РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Пловдив, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330100195 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба на Д. Н. Г.
срещу „Лайт Кредит“ ООД и „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, с която са предявени
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите, както следва: „Лайт Кредит“ ООД да
заплати сумата от 100 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г. и „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД да
заплати на ищеца сумата от 100 лева – недължимо платена по клауза за гаранция по
Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.01.2021 г. до окончателното
им изплащане.
В исковата молба се твърди, че между Д. Г., в качеството му на кредитополучател и
„Лайт Кредит“ ООД, в качеството му на кредитодател, бил подписан Договор за
потребителски кредит № ****/04.11.2015 г., по силата на който ищецът получил сумата от
1000 лева. Като обезпечение на вземането по така сключения договор бил сключен и
тристранен договор за гаранция между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател,
„Лайт кредит консулт“ ЕООД, в качеството му на гарант и Д. Г. в качеството му на
заемател. Съгласно този договор заемателят дължал на гаранта възнаграждение, което било
обезпечено с издаден в полза на гаранта запис на заповед на дължимото възнаграждение.
Размерът на предоставената по договора сума била 1000 лева, разпределена на 5 месечни
погасителни вноски, всяка една от 220.44 лева, платима като първоначална вноска на
04.12.2015г. до 04.04.2016г., при фиксиран годишен лихвен процент 40% и годишен процент
на разходите по заема в размер на 48.25 %, като общо дължимата сума по кредита била в
размер на 1102.20 лева. Ищецът дължал на гаранта възнаграждение в размер на 5 месечни
премии по 77.88 лева, като сумата се дължала, заедно със съответните месечни погасителни
вноски по заема. Платените премии били окончателни и не подлежали на връщане. Ищецът
1
счита, че процесният Договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК., тъй като не били посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент. Договорът бил недействителен и на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо
дължимата сума. Възразява за недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не било посочено в погасителния план разпределението на
вноските измежду дължимите по договора суми. Договорената възнаградителна лихва в
договора била нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Клаузата за заплащане
на гаранция към основния договор за заем противоречала на материалния закон и на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Гаранция не се дължала и на основание чл. 10а ЗПК,
доколкото се касаело за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита.
Позовава се на чл. 10а, ал. 4 ЗПК – в договора нямало конкретно описание на вида, размера
и действието за което е начислено възнаграждението за т.нар. гаранция. Твърди, че
начисляването на възнаграждението за т.нар. „гаранция“ по своето същество представлява
разход по кредита, поради което се надвишавало ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По
изложените съображения моли за уважаване на исковете.
С Определение № 5786/02.08.2021 г. са конституирани А. Д. Г., ЕГН ********** – м. и
Н. Г. Г., ЕГН ********** – б., като ищци по делото, на мястото на Д. Н. Г., починал в хода
на процеса– на **** г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Лайт Кредит“ ООД, с
който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на
ищеца, че е сключен между тях Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г.
Възразява, че направените възражения за нищожност на клаузи от договора са
неоснователни, предвид липсата на сключен договор между страните. Евентуално, прави
възражение за погасяване по давност на претенцията за недължимо платени суми за
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г. По
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения спрямо него, иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Гарант Кредит
Консулт“ ЕООД, с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
твърденията на ищеца за сключен тристранен Договор за гаранция№ ****/04.11.2015 г.
между „Лайт Кредит“ ООД, „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД и Д. Н. Г., в качеството му на
заемател. Твърди се, че „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД не предоставя кредити на
потребители, поради което няма как да наруши посочените от ищеца разпоредби на ЗПК.
Евентуално, прави възражение за погасяване по давност на претенцията за недължимо
платени суми по клауза за гаранция по Договора за потребителски кредит. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявения спрямо него, иск. Претендират се
разноски.
С Определение № 5786/02.08.2021 г. са конституирани А. Д. Г., ЕГН ********** – м. и
Н. Г. Г., ЕГН ********** – б., като ищци по делото, на мястото на Д. Н. Г., починал в хода
на процеса – на **** г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже
онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, като
докаже твърденията си за плащане /респ. получаване от всеки от ответниците/ на твърдените
суми като възнаградителна лихва и като гаранция, във връзка с погасяване на задължения по
прогласен за недействителен договор за потребителски кредит, с които ответниците
2
неоснователно са се обогатили.
При условията на пълно и главно доказване, ответниците следва да установят
наличие на валидно основание за плащане, респ. получаване на сочените парични суми, а
именно: сключване на валидни Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г. и
тристранен договор за гаранция от 04.11.2015 г., при спазване правата и интересите на
потребителя и в съответствие със ЗПК, съдържащи валидна уговорка за дължимост на
възнаградителна лихва и на гаранция, както и техните размери, вкл. възраженията в
отговорите за изтекла погасителна давност.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, предявените искове,
за частично основателни, поради следното:
По делото като писмени доказателства са представени – Договор за паричен заем №
**** от 04.11.2015 г., сключен между „Лайт Кредит“ ООД – като Заемодател, от една страна
и от друга страна с Д. Н. Г. и А. Ж. С., като Заематели. В чл. 3 от Договора е уговорено, че
Заемодателят предава в собственост на Заемателите сумата от 1000 лева. Уговорена е
договорна лихва с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.00 %, а годишният
процент на разходите (ГПР) е 48.25 %. Заемателите са се задължили да върнат сумата на 5
месечни погасителни вноски, с дата на първа погасителна вноска: 04.12.2015 г., в размер на
220.44 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан на 1102.20 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 2 сумата се предава при предоставяне на обезпечение по чл. 6 от
договора, който предвижда предоставянето на обезпечение, чрез: запис на заповед и
гаранция от третото лице, чрез сключване на Договор за гаранция. Договорът, за
Заемодатели: е подписан само от Д. Н. Г., а за Заемодател е положен само печат на „Лайт
Кредит“ ООД.
Предвид тези условия за отпускането на заема, на същата дата между „Лайт кредит“
ООД, „Лайт кредит консулт“ ООД, Д. Н. Г. и А. Ж. С., е сключен Договор за гаранция, с
който „Лайт кредит консулт“ ООД се е задължило да гарантира за изпълнението на
задълженията на Заемателя. В чл. 1.2 е уговорено, че заемодателят следва да насочи
претенцията си първо срещу Заемателя и едва ако не бъде удовлетворен, да иска плащане от
гаранта. За предоставената гаранция е уговорено възнаграждение, дължимо от заемателя в
размер на 5 вноски по 77.88 лева, или общо 389.40 лева. Договорът, за Заемодател е
положен печат на „Лайт Кредит“ ООД и за Заемател е положен печат на „Лайт Кредит
Консулт“ ООД.
По делото е прието и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което,
на Д. Н. Г. от „Лайт Кредит“ ООД е отпуснат паричен заем в размер на 1000 лева по
Договор за паричен заем № ****/04.11.2015 г. Вещото лице сочи, че сумата от 1000 лева по
Договор за паричен заем № **** от 04.11.2015 г. е предоставена и усвоена от Г. П. Н. в
пълен размер на 04.11.2015 г., като заемните средства са отпуснати и преведени по банков
път. Вещото лице сочи, че от датата на отпускане на заема – 04.11.2015 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.01.2021 г., при „Лайт Кредит“ ООД са счетоводно
отразени извършени плащания от Д. Н. Г. в касата, в брой, с Приходни касови ордери, за
погасяване на задължения по процесния договор за заем на дати и в размери, с които е
погасена договорната лихва в размер на 102 лева и главницата в размер на 1000 лева.
Вещото лице установява още, че по Договора за гаранция от 04.11.2015 г. не са отразени
направени плащания към „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, в касата в брой, с приходни касови
ордери или по банков път.
В конкретния случай, ответниците оспорват твърденията на ищеца, че са сключили
Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г. и Договор за гаранция №
****/04.11.2015 г., предвид липсата на подписи от тяхната страна на представените такива
по делото.
3
Съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като от една страна, макар
процесните договори да не носят подписи за „Заемодател“, съответно за „Гарант“, същите
носят печати на съответните дружества, а освен това, според заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадено, са счетоводно отразени извършени плащания от Д. Н. Г., в счетоводството на „Лайт
Кредит“ ООД, за погасяване на задължения по процесния договор за заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ГПК, редовно водените счетоводни книги служат за
установяване на сключения договор за заем от 04.11.2015 г. с ответника „Лайт Кредит“
ООД. Съгласно практиката на ВКС, само по себе си отразяването на договора в
счетоводството на ответника – Заемодател, представлява недвусмислено признание на
вземането и доказват неговото съществуване.
Нещо повече, в конкретния случай, предвид разпределената доказателствена тежест,
ищецът следва да докаже само твърденията си за плащане /респ. получаване на всеки от
ответниците/ на твърдените суми, а ответниците следва да установят наличие на валидно
основание за плащане, респ. на получаване на сочените парични суми. Въпреки
разпределената доказателствена тежест, ответниците не само, че не доказват, а дори не сочат
основание за получаване на суми от Д. Г..
Ето защо, съдът намира за неоснователни поддържаните от ответниците възражения, че
не са сключили с Д. Г. Договор за потребителски кредит № ****/04.11.2015 г. и Договор за
гаранция № ****/04.11.2015 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че между Д. Г. и „Лайт Кредит“ ООД е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски заем от 04.11.2015 г., по
който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3
ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.
23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.
Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая, в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 40 %.
Липсва, обаче уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия
размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е
разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната
лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва
да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено,
при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40 %. Ето защо, нарушение на императивната
4
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Налице и друго нарушение не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – „Обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 1102.20 лева, но в нея не е включено
допълнителното плащане от 389.40 лева по договора за гаранция, който съгласно чл. 3, ал. 2
от договора за заем е задължително условие за предоставянето му. С това допълнително
плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и
следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата, възнаградителната лихва от 40.00 % и възнаграждението
за гаранцията, представляващо 38.94 % от заема.
Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от 48.25 %
и обща дължима сума– 1102.20 лева не отговарят на действителните такива.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този
смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.,
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33
от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Следователно процесният договор за потребителски заем е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи.
От заключението на съдебно – счетоводна експертиза, безспорно се установява, че Д.
Н. Г. е заплатил на „Лайт Кредит“ ООД сумата от 102.20 лева, с която е погасена
възнаградителна лихва по заема.
Относно възражението за погасителна давност:
Безспорно е в съдебната практика, че при иск за връщане на даденото при начална
липса на основание – чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, погасителната давност започва да тече от деня
на получаване на престацията, както и че давностният срок е общият петгодишен, съгласно
чл.110 ЗЗД - така т.7 от ППВС № 1/1979 г.
5
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, за извършени от
ищеца плащания, се установява, че за сумите, които са платени след 07.01.2016 г., по –
конкретно на 24.02.2016 г., 23.03.2016 г., 31.03.2016 г. и на 30.05.2016 г., в общ размер на
68.86 лева – за възнаградителна лихва, не са погасени по давност, т.е. до предявяване на
исковата молба – 07.01.2021 г., когато давността е прекъсната.
Предвид изложеното, осъдителният иск за възнаградителна лихва следва да бъде
уважен за тази сума в общ размер на 66.86 лева, тъй като сумата е получена без основание и
подлежи на връщане, а за разликата над 66.86 лева до пълния предявен размер от 100 лева
искът следва да се отхвърли.
След като съдът достигна до извод за недействителност на договора за заем,
недействителен се явява и тристранният договор за гаранция, който има акцесорен характер
спрямо първия. Поради нищожността, няма задължения по договора за заем, които да бъдат
обезпечени от гаранта. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ищец, би следвало да дължи връщане само на
чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
Следователно процесния договор за предоставяне на гаранция е нищожен, на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието като обективно и
компетентно дадено, по Договора за гаранция от 04.11.2015 г. не са отразени направени
плащания към „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, в касата в брой, с приходни касови ордери
или по банков път.
Ето защо, предявеният иск срещу „Лайт Кредит Консулт“ ООД, е неоснователен, тъй
като не се установява да са платени суми на ответника във връзка с договора за гаранция,
който да дължи тяхното връщане в претендирания размер.
Предвид изложеното, предявеният иск срещу „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, следва
да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на
двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Направено е искане и доказателства за плащане на 100 лева – държавна такса и 100
лева - ССЕ. По съразмерност 68.86 лева.
Ищците, освен това, са представлявани от свой пълномощник в процеса, на когото те
не са заплатили хонорар, в която връзка същите молят за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищците (л. 97), е посочено, че те се
представляват безплатно от адв. К. К., поради затрудненото си материално положение,
което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА представлява основание за оказването им на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска, тук следва да бъде определено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи
минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. По съразмерност 137.72
лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на
ищците, с оглед на обстоятелството, че последните не са реализирали този разход.
Ответникът „Лайт Кредит“ ООД не представя доказателства за сторени разноски,
поради което и такива не следва да му се присъждат.
6
Ответникът „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, претендира юрисконсултско
възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по
реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид
конкретната фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, да заплати на А. Д. Г., ЕГН ********** и Н. Г.
Г., ЕГН ********** – правоприемници – единствени наследници по закон на Д. Н. Г., ЕГН
********** /починал в хода на процеса/, следните суми: сумата в размер на 68.86 лева
/шестдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ – получена без основание по клауза за
възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № **** от 04.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
07.01.2021 г. до окончателното й погасяване, както и сумата в размер на 68.86 лева
/шестдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото гр.д. № 195/2021 г. по описа на РС – Пловдив, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
възнаградителна лихва за разликата над 68.86 лева до пълния претендиран размер от 100
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН ********** –
правоприемници – единствени наследници по закон на Д. Н. Г., ЕГН ********** / починал в
хода на процеса/, против „Гарант Кредит Консулт“ EООД, ЕИК ********* /с предишно
наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, осъдителен иск за присъждане на сумата от 100 лева – получена
без основание по Договор за гаранция от 04.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на исковата молба в съда - 07.01.2021 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, да заплати на адв. К. Й. К., с личен № ****,
сумата от 137.72 лева /сто тридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ - адвокатско
възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна правна помощ на А. Д. Г. и Н. Г. Г.
по настоящото гр.д. № 195/2021 г. по описа на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН ********** да заплатят на
„Гарант Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Лайт Кредит
Консулт“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, сумата
в размер на 100 лева – разноски за настоящото гр.д. № 195/2021 г. по описа на РС –
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
7