Р
Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
22.04.2014 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
Кърджалийски
районен |
Съд |
|
Състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
07.04 |
Година |
2014 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
А.Я.
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
НАХ |
дело номер |
12 |
по
описа за |
2014 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба серия К №0751327, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който на Г.Д.А. ***,
с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДП е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 300лв.
Решението
подлежи на обжалване пред АС-Кърджали в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия:
МОТИВИ: Производството
е образувано по жалба на Г.Д.А.
***, с която се атакува Електронен фиш за налагане на глоба серия К №0751327, издаден от ОДМВР - Кърджали, с
който и е наложена "глоба" в размер на 300лв. В жалбата си твърди, че
електронният
фиш бил издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
при неправилно приложение на материалния закон, поради което моли съда да го
отмени като незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Твърди, че на посочената дата и час, автомобилът бил управляван от друго лице,
което ще посочи поименно. В тази връзка счита, че неправилно и е ангажирана
административно наказателната отговорност.
В съдебно заседание чрез адв.С. поддържа жалбата си.
Наказващият
орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, с
което счита, че жалбата е неоснователна, излагайки съображения в тази насока.
След като обсъди приетите по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 02.10.2013г.
в 16:01 часа мобилна система за видеоконтрол-ТFR1-М № 0555, установена на ул.”Стефан
Стамболов” - /нов мост/ в гр.Кърджали, в
посока кръстовището с ул.”Републиканска”, е заснела МПС “БМВ 730Д АВТОМАТИК” с
рег.№ К 99 00 АТ, което при разрешена
скорост 50 км/ч. се е движило със скорост от 100 км/ч. – превишаване на
разрешената скорост с 50 км.ч.- нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата. След обработване на информацията от заснемането бил
издаден атакувания електронен фиш, в който като нарушител е вписано името на
жалбоподателя Г.Д.А. ***, в
качеството му на собственик на превозното средство. В обстоятелствената част на
електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 100 км/ч. -
превишаване с 50 км/ч.,представляващо нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за
което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 300лв.
Горната
фактическа обстановка се установява от приложените към административно
наказателната преписка писмените доказателства: Електронен фиш за налагане на глоба серия К
№0751327/02.10.2013г., клип №7690, Радар №555, справка в ЦБ-КАТ от
31.10.2013г., Методически указания вх.№1917/11.02.2011г., Протокол за извършено
обучение от 10.03.2010г., Протокол от проверка №143-ФМИ/04.04.2013г.,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, копие на пощенски
плик, разписка от 11.12.2013г .
Видно от разпита на св.Е.Н.
и св.Р.П., на 02.10.2013г. били на работа с мобилна система за видеоконтрол,
монтирана в служебен автомобил без опознавателни
знаци. Превозното средство било позиционирано на ул.”Стефан Стамболов” в
гр.Кърджали, при което в 16.01часа системата заснела МПС “БМВ 730Д АВТОМАТИК” с
рег.№ К 99 00 АТ, което при разрешена
скорост 50 км/ч. се е движило със скорост от 100 км/ч.
От
разпита на св.М.И. се установя, че на 02.10.2013г. собственият на Г.А. лек
автомобил “БМВ 730Д АВТОМАТИК” с рег.№ К 99 00 АТ бил управляван от потенциален
купувач на име „С.”.
На първо място, съдът
намира, че настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение в населено място, да превишава скорост за движение от 50км.ч.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че е извършено нарушение
на посочената разпоредба. Тъй като в настоящия случай превишаването на
допустимата скорост за движение в населено място е с 50 км/ч., правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 40
км/ч. Скоростта, посочена в електронния фиш е намалена с 3 км/ч., тъй като
административно наказващия орган е отчел възможната грешка на техническото
средство, респ. на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение- ТFR1-М с идент.№ 555/10. Обосновано в електронния фиш името на Г.А. е
посочено като нарушител в качеството на собственик на заснетия лек автомобил.
Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП, поради
което и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в
електронния фиш. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. М.И., като
намира същите за неконкретизирани и уклончиви, отчитайки и обстоятелството, че
свидетелят съжителства с жалбодателката и е
заинтересуван от изхода на делото. Следва да се отбележи, че Г.А. е имала
възможност да посочи, кое е лицето управлявало собственото и МПС на посочената
дата и час, като същата не се е възползвала от тази възможност, предвидена в
чл.189, ал.5, изр.2-ро, предл.2-ро от ЗДвП. Твърденията
в обстоятелствената час на жалбата, че на 02.10.2013г. А. не е управлявала
собствения и лек автомобил се явяват недоказани и неподкрепени от фактическа
страна, като допълнителен аргумент в тази насока и е обстоятелството, че в
жалбата се сочи, че жалбодателката ще индивидуализира
лицето по имена, което не бе извършено в съдебно заседание, независим от
дадената възможност за това.
Настоящият състав
приема, че при реализиране на административно-наказателната отговорност е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което води до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание. Нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на
правилата за движение по пътищата, което дерогира
общия принцип за безспорна установеност на авторството на деянието– наказанието
се налага на собственика на автомобила или посочен от него конкретен
извършител. Законосъобразно е образуването на административно- наказателно
производство въз основа на електронен фиш единствено, когато издаването му е
съобразено с изчерпателно определените условия в чл.39, ал.4 ЗАНН, респективно
чл.189, ал.4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на административното
нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител.
При тази формулировка на разпоредбата се налага изводът, че следва заснемащото
устройство да е стационарно, въведено в експлоатация на конкретно място,
обозначено по реда на чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП, и автоматично записващо
регистрираните нарушения. В случая е използвана система за видеонаблюдение,
при която е необходима намеса на оператор. Записът и обработката на съхранените
данни не е резултат на автоматизирана електронна система, каквито са
изискванията за издаване на електронен фиш, а човешка дейност, която следва да
подлежи на контрол. Конкретната видеосистема за
наблюдение е била в служебен полицейски автомобил, контролирана е от оператор.
Всъщност, чрез този трафик радар, който е част от мобилната система, се
осъществява видеонаблюдение в реално време на
подвижни и неподвижни обекти, разположени или преминаващи през зоните на
наблюдение. Позволява автоматично фиксиране на допуснати нарушения за скорост,
като всяко едно се документира с видеоклип или поредица от снимки, позволяващи
еднозначно определяне на номера, марката и цвета на заснетото МПС, както и
фиксиране на нарушения чрез манипулация на оператор в патрулния автомобил,
което се документира по същия начин. Снабдена е с външна флаш
памет за пренасяне на записаните данни и GPS приемник за определяне на
географските координати. Впоследствие специален програмен продукт позволява
преглед, обработка, сортиране и съхранение на всички параметри на записаните
нарушения в персонален компютър и определяне на местоположението на заснетото
нарушение върху пътната карта на България. Във всички случаи на измерване на
скоростта операторът трябва визуално да контролира движението на моторните
превозни средства (МПС), да следи за най-бързия автомобил и да взема адекватно
решение за режима, обсега, разположението и насочването на радара.
Предвид данните, които
се получават в резултат на използване на мобилната система TFR 1-М за нарушения
на правилата за движение по пътищата изискват прилагането на общия ред за
ангажиране на отговорността на нарушителите, определен в ЗАНН, чрез съставяне
на АУАН и издаване на НП. При наличието на използвана система за видеоконтрол,
която не е стационарна и при наличието на контролни органи на мястото на
извършване на нарушението, не следва да се ангажира
административно-наказателната отговорност на нарушителя посредством облекчената
процедура на издаване на електронен фиш, тъй като се ограничава правото му на
защита – на място да възрази срещу дейността на контролните органи.
Отделно от това, следва
да се отбележи, че електронния фиш няма презумптивна
доказателствена сила, за разлика от акта за установяване на административно
нарушение, с който се поставя началото на административно наказателното
производство по общия ред, предвиден в ЗАНН. Нещо повече, ЕФ подлежи на
обжалване и се приравнява в това отношение с наказателно постановление. При
това положение в тежест на АНО е да докаже извършеното от жалбоподателя
нарушение, включително и досежно точното място на
нарушението. В Клип №6907 на хартиен носител, който безспорно е писмено
доказателство, придружаващ ЕФ, са посочени само георграфски
координати, които индивидуализират конкретна точка от земната повърхност.
Независимо, че с възможностите, които предоставя интернет, за съда не
представлява особена трудност да провери съответствието на тези координати с
конкретното място- село, град, община, област, то това не е така по отношение
на всички субекти на административнонаказателна
отговорност. Или при положение, че в документа, който се разпечатва от паметта
на автоматизираното техническо средство не се съдържа посоченото в електронния
фиш място на нарушението – ул.”Стефан Стамболов”- „нов мост” в
гр.Кърджали, посока кръстовище с ул.”Републиканска”, то АНО следва да докаже
съответствието на тези координати с това населено място и адрес, чрез
допустимите доказателства в НПК, включително и чрез скица /карта/, а не всеки
сочен за нарушител субект да търси чрез интернет съответствието на тези
координати, без да е дадена правна гаранция относно точността на данните в
интернет пространството. Нещо повече, в ЕФ липсва точно конкретизирано място, на
което е била ситуирана системата за видеоконтрол,
както и посоката на движение на заснетото МПС. Това не би било необходимо в
случай, че се касае за стационарна камера, обозначена със съответния знак, тъй
като местонахождението им е ясно, с оглед елиминиране на възможности за външна
намеса, в това число и относно местоизвършване на
нарушенията. Установяване на точното
място на нарушението е от съществено значение
и с оглед прилагането на правилната материалноправна
норма, а именно дали се касае за нарушение по чл.21, ал.1 или ал.2 /скорост,
обозначена с пътен знак/ от ЗДвП, предполагащи и различна отговорност.
По изложените
съображения настоящият състав приема, че обжалваният електронен фиш следва да
бъде отменен, като незаконосъобразен.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Кърджалийският районен съд постанови решението
си.
Районен
съдия: