№ 9069
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110134322
по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването ѝ
С влязло в сила решение № 8371 от 22.05.2023 г., постановено по настоящото дело е
допуснато да се извърши съдебна делба между Р. М. М., ЕГН **********, с адрес: .... и С. Е.
М., ЕГН **********, с адрес: ...., на следните техни съсобствени недвижими имоти, а
именно: 1/ дворно място, находящо се в ... с площ от 285,00 кв. м., съставляващо УПИ -VII-
112 от кв. 66 по плана на ...., при съседи: от север – улица, от изток – УПИ – VIII-114, от юг
– УПИ – ХI-113, от запад – УПИ–VI-111, съгласно скица № 1530/20.08.2021 г., издадена от
о..., презаверена на 08.04.2022 г., и нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 95, том II, нот. дело №
300/22.08.1973 г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт № 19, том I, нот. дело № ...
г., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа на застроена площ от 58,00 кв.
м., съгласно строително разрешение № 1/11.10.1973 г., състояща се от: първи етаж от дневна
с трапезария, кухня, баня с тоалетна, входно антре, втори етаж от голяма стая /спалня и
дневна/, кухня, баня с тоалетна, входно антре, мазе, разположено под кухнята и антрето,
таванско подпокривно пространство с обособена една таванска стая и 2/ жилище –
апартамент № 17 на адрес: ...., който съгласно схема № 15-483823/05.05.2022 г. представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.613.304.5.17, находящ се в ...., състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж: 68134.613.304.5.18,
68134.613.304.5.16, под обекта: 68134.613.304.5.14 и над обекта: 68134.613.304.5.20,
разположен в жилищна сграда с идентификатор 68134.613.304.5, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 68134.613.304, със застроена площ на жилището от 54,92 кв. м.,
заедно с мазе № 10 и 4,23 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение от 05.05.2022 г., при следните квоти:
1/2 (една втора) идеална част - за Р. М. М. и
1/2 (една втора) идеална част - за С. Е. М..
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Във втората фаза на делбата (в о. с. з. на 09.11.2023 г.) е заявена и приета за
разглеждане претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на ищеца Р. М. М. срещу ответника С.
Е. М. за възлагане в негов дял на описания под № 1 в решението по допускане на делбата
имот, представляващ дворно място, находящо се в ... с площ от 285,00 кв. м., съставляващо
УПИ -VII-112 от кв. 66 по плана на ...., при съседи: от север – улица, от изток – УПИ – VIII-
114, от юг – УПИ – ХI-113, от запад – УПИ–VI-111, съгласно скица № 1530/20.08.2021 г.,
издадена от о..., презаверена на 08.04.2022 г., и нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 95, том II, нот.
дело № 300/22.08.1973 г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт № 19, том I, нот.
дело № ... г., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа на застроена площ от
58,00 кв. м., съгласно строително разрешение № 1/11.10.1973 г., състояща се от: първи етаж
от дневна с трапезария, кухня, баня с тоалетна, входно антре, втори етаж от голяма стая
/спалня и дневна/, кухня, баня с тоалетна, входно антре, мазе, разположено под кухнята и
антрето, таванско подпокривно пространство с обособена една таванска стая.
Насрещната страна – С. Е. М. не изразява становище по претенцията за възлагане.
Отделно от това, приета за разглеждане във втората фаза на делбата е и заявена от
ищеца Р. М. М. срещу ответника С. Е. М. претенция по сметки с правно основание чл. 346
ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 10 800 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на собствената му 1/2 идеална част от описания под № 2 в
решението по допускане на делбата имот, представляващ жилище – апартамент № 17 на
адрес: ...., който съгласно схема № 15-483823/05.05.2022 г. представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.613.304.5.17, находящ се в ...., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж: 68134.613.304.5.18,
68134.613.304.5.16, под обекта: 68134.613.304.5.14 и над обекта: 68134.613.304.5.20,
разположен в жилищна сграда с идентификатор 68134.613.304.5, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 68134.613.304, със застроена площ на жилището от 54,92 кв. м.,
заедно с мазе № 10 и 4,23 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение от 05.05.2022 г.
Насрещната страна – С. Е. М. не изразява становище по претенцията за възлагане.
В открито съдебно заседание на 25.04.2024 г. ищецът Р. М. М. заявява, че не възразява
за възлагане в негов дял на имота в ...., който му е предоставен за временно ползване.
Процесуалният представител на ответника С. Е. М. – адв. П. отправя искане за
възлагане в полза на доверителя му на имота в гр. София.
Във фазата по извършване на делбата съдът е допуснал изслушване на основна и
допълнителна съдебно-техническа експертизи, на които е възложено да дадат заключение
относно възможността за поделяемост на допуснатите до делба имоти, да изготви пазарна
оценка на същите, съответно на всеки от дяловете, ако се предлага обособяването на такива,
вкл. и посредством евентуално парично уравняване, както и да посочи възможно ли е
обособяването на самостоятелни обекти без значителни преустройства, като посочи
примерни варианти за това в случай, че такава възможност е налице, както и да определи
какъв е средният пазарен наем за ползване на апартамента в гр. София за периода от
01.10.2020 г. до 09.11.2023 г. От основното заключението се установява, че делбените
имоти, описани под № 1 и № 2 в решението по допускане на делбата, са реално
неподеляеми, но всеки един от тях представлява реално обособен жилищен обект.
Експертът подробно е очертал характеристиките им, като отчитайки тяхното
2
местоположение, площ, моментно състояние и предназначение, е определил пазарните им
стойности към момента на изготвяне на заключението, както следва: 1/ за дворно място –
УПИ VII-112, кв. 66, находящо се в ...., както и разположената в него жилищна сграда на два
етажа - 107,920 лв. и 2/ за апартамент № 17, находящ се в гр. ... – 136 530 лв. Според
допълнителното заключение средният пазарен наем за ползване на апартамента в гр. София
за периода от 01.10.2020 г. до 09.11.2023 г. възлиза на 20 261 лв.
Заключенията по основната и допълнителна съдебно-техническата експертизи са
компетентно и обективно изготвени от специалист в съответната област и отговарят на
поставените задачи, а освен това не са оспорени от страните, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
По способа за извършване на делбата:
Както се посочи по-горе, по делото е приета за разглеждане своевременно заявена от
ищеца Р. М. М. претенция за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК в негов дял на описания
под № 1 в решението по допускане на делбата имот, представляващ дворно място, находящо
се в ... с площ от 285,00 кв. м., съставляващо УПИ -VII-112 от кв. 66 по плана на ...., при
съседи: от север – улица, от изток – УПИ – VIII-114, от юг – УПИ – ХI-113, от запад – УПИ–
VI-111, съгласно скица № 1530/20.08.2021 г., издадена от о..., презаверена на 08.04.2022 г., и
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка № 95, том II, нот. дело № 300/22.08.1973 г. и нотариален акт за
поправка на нотариален акт № 19, том I, нот. дело № ... г., заедно с построената в него
жилищна сграда на два етажа на застроена площ от 58,00 кв. м., съгласно строително
разрешение № 1/11.10.1973 г., състояща се от: първи етаж от дневна с трапезария, кухня,
баня с тоалетна, входно антре, втори етаж от голяма стая /спалня и дневна/, кухня, баня с
тоалетна, входно антре, мазе, разположено под кухнята и антрето, таванско подпокривно
пространство с обособена една таванска стая.
Приложимостта на възлагането в хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК е обусловено от
кумулативното наличие на следните предпоставки: жилището да е неподеляемо;
съделителят да няма собствено жилище; съсобствеността между съделителите върху него да
е възникнала единствено по силата на наследяване; съделителят да е живял в него към
момента на откриване на наследството.
В случая, съсобствеността върху описания под № 2 в решението по допускане на
делбата имот е възникнала за съделителя Р. М. М. по наследяване след смъртта на баща му –
М. С. М., починал на 07.12.2013 г., а от приетото по делото и неоспорено от страните
основно заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че
същият е реално неподеляем и всеки един от етажите в сградата представлява
самостоятелно обособен жилищен обект. В същото време обаче, съдът намира, че от страна
на ищеца не са ангажирани никакви доказателства за установяване на останалите
предпоставки, които са в основата на възлагането по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно: че
не разполага с друго жилище, както и, че е живял в имота, чието възлагане претендира към
момента на откриване на наследството на баща си М. С. М.. В открито съдебно заседание на
09.11.2023 г. (л. 98 от делото) съдът му е указал изрично, че негова е доказателствената
тежест да установи посочените обстоятелства, но въпреки това той не е ангажирал
доказателства в тази насока, доколкото в две по ред открити съдебни заседание не е
осигурил допуснатите му до разпит свидетели, поради което същите са били заличени.
Изложеното обосновава извод, че заявената от ищеца Р. М. М. срещу ответника С. Е.
М. възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При това положение, с оглед определените с решението по допускане на делбата квоти
и броя на съделителите, както и с оглед изрично заявеното желание от тяхна страна, съдът
намира, че делбата на процесните имоти следва да се извърши чрез разпределяне на имотите
3
по реда на чл. 353 ГПК. Тази законова разпоредба е приложима, тъй като се касае за имоти с
различни характеристики и стойности, а освен това би било в съответствие и със заявеното
от страните в откритото съдебно заседание на 25.04.2024 г. съгласие за разпределянето им
при съобразяване на квотите им и установената по делото оценка на всеки един от тях. При
разпределяне на имотите съдът следва да се стреми всеки да получи реален дял, като при
това се спазва принципът на равноправие на всички страни в производството, но при
съобразяване и на заявената от тях воля при обособяване на отделните дялове, както и на
изложените от ищеца доводи за положени от него грижи за поддръжка на имота, който той
претендира. В своята практика върховната съдебна инстанция трайно приема, че при
разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК не следва да се съставя разделителен
протокол и в този смисъл е и ППВС № 7/73 г., което е запазило значението си и към
настоящия момент. При тези съображения съдът намира, че с оглед изрично заявеното
желание на съделителите за групиране в техен дял и получаване на конкретен имот от
делбената маса, а именно: за Р. М. М. – описаният под № 1 в решението по допускане на
делбата имот, находящ се в .... и за С. Е. М. – описаният под № 2 в решението по допускане
на делбата имот, находящ се в гр. София, разпределението им следва да се извърши именно
по описания начин. Извършването на делбата чрез разпределение на имотите съобразно
описания по-горе вариант отговаря на изискванията на чл. 72 ЗН, като обезпечава
получаването от всеки съделител на дял в натура и отчита тяхното желание, изразено в
последното открито съдебно заседание.
На следващо място, при съобразяване стойността на дяловете на съделителите от
съсобствените имоти с пазарната стойност на имота, който се разпределя на всеки от тях,
съдът намира, че в случая се налага присъждане на суми за тяхното парично уравняване,
като С. Е. М. следва да бъде осъден да заплати на Р. М. М. сумата от 14 305 лв. за уравнение
на дела му.
По претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Посочената разпоредба предоставя средство за
защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно
притежавания дял в съсобствеността и представлява компенсация срещу неправомерното
ползване на един от съсобствениците, като при невъзможност да получи реално ползване,
лишеният от ползване съсобственик има право на парично обезщетение. Според
разясненията, дадени с ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС,
задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът
е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от
общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
Следователно, основателността на претенциите с правно основание чл. 346 ГПК, вр.
чл. 31, ал. 2 ЗС се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
съсобственост върху вещта; лично ползване на вещта само от единия съсобственик за
задоволяване на свои жилищни нужди; възпрепятстване чрез фактически и/или правни
действия на другия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение;
писмена покана за заплащане на обезщетение от лишения от ползването съсобственик и
искане за предоставяне на ползването, като доказателствената тежест за установяване на
посочените обстоятелства е на предявилия претенцията съделител.
В случая, наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния №
4
17, находящ се в ...., заедно с мазе № 10 и 4,23 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, е установено по делото със сила на присъдено нещо с
решението на съда по допускане на делбата от 22.05.2023 г. В същото време обаче, съдът
намира, че от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства за установяване на
останалите предпоставки, включени във фактическия състав на процесното вземане. Това е
така, тъй като нито има данни ответникът С. М. да има достъп, да обитава или ползва имота,
за да се приеме, че с конкретни фактически и/или правни действия той или членове на
неговото семейство са препятствали достъпа до него за ищеца Р. М.. Нещо повече,
последният не ангажира и доказателства за отправена от него писмена покана, съдържаща
искане за предоставяне на достъп или за заплащане на претендираното обезщетение. В
открито съдебно заседание на 09.11.2023 г. (гърба на л. 98 от делото) съдът е указал на
ищеца изрично, че негова е доказателствената тежест да установи посочените обстоятелства,
както и, че не сочи доказателства в подкрепа на същите, но въпреки това той не е предприел
действия в тази насока.
Изложеното обосновава извод, че заявената от ищеца Р. М. М. срещу ответника С. Е.
М. претенция по сметки с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
сумата от 10 800 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената
му 1/2 идеална част от описания под № 2 в решението по допускане на делбата имот, е
неоснователна и следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
Разноските, направени в рамките на делбения процес, се изчисляват във втората фаза
на делбата, освен при отхвърляне на иска за делба /в този смисъл т. 9 на Постановление №
7/1973 г. на Пленума на ВС, както и трайната съдебна практика на ВКС /Определение № 81
от 23.02.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, Определение № 572 от 17.07.2014 г. по ч.
гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК и др./, като приложение в случая намира специалната
разпоредба на чл. 355 ГПК, съгласно която всички разноски по делото, направени по повод
допускането и извършването на съдебната делба /включително по повод привременните
мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК/, се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им,
а направените разноски по повод присъединените искове в делбеното производство /напр.
исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза на делбата
като иск по чл. 42 ЗН, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, иск по чл. 12, ал. 1 ЗН, инцидентен
установителен иск за собственост и др., или облигационни претенции, разглеждани във
втората фаза на делбата, заявени по реда на чл. 346 ГПК като искания за сметки между
съсобствениците/ се заплащат съгласно правилата на чл. 78 ГПК - според крайния изход по
съответния присъединен иск. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата
за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите дължат
държавна такса за делбеното производство в размер на 4 % от стойността на дяловете си,
съразмерно на квотите им в съсобствеността. При съобразяване на общата стойност на
имотите, предмет на делбата, то всеки съделител следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски районен съд държавна такса върху стойността на дела си от делбеното
имущество, а именно: сумата от по 4 889 лв. На основание чл. 355, изр. 1 ГПК, съделителят
Р. М. М. следва да бъде осъден заплати и дължимата държавна такса по заявената и приета
за разглеждане претенция по реда на чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, съразмерно с
отхвърлената част, имаща характер на самостоятелен иск, а именно: сумата от 432 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Р. М. М., ЕГН ********** претенция за възлагане по реда
на чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на описания под № 1 в решението по допускане на
делбата имот, представляващ дворно място, находящо се в ... с площ от 285,00 кв. м.,
5
съставляващо УПИ -VII-112 от кв. 66 по плана на ...., при съседи: от север – улица, от изток
– УПИ – VIII-114, от юг – УПИ – ХI-113, от запад – УПИ–VI-111, съгласно скица №
1530/20.08.2021 г., издадена от о..., презаверена на 08.04.2022 г., и нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка №
95, том II, нот. дело № 300/22.08.1973 г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт №
19, том I, нот. дело № ... г., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа на
застроена площ от 58,00 кв. м., съгласно строително разрешение № 1/11.10.1973 г., състояща
се от: първи етаж от дневна с трапезария, кухня, баня с тоалетна, входно антре, втори етаж
от голяма стая /спалня и дневна/, кухня, баня с тоалетна, входно антре, мазе, разположено
под кухнята и антрето, таванско подпокривно пространство с обособена една таванска стая.
ИЗВЪРШВА делбата по реда на чл. 353 ГПК, като разпределя имотите, както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и в изключителна собственост на съделителя Р. М. М., ЕГН
**********, с адрес: ...., следния недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се
в ... с площ от 285,00 кв. м., съставляващо УПИ -VII-112 от кв. 66 по плана на ...., при
съседи: от север – улица, от изток – УПИ – VIII-114, от юг – УПИ – ХI-113, от запад – УПИ–
VI-111, съгласно скица № 1530/20.08.2021 г., издадена от о..., презаверена на 08.04.2022 г., и
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка № 95, том II, нот. дело № 300/22.08.1973 г. и нотариален акт за
поправка на нотариален акт № 19, том I, нот. дело № ... г., заедно с построената в него
жилищна сграда на два етажа на застроена площ от 58,00 кв. м., съгласно строително
разрешение № 1/11.10.1973 г., състояща се от: първи етаж от дневна с трапезария, кухня,
баня с тоалетна, входно антре, втори етаж от голяма стая /спалня и дневна/, кухня, баня с
тоалетна, входно антре, мазе, разположено под кухнята и антрето, таванско подпокривно
пространство с обособена една таванска стая.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и в изключителна собственост на съделителя С. Е. М., ЕГН
**********, с адрес: ...., следния недвижим имот, представляващ жилище – апартамент №
17 на адрес: ...., който съгласно схема № 15-483823/05.05.2022 г. представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.613.304.5.17, находящ се в ...., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж: 68134.613.304.5.18,
68134.613.304.5.16, под обекта: 68134.613.304.5.14 и над обекта: 68134.613.304.5.20,
разположен в жилищна сграда с идентификатор 68134.613.304.5, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 68134.613.304, със застроена площ на жилището от 54,92 кв. м.,
заедно с мазе № 10 и 4,23 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение от 05.05.2022 г.
ОСЪЖДА С. Е. М., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати на Р. М. М., ЕГН
**********, с адрес: ...., сумата от 14 305 лв., представляваща парично уравнение на дела
му.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. М., ЕГН **********, с адрес: .... срещу С. Е. М.,
ЕГН **********, с адрес: ...., иск с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на сумата от 10 800 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствената му 1/2 идеална част от описания под № 2 в решението по допускане на делбата
имот, представляващ жилище – апартамент № 17 на адрес: ...., който съгласно схема № 15-
483823/05.05.2022 г. представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.613.304.5.17, находящ се в ...., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения,
при съседи: на същия етаж: 68134.613.304.5.18, 68134.613.304.5.16, под обекта:
68134.613.304.5.14 и над обекта: 68134.613.304.5.20, разположен в жилищна сграда с
идентификатор 68134.613.304.5, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.613.304, със застроена площ на жилището от 54,92 кв. м., заедно с мазе № 10 и 4,23 %
6
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съгласно
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 05.05.2022 г.
ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 355 ГПК сумата от 4 889 лв., представляваща дължима
държавна такса по иска за делба, както и сумата от 432 лв., представляваща дължима
държавна такса по претенцията по сметки.
ОСЪЖДА С. Е. М., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 355 ГПК сумата от 4 889 лв., представляваща дължима
държавна такса по иска за делба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7