ от 13.2.2015г./л.13-14/, Договор за извършване на услугата топлинно
счетоводство между СЕС и Б. № ***/12.8.2002г./л.15-16/, Протокол от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост/Ос на ЕС/ от 10.1.2002г. за избор на фирма за
дялово разпределение, както и приложен към него списък на етажната собственост за
вх.В/л.17-18/, Обща фактура от 31.7.2020г. и от 31.7.2021г. за адресат отв. Г. А. Ч. /л.19-22/,
Извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен № ***, от което е видно
какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия и съобщения към фактури/л.23/,
договор при ОУ сключен между Т.С. ЕАД и Б. от 28.5.2018г./л.24-31/, Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД на потребители в
гр.София/л.32/, справки за ответниците/л.34-45/, доказателства за платена ДТ/л.57/, писмо от
СО-район Л. за подадена декларация по чл.14 ЗМДТ за наследствен имот/процесния
апартамент/ от ответник Г. Ал.Ч./л.91-95, л.99-103/, писмо от СО с вх.№ ***/24.4.2023г. с
копие на договор за придобиване на собственост върху процесния апартамент от
М.К.В./л.97-98/, молба на 3ЛП Б. с вх.№ 86928/29.3.2023г. с приложени към нея
доказателства за отчети/л.109-114/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.115-125/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
неоспорена от страните, се установява, че за сградата, в която се намира процесния имот е с
непрекъснато топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение, извършено от
третото лице – помагач е в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените
документи. В спорния имот, за спорния период е изчислена консумация след реален отчет по
2 топлоразпределителя за 2бр.отоплителни тела, и за ползвана топла вода, като е монтиран
водомер за топла вода. Сумата начислена за потребената топлинна енергия/ТЕ/ за процесния
период е 2912,70 лева, от които 1083,59лв. за отопление/от които 187,66лв. за сградна инст.,
и 895,93лв. за отопление за имот/ и 1829,11лв. за топла вода, като извършените измервания в
АС/абонатна станция/, начисленията, дялово разпределение и остойностяване на
потребената ТЕ за абоната са в съответствие с изискванията на нормативните документи и
цени на ТЕ, действащи през процесния период. В общата дължима сума не са включени
начислените лихви за забава, поради липсата на плащания. По данни от ФДР в процесното
жилище са монтирани 2 отоплителни тела и 2 топлоразпределителя, като уредите за
3
процесния период са отчетени и са положени подписи за абоната.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.127-134/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
неоспорена от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на
начислените суми за процесния период. Общият размер на неплатените суми за процесния
период възлизат на 2824,59 лева за ТЕ и ДР за главници, и за лихви. Лихвата общо е в
размер на 372,46 лева. Няма данни някой от тримата ответника да е заплатил дължимата
обща сума за ТЕ, ДР и лихви. За процесния аб.номер са издавани месечни фактури по
прогнозни суми, като падежа за плащане е 45 дни след изтичане на отчетен период, и след
изтичане на пълния отоплителен сезон се издава обща фактура с изравнителна сметка и
дължими суми съответно на 15.9.2020г. и на 15.9.2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.79 и чл.86 ЗЗД във
вр.чл.149 и сл. ЗЕ.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с
тримата ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и
размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай,
че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената
топлинна енергия за процесния период.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи –
тримата ответника са съсобственици на процесния имот, след като са наследили своята
майка М.К.В., починала на 25.5.1996г., като е сменена партидата пред ищеца в изискуемия
30 дневен срок съгласно ОУ на ищеца на името само на отв.Г. Ал.Ч., който е декларирал
спорния имот пред Столична община като единствен собственик, подавайки декларация по
чл.14 ЗМДТ. Другите двама ответника, които са подали ОИМ, твърдят чрез адвоката си, че
не са абонати, защото не живеят на адреса на процесния апартамент, но доколкото са
съсобственици на имота в топлоснабдена сграда, има открита партида за процесния
апартамент при ищеца, както и има уреди в апартамента за ползване и отчитане на ТЕ и ДР,
то тримата ответника се явява абонати по смисъла на закона за процесния обект в процесния
период, поради което при ползване на ТЕ и ДР дължат заплащане. Видно е от събраните
доказателства по делото, че тримата ответника са наследили майка си, като никой от тях не е
направил отказ от нейното наследство, следователно макар партидата да е прехвърлена само
на един от тях, поради сложилите се наследствени отношения всеки от тримата ответника
дължи плащане за дела си от 1/3ид.ч.от процесния имот за ползваните суми за спорния
период, макар, че видимо вероятно само единия от тримата ответника живее в спорния имот.
Доколкото тримата ответници не са уредили отношенията си във връзка с наследения от
4
майка им имот, то носят отговорност за ползваната и незаплатена топлоенергия
предоставена за процесния период от ищеца. Основно правило в правото е, че никой не
може да ползва права от собственото си неправомерно поведение, затова няма значение кой
е ползвал имота и е употребил енергията, като всеки от тримата ответника дължи за своя дял
в съсобствеността.
В разглеждания конкретен случай тримата ответника, в качеството си на
съсобственици на процесния топлоснабден имот и абонат, имат качеството „потребител“ по
смисъла на чл.153 ЗЕ, поради което следва да се приеме, страните са били във валидни
облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия през
релевирания период при ОУ. Няма спор между страните за собствеността на спорния
апартамент описан в ИМ, а именно, че е бил собственост на тримата ответника за процесния
период, следователно доколкото ответника не е ангажирал доказателства, че имота е
прехвърлен на лице, различно от него, то съдът достига до извод, че ответника е собственик
на спорния апартамент. Възражението на двамата ответника, че не е имал валидно
облигационно отношение с ищеца остава недоказано, поради което е неоснователно.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от КЕВР/ДКЕВР/. Няма
спор между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на тримата
ответника, следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното
предприятие, в качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ
качеството „потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида и начисляването на суми за топлоенергия по
тази партида през продължителен период от време и в исковия период, водят до извода за
5
качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма спор за откриване на партида
за абонат за процесния имот. В този смисъл ТР № 2/ 25.5.2017г. постановено по ТД №
2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Поради всичко изложено съдът счита възраженията направени от двама от ответниците
за напълно неоснователни и следва да не се вземат предвид при формиране на крайните
правни изводи. По възражението за неравноправни клаузи на ОУ на ищеца съдът намира, че
е неоснователно, защото макар и да не са уговорени индивидуално, за оспорване на ОУ на
ищеца след публикуване има предвиден специален административен ред, който ако не е
спазен от ответниците, се приема, че ОУ на ищеца са влезли в сила по отношение на всички
абонати, включително и за двамата ответника, които са съсобственици на имот, находящ се
в сграда с непрекъснато топлоподаване. Съдът не приема и доводите на двамата ответника
за неспазване на Деректива 93/13/ЕИО, доколкото ответниците са обвързани с ОУ на ищеца,
защото са наследили своята майка, която е била абонат на ищеца. Ответниците могат да не
носят отговорност за дължими суми за процесния имот ако се откажат от наследството на
своята майка, но доколкото не са сторили това, то те носят задължение да покриват част от
сумите за ползваната топлоенергия и са обвързани от ОУ на ищеца. За да избегнат
отговорност за в бъдеще, двамата ответника следва да предприемат необходимите правни
действия, за да се уредят наследствените права по отношение на процесния имот, който е
топлоснабден и се ползват в него предоставените услуги от ищеца. С оглед изложеното
съдът достига до извод, че възраженията на двамата ответника направени с ОИМ К. и Х. И.и
са неоснователни и не следва да се вземат предвид.
При така установеното съдът намира исковете са изцяло основателни и доказани от
ищеца.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период за процесния имот.
Същевременно, доколкото тримата ответника, в чиято тежест е било, не са провели
доказване за плащане на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, чиято стойност съответства на претендираната такава от ищеца предвид
кредитираното като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице по
ССЕ.
По отношение на лихвата за забава върху главница на ТЕ и ДР съдът приема, че
същата е дължима в предявен размер, защото падежът на задължението за заплащане на
стойността на топлинна енергия настъпва с изтичането на 45 дни след изтичане на периода
за отчитане, който е за всеки отделен месец по прогнозно потребление и крайна
изравнителна сметка, след изтичане на отоплителен сезон, която се издава на 15 септември.
Съдът като взе предвид изложеното достига до краен извод, че исковете предявени
6
срещу тримата ответника са основателни, доказани и подлежат на уважаване изцяло за
сумите, за които са предявени с ИМ.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството има само ищеца по реда
на чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е направил разноски 1310,00 лева в производството, от които 600,00 лева за
платена ДТ, 600 лева депозити за експертизи, 100 лева за юр.к.възнаграждение и 10 лева за
издадени СУ-я. Всеки от тримата ответника дължи на ищеца разноски от 436,67лв.
съразмерно с дела си от 1/3ид.ч. от общата сума на разноските.
Ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК, като такъв се представя само от
ответниците.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА тримата ответника К. Й. И., ЕГН **********, и Х. Й. И., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. ***, двамата ответника със съдебен адрес гр***, чрез адв.В.
В., и Г. А. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.***, да заплатят при разделност на ищеца
Т.С.Е, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, СЛЕДНИТЕ
СУМИ – сума в общ размер на 2824,59 лева/лв./, от които 2447,95 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за период 1.5.2019г.-
30.4.2021г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането, 372,06 лв. - мораторна лихва за забава върху ТЕ за
период 15.9.2020г.-30.11.2022г., както и сума за дялово разпределение/ДР/ за периода
1.10.2020г. – 30.2.2021г. в размер 4,18 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите и 0,40 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение/ДР/ за период
15.9.2020г.-30.11.2022г., като сумите са начислени за топлоснабден имот находящ се на
адрес гр.София, ***, с аб.№ ***, инсталация № ***, ИД № ***, като сумите се дължат от
тримата ответника по равно, като всеки от тях дължи 1/3 от всички суми, или СУМИТЕ
както следва – за 1/3 от всеки от тримата ответника – 1/3 от обща сума 2824,59лв. – или
сума в общ размер на 941,53 лева/лв./, от които 815,98лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за период 1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането, 124,02 лв. - мораторна лихва за забава върху ТЕ за период
15.9.2020г.-30.11.2022г., както и сума за дялово разпределение/ДР/ за периода 1.10.2020г. –
30.2.2021г. в размер 1,39 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите и 0,13 лв. - мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение/ДР/ за период 15.9.2020г.-
30.11.2022г., на основание чл.1149 и сл. ЗЕ и чл.79 и чл.86 ЗЗД.
7
ОСЪЖДА К. Й. И., ЕГН **********, и Х. Й. И., ЕГН **********, двамата с адрес гр.
***, двамата ответника със съдебен адрес гр***, чрез адв.В. В., и отв.Г. А. Ч., ЕГН
**********, с адрес гр.***, да заплатят на Т.С.Е, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, район ***, СУМАТА по 436,67 лева от всеки един от тримата
представляващи 1/3 от сторените пред СРС съдебно деловодни разноски в общ размер на
1310,00 лева по настоящото производство от ищеца Т.С.Е, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б., ЕИК ***, като трето лице-помагач
на страната на ищеца Т.С. ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати със съобщение на страните и 3ЛП, по
възможност по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8