Р Е Ш
Е Н И Е
№
26.03.2021г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ-ри граждански състав в публичното заседание на осемнадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Л.Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1357/2020г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск от ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК …, гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц.
от САК, съдебен адрес:***, против Т.М.И. с ЕГН ********** ***, с адрес за
кореспонденция: гр.Б……. от закрит тип, обл.Монтана, с правно основание чл.124,
ал.1 във вр. с чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Петитум: да бъде признато от съда за
установено, че към ответника Т. М. И. съществува изискуемо парично вземане на
ищеца по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 1982/19г.
по описа на РС гр.Лом против ответника Т.М.И., както следва : 242,69лв /двеста
четиридесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ представляваща общ сбор на
дължимите суми съгласно фактура № ********** от 05.04.2018г., фактура № **********
от 05.05.2018г., и фактура № ********** от 05.07.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените разноски в
заповедното и исковото производство.
В Исковата молба се твърди, че между
ответникът и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с №
********* от 23.02.2018г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен
№ …..
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои
парични задължение, начислени в 3бр. фактури за периода от м.април 2018г. до
м.юли 2018г., както следва: № **********/05.04.2018г., №
**********/05.05.2018г., № **********/05.07.2018г.,като във всяка от тях са
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от договора, сключен между
него и клиента.
В ИМ се твърди, че изискуемостта на
вземанията по всяка една от фактурите е настъпвала 15 дни след издаването и.
Поради липса на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните и задължения към ищеца е депозирано
Заявление по чл.410 от ГПК пред ЛРС, възоснова на което е било образувано
ч.гр.д. № 1982/19г. по описа на ЛРС, като е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение, която е връчена на длъжника лично, който в предвидения
срок о депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК отговор на
ИМ е постъпил, в същият ответника прави
признание на иска.
В с.з. ищцовото дружество не се
представлява. По делото и постъпила Молба – становище от процесуален
представител адв.З.Ц. от САК, който поддържа предявения иск и моли съда да
постанови решение, при условията на чл.237, ал.1 от ГПК, с което да го уважи
изцяло, като вземе предвид направеното в с.з. признание на иска от страна на
ответника по делото.
Ответникът по делото се явява лично.
Признава иска по основание и размер.
Съдът като съобрази становището на страните,
приложените към делото писмени доказателства, които прецени по
отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Съдът е сезиран с иск по чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Петитум: да бъде признато от съда за
установено, че към ответника Т. М. И. съществува изискуемо парично вземане на
ищеца по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д №
1982/19г. по описа на РС гр.Лом против ответника Т.М.И., както следва : 242,69лв
/двеста четиридесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ представляваща общ
сбор на дължимите суми съгласно фактура № ********** от 05.04.2018г., фактура №
********** от 05.05.2018г., и фактура № ********** от 05.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата.
Отговор
на ИМ по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил, като в същият и в с.з.
ответника прави признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като в съдебно заседание съда ответникът
лично е направил изявление, че признава
иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и
е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК е основателен и доказан, и счита, че същият следва да бъде
уважен.
Ето защо,
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
При този
изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство
разноски в размер на 385лв /триста осемдесет и пет лева/, от които 25лв
/двадесет и пет лева/- довнесена държавна такса в исково производство и 360лв
/триста и шестдесет лева/ - адвокатски хонорар, както и направените разноски в
заповедното производство в размер на 385лв /триста осемдесет и пет лева/, от
които 25лв /двадесет и пет лева/ - внесена държавна такса в исково производство
и 360лв /триста и шестдесет лева/ - адвокатски хонорар,
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.М.И. с ЕГН **********
***, с адрес за кореспонденция: гр……., обл.Монтана, съществуването на парично вземане
на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ……, гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, с процесуален представител адв.З.Й.Ц. от САК, съдебен адрес:***, по
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 1982/19г. по
описа на РС гр.Лом, в размер на сумата от 242,69лв /двеста четиридесет и два
лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща общ сбор на дължимите суми
съгласно фактура № ********** от 05.04.2018г., фактура № ********** от
05.05.2018г., и фактура № ********** от 05.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 14.11.2019г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Т.М.И. с ЕГН ********** ***, с
адрес за кореспонденция: гр.Б………, обл.Монтана, ДА ЗАПЛАТИ на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК……, гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, с
процесуален представител адв.З.Й.Ц. от
САК, съдебен адрес:***, направените в настоящето производство разноски в размер
на 385лв /триста осемдесет и пет лева/, от които 25лв /двадесет и пет лева/-
довнесена държавна такса в исково производство и 360лв /триста и шестдесет
лева/ - адвокатски хонорар, както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 385лв /триста осемдесет и пет лева/, от които 25лв
/двадесет и пет лева/ - внесена държавна такса в исково производство и 360лв
/триста и шестдесет лева/ - адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.дело № 1982/19г. по описа на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :