Решение по дело №750/2012 на Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

гр.Н.П.,25.01.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Н.П. в проведеното на двадесет и трети януари през две хиляди тринадесета година публично съдебно заседание в състав:

Председател:СВЕТЛА РАДЕВА

Секретар:В. В.

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №750 по описа за 2012 година,за да се произнесе,взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ,чл.221 ал.1 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С.А.Г.,действуващ чрез повереника си адв.О.Д.,твърди в исковата молба ,че работил в ответното дружество “*** И.П”АД гр.Н.П.,на длъжността монтьор-ремонт на машини и оборудване.Според сключения с фирмата трудов договор№18/11.06.2008г.продължителността на работното му време била осем часа седмично при петдевна работна седмица и основно трудовомесечно възнаграждение в размер на 396.00лв.С допълнително споразумение №58/04.01.2010г.се изменили параметрите на първоначалния трудов договор ,като ищецът преминал на непълно работно време 4 часа седмично с основно месечно възнаграждение в размер на 225.00лв.и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит -0.6% на година.Със заповед №26/01.04.2010г.,на основание чл.327 т.2 от КТ трудовото му правоотношение било прекратено,считано от 01.04.2010г.Ответното дружество не му изплатило начисленото трудово възнаграждение за месеците :ноември,декември 2009 година, месеците януари-февруари 2010г.,м.март 2010г.,както и начисленото му обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ.Впредвид на гореизложеното ,ищецът счита,че за него е налице правен интерес от предявяване на исковата претенция,поради което моли да бъдат призовани на съд с ответника “*** И.П”АД гр.Н.П. и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди ответника да му заплати дължимите трудови възнаграждения и обезщетения в размери както следва: трудово възнаграждение за м.ноември 2009 година-375.34лв, за м. декември 2009 година-375.34лв., за м. януари 2010г-270.40лв., за м. февруари 2010г.-97.90лв.за м.март 2010г.-35.39лв., обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 111.37лв.,ведно със законната лихва върху претендираните трудови възнаграждения и обезщетение от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ищецът моли също ответника да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.

Приключила е процедурата по размяна на съдебни книжа,като в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.Същият не се явява в съдебно заседание,не изпраща представител,не изразява становище по предявените искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор №18/11.06.2008г.ищецът С.А.Г. е бил назначен на работа в ответното предприятие “*** И.П.”АД на длъжността “монтьор ремонт на машини и оборудване” за неопределен срок от време при договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 396.00лв.С допълнително споразумение №58/04.10.2010г.параметрите на трудовото правоотношение са променени,като трудовият дуговор е трансформиран от безсрочен в срочен,като е променено и основното ТВ.Със заповед №26/01.04.2010г.ТД с ищеца е прекратен на основание чл.327 т.2 от КТ,като при при издаване на заповедта за уволнение работодателят се е задължил да му заплати обезщетение на основание чл.221 ал.1 от КТ.

Ответникът не оспорва,че за периода,предмет на исковата претенция,ищецът е престирал труд и работна сила,за което му се следва заплащане на дължимото трудово възнаграждание.За установяване размера на същото,по делото беше назначена ССЕ,като в заключението си вещото лице Е.Констатинова сочи,че ответникът дължи и е начислил във ведомостите за заплати,но не е заплатил на ищеца трудови възнаграждения за периода м.11.2009г.-м.март 2010г.вкл.в общ размер на 1153.77лв.,както и обезщетение на основание чл.221 ал.1 от КТ в размер на 111.37лв.

С оглед на установеното от фактическа страна,съдът намира,че иска с правно основание чл.128 ал.1 от КТ /главница/ се явява частично основателен и доказан и следва да бъде уважен до размер от 1153.77лв.В останалата му част за разликата до пълния претендиран размер от 1154.57лв.следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Искът с правно основание чл.221 ал.1 от КТ се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Доколкото дължимите трудови възнаграждения и обезщетения не са били изплатени своевременно на кредитора/в случая ищеца/,ответникът му дължи и законна лихва за забава върху всяка от главниците,начиная от завеждане на делото -20.09.2012г.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК във вр.чл.1 от Тарифа за ДТССГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на НПРС държавна такса върху уважените искове в размер на 100.00лв./4% върху цената на всеки от исковете,но не по-малко от 50.00лв./.Ответникът следва да заплати по сметка на съда и сумата в размер на 90.00лв./представляваща възнаграждение за вещото лице,изготвило заключение по назначената ССЕ ,изплатено от бюджетните суми на НПРС/.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски /адвокатско възнаграждение/. в размер на 200.00лв.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му за присъждане на трудовите възнаграждения и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ.

Водим от гореизложеното,съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника “*** И.П”АД,със седалище и адрес на управление:гр.Н.П.,ул.”***,с Булстат:***,представлявано от И.Т.Т. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С.А.Г. с ЕГН:**********,*** СУМАТА в размер на 1153.77лв./хиляда сто петдесет и три лева седемдесет и седем стотинки –главница,представляваща дължимите му трудови възнаграждения за периода месец ноември 2009г.-м.март 2010г.вкл./, както и сумата в размер на 111.37лв./сто и единадесет лева тридесет и седем стотинки-главница,представляваща обезщетение с пр.основание чл.221 ал.1 от КТ /,ведно със законната лихва върху всяка от главниците,начиная от завеждане на делото -20.09.2012г.до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.128 ал.1 от КТ –за заплащане на трудово възнаграждение за посочения период, за разликата от 1153.77лв./главница/ до пълния размер на претендираната главница от 1154.57лв.,ведно със законната лихва върху нея,начиная от завеждане на делото до окончателното изплащане,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ответника “*** И.П”АД,със седалище и адрес на управление:гр.Н.П.,ул.”***,с Булстат:***,представлявано от И.Т.Т. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С.А.Г. с ЕГН:**********,*** направените по делото разноски в размер на 200.00лв.

ОСЪЖДА ответника “*** И.П”АД,със седалище и адрес на управление:гр.Н.П.,ул.”***,с Булстат:***,представлявано от И.Т.Т. с ЕГН:********** да заплати върху уважените искове държавна такса в размер на 100.00лв.,а по сметка на Районен съд Н.П.-.сумата в размер на 90.00лв./представляваща възнаграждение за вещото лице,изготвило заключение по назначената ССЕ ,изплатено от бюджетните суми на НПРС/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните,като на основание чл.242 ал.1 от ГПК в частта му за присъждане на трудовите възнаграждения и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ подлежи на предварително изпълнение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: