№ 159
гр. Враца, 04.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело №
20251400200196 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на С.
И. Н., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени становище от началника на Затвора гр.Враца със
справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156
ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения Н..
В съдебно заседание лишеният от свобода Н. се явява лично. Заедно със
служебния си защитник-адв.Г. А. от ВрАК, поддържат молбата и правят искане Н. да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание. Защитникът развива подробни съображения в подкрепа на становището, че
е налице трайно поправяне на осъдения.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва
идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице
само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК –
изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства
за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без
уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, приема следното:
1
Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 05.09.2024 г. на
предходния отказ за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С. Н.,
постановен с определение № 384/19.08.2024 г. по чнд № 532/2024 г. по описа на ОС-
Враца, до настоящия момент е изтекъл шестмесечният срок по чл.441 НПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
С. И. Н. изтърпява в Затвора гр.Враца общо наказание от 3 години лишаване от
свобода, наложено с определение по чнд № 3570/2023 г. по описа на СРС за
извършени престъпления при условията на опасен рецидив. Към датата на
постановяване на настоящото определение-04.04.2025 г., от горното наказание
осъденият е изтърпял, както следва: фактически - 2 години, 4 месеца и 27 дни, от
предварителен арест -1 месец и 1 ден, от работа 3 месеца и 13 дни или общо 2 години,
9 месеца и 11 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е 2
месеца и 19 дни.
Изпълнението на наказанието е прекъснато по медицински причини, считано
от 14.09.2022 г. за 15 дни, но осъденият не се е завърнал в мястото за лишаване от
свобода след края на срока, поради което е обявен за ОДИ и е задържан на 12.01.2023
г.
Първоначално Н. търпи наказанието при определения с присъдата строг режим,
който е заменен с общ от месец август 2024 г. Осъждан е многократно, преобладаващо
за престъпления против собствеността и не за първи път е в пенититенциарна
изолация.
По време на престоя на осъдения в мястото за лишаване от свобода са
констатирани нарушения на реда и дисциплината и същият е наказван дисциплинарно
два пъти-първият път през 2023 г. и вторият през 2024 г. Към момента по отношение на
наказанията са настъпили предпоставките на чл.109 ал.1 ЗИНЗС и се смята за
ненаказан. Награждаван е веднъж с писмена похвала. Полагал е труд по чл.80 ЗИНЗС,
като от 07.11.2023 г. е назначен за член на редакторския колектив на вестник "Заедно".
От 23.12.2024 г. обаче е спрян от работа, поради неуплътняване на работното време и
използването му за лични дейности.
На 10.07.2023 г. е избран за отговорник по културно-масовата дейност в
груповия съвет. От месец март 2024 г. е ръководител на клуб по интереси „Аз
шофирам безопасно“. За осмисляне на свободното време успешно е завършил
образователен курс по английски език, в периода от 08.01.2024 г. до 06.03.2024 г., както
и следните корекционни програми: "Справяне с житейски проблеми, чрез промяна в
мисленето", проведена в периода от 22.04.2024 г. до 30.04.2024 г., "Толерантност в
затвора, толерантност в живота" в периода от 16.10.2024 г. до 25.10.2024 г. и
"Подготовка за живот на свобода" в периода от 11.02.2025 г. до 20.02.2025 г.
Към служителите на затвора и останалите затворници проявява необходимото
уважение и има толерантно общуване. Благодарение на своята грамотност и по-висок
2
образователен ценз се ползва с авторитет сред останалите лишени от свобода, на които
оказва помощ и подкрепа при изготвянето на молби и писма до администрацията и
външни институции. Оказва съдействие и на служителите на затвора при
провеждането на различни дейности за осмисляне на свободното време в групата.
От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в
затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 46 точки (среден риск). В
хода на изготвяните две междинни оценки последната остава в същите средни
стойности, но числово варира. Първоначално е повишена на 51 точки, с последващо
понижение на 47 точки, като при последната ревизия е отчетено отново повишение с
три пункта до актуалните 50 точки.
Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо две - отношение към
правонарушението и умения за мислене.
Отчита се висок риск от бягство, тъй като осъденият съзнателно не се е
завърнал навреме от прекъсване на наказанието по медицински причини. Укривал се е
в продължение на три месеца.
Рискът от вреди за обществото е среден и се определя от криминалното
минало на лишения от свобода.
Според затворническата администрация при настоящия престой в затвора
л.св.Н. показва променливо поведение. През първоначалния период има негативни
прояви - наложено дисциплинарно наказание и незавръщане в срок от прекъсване на
наказанието лишаване от свобода по здравословни причини. Следва период,
характеризиращ се предимно с положителни промени и като завършек период на
двупосочни промени - както положителни, така и отрицателни.
Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е
отрицателно, тъй като с поведението си л.св. Н. не предоставя безспорни и
категорични доказателства за трайна положителна тенденция в промяна на нагласите
за водене на законосъобразен начин живот. Освен това не е преминал през всички
етапи на прогресивната система, частично залегнали в разпоредбата на чл.155, ал.2 и
чл.171, ал.1, т.3 ЗИНЗС, изразяващи се в замяна на режима в по-лек,
прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при
което лишените от свобода се възползват от ползването на месечен домашен отпуск до
две денонощия по право, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот
на свобода.
Настоящият съд изцяло споделя това становище на затворническата
администрация, като приема, че по делото не са налице достатъчно убедителни данни
по смисъла на чл.439а НПК, обуславящи извод за настъпил траен и необратим
поправителен процес при осъдения.
В тази връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив - 50 точки, които
не само не са понижени, но и отразяват повишение с 4 пункта в сравнение с тези от
3
първоначалната оценка (46 точки), и се запазват в границите на средните стойности,
което на фона на осъжданията на Н. в миналото, навежда на извод за вероятност от
криминален рецидив и причиняване на вреди. Съдът съобрази също така, че не са
изпълнени в пълен обем целите в плана на присъдата и че все още са налице актуални
дефицити в раздела „умения за мислене“, независимо от настъпилата положителна
промяна, както и в зоната "трудова заетост" (спрян от работа поради неспазване на
работния график). Без съмнение участието на осъдения в курсове и образователни
програми, толерантното му отношение към останалите затворници и пенитенциарните
служители, получената награда навеждат на извод, че е налице известна положителна
тенденция в развитието му, но тези положителни прояви не надхвърлят дължимото
правомерно поведение в затвора и не са достатъчни за извод за настъпил необратим
процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква
превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това
поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни
прояви. В случая наличните дефицити в посочените раздели, които следва да
продължат да бъдат обект на корекционно въздействие, запазването на средни
стойности на риска от рецидив и на риска от сериозни вреди за обществото,
неустойчивата тенденция в поведението, с наличието както на позитиви, така и на
негативи, показват, че при осъдения Н. все още не е постигната трайна и необратима
положителна промяна във формирането на стереотип на нагласи, мислене и поведение
за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване
от свобода. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че настоящият му престой
в затвора не е първи по ред, както и че спрямо него вече е бил прилаган института на
условно предсрочно освобождаване, като е продължил да извършва престъпления.
Всички тези обстоятелства в съвкупност сочат, че по отношение на С. Н. следва да
продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното
заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект на започналата
позитивна промяна, за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално
приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно осъденият е изтърпял
фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, тъй като е осъден за
престъпления при условията на опасен рецидив, съгласно чл.70, ал.1, т.2 НК. Не е
налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне. Това е основание да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
4
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. И. Н. - роден на *** в
гр.Велико Търново, българин, български гражданин, с постоянен адрес в ***, осъждан,
ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в
размер на 2 месеца и 19 дни, от общото наказание от 3 години лишаване от свобода,
наложено му по чнд № 3570/2023 г. по описа на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5