Решение по дело №246/2022 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        249                    12.07.2022 г.             град Русе

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, касационен състав, на шести юли две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Вилиана Върбанова

 Членове: 1. Диана Калоянова

                  2. Елица Димитрова

 

при секретаря Наталия Георгиева и прокурор Емилиян Грънчаров като разгледа докладваното от съдия Калоянова касационно наказателно административен характер дело номер 246 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Т-Ойл България“ ЕООД, ЕИК 20031514, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 215, ет. 10, ап. 12, представлявано от Т.П.Т. – управител против Решение № 159/11.02.2022 г., постановено по административно наказателно дело № 1503/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 368/07.07.2021 г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска", при Главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване" в ЦМУ, Агенция „Митници", с което за нарушение на чл. 116, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във връзка с чл. 93, ал. 12 от ЗАДС, на ,,Т-Ойл България" ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева., като на основание чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС за стоката - предмет на административното нарушение 13 340 кг, описана като „Котелно гориво със съдържание на сяра над 0.5%", дружеството следва да заплати нейната равностойност, в размер на 17 902,28 лева и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е постановено отнемането на стоката – предмет на административното нарушение – 1 620 кг „Котелно гориво със съдържание на сяра над 0.5%". Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Представя писмено становище.

Ответникът – Агенция „Митници“, ГД МРР ТД Митница Русе, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С.С., в съдебно заседание пледира за отхвърляне на касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе изразява твърдение за неоснователност на оспорването поради факта, че с оглед събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Счита, че извършеното деяние е правилно квалифицирано по чл. 116, във връзка  с чл. 93, т. 12 от ЗАДС.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на „„Т-Ойл България“ ЕООД против Наказателно постановление № 368/07.07.2021 г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска", при Главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване" в ЦМУ, Агенция „Митници", с което за нарушение на чл. 116, ал. 1 от ЗАДС, във връзка с чл. 93, ал. 12 от ЗАДС, на „Т-Ойл България" ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева., като на основание чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС за стоката - предмет на административното нарушение 13 340 кг, описана като „Котелно гориво със съдържание на сяра над 0.5%", дружеството следва да заплати нейната равностойност, в размер па 17 902,28 лева и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е постановено отнемането на стоката – предмет на административното нарушение – 1 620 кг „Котелно гориво със съдържание на сяра над 0.5%". За да потвърди процесното наказателно постановление, състав на районния съд е приел, че не се установяват нарушения от материалноправно и процесуалноправно естество, които да обуславят отмяната на постановлението. Материалният закон е приложен правилно.

Решението на Районен съд – Русе е частично неправилно.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Административнонаказателната отговорност на „Т-Ойл България" ЕООД е ангажирана на основание ЗАДС за нарушение по чл. 93, ал. 12 от същия закон, тъй като на 21.12.2020 г. при транспортиране на стока – 14 960 кг котелно гориво от данъчен склад в гр. Плевен до потребител с адрес на мястото на доставката в с. Левуново, общ. Сандански, обл. Благоевград, дружеството не е използвало глобалната система за позициониране и средствата за измерване и контрол по предназначение в работния им обхват, като осигурява и следи за тяхната техническа изправност, правилна употреба и непрекъснато предаване на данни към доставчика на GPS услуги. По тази причина митническите органи са съставили АУАН № 259/02.02.2021 г. за нарушение на чл. 93, ал. 12 от ЗАДС, а въз основа на него е издадено и оспореното пред Районен съд - Русе Наказателно постановление № 368/07.07.2021 г.

С обжалваното в касационното производство решение, Районен съд - Русе е потвърдил оспореното пред него НП в цялост, като относно наложената по реда на чл. 116, ал. 1 от ЗДАС санкция в размер на 5 000 лева, така и относно присъденото заплащане по реда на чл. 107е, ал. 2, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС на сумата в размер на 17902,28 лева, представляваща стойността на стоката - предмет на административното нарушение – 13 340 кг. „Котелно гориво със съдържание на сяра до 0,5%, код по Комбинирана номенклатура на ЕС 27101967“. Приел е за безспорно установено извършено нарушение по ЗАДС, за което е санкционирано дружеството, излагайки мотиви относно  неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона както относно правилната установеност и доказаност на нарушението, така и относно липсата на предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в настоящия казус. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд - Русе в тази насока. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и напълно обосновани изводи за осъществено от санкционираното дружество от обективна страна нарушение по чл. 116, ал. 1, във връзка с чл. 93, ал. 12 от ЗАДС. Не са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН относно прилагане разпоредбата за маловажен случай. Действително е установено, че процесният енергиен продукт е доставен от санкционираното дружество на получателя в с. Левуново и че акцизната стока не е отклонена, респ. не е настъпила щета за фиска. Тези обстоятелства обаче нямат значение за преценка на случая за маловажен, тъй като извършеното нарушение е формално, което означава, че общественоопасните последици от него възникват и се изразяват в самото му извършване. В случая обществената опасност намира изражение в това, че митническите органи са поставени в обективна невъзможност да осъществят законово регламентирания контрол по движението на акцизната стока. Не обосновава маловажност на случая твърдяното обстоятелство от наказаното лице, че не било уведомено от фирмата, която поддържа GPS-устройството - „Унисофт“ ЕООД, че не постъпват данни за извършени превози. От приобщеното доказателство - писмо от „Унисофт“ ЕООД (доставчикът на услугата на дружеството жалбоподател) до митническите органи се установява, че данни от това устройство не са постъпвали от 29.05.2016 г., т.е. в продължение на повече от четири календарни години. Твърденията в жалбата, че дружеството не носи отговорност за липсата на предаване на данни от GPS-устройството са ирелевантни. Договорните отношения на „Т-Ойл България" ЕООД и доставчика са облигационни по своя характер и тези отношения не са от категорията обстоятелства, които да изключат отговорността на санкционираното лице за неизпълнение на задължението от публичен характер, вменено му по силата на  горецитираната норма от ЗАДС. Като обстоятелства, изключващи приложимостта на чл. 28 от ЗАНН касационната инстанция отчита и това, че превозът е на голямо количество енергиен продукт -  14 960 кг.; транспортирането е на значително разстояние – от гр. Плевен до място на доставката – с. Левуново, общ. Сандански -около 337 км, като в течение на цялото времетраене на превоза не е имало достъп до GPS системата, респ. е било осуетено проследяването на доставката от митническите органи. В заключение, касационната инстанция споделя извода на първата инстанция, че не са налице предпоставките за приложение на института по чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност е дължима самостоятелно за всяко нарушение при съобразяване на относимите към него конкретни фактически обстоятелства. Разглежданото деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. 

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд, в обсъдената по-горе част, е постановено в съответствие на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила в тази му част.

Основателна е касационната жалба срещу решението на Районен съд - Русе в частта, в която НП е потвърдено относно постановеното на основание чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС заплащане на равностойността на предмета на административното нарушение – 14 960 кг. котелно гориво, а именно 17 902,28 лева. Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС предвижда в случаи на нарушения по закона, вкл. и от вида на процесното по чл. 116, ал. 1 от ЗАДС, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките - предмет на нарушението, да се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. Нормата на чл. 107е, ал. 2 от закона предписва когато стоките липсват или са отчуждени, да се присъжда тяхната стойност, определена по пазарна цена. Именно на това основание с НП е присъдена равностойността на горивото. Анализът на разпоредбата чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС налага извод, че тя се прилага факултативно – само при липсващи или отчуждени стоки. Видно от Протокол за извършена проверка от 05.01.2021 г. от митническите органи е извършена проверка на мястото на доставката на котелното гориво в с. Левуново. Констатирано е, че процесното гориво е доставено. По делото липсват данни към момента на проверката стоката да не е била налична и да е било фактически невъзможно да бъде иззета. Митническите органи не са упражнили правомощието си по чл. 107а от ЗАДС да изземат и задържат с опис стоките - предмет на нарушение по този закон. При липсата на доказателства, че стоките не са налични или са отчуждени, противно на закона, от административнонаказващият орган е приложена хипотезата на чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС за присъждане на стойността на цялото количество доставено гориво, предмет на нарушението, определена по пазарна цена. На това основание коментираната част от НП е незаконосъобразна. Неправилно първата инстанция е потвърдила НП и в тази му част. Гореизложеното налага отмяна на обжалваното решение в тази му част и отмяна на НП в съответната му част.

            По изложените съображения, настоящия касационен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна – да се отхвърли.

И двете страни са поискали присъждане на разноски. 

Относно разноските на жалбоподателя: Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции. Пред първата инстанция (л. 59 – л. 61 от  делото) са ангажирани доказателства за заплатен от дружеството жалбоподател адвокатски хонорар в размер на 1320 лева. Пред касационната инстанция не са ангажирани доказателства във връзка със заплащането на адвокатски хонорар. Пред първата инстанция разноски в полза на „Т-Ойл България“ ЕООД не са присъдени поради факта, че наказателното постановление е потвърдено в неговата цялост. В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/0 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските  възнаграждения, установи, че дължимото възнаграждение е в размер на 580 лева. При условие, че наказателното постановление е частично отменено, счита, че следва да присъди в полза на жалбоподателя възнаграждение в размер на 290 лева.

Относно разноските на ответника: Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4  от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е реливирал възражение относно размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 159/11.02.2022 г., постановено по административно наказателно дело № 1503/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 368/07.07.2021 г. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, с което на основание чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, е присъдено заплащането на сума в размер на 17 902,28 лева, представляваща стойността на стоката - предмет на административното нарушение – 13 340 кг. „Котелно гориво със съдържание на сяра до 0,5%, код по Комбинирана номенклатура на ЕС 27101967“, както и в частта за разноските

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 368/07.07.2021 г. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, в частта, с която на основание чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, е присъдено заплащането на сума в размер на 17 902,28 лева, представляваща стойността на стоката - предмет на административното нарушение – 13 340 кг. „Котелно гориво със съдържание на сяра до 0,5%, код по Комбинирана номенклатура на ЕС 27101967“.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 159/11.02.2022 г., постановено по административно наказателно дело № 1503/2021 г. по описа на Районен съд – Русе в останалата част.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ София да заплати на „Т-Ойл България“ ЕООД,  ЕИК 20031514, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 215, ет. 10, ап. 12, представлявано от Т.П.Т. – управител, сума в размер на 290 (двеста и деветдесет) лева възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА „Т-Ойл България“ ЕООД,  ЕИК 20031514, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 215, ет. 10, ап. 12, представлявано от Т.П.Т. – управител да заплати на Агенция „Митници“ София сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                     

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           

 

 

                                                                                               2.