№ 318
гр. Пловдив, 15.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000511 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на В. АТ. ТР.,подадена чрез пълномощника му адв. С.
Н.,против определение №582 от 07.06.2022 г.,постановено по т.д.№20215300900765 по описа
за 2021 г. на Окръжен съд-Пловдив,XIII-ти състав,с което производството по делото е
спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на ДП №**/**** г. по описа на
Сектор „РПТ“ при ОД на МВР-П. за извършено престъпление по чл.343,ал.1,т.б.“б“ вр.
чл.342,ал.1 НК,с влязъл в сила акт.
В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно
и незаконосъобразно,като са развити и конкретни доводи в тази насока.Частният
жалбоподател посочва,че към момента образуваното във връзка с процесното ПТП
досъдебно производство №**/**** г. на РТП-П. не е приключило и няма образувано пред
съда наказателно производство,нито е налице краен акт на прокурора и с оглед на това
счита,че не може да се приеме по безспорен и несъмнен начин,че са разкрити престъпни
обстоятелства,от установяването на които да зависи изходът на гражданския спор.Според
частния жалбоподател,за да се спре делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК следва при
разглеждане на гражданския спор да са разкрити престъпни обстоятелства,а в случая такава
ситуация не е налице,като отразените в представения с исковата молба констативен
протокол обстоятелства във връзка с процесното ПТП не са новоразкрити и поради липсата
на приключило наказателно производство все още не е установено дали е извършено
престъпление или не.На база тези аргументи е поискано да бъде отменено обжалваното
определение на ОС-Пловдив като неправилно и незаконосъобразно и да бъде възобновено
1
производството по делото.
Препис от частната жалба е връчен редовно на ЗД „Б. И.“АД-гр.С. с ЕИК *********-
ответник по т.д.№20215300900765 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Пловдив,XIII-ти
състав,както и на Н. П. Т.-трето лице-помагач на страната на ответника.В законния
едноседмичен срок от същите не е подаден писмен отговор на частната жалба и не е взето
становище по нея.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
частния жалбоподител,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1
ГПК от процесуално легитимирана страна /от ищеца в първоинстанционното
производство/,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото
определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед
на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
По т.д.№ 20215300900765 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Пловдив,XIII-ти състав
е предявен от В. АТ. ТР. против ЗД „Б. И.“АД-гр.С. с ЕИК ********* осъдителен иск по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 80 000 лв.,представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на ТПТ,настъпило
на 08.06.2021 г.
По повод на така предявения иск ищецът е изложил твърдения в исковата молба,че
процесното ПТП,вследствие на което са му били причинени описаните в същата молба
травматични увреждания,е било виновно причинено от лицето Н. П. Т. като водач на лек
автомобил „Ф. П.“ с рег.№******** и при нарушаване на правилата за движение по
пътищата.В уточняваща молба с вх.№15673 от 19.11.2021 г. ищецът е посочил още,че във
връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство №**/******** г. по описа
на сектор „РПТ-П.“,по което все още разследването продължава.
С обжалваното определение №582 от 07.06.2022 г.,постановено по горепосоченото
търговско дело на ОС-Пловдив,е спряно производството по делото на основание
чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на ДП №**/**** г. по описа на Сектор
„РПТ“/“РПТ“/ при ОД на МВР-П. за извършено престъпление по чл.343,ал.1,т.б.“б“ вр. с
чл.342,ал.1 НК,с влязъл в сила акт.За да постанови този резултат, първоинстанционният съд
е взел предвид данните от служебно изисканата справка относно предмета и движението на
посоченото досъдебно производство,за което самият ищец е посочил /а е посочено и в
приложения към ИМ констативен протокол за ПТП с пострадали лица №14,че е образувано
по повод на описаното в исковата молба ПТП.Въз основа на изложените в мотивната част на
определението съображения,първоинстанционният съд е приел,че в случая са налице
предпоставките на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК за спиране на производството по делото до
приключване на горното досъдебно производство с влязъл в сила акт.Най-общо
2
казано,първоинстанционният съд е счел,че в случая правилното решаване на спора зависи от
установяване на факта извършено ли е престъпление от причинителя на вредите и този факт
не може да бъде установен инцидентно в гражданския процес по повод разглеждането на
иска,с оглед нормата на чл.124,ал.5 от ГПК.В този контекст е прието за недопустимо
гражданският съд да установява инцидентно осъществяването на деликт от страна на водача
на автомобила при положение,че този деликт /виновно,противоправно и вредоносно деяние/
изцяло покрива състава на престъплението,за което се води досъдебното производство.За
обосноваване на обжалвания резултат,в мотивната част на определението
първоинстанционният съд се е позовал и на съдебна практика,обективирана в конкретно
изброени актове /решения и определения/ на ВКС,както се е позовал и на
разясненията,дадени от ОСГК на ВКС в т.2 на ТР №5/2006 г. по тълк.д.№5/2005 г.
Настоящият съд счита за правилно обжалваното определение.Съгласно чл.229,ал.1,т.5
от ГПК съдът спира производството,когато при разглеждането на едно гражданско дело се
разкрият престъпни обстоятелства,от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор.В случая,както се описа по-горе,предмет на производството по т.д.№
20215300900765 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Пловдив,XIII-ти състав е осъдителната
претенция на ищеца В.Т. /настоящ частен жалбоподател/ срещу ответното застрахователно
дружество за заплащане на търпените от него неимуществени вреди вследствие на телесните
увреждания,причинени му в резултат на станало на 08.06.2021 г. ПТП,за което се твърди от
ищеца,че е причинено виновно и при нарушение на определени правила за движение по
пътищата от лицето Н. П. Т. като водач на горния лек автомобил,застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“.При всички положения решаването на спора по
предявения срещу ЗД „Б. И.“АД иск изисква изследването и установяването на деликтната
отговорност на физическото лице,посочено в исковата молба като пряк причинител на
увреждането,т.е. като лице,виновно за настъпване на процесното ПТП и причиняване на
сочените от ищеца травматични увреждания.От друга страна,съгласно приложените към
първоинстанционното дело писма на ОД на МВР-П.-Сектор „РПТ“-П. с вх.№№*** от
13.01.2022 г.,**** от 17.01.2022 г. и ***** от 06.06.2022 г.,във връзка с твърдяното от ищеца
ПТП е образувано досъдебно производство №**/**** г. по описа на посочения сектор при
ОД на МВР-П.,за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ вр. чл.342,ал.1 от НК,което
производство не е приключило и е във фазата по събиране на доказателства.Както става
ясно от изразените до момента позиции на ищеца и ответника,обстоятелството,че
посоченото ДП е образувано за извършено престъпление по повод на процесното ПТП,не е
и спорно помежду им.
Настоящият съд счита,че е налице идентичност на деянието,предмет на досъдебното
производство,и противоправното деяние,като последица от което ищецът твърди,че е
претърпял неимуществени вреди,обуславящи гражданската отговорност на лицето,сочено
като делинквент-пряк причинител на увреждането.А установяването на тази отговорност е
елемент от фактическия състав на предявения срещу ответника иск.По правило в
гражданския процес не може да се установява дали съответното деяние съставлява
3
престъпление-извън хипотезите на чл.124,ал.5 от ГПК гражданският съд няма правомощие
да констатира факта на престъпление инцидентно по повод иска за вреди.Следователно
образуваното наказателно производство,находящо се понастоящем във фазата на горното
досъдебно производство,за престъпление чл.343,ал.1,б.“б“,вр. чл.342,ал.1 НК,извършено
според твърденията на ищеца на датата 08.06.2021 г.,е от значение за изхода на спора по т.д.
№ 20215300900765 по описа на ОС-Пловдив по предявения срещу ответника-застраховател
осъдителен иск.Касае се за наказателно производство за установяване факта на
престъпление,който не може самостоятелно да се изследва от гражданския съд и от
съществено значение за изплащане на претендираното от ищеца обезщетение е
противоправното поведение на водача,сочен като причинител на описаното в ИМ
пътнотранспортно произшествие.
Предвид горното,настоящият състав намира за правилна преценката на
първоинстанциониня съд,че са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК за спиране
на производството по горното първоинстанционно дело до приключване на ДП –№**/****
г. по описа на ОД на МВР-П.-Сектор „РПТ“-П..Ако наказателното производство бъде
прекратено поради липса на данни за извършено престъпление,пред окръжния съд ще се
открие възможността да изследва в гражданското производство предпоставките за
деликтната отговорност на сочения от ищеца пряк причинител на увреждането,а ако
наказателното производство приключи с влязла в сила присъда,то тогава и съгласно чл.300
от ГПК същата ще е задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици
от деянието,относно това,дали е извършено същото,неговата противоправност и
виновността на дееца.В крайна сметка,изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК и
са в съответствие с актуалната практика на ВКС-например определение №10 от 07.01.2022 г.
на ВКС по ч.т.д.№2470/2021 г.,II т.о.,ТК;определение №356 от 08.07.2021 г. на ВКС по
к.ч.т.д.№1299/2021 г.;определение №728 от 11.12.2019 г. на ВКС по ч.т.д.№2522/2019 г.,II
т.о.,ТК и др.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящият съд намира,че обжалваното
определение,с което е спряно производството по т.д.№ 20215300900765 по описа за 2021 г.
на Окръжен съд-Пловдив,XIII-ти състав на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до
приключване на горното ДП с влязъл в сила акт,е правилно и като такова следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното Апелативен съд-Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №582 от 07.06.2022 г.,постановено по т.д.
№20215300900765 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Пловдив,XIII-ти състав,с което
производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на
4
ДП №**/**** г. по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР-П. за извършено престъпление
по чл.343,ал.1,т.б.“б“ вр. чл.342,ал.1 НК,с влязъл в сила акт.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му и при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5