Решение по дело №233/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано по жалба на „В.“ ЕООД, ***, представлявано от В.П.Г., чрез * Ц. против Заповед за прилагане на ПАМ №25-0248-000111/11.04.2025г., издадена от П.Т.И., на длъжност * РУ ***. С оспорената заповед е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на „В.“ ЕООД, със законен представител В.П.Г. - прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил Ивеко 3510 с рег.№ ******** за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на заповедта, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона по изложени в жалбата съображения.

В  с.з.  жалбата се поддържа чрез упълномощения адвокат, по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът Началник РУ Бяла Слатина, редовно призован, не се явява и представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като се запозна с доводите на жалбоподателя, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената административна преписка се установява, че е съставен АУАН серия АД № 0598735 от 11.04.2025г. от Н.П.Н., на длъжност ** към ОДМВР-Враца, РУ – *** на лицето В.Г.С. за това, че на 10.04.2025 г. около 12.40 часа, управлява товарен автомобил Ивеко 3510 с рег.№ ********, собственост на фирма „В.“ ООД *** по пътя от *** с посока ***, на около 1 км. от табелата на населеното място. В акта е посочено, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, към която категория спада управляваното от него МПС, което е квалифицирано като нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП. По така съставения акт няма данни да е издадено НП.

Въз основа на установеното с  АУАН серия АД № 0598735 от 11.04.2025г. е издадена  оспорената  Заповед за прилагане на ПАМ  №25-0248-000111/11.04.2025г. от П.Т.И., на длъжност * РУ ***, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на  жалбоподателя „В.“ ЕООД, ***, със законен представител В.П.Г. - прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил Ивеко 3510 с рег.№ ******** СМ за срок от 6 месеца. Заповедта е издадена на дружеството, като собственик на въпросния товарен автомобил, за това че на 10.04.2025 г . около 12.40 часа в *** посока ***, на около 1 км. от табелата на населеното място лицето В.Г.С. от *** управлява товарен автомобил Ивеко 3510 с рег.№ ********, собственост на фирма „В.“ ООД *** без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, като за извършеното от водача нарушение му е съставен АУАН АД № 0598735 от 11.04.2025г. по чл.150 ЗДвП. От административния орган е прието, че описаното представлява виновно нарушение на разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С т.1.5 от Заповед № 369з-3066/01.11.2023г. на Директора на ОДМВР-Враца са оправомощени началниците на РУ при ОДМВР - Враца, да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4-6 от ЗДвП. Със заповед №81213-1524/09.12.2016г. на Министъра на МВР са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, сред които са и ОДМВР.              

Представена е и справка за нарушител/водач относно лицето В.Г.С., от която е видно, че същият е неправоспособен и спрямо него са съставени в периода 2023г. - 2025г. общо 5 АУАН, 2 бр. мотивирани резолюции и е издадено едно влязло в сила НП. Представена е и справка и Свидетелство за регистрация част I, от които е видно, че процесното ППС - товарен автомобил Ивеко 3510 с рег.№ ******** е собственост на оспорващото дружество. 

Събрани са по делото и гласни доказателства чрез разпита на св. И.И., който в показанията си твърди, че на процесната дата и място е пътувал в управляван от * му лек автомобил, срещу който се движел управляван от В.Г.С. товарен автомобил. Последният щял да предизвика челен сблъсък с автомобила, в който се возел свидетелят, чрез навлизане в платното му за движение. Автомобилът на свидетеля спрял в близката канавка, а товарният автомобил продължил пътя си. Свидетелят твърди, че веднага подал сигнал до полицията и дошлите полицаи установили водача на товарния автомобил след като прегледали и записите от камерите в селото.

При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5   АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 от АПК, в законоустановения 14 дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК - оспорената заповед е връчена на 24.04.2025г., а жалбата е подадена на 08.05.2025г. чрез РУ Б.Слатина, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото компетентност, съгласно заповед Заповед № 369з-3066/01.11.2023г. на Директора на ОДМВР-Враца, от която е видно, че  началниците на РУ при ОДМВР - Враца могат да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП от вида на оспорената. В случая заповедта е издадена от компетентен орган, с установена по делото компетентност и не е нищожна.

Оспорената заповед е издадена и при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния издател /л.14 от делото на РС Б.Слатина/. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически основания, за осъществено нарушение по ЗДвП, като изложените обстоятелства в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на наложената му ПАМ, изписана словесно в разпоредителната част на оспорената заповед „Прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца“.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материално-правните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл. 146,т.3   АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б."а“ ЗДвП, се прекратява регистрацията на ППС на водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица, което в случая е налице.

Административният орган правилно е приел, че са налице посочените предпоставки на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото, приложени към административната преписка е установено, че по времето и мястото, посочени в оспорената заповед лицето В.Г.С. е управлявал собствено на дружеството жалбоподател ППС – товарен автомобил Ивеко 3510 с рег.№ ********, без СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, с което е нарушил чл.150а, ал.1 ЗДвП.

Налице е и съставен АУАН и издадено НП. Разпоредбата на чл.171 ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките, изчерпателно изброени в чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, административният орган е длъжен да наложи ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС. Следователно, към момента на издаване на оспорената заповед са били налице материалните предпоставки на чл.171, т.2а, б.“а“ от   ЗДвП за нейното издаване и не е налице нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 предл. първо АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани, поради което са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. При издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при установяване наличието на предпоставките по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП административният орган е задължен да издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл.172, ал.1 ЗДвП. В конкретния случай същите, при този анализ на доказателствата, са безспорно установени.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона /ЗДвП/ - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като се осуети възможността на дееца или други лица да извършат други нарушения на правилата за движение по пътищата. 

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че лицето В.Г.С. не е служител на дружеството жалбоподател. На първо място, същите се опровергават от свидетеля И. /изпълняващ и длъжността * на ***/, който твърди, че С. работи във „В.“ ЕООД, макар и да незнае как е нает  - по трудов договор или почасово, както и че управлява различни машини на фирмата – трактори и друга техника. На следващо, отричането или доказването на трудова заетост при съответен работодател се установява със съответни писмени доказателства /трудов договор, сключен по реда на чл.62 и сл. КТ или граждански договор/, но наличието или отсъствието на такива доказателства за това обстоятелство е ирелевантно и не е нужно да се установява, тъй като отношение към издаването на ЗППАМ има факта на управление на ППС от водач, без СУМПС, валидно за съответната категория, което представлява формално нарушение /т.н. на просто извършване/ на цитираното правилото по ЗДвП. Затова и отговорността на собственика – дружеството жалбоподател „В.“ ЕООД, е безвиновна и обективна и не е обвързана от доказване на евентуално възлагане на неправоспособен водач да управлява МПС или допустителство за такова.

Съдът не споделя и доводите, че в Заповедта не е ясно индивидуализиран правният субект, на който се налага ПАМ, както и липсвало надлежно препращане към АУАН. Тези доводи са неоснователни, тъй като в оспорената заповед за прилагане на ПАМ е конретизиран с индивидуализиращите го белези собственика на процесното МПС – жалбоподателя „В.“ ЕООД, което дружество чрез законния си представител не оспорва това си качество, така и е налице детайлно описание на фактическата обстановка, съответстваща на установената със съставения АУАН. Освен това препращане към АУАН в ЗППАМ не е задължително да има, макар и в случая да е налице такова, тъй като двата акта касаят административно-наказателна отговорност на два отделни субекта /водача на ППС, съотв. собственика/, на самостоятелни фактически и правни основания, със съответни санкционни последици за всеки от тях.

По изложените съображения, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Възраженията на оспорващия са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Наложената ПАМ е определена правилно в посочения минимален срок от 6 месеца.

Разноски при този изход на спора се дължат на ответника, но не се претендират, нито има доказателства да са направени такива, поради което не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 АПК, Административен съд Враца, 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.“ ЕООД, ***, представлявано от В.П.Г., чрез * Ц. против Заповед за прилагане на ПАМ №25-0248-000111/11.04.2025г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издадена от П.Т.И., на длъжност * РУ ***, с която е наложа ПАМ „Прекратяване регистрацията на ППС товарен автомобил Ивеко 3510 с рег.№ ******** за срок от 6 месеца“.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП.

 

  На основание чл. 138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.