РЕШЕНИЕ
№ 4066
гр. Варна, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110104803 по описа за 2023 година
Производството образуването по искова молба от В. М. Т. с ЕГН
**********, с адрес гр.*** *** срещу **** със седалище и адрес на
управление ***
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 550 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 18.01.2021 г.
до 10.03.2022 г. върху главница от 4750 лв. за застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, присъдено в полза на ищеца с влязло в сила решение №
*** г. по гр.д. № *** г. по описа на РС-***
В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение № *** г.
по гр.д. № ***г. по описа на РС-*** ответникът е осъден да му заплати
застрахователно обезщетение в размер на 4850 лв. за претърпени
имуществени вреди от тоталната щета на собствения му лек автомобил „***“
с рег. № ***, причинени в резултат от застрахователно събитие – ПТП,
реализирано на 06.12.2020 г. в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил
„***“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
1
законната лихва върху главницата от 100 лв., считано от предявяването на
иска за тази сума на 20.10.2021 г., а върху увеличената част от иска от 4750
лв. – считано от увеличението на 11.03.2022 г., до окончателното изплащане
на задължението. Излага, че регистрацията на тотално погиналия автомобил е
прекратена на 15.01.2021 г. и на 18.01.2021 г. е представил пред ответното
застрахователно дружество необходимите доказателства за това по
образуваната вече застрахователна преписка (щета) № *** г. Затова и счита,
че от 18.01.2021 г. ответникът е изпаднал в забава в плащането на дължимото
застрахователно обезщетение и му дължи законна лихва.
Претендира такава в размер на 434,18 лв., начислена върху главницата
от 4750 лв. за периода от 18.01.2021 г. до 10.03.2022 г. – деня, предхождащ
увеличението на иска по гр.д. № ***г. по описа на РС-***
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за недопустимост на иска поради липса на
заведена преди предявяването на иска извънсъдебна претенция за заплащане
на търсената законна лихва по реда на чл. 380 КЗ.
Оспорва иска и като неоснователен. В тази връзка оспорва изпадането
му в забава на посочената дата с аргумент, че до завеждането на иска по гр.д.
№ *** г. на РС *** на *** г. ищецът не му е представил необходимите
документи за изплащане на застрахователно обезщетение, от които да е
установен по безспорен начин деликт и причинно-следствена връзка между
ПТП и причинените вреди.
Позовава се и на разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, предвижваща
тримесечен срок за произнасяне по претенцията, считано от предявяването й
по реда на чл. 380 КЗ.
Отделно поддържа, че вземането за присъденото в полза на ищеца
застрахователно обезщетение от 4750 лв. е възникнало след влизане в сила на
съдебното решение по гр.д. № *** г. на РС-*** а законната лихва върху това
обезщетение е последица от уважаването на иска.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и
2
претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Намира, че не дължи
разноски по производството, тъй като не е бил надлежно поканен да плати
претендираната сума, съответно не е дал повод за завеждане на делото. Прави
и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание представител на ищеца поддържа
предявения иск и прави увеличение на размерът му на 550 лева. Ответникът
не изпраща представител, в писмена молба поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От събраните по делото доказателства свидетелство за регистрация-
част I с № ***, щета № *** г., решение № *** г. по гр.д.№ *** по описа за
2021 г., ВРС, *** състав, гр.д.№ *** г. по описа на ВРС, *** състав се
установява, че ищецът е подал искова молба срещу ответника на ***г. с
правно основание предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 100
лева, като частична претенция от общата в размер на 6000 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по л.а „***“, с рег. № *** в резултат на увреждания от ПТП на ***г.,
настъпило по вина на застрахования при ответника водач на л.а „***“, рег. №
***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-***г. до
окончателното издължаване на сумата.
Ищецът е предявил застрахователна претенция пред ответника на
***г., По исковата молба е образувано гр.д.***г. По искане на ищецът в
открито съдебно заседание на ***г. е допуснато изменение на предявения иск
чрез увеличаването му за сума в размер на 4850 лева като частичен от 6000
лева. По гр.д.***г. е постановено Решение *** г., което е влязло в сила,
според което *** АД “, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** е
осъдено да заплати на В. М. Т., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 4850
лева, като частична претенция от общата в размер на 6000 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по л.а „***“, с рег. № *** в резултат на увреждания от ПТП на ***г.,
настъпило по вина на застрахования при ответника водач на л.а „***“, рег. №
3
***, ведно със законната лихва както следва: върху сумата 100 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба - ***г., а върху увеличената част от
иска 4750 лева, считано от *** г. до окончателното плащане на сумата, на
осн.чл. 432, ал.1 от КЗ.
Лек автомобил „***“, с рег. № *** е с прекратена регистрация на ***г.,
за което ответното дружество е уведомено на ***г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 550 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 18.01.2021 г.
до 10.03.2022 г. върху главница от 4750 лв. за застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, присъдено в полза на ищеца с влязло в сила решение №
*** г. по гр.д. № *** г. по описа на РС-***
Ищеца, носи доказателствената тежест да докаже, че на 18.01.2021 г. е
представил пред ответното застрахователно дружество необходимите
доказателства за прекратената регистрация на тотално погиналия лек
автомобил, респ. забавата на ответника, както и размера на дължимата
мораторна лихва за процесния период.
В тежест на ответника е да установи наведените твърдения, с които
обосновава релевираните от него правопогасяващи възражения.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следните обстоятелства: че с влязло в сила решение № *** г. по гр.д.
№ *** г. по описа на РС-*** ответникът е осъден да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 4850 лв. за претърпени
имуществени вреди от тоталната щета на собствения му лек автомобил „***“
с рег. № **, причинени в резултат от застрахователно събитие – ПТП,
реализирано на *** г. в гр. *** по вина на водача на лек автомобил „***“ с
рег. № ***, застрахован по договор за застраховка ***“ на автомобилистите
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 100
лв., считано от предявяването на иска за тази сума на *** г., а върху
увеличената част от иска от 4750 лв. – считано от увеличението на *** г., до
окончателното изплащане на задължението.
Спорният момент между страните е дали ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото на
ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 4750 лв. за тоталната
щета на собствения му лек автомобил „***“ с рег. № *** причинени в
4
резултат от застрахователно събитие – ПТП, реализирано на *** г. в гр. ***
по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***, за периода *** г. до
*** г.
Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от датата на отправяне на застрахователна претенция към
застрахователя по чл. 380 КЗ, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1,
т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "***", считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования делинквент или от увреденото лице, стига лихвите да са в
рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума.
Ответникът не възразява исканото обезщетение за забава да надвишава
лимита на застрахователната сума.
От писмените доказателства по делото се установи, че ищецът е
предявил застрахователна претенция пред ответника на 09.12.2020г.,
прекратил е регистрацията на увреденото МПС на 15.01.2021г., за което е
уведомил застрахователя на 18.01.2021г.
Съдът, използвайки https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
изчисли, че законната лихва върху главницата от 4750 лв. за периода
18.01.2021 г. (датата, на която ответното дружество е уведомено за
прекратената регистрация на увреденото МПС) до 10.03.2022 г. (денят преди
присъждане на обезщетение за забава върху главницата с влязло в сила
решение № *** г. по гр.д. № ***г. по описа на РС-***) е в размер на 550,21
лева. Поради което предявения иск се явява основателен и на ищеца следва да
се присъди обезщетение за забава в размер на 500 лева, както е претендирал
върху главницата от 4750 лв. за периода 18.01.2021 г. до 10.03.2022 г.
Страните са претендирали разноски. Съобразно изходът по делото на
ищецът се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Според
представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за разноски по делото
ищецът е сторил следните разноски: 50 лева държавна такса и 480 лева с ДДС
адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ищеца в случай, че надвишава минималния
размер, определен в Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Минималното адвокатско възнаграждение
5
на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 480 с ДДС,
процесуалният представител на ищеца е представил доказателства за
регистрацията си по ДДС. Заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е
в минималния размер.
Поради това на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
530 лева. Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 1 КЗ „*** АД
със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на В. М. Т. с ЕГН
**********, с адрес гр.*** сумата от 550 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва, начислено за периода от *** г. до *** г.
върху главница от 4750 лв. за застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, присъдено в полза на ищеца с влязло в сила решение № ***г. по гр.д.
№ *** г. по описа на РС-***
ОСЪЖДА „***” АД със седалище и адрес на управление гр.*** да
заплати на В. М. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.*** сума в размер на 530
лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част
от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6