№ 5
гр. Б. , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление (НП) № *, издадено от Директора на
Дирекция „И. по т. С. о.” – С., с което на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2
от КТ на „К. Б.” ЕООД, с ЕИК */в качеството на работодател/ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
Становищата на страните:
Недоволно от издаденото Наказателно постановление (НП) е останало
наказаното Дружество - „К. Б.” ЕООД, което подава жалба в срок. В нея се
твърди, че наложената с Наказателното постановление санкция е завишена. В
жалбата се посочва, че И.П. действително към дата 17.02.2021г. не е имал
сключен трудов договор, но на 01.03.2021г., е сключен трудов договор между
тях. С тези аргументи се иска съдът да намали наложената на жалбоподателя
санкция.
Пред РС-Б. дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от управителя си Г. Н. .. Той поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред РС-Б. заявява, че действително нарушението е
1
извършено. Изтъква аргумент, че не е голяма фирма и не може да си позволи
такава непосилна за него глоба. Моли съда, ако не я отмени, поне да я намали.
Мотивира молбата си с това, че откакто работи – от преди пет години до
момента, не е имал някакво нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрк.
Иванов, който заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения
пред РС-Б. заявява, че нарушението е безспорно доказано, а наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, поради което се иска РС-Б. да
го потвърди изцяло. Иска се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е еднолично дружество с ограничена отговорност с
фирма „К. Б.” ЕООД и управител Г. Н. .. Дружеството стопанисва обект –
„Бърза закуска”, находящ се в гр. Б., площад „Н. в.” № *.
На 17.02.2021г. в 13.35 часа свидетелите Ж.П. и А.З. посетили посетили
обект - „Бърза закуска”, находящ се в гр. Б., площад „Н. в.” № *, стопанисван
от фирма „К. Б.” ЕООД. В обекта били заварени три лица, едното от които /св.
И.П./ обслужвало клиенти. Проверяващите помолили лицата от обекта да
попълнят справки – декларации с имената си, работното време, от кога
работят и т.н. Едно от лицата в обекта имало сключен трудов договор с „К.
Б.” ЕООД, но другите две нямали. Именно тогава И.П. заявил (вкл. и в
собственоръчно попълнената декларация), че е на работа от 16.02.2021г. при
уговорено възнаграждение 25 лв. на ден, но няма сключен /към 17.02.2021г./
трудов договор.
Проверката е извършена в присъствието на упълномощен представител
на управителя на дружеството.
Проверяващите оставили призовка до управителя на „К. Б.” ЕООД за
приключване на проверката по документи в Дирекция „И. по т.” /ДИТ/.
На 25 фавруари 2021г. и 5 март същата година, проверката продължила
в Дирекция „И. по т.” – С. по документи. След преглед на представените
2
документи бил съставен Протокол за извършена проверка. В него освен
процесното били констатирани и други нарушения на КТ.
На 05.03.2021г. св. Ж.П., в присъствието на св. З., както и пред
пълномощника на жалбоподателя – Й.А., съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 23-003758, в който е отбелязано, че
при извършена проверка на 17.02.2021г. в обект „Бърза закуска”, находящ се
в гр. Б., площад „Н. в.” № *, стопанисван от фирма „К. Б.” ЕООД и на 25
фавруари 2021г. и 5 март същата година за приключване на проверката по
документи в Дирекция „И. по т.” Софийска област – гр. С. се установило, че
„К. Б.” ЕООД /в качеството на работодател/ към 17.02.2021г. не е уредил
отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения,
като не сключил трудов довор с лицето ИВ. ИВ. П., ЕГН *, на длъжност
„продавач-консултант” преди постъпването му на работа. Същият е заварен
да престира работна сила в обекта „Бърза закуска” на 17.02.2021г. в 13.35
часа. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение чл.61, ал.1 от
Кодекса на труда.
АУАН е връчен срещу подпис на упълномощен представител на „К. Б.”
ЕООД на 05.03.2021г., без възражение.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като
описаната в него, на 21.04.2021г. Директорът на Дирекция „И. по т. С. о.” - С.
е издал обжалваното Наказателно постановление № *, срещу „К. Б.” ЕООД за
извършено нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като
на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ му е наложил имуществена
санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
С известие за доставяне Наказателното постановление е получено на
07.05.2021г. и е обжалвано с жалба от 13.05.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Ж.П.,
З., А.П., А. и И.П.; известие за доставяне на Наказателното постановление;
Заповед № * на Изпълнителния Директор на ИА „Главна И. по т.”; Заповед №
* на Изпълнителния Директор на ИА „Главна И. по т.”; Протокола за
извършена проверка; Декларация, попълнена от ИВ. ИВ. П.; призовка по
3
чл.47, ал.1 от АПК; АУАН *; пълномощно; Регистър за уведомления за
трудови договор към 05.03.2021г.; идентификационната карта и др.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.П., З., А.П., А. и И.П.,
тъй като те са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени
впечатления, за които свидетелите има траен спомен, а и защото тези
показания намират пълна опора в събрания по делото писмен доказателствен
материал.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.
Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира.
От АУАН, Регистър за уведомления за трудови договор към
05.03.2021г.; Протокола за извършена проверка и от показанията на
свидетелите се установява, че към дата 17.02.2021г. между И.П. и „К. Б.”
ЕООД не е бил сключен валиден трудов договор.
От показанията на свидетелите Ж.П., З., А.П., А. и И.П. и косвено от
изброените по-горе писмени доказателства, се установява, че към деня на
извършената проверка /17.02.2021г./ св. И.П. е бил в „Бърза закуска” на „К.
Б.” ЕООД и е престирал работна сила, т.е. той реално е упражнявал трудова
дейност в проверявания обект; знаел е, че работи като „продавач-
консултант”, с работно време от 10.00 ч. до 18.00 ч., при трудово
възнаграждение от 25 лева на ден.
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и
НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84
от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-
подробен анализ и оценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства (извън гореизложения), поради което съдът приема за
безспорно установена посочената тук фактология.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата на „К. Б.” ЕООД е подадена в законоустановения 7-дневен
срок от лицето, оправомощено за това срещу административен акт, подлежащ
4
на обжалване по съдебен ред. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода,
че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон;
отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН; издадени са от
компетентни органи (съгласно приложените по делото заповеди) като при
съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. В случая са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдебният състав счита, че следва спорът да
бъде разгледан по същество:
Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между
работника и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно чл.1, ал.2
от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. При това положение, с оглед доказаните по делото
факти, следва, че щом към 17.02.2021г. ИВ. ИВ. П. е полагал труд /обслужвал
е клиенти/ за жалбоподателя, то той се е намирал към този момент в трудово
правоотношение с него. За целта, обаче, той е следвало преди да постъпи на
работа /т.е. преди 17.02.2021г./ да сключи трудов договор с работодателя (в
случая с „К. Б.” ЕООД). Като е допуснал лицето до работното място с цел
престиране на труд и след като реално И.П. е престирал труда си за „К. Б.”
ЕООД като обслужвал клиенти, съдебният състав приема за доказано, че
работодателят е нарушил нормата на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като
не е сключил трудов договор с лицето преди постъпването му на работа.
Доколкото работодателят е длъжен да сключи трудов договор с
работника преди постъпването му на работа, то неизпълнението на това
задължение от страна на работодателя изобщо или в срок до момента на
фактическото постъпване на работника на работа (както е в конкретния
случай – до 17.02.2021г.), дава основание на настоящия съдебен състав да
приеме, че нарушението по чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ е довършено. В
конкретния случай нарушението е осъществено от жалбоподателя чрез
5
бездействие – не сключване на трудов договор преди постъпване на
работника на работа.
От установените по делото факти (1. И.П. е обслужвал клиенти и 2.
работодателят е нямал сключен трудов договор с това лице) се доказва по
несъмнен начин изводът, че жалбоподателят към посочената дата е
реализирал състава на вмененото му нарушение.
От субективна страна следва да се посочи, че административно –
наказателната отговорност на юридическите лица /каквото се явява „К. Б.”
ЕООД като работодател на П. по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ/ е обективна
и безвиновна.
Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ / редакцията, действаща
към датата на извършване на нарушението - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ,
бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г./ не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2,
какъвто безспорно е и настоящия случай.
Като съобрази всичко изложено до тук РС-Б. прие, че правилно
административно-наказващият орган е издал обжалваното Наказателно
постановление срещу работодателя „К. Б.” ЕООД.
Член 414, ал.3 от КТ гласи : Работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.”.
Съгласно § 1, т.1 от КТ „работодател” е всяко физическо лице, юридическо
лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение. При преценката за това кой е отговорен за
нарушението по чл.61, ал.1 от КТ следва да се изходи от разпоредбите на
закона. Задължението за сключване на трудов договор тежи върху
работодателя. Той е отговорен и съгласно чл.414, ал.3 от КТ. В случая по
делото е безспорно доказано, че работодател на П. е била ЕООД с фирма К.
6
Б.” ЕООД, поради което това юридическо лице следва да понесе
административно – наказателната отговорност за нарушението по чл.61, ал.1
от КТ. С оглед естеството на нарушението и защото това нарушение на
трудовото законодателство е първо по ред за жалбоподателя, съдът счита, че
на К. Б.” ЕООД следва да бъде наложена санкция в минимален размер
съгласно чл.414, ал.3 от КТ, т.е. 1500 (хиляда и петстотин) лева. Ето защо
размера на санкция следва да бъде намалена до законоустановения
минимален размер от 1500 лева, а НП в останалата си част следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
По разноските:
При този изход на делото и своевременно направено искане от стрна на
процесуалния представител на ответника по делото за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде определено в
минимален размер от 80 лева на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правна помощ. Въззивникът следва да бъде
осъден да плати на Изпълнителна агенция „Главна И. по т.” – юридическо
лице, към чиято структура се числи административно наказващия орган
разноските по делото на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *, издадено от Директора на
Дирекция „И. по т. С. о.” – С., с което на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2
от КТ на „К. Б.” ЕООД, с ЕИК */в качеството на работодател/ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, като
НАМАЛЯВА имуществената санкция от 2500 /две хиляди и петстотин/лева
на 1500 /хиляда и петстотин/лева
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *, издадено от
Директора на Дирекция „И. по т. С. о.” – С., в останалата му част като
законосъобразно и правилно.
7
ОСЪЖДА „К. Б.” ЕООД, с ЕИК *, да плати на Изпълнителна агенция
„Главна И. по т.”, 80 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – С. област в
14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8