Р Е Ш Е Н И Е № ..........
гр. София, ..........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI-А
въззивен състав, в публичното заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
БОГДАНОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 4408 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 295952, постановено на 18.12.2017 г. по гр. дело № 38519/2017
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 153-ти състав,
е отменено дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на А.К.А., със Заповед
№ РД-36-1/01.06.2017 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД.
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД (ответник по делото) е подало въззивна жалба срещу
постановеното от СРС решение, в която твърди, че същото е неправилно поради
допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост.
Жалбоподателят моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен в цялост,
като вместо това бъде постановено решение за отхвърляне на исковата претенция. Според
въззивника, погрешно е заключението на СРС, че в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не било посочено конкретното трудово задължение,
нарушено от ищеца. Твърди, че заповедта била издадена в съответствие с
разпоредбите на КТ, като била спазена регламентираната от закона процедура по
налагане на дисциплинарно наказание. Въззивникът заявява, че пренасочвайки
пациента С.П.към друго лечебно заведение, без да е съществувала обоснована
необходимост от това, ищецът А.А. нарушил чл. 85, т. 2 от Правилника за
устройството и вътрешния ред /Правилника/ на болницата. Във въззивната жалба се
посочва още, че първоинстанционният съд не бил обсъдил в цялост събрания по
делото доказателствен материал.
В законоустановения двуседмичен срок ищецът А.К.А. е подал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва в цялост същата като неоснователна. Твърди,
че посочената в заповедта като нарушена разпоредба от Правилника за
устройството и вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, не кореспондирала с
описаното от ответника нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че действията му били продиктувани от
съществуващи пречки (липса на съответно медицинско оборудване в ответното дружество) да бъде извършено най-благоприятното за пациента С.П.лечение. Отправено е
искане за оставане на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Софийски градски
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, настоящият
съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Относно релевираните в
подадената жалба доводи за незаконосъобразност, въззивният съд намира следното:
Пред Софийски районен съд е
предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл.
188, т. 1 КТ за отмяна на наложено на ищеца дисциплинарно наказание
„забележка“. Не са спорни по делото релевантните по спора фактически
обстоятелства относно наложеното на ищцовата страна А.А. дисциплинарно наказание
„забележка“ със Заповед № РД-36-1/01.06.2017 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. След извършено от А. в качеството му на лекар от
ответното дружество насочване на пациента С.Г.П. за лечение в друго лечебно заведение,
от ищеца са изискани обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ с писмо, връчено
му на 12.05.2017 г., като обяснения са входирани в болницата на същата дата. На
01.06.2017 г. е издадена процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, в която е посочено, че нарушавайки свои служебни задължения, А.А. е
насочил пациента С.Г.П. за оперативно лечение в друго лечебно заведение, като
действията му предстявляват неспазване на чл. 31, ал. 2 от Правилника за
устройството, дейността и вътрушния ред на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ и на чл. 81 ЗЗдр.
Заповедта е връчена на А. на 01.06.2017 г.
Дисциплинарното
нарушение представлява противоправно деяние (действие или бездействие),
извършено виновно от работник или служител, полагащ труд по трудово
правоотношение, с което се нарушава установената от работодателя трудова
дисциплина.
Задължението за
установяване законността на наложено дисциплинарно наказание носи ответникът по
делото в качеството си на работодател на ищцовата страна. Законосъобразността
на наложеното дисциплинарно наказание се обуславя от спазване изискванията,
предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал.
1 КТ. Необходимо е да бъдат установени фактът на нарушението на трудовата
дисциплина, нарушителят, както и времето и мястото на извършване на
противоправното неизпълнение на трудовите задължения. При налагане на
дисциплинарното наказание работодателят трябва да индивидуализира
противоправното деяние, както и субекта на нарушението. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога то е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Законосъобразното развитие на
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е обусловено от спазването
на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на наказания служител, съобразно
чл. 193, ал. 1 КТ.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към тях,
като по този начин те стават част от мотивите на въззивния съдебен акт.
Правилен е изводът на СРС, че в процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание не е посочено кое е конкретното задължение, неизпълнението на което е
дало повод за ангажиране отговорността на ищеца А.А. в качеството му на
служител по трудово правоотношение. Според текста на заповедта, насочването за
лечение в друго лечебно заведение на пациент, постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, представлява подлежащото на санкциониране
поведение, осъществено от ищеца. Така посочените факти са определени от
наказващия орган като „... неспазване на
чл. 31, ал. 2 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. П.“ ЕАД, а
оттам и неизпълнение на чл. 81 от Закона за здравето“. Посочената
разпоредба от Правилника, приложен по делото, обаче, гласи: „Болничната аптека осъществява
лекарствоснабдяване на всички хоспитализирани пациенти и на такива, които са
диспансеризирани към структурите на УМБАЛСМ „Н. И. П.“. Чл. 81 Зздр., също посочен
в процесната заповед като законов текст, установяващ неизпълнено от А.А.
задължение, регламентира правото на всеки български гражданин на достъпна
медицинска помощ, както и принципите, при които това право се осъществява. От
изложеното следва, че при съставянето на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е допуснато противоречие между описаното като нарушение на трудовата
дисциплина поведение на ищеца и посочените като неспазени норми на поведение от
страна на А.А. в качеството му на служител по трудово правоотношение в УМБАЛСМ
„Н. И. П.“. Цитираните от наказващия орган разпоредби от Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на болничното заведение и от ЗЗдр. не
могат да бъдат съотнесени към действията на А.А., дали повод за налагане на
дисциплинарно наказание, доколкото тези разпоредби касаят различна сфера на
дейност в болницата. Констатираното несъответствие поражда липса на яснота по
въпроса неизпълнение на кои точно свои трудови задължения е допуснал ищецът. Това
от своя страна обуславя незаконосъобразността на процесната заповед, тъй като
създава пречки да се установи конкретното нарушение, за което е санкциониран А.А..
Изрично следва да се посочи, че с доклада по делото и в изпълнение на
задълженията си по чл. 146, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е указал на
ответника, че не сочи доказателства отоносно съдържанието на задълженията,
които се твърди да са нарушени от страна на ищеца. Въпреки това ответната
страна не е изложила доводи в тази връзка и не е ангажирала доказателства по
така вменената ѝ доказателствена тежест.
Действително, в заповедта е посочено, че наказанието се налага на основание
чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ – за неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила, както и за неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на
трудовото правоотношение. Тези законови текстове, обаче, имат бланкетен
характер, поради което е необходимо в санкциониращия акт работодателят да
изложи по ясен начин конкретните трудови задължения, неизпълнени от страна на
служителя. В противен случай издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание не съдържа законоустановените реквизити, в частност – точна
индивидуализация на извършеното нарушение, каквато именно е хипотезата и в
процесния казус.
Във въззивната жалба ответникът УМБАЛСМ „Н. И. П.“ е посочил, че
санкционираното поведение на ищеца – пренасочването на пациент на болницата за
лечение в друго лечебно заведение – представлява нарушение на чл. 85, т. 2 от
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата, съгласно
който медицинският персонал в същата е длъжен да не извършва конкурентна
дейност и да не пренасочва пациенти към други лечебни заведения, освен по
медицински показания и при невъзможност лечението да се извърши в болницата. Съотносимостта
на разпоредбата на чл. 85, т. 2 от Правилника към санкционираното поведение на
ищеца, обаче, не следва да бъде обсъждана от съда. На първо място, цитираната
норма не е обективирана в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
нито като съдържание, нито като разпоредба от Правилника, т. е. не може да бъде
съобразена при извършването на преценката за законосъобразност на самата
заповед. На второ място, твърдението, че действията на А.А. представляват
нарушение на чл. 85, т. 2 от Правилника, е въведено от ответника за първи път
едва във въззивнната жалба, поради което се явява преклудирано по смисъла на
чл. 146, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Така мотивиран, въззивният съд намира, че процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“ е незаконосъобразна, което налага така
наложеното наказание да бъде отменено. Горното води до извод, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба, разноски
за производството
пред въззивния съд се дължат само на въззвиемия А.А.. Той е претендирал такива
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, като по делото са
представени списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. В последния,
обаче е отразено, че уговореното между въззиваемия и неговия процесуален
представител възнаграждение, изплатено изцяло и в брой, е в размер на 250,00
лева, поради което именно сумата от 250,00 лева следва да бъде присъдена, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така
постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, IІ-А въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 295952,
постановено на 18.12.2017 г. по гр. дело № 38519/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 153-ти състав, с което е отменено дисциплинарно наказание
„забележка“, наложено на А.К.А. със Заповед № РД-36-1/01.06.2017 г. на
изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД.
ОСЪЖДА УМБАЛСМ „Н. И. П.“
ЕАД, ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул. „*********, да заплати на А.К.А., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 250,00 лева (двеста и
петдесет лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.