Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Радомир, 04.10.2021г.
Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Районен
съдия: Ивета Павлова
при участието на
секретаря Т. П., като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 100 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Ч.С.,
с ЕГН: **********,*** против Наказателно
постановление № 20-1158-006763 от 12.02.2021г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР гр. Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание, „глоба"
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като на
основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
Недоволен от така
наложените му наказания С. е обжалвал в законоустановения
срок наказателното постановление. По изложени
в депозираната по делото въззивна жалба доводи, доразвити от адвокат-пълномощника му в хода на съдебното производство С. моли съда
да отмени наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се от адвокат-защитника на
жалбоподателя, че са допуснати при съставянето на АУАН съществени процесуални нарушения от АНО довели
до нарушаване правото на защита на С.. В тази връзка са представени по делото два АУАН съставени към момента на проверката на
26.12.2020 г. от контролните органи на Пътна полиция, а именно АУАН серия AG №328421 от 26.12.2020г. и серия AG №328422
от 27.12.2020г. като се
сочи, че неправилно в АУАН серия AG
№328422
от 27.12.2020г. въз основа, на
който е издадено атакуваното в настоящето производства НП е посочена дата на извършване на нарушението 27.12.2020г., вместо дата на проверката
26.12.2020г., когато е извършено и установено от контролните органи нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.
Въззиваемата страна
ОДМВР–Перник, редовно призована не изпраща представител, като е изразила
писмено становище по жалбата и моли съда
да потвърди обжалваното НП като правилно
и законосъобразно
Районна прокуратура гр.Перник,
ТО-Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител .
Радомирският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В АУАН серия AG №328422 от 27.12.2020г. е отразено от фактическа страна, че на 27.12.2020г. в 23.25 часа в гр.Радомир по ул.“Свилен
Русев“ с посока от ул.“Оборище“ към ул.“Кубрат“ при кръстовището с ул.“Генерал Кантарджиев“ контролните органи при РУ-Радомир, към
ОДМВР-Перник са спрели за проверка жалбоподателя К.С., който управлявал л.а. „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № ., негова собственост като при проверката С. отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол.Издаден му е талон за медицинско изследване с № 075081.
В срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН е постъпило писмено възражение от жалбоподателя С..
Като
е взел в предвид съставения АУАН, писменото възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
писмените доказателства и доказателствени средства
административно- наказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление № 20-1158-006763/12.02.2021 г., с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя са му наложени две кумулативни административни наказания
„глоба" в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за
две години, както и на основание
Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му
отнети общо 12 контролни точки.
Наложените наказания са съобразени с разпоредбите на закона, действащ към момента
на нарушението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Преди да пристъпи към
разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали
са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на обжалваното НП и процесния
АУАН. Настоящият състав
на решаващия съд намира за неоснователни
доводите на адвокат-защитника на жалбоподателя С., адв.Зарева, че от
АНО са допуснати при съставяне на АУАН и НП съществени
процесуални нарушения довели до нарушаване
правото на защита на доверителя й.
Съдът намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени
са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на
нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата,
въз основа на които е направен извод за извършеното
нарушение и неговото авторство, като
както в АУАН, така и в НП са описани и
доказателствата.
Относно възражението
на адвокат-защитника на жалбоподателя за нарушаване правото му на защита поради неправилно отразяване в АУАН датата на извършване на нарушението , а именно вместо 26.12.2020г., на която
дата е спрян за проверка от контролните
органи и е извършено нарушението е отразена в акта за административно нарушение -27.12.2020г.,то настоящият състав намира следното:
Действително
в процесния АУАН е отразено дата на извършване на адм.нарушение 27.12.2020г., вместо
26.12.2020г., но съдът намира
,че предвид приложените в
АНП писмени доказателствени
средства и събраните в хода на съдебното
дирене гласни такива се установи по безспорен
начин, че адм.нарушение е извършено
на 26.12.2020г. и жалбоподателят е бил наясно на коя дата е спрян за проверека от контролните органи, а неправилното отразяване на датата се дължи на технически заложените
характеристики на таблета, с който
е изготвен акта. Видно от приложената
в АНП Докладна записка рег.№1158р-1064/02.02.2021г., изготвена от актосъставителя- св.Х.Б.,
на длъжност «мл.автоконтрольор»
в сектор «ПП» при ОДМВР-Перник се установява,
че проверката е започнала в
23.25 часа на 26.12.2020г., но поради констатирани няколко извършени от С. адм.нарушения се е
наложило изготвяне на два АУАН, поради
което АУАН серия
AG №328422 , който е втория по ред изготвен
от контролните органи по време на проверката и въз основа, на който е издадено
и атакуваното в настоящето производство НП е с дата 27.12.2020г., тъй като
автоматично, технически таблета, на които се изготвя
АУАН отразява датата на изготвянето му, а не датата на извършване на
нарушението, което изготвяне е станало
след 24.00 часа предвид началото на проверката в 23.25 ч. Предвид на това съдът
намира ,че е неоснователно твърдението на
адвокат-защитника му, че е нарушено правото на защита на С., поради неправилно отразяване на дата на извършаване на проверката и датата на извършване на нарушението.Напротив видно от издадения Талон за изследване
№075081 изготвен от проверяващите
органи по време на поверката и непосредствено след изготвяне на процесния АУАН е отразена коректно от св.Б. датата на извършване на нарушението
26.12.2020г., който талон е получен от С. лично на 27.12.2020г. в 00.30 часа , което още
веднъж потвърждава обстоятелството, че С. е наясно кога е извършено от него и констатирано от контролните органи адм.нарушение и в този смисъл съдът намира
,че не е допуснато съществено
процесуално нарушение довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
По същество на спора,
настоящият състав приема, така описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка за
безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава
напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези
приложени в административно-наказателната преписка.
Фактическата обстановка се
установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства. Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите Х.С.Б., -актосъставител, Г.А.Х. –свидетел по АУАН и св.Е.Х.К. и тримата присъствали при
установяване на административното нарушение изцяло поддържат фактическата
обстановка изложена в АУАН. Показанията на
всички свидетели са логични, непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду
си, пресъздаващи една и съща фактическа обстановка, поради което съдът им дава
вяра. Всички свидетели разпитани в хода на съдебното следствие са категорични, че
към момента на проверката С. е управлявал лекия автомобил.Свидетелят Х. сочи, че
С. видимо по външни белези при спирането му за проверка се е виждало, че е употребил алкохол имал е имал дъх на алкохол и нестабилна
стойка. Освен това същият свидетел заявява, че причината за спирането на лекия автомобил
управляван от С. е, че същият е криволичил по пътя.Установява се категорично от
показанията на всички свидетели, че жалбоподателят е спрян за проверка и са
установени извършени от него адм.нарушения на
26.12.2020г., последното обстоятелство се установява и от приложена по делото справка от АИС „Пътна полиция“ –МВР, видно от която на
дата 26.12.2020г. е спиран за проверка от контролните органи жалбоподателят С..
Същият е отказал да бъде изпробван с техническо
средство Алкотест
Дрегер за установяване употребата на алкохол в кръвта,
както и да подпише АУАН, като е получил препис от АУАН и от издаден му от контролните органи Талон за
изследване.
За правна пълнота съдът следва да
отбележи, че контролните органи са изготвили надлежно
АУАН като са посочили освен свидетели присъствали при установяване на нарушението, така и свидетел по отказа на
жалбоподателя да го подпише, като
последното обстоятелство, а
именно отказа на С. е удостоверено
от свидетеля Е.Х.К. ,
чиито имена са вписани в АУАН, като свидетел по
отказа и същият е подписал последния в това си качество. В разпоредбата
на чл.43, ал.2 от ЗАНН е посочено от законодателя,че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоварява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязват в акта. Процесуалният закон – ЗАНН урежда
четири категории свидетели, които
е допустимо да присъстват при съставяне
на акта и да го подпишат. Първата
- свидетели, присъствали при извършване
на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които
в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване
на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани
в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта,
а именно това са лица, както от посочените
по - горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда
на изготвяне на акта. Четвъртата
- свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието
участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че АНО е доказал по
безспорен начин, че жалбоподателят К.С. е извършил адм.нарушение,
за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност с обжалваното
НП и последното като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.
174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.
174, ал.3 от ЗДвП установява два състава на административни нарушения.
Субект и на двете нарушения е лице с качеството "водач". Смисълът на
това понятие е правно регламентиран в § 6,
т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Жалбоподателят е притежавал
качеството "водач" предвид показанията на свидетелите Б., Х. и К..
Различни са изпълнителните деяния на двата състава и съставите са в условията
на алтернативност. Предложение
1 от чл. 174, ал.3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с
техническо средство за употреба на алкохол или упойващи вещества, а предложение
2 от същата норма свързва административно-наказателната отговорност с
неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта. Жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.
174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за което нарушение е и наказан с атакуваното НП.
Същият е управлявал МПС и има качеството "водач", именно в това си качество жалбоподателят е
отказал е да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство. Поведението на жалбоподателя е било ясно и не е възникнало съмнение
за проверяващите и за присъстващите свидетели.
Санкционната разпоредба на чл.
174, ал.3 от ЗДвП, както бе посочено по-горе регламентира алтернативно две
групи основания за реализиране на административно-наказателна отговорност на
водачите на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, каквато е настоящата хипотеза ,
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта. В процесния случай достатъчно
основание за ангажиране отговорността на С. се явява фактът, че същия
неоснователно е отказал да бъде тестван с техническо средство при липса на
обективни пречки за това, поради което и АНО го е
санкционирал по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Независимо че в обстоятелствената
част на наказателното постановление АНО е описал и двете форми, които могат да
съществуват единствено при условията на алтернативност,
то правилно и в съответствие с установеното фактическо положение, нарушителят е
бил санкциониран заради отказа си да бъде тестван с техническо средство.
В чл. 6, ал.1, т. 3 от
Наредба № Iз - 2539 на МВР е предвидено за отказ на
водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му чл.
174, ал.3 от ЗДвП да се отнемат 12
контролни точки, поради което е правилно е съобразено и това
обстоятелство предвид установеното нарушение. Следователно броят на точките
също е съобразен с изискванията на цитираната Наредба.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание, то за констатираното нарушение законодателят в санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от предвижда точно фиксирани по размер две кумулативни наказания, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2000 лв., изключващо възможността за преценка от съда на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН
. В случая именно такова наказание е наложено на К.С..Предвид всичко гореизложено настоящият състав намира, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-1158-006763
от 12.02.2021г., с което Началник Група към ОДМВР гр. Перник, РУ-Радомир, на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложил на
К.Ч.С., с ЕГН:**********,*** административно
наказание, „глоба" в размер на 2 000
лева и лишаване от право да управлява МПС за две години, като на основание
Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му
отнети общо 12 контролни точки.