Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 27.05.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесети
май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Светла Атанасова като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 73 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Й.Н.Й. *** против
Заповед рег.№869з-11/06.01.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от три месеца, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Шумен. Оспорващата сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при
липса на мотиви. Твърди, че не е извършила дисциплинарно нарушение, за което е
наложено наказание. Въз основа на изложеното моли атакуваната заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание Й.Н.Й. заявява, че
поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за
незаконосъобразност на атакувания административен акт. Сочи, че констатираното нарушение
не е извършено виновно, а е причинено поради несъвършенство на Автоматизираната
информационна система „Пътна полиция“ (АИСПП), позволяваща на полицейските
служители да избират отменена нормативна разпоредба. Въз основа на изложените аргументи отправя
искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ответната страна – Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Шумен,
представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата като
неоснователна. Сочи, че атакуваният административен акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на процедурата, при наличие на посоченото в
него материалноправно основание и при съблюдаване целта на закона. Отправя
искане съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Считано от 15.10.2018г. Й.Н.Й. заема
длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР - Шумен.
В сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР – Шумен
била изготвена докладна записка с рег.№ 869р-6520/18.11.2019г. по описа на
сектор ПП при ОДМВР -Шумен относно извършена
проверка по разпоредителни писма рег.№ 3286р-38723/28.08.2019г. и рег.№
328р-39810/04.09.2019г. на зам.директора на Главна дирекция „Национална полиция“
(ГДНП) и докладни записки рег.№ 3286р-45820/17.10.2019г. и рег.№
3286р-48664/04.11.2019г. до директора на ГДНП - МВР. В докладната записка е
посочено, че са налице предварителни данни за извършени нарушения на служебната
дисциплина от посочените в нея служители на сектор ПП в срока по чл.195, ал.1
от ЗМВР. По отношение на Й.Н.Й. в докладната се сочи, че на 24.04.2019г. в
гр.Шумен е наложила глоба с фиш серия М № 856383 на Ф.Р.А.за извършено
нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП – „Паркира на тротоара пред жилищна
сграда и затруднява достъпът до нея“, което е санкционирано по отменения
санкционен състав по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП (отменен ДВ бр.37 от 2015г.) –
платен. Фишът бил издаден чрез системата РСОД. Описаното деяние било
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина – небрежност в служебната
дейност по чл.194, ал.2, т.2 от ЗДвП, във вр.с чл.199, ал.1, т.3, предл.първо
от ЗМВР, наказуемо с дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок
от 3 до 6 месеца.
Със Заповед № 869з-242-05.12.2019г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен било разпоредено извършване на проверка за
изясняване на предварителните данни, отразени в горепосочената докладна записка
по отношение на посочените в нея държавни служители, в това число по отношение
на Й.Н.Й.. Заповедта е съобщена на служителя на 13.12.2019г., видно от
положения от нея подпис в списъка към заповедта.
Проверката била възложена на ст. инспектор Ф.С.А.
– Началник група ОПТПАНД и АД в сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР - Шумен; инспектор Илиян Георгиев Иванов –
полицейски инспектор в група ОПТПАНД и
АД в сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР - Шумен и инспектор М.Г.М. - – полицейски инспектор в група ОПТПАНД и АД в сектор ПП, отдел ОП при
ОДМВР - Шумен, които следвало до 20.12.2019г. да изготвят справка за
резултатите от проверката.
Със заповед №869з-256-23.12.2019г. Началникът
на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, удължил срока за извършване на проверката до
06.01.2020г. включително. Със заповедта за удължаване на срока за извършване на
проверка били запознати срещу подпис всички проверявани служители, в това число
и Й.Н.Й..
В периода от 05.12.2019г. - 03.01.2020г.
комисията извършила проверка по възложените ѝ задачи, резултатите от
която били обобщени в Справка рег.№ 869р-30-03.01.2020г. Според т.3 от същата,
на 24.04.2019г. в гр.Шумен, при изпълнение на служебните си задължения, по
време на смяна, мл.инспектор Й.Н.Й. е наложила глоба с фиш серия М № 856383
спрямо Ф.Р.А.за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП – „Паркира на
тротоара пред жилищна сграда и затруднява достъпът до нея“. Като санкционна
разпоредба служителят е посочил чл.183,
ал.3, т.2 от ЗДвП, който е отменен със ЗИДЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015г.
Актуалната санкционна разпоредба за това нарушение е чл.178е от ЗДвП. Фишът е
издаден чрез РСОД, като към тази дата АИС ПП е давала възможност да бъде
избрана от падащ списък отменената санкционна разпоредба. Глобата, наложена с
фиша, е заплатена от нарушителя.
В справката е посочено, че според
приобщеното сведение, снето от Й.Н.Й., същата е знаела, че разпоредбата на
чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП е отменена, а като причина за издаването на фишовете
е посочила, че АИС ПП е давала възможност да се избере отменената санкционна
разпоредба. В периода от 01.12.2018г. до 30.11.2019г. Й. не е издавала други фишове по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на установеното в хода на
проверката комисията дала заключение, че извършеното от Й.Н.Й. деяние
представлява нарушения на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2
(неизпълнение на служебни задължения), във връзка с чл.199, ал.1, т.3,
предложение първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност), за което е
предвидено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6
месеца.
В т.II от справката, касаеща констатациите
по отношение на оспорващата, е посочено също, че Й.Н.Й. е била наказвана с „мъмрене“ за срок
от три месеца със Заповед № 372з-828/22.03.2019г. на директора на ОДМВР –
Шумен, връчена на 22.03.2019г. Наказанието е предсрочно отменено със Заповед №
372-з-1391/21.05.2019г. на директора на ОДМВР – Шумен, като настоящото
нарушение е извършено в срока на изтърпяване на предходното.
Предвид изложеното в справката комисията единодушно предложила спрямо посочените
държавни служители да се вземе отношение по дисциплинарен път за установените
нарушения на служебната дисциплина по ЗМВР.
Справката била съобщена на оспорващата на
03.01.2020г., видно от положения от нея подпис в списъка, представляващ
неразделна част от същата, като с нея на служителя било указано, че има право в
срок от 24 часа след запознаването му със справката и материалите към нея, да
даде допълнителни писмени обяснения или възражения. Едновременно с това на
същата дата на Й.Н.Й. е връчена Покана за даване на писмени обяснения с рег.№
869р-56/03.01.2020г.
В писмено обяснение рег.№ 869р-82/06.01.2020г.
Й.Н.Й. изразила несъгласие с констатациите в справката, сочейки, че изписването
на отменена санкционна разпоредба във фишовете се дължи на пропуск и
несъвършенство в системата, с оглед обстоятелството, че АИС ПП към този момент
е давала възможност от падащото меню да се избира отменената разпоредба.
Въз основа на материалите събрани в хода на
проверката и констатациите, отразени в справка рег.№ 869р-30-03.01.2020г.,
Началник сектор ПП при ОДМВР – Шумен, след като счел за неоснователни обясненията
на оспорващата, с оспорената в настоящото производство Заповед №
869з-11/06.01.2020г. наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от три месеца на държавния служител Й.Н.Й., за това, че на 24.04.2019г.
наложила глоба с фиш серия М №856383 спрямо Ф.Р.А.за извършено нарушение на
чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП – „Паркира на тротоара пред жилищна сграда и затруднява
достъпа до нея“, като в този фиш поради небрежност служителката е отразила
отменен санкционен състав по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП (отменен ДВ бр.37 от
2015г.), представляващо нарушение на служебната дисциплина – небрежност в
служебната дейност по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни
задължения), във вр.с чл.199, ал.1, т.3, предл.първо от ЗМВР (небрежност в
служебната дейност), наказуемо с дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
Заповедта е връчена на служителя на
09.01.2020г.
Настоящата жалба е подадена 16.01.2020г.,
видно от положения върху нея рег.№ 769000-659/16.01.2020г. по описа на ОДМВР - Шумен.
Като част от административната преписка по
делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на проверката. По
искане на ответната страна са разпитани като свидетели полицейските инспектори Ф.С.А.
и М.Г.М., които са участвали в проверката, въз основа на която е издадена
оспорваната заповед.
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е заповед № 869з-11/06.01.2020г.
за определяне на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от
три месеца на държавен служител от сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на МВР – Шумен, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Шумен - индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на
чл.211 от ЗМВР, като жалбата е подадена от неговия адресат - надлежна страна с
право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващата на
09.01.2020г., поради което жалбата, подадена в деловодството на ОДМВР - Шумен
на 16.01.2020г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема жалбата за основателна по следните съображения:
От приложените по делото кадрова справка и
длъжностна характеристика се установява, че в качеството си на младши
автоконтрольор II степен Й.Н.Й. заема младши изпълнителска длъжност като държавен
служител в системата на МВР. Съгласно разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР
дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени от „служители на
висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3 от ЗМВР“. Оспорената заповед е издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Шумен, т.е. служител на ръководна длъжност и със същата е определено
дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР. С оглед на това съдът
приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.
Заповедта съдържа всички съществени
елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.210, ал.1 от . Същата е в писмена форма, съдържа
посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Нарушението е индивидуализирано, като са посочени конкретните
служебни задължения, чието неизпълнение/лошо изпълнение е квалифицирано като
нарушение на служебната дисциплина.
В унисон с разпоредбата на чл.210, ал.2 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител
срещу подпис, като е отбелязана и датата на връчване.
С оглед изложеното съдът приема, че при
постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на изискванията
за форма.
В хода на проведеното дисциплинарно
производство не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР дава възможност
административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно
наказание в рамките на двумесечен срок от откриването на дисциплинарното
нарушение. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок
налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се
счита открито. Легално определение за понятието „откриване на дисциплинарно
нарушение“ е дадено в чл.196, ал.1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята
за открито когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла
вложен в разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР нарушението е „установено“,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая предварителни данни за наличие на
дисциплинарно нарушение, извършено от служители на сектор „Пътна полиция“, се
съдържат в разпоредителни писма рег.№ 3286р-38723/28.08.2019г., рег.№
3286р-39810/04.09.2019г. и докладни записки с рег.№ 3286р-45820/17.10.2019г. и
рег.№ 3286р-48664/04.11.2019г., всички по описа на Главна дирекция „Национална
полиция“ – МВР. Въз основа на получените данни е възложена проверка по реда на
чл.205, ал.2 от ЗМВР, приключила с изготвяне на Справка рег.№
869р-30-03.01.2020г. В рамките на същата са изяснени факти и обстоятелства,
релевантни за преценката дали е налице нарушение на служебната дисциплина, като
констатациите са отразени в справка, постъпила пред дисциплинарния орган на
03.01.2020г. Т.е., нарушението следва да се счита за открито по смисъла на
чл.196, ал.1 от ЗМВР на 03.01.2020г.
С настоящата заповед, на 06.01.2020г. на
държавния служител е наложено дисциплинарно наказание за деяние, съставляващо
нарушение на служебната дисциплина, извършено на 24.04.2019г., поради което
съдът приема, че същата е издадена в рамките на установените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове – двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от
извършването му.
В рамките на дисциплинарното производство,
дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията, разписани в чл.206 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР, издадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015г. Видно от
приложените по делото доказателства, преди налагане на наказанието Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен е приел писмените обяснения,
дадени от служителя относно констатираните нарушения, като в обжалваната
заповед са изложени мотиви, въз основа на които същите са счетени за
неоснователни.
Гореизложеното обосновава извода, че
производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е
проведено при спазване на административно производствените правила,
регламентирани в ЗМВР и в АПК.
Предвид горното съдът приема, че Заповед №
869з-11/06.01.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен е
валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на
процедурните правила.
Съдът намира обаче, че оспорената заповед
за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на материалния
закон.
Като фактическо основание за налагане на
дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е посочил
неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в небрежност в служебната
дейност, обусловено от констатацията, че на 24.04.2019г. държавният служител е
наложил глоба с фиш за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП – „Паркира
на тротоара пред жилищна сграда и затруднява достъпа до нея“, като в този фиш е
отразил, че с деянието си нарушителят е осъществил административно наказателния
състав, визиран в чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, който е отменен със ЗИДЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015г.
Описаното поведение е квалифицирано като
неизпълнение на служебните задължения и небрежност в служебната дейност по
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр. с
чл.199, ал.,1 т.3,предл. първо от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП
регламентира забрана за паркирането на платното за движение и на тротоара
непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях. Със Закон за изменение и допълнение на ЗДвП, обн. в
ДВ бр.37 от 2015г., е приета нова разпоредба - чл.178е от ЗДвП, със следното
съдържание: „Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно
превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени
само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това
места“. Със същия ЗИДЗДвП е отменен действалият до този момент текст на чл.183,
ал.3, т.2 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 30 лева за водач, който паркира
на тротоара. От изложеното е видно, че към датата
на извършване на визираното в заповедта дисциплинарно нарушение - 24.04.2019г.,
нарушението на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в паркиране на тротоара
пред жилищни сгради, когато се затруднява достъпът до тях, се е наказвало (а и
понастоящем се наказва) по административно наказателния състав, регламентиран в
чл.178е от ЗДвП, докато чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП не е част от действащото
законодателство.
По делото няма спор, а и се установява от
приложения по делото фиш серия М № 856383, че действително на посочената в
атакуваната заповед дата Й.Н.Й. е съставила фиш М №856383 от 24.04.2019г. за
нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, като е наложила на нарушителя глоба в
размер по 30 лева, позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.183, ал.3,
т.2 от ЗДвП.
Спорът се свежда до това дали посочването
във въпросния правораздавателен акт на отменен административно наказателен
състав съставлява неизпълнение на служебни задължения и небрежност в служебната
дейност по смисъла, вложен в чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр.с чл.199, ал.1,
т.3, предл.1 от ЗМВР.
В тази връзка оспорващата твърди, че
позоваването на отменената санкционна разпоредба, визирана в чл.183, ал.3, т.2
от ЗДвП, вместо на релевантната за казуса такава по чл.178е от ЗДвП се дължи на
обстоятелството, че и в двата случая фишовете са съставени от нея на мястото на
установяване на нарушението посредством РСОД, като при ръчно въвеждане на
нарушената материалноправна разпоредба на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП в АИС ПП
системата визуализира чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, при липса на възможност за
избиране на повече от един вариант, въз основа на което застъпва тезата, че
нарушението се дължи на подвеждане от страна на внедрената в МВР и използвана
от нея АИС ПП.
Ответната страна оспорва тази теза, като
сочи, че при въвеждане в системата на данните за водача-нарушител и ръчно
изписване на материално правната разпоредба на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП се
визуализира аналогов прозорец, в който са посочени всички санкционни
разпоредби, на които съответства чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, като при избор на
отменената такава по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП оспорващият е разполагал с
възможност да се върне назад и от падащото меню да избере релевантната за
казуса разпоредба на чл.178е от ЗДвП.
Доколкото по делото безспорно е установено,
че оспорващата е съставила един фиш за нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, с
който е наложила на нарушителя наказане „глоба“ в размер на 30 лева, съдът
намира, че действително от обективна страна деянието ѝ осъществява
състава на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр.с
чл.199, ал.1, т.3, предл.1 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения и
небрежност в служебната дейност, доколкото при изготвяне на фиша Й.Н.Й. е въвела
от АИС ПП санкционна разпоредба, която не е била част от действащото
законодателство към датата на извършване на санкционираното нарушение и
издаване на санкционния акт.
В същото време обаче съдът не споделя
тезата на дисциплинарно наказващия орган, че това поведение на държавния
служител е осъществено виновно и в частност – при небрежност като форма на
вината.
Видно от представената от ответната страна
справка от Система за управление на Административнонаказателна дейност, при
подаване за търсене на разпоредбата на чл.178 от ЗДвП се визуализират няколко
предложения, в т.ч. и по т.16: „нарушена разпоредба - чл.98, ал.2, т.2;
санкционна разпоредба - чл.178е; сума - от 50 до 200 лева и последна промяна -
11.06.2015г.“. От справката става ясно, че не се визуализира в какво се
изразява последната промяна, както и кой е бил санкционният текст, приложим
преди датата на тази последна промяна. Същевременно от показанията на
разпитаните свидетели Фахри Ахмедов и Мирослав Миронов се установява, че при
издаване на фишове чрез РСОД полицейските служители разполагат с таблет за
дистанционна връзка, според който, след въвеждане данните на водача и ръчно
въвеждане на нарушената разпоредба - чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, се отваря
диалогов прозорец с предложения, с текст. След като служителят избере текста,
системата извежда санкционната разпоредба. Когато види, че се генерира
отменената санкционна разпоредба, служителят трябва да върне една стъпка назад,
да избере друго предложение и по този начин да достигне до относимата такава.
Т.е. от цитираните доказателства става ясно, че към датата на извършване на
дисциплинарното нарушение в АИС ПП, прилагана от служителите на Сектор ПП при
ОДМВР - Шумен,
са фигурирали, респективно е можело да бъдат избирани при въвеждане на съответната материалноправна разпоредба, както
приложимата към този момент санкционна разпоредба, визирана в чл.178е от ЗДвП,
така и отменената с ДВ бр.37/2015г. такава по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП.
За да е налице неизпълнение на служебни
задължения при небрежност като форма на вината е необходимо служителят да не е
съзнавал, но да е бил длъжен и да е
могъл да съзнава, че с поведението си допуска неизпълнение на произтичащите от
заеманата от него длъжност задължения. След като отмененият санкционен текст
фигурира в базата данни, използвана от полицейските служители, не може да се
приеме, че с прилагането на същия от младшите автоконтрольори и в частност от
оспорващата, е допуснато неизпълнение на служебни задължения поради небрежност.
И това е така, защото, макар и да е длъжна да
познава нормативната уредба, Й.Н.Й. не е била длъжна да знае, че в АИС ПП фигурират и нормативни текстове,
които са отменени. Действително, по делото е приложено писмо рег.№ 11937р-9444
от 01.06.2015г. по описа на ГДНП, в което е посочено, че регламентираната в
чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП санкция е валидна за нарушения, извършени до
21.05.2015г. включително, в което писмо се съдържа указание въпросната
информация да бъде сведена до знанието на всички йерархии на АИС АНД, но не е
посочено, че въпросната разпоредба ще продължава да фигурира в електронната
база данни, респективно че ще продължи да се визуализира при въвеждане на
разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. От друга страна, по делото не са
приложени писмени доказателства, удостоверяващи, че съдържанието на въпросното
писмо е доведено до знанието на оспорващата и нейните колеги. Обстоятелството, че свидетелите Фахри Ахмедов
и Мирослав Миронов сочат, че устно са обръщали внимание на подчинените им
служители да не прилагат нормативни разпоредби, които са отменени, не е подкрепено
с писмени доказателства, а и същото касае общо дейността на служителите на
Пътна полиция, а не конкретно приложението на чл.178е от ЗДвП. И след като в
АИС ПП към датата на извършване на дисциплинарното нарушение е фигурирала
отменена санкционна разпоредба, и същата се е изписвала автоматично при
въвеждане на нарушената материално правна такава, не може да се приеме, че Й.Н.Й.
виновно не е изпълнила вменените ѝ служебни задължения.
В подкрепа на този извод е и посоченото в
писмо рег.№ 5290р-4004/28.02.2020г. на директора на Дирекция „КИС“ при ГДНП, че
причината за визуализация на неактуални връзки между нарушения и санкции при
работа с АИС АНД и АИС ПП се дължи на процеса на синхронизация, който е заложен
в софтуера на съответните приложения. При направена проверка във връзка с писма
от 29.08.2019г. и 04.09.2019г. на ГДНП от страна на ДКИС на подадените
номенклатури е установено, че съответните връзки между нарушенията и санкциите
са заличени в ОСИ, но въпреки това се визуализират в приложенията на АИС ПП и
АИС АНД. Извършена е промяна в процеса на синхронизация на информацията, след
която няма възможност за избор на неактуалните санкции за нарушенията по ЗДвП.
Т.е. от цитираното писмо става ясно, че въпреки предприетите действия за своевременно
заличаване на отменените санкционни разпоредби, същите са продължили да се
визуализират в приложенията на АИ ПП и АИС АНД, в т.ч. и в периода на
извършване на санкционираното с процесната заповед
дисциплинарно нарушение,
както и, че това е наложило предприемане на допълнителни действия за промяна в
процеса на синхронизация на информацията, които са осъществени след извършване
на вмененото на
оспорващата дисциплинарно
нарушение. От това писмо следва, че допуснатото от Й.Н.Й. нарушение се
дължи на несъвършенствата на прилаганата от
органите на МВР АИС ПП и АИС АНД, а не на проявена от нея небрежност при
изпълнение на произтичащите от заеманата длъжност служебни задължения, което
изключва съставомерността на наказаното с
обжалваната заповед дисциплинарно
нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр.с
чл.199, ал.1, т.3, предл.първо от ЗМВР -
неизпълнение на служебни задължения, поради липса на субективния признак на същото - виновно поведение от страна на държавния служител,
изразяващо се в проявена небрежност.
Наред с изложеното, видно от протокол от
открито съдебно заседание на 24.02.2020г., оспорващата заявява, че в този
период е издавала фишове за налагане на глоби с правна квалификация по чл.178е
от ЗДвП, но същите касаят установени нарушения по чл.94, ал.3 – „паркиране на
тротоара“, а не нарушения по чл.98, ал.2, т.2. По делото са приобщени пет броя
фишове, съставени от Й.Н.Й. в периода от 08.01.2019г. до 16.04.2019г., с които
на основание чл.178е са наложени глоби за констатирани нарушения, изразяващи се
в „паркиране върху тротоарите извън
разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на
пътя“ – нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Съпоставката между описанието на нарушението във фиш серия М № 856383 и
допълнително представените пет фиша, всички серия Н, съответно с №№ 392157;
392155; 392165; 543389; и 543223, сочи на основателност на тезата на
оспорващата, че повод за съставяне на фишове с посочване на нарушение по чл.98,
ал.2, т.2 от ЗДвП и по чл.94, ал.3 от ЗДвП, е наличието на различие при
конкретно констатираното нарушение. Според показанията на свидетеля Мирослав
Миронов, към този момент системата позволява контролният орган да избере
описание на нарушението „паркира на тротоара пред жилищна сграда и затруднява
достапът до нея“, както и описание „паркира върху тротоара извън разрешените за
това места“ … когато избере описание на нарушението, системата автоматично
генерира наказващата разпоредба … контролният орган е следвало не да избере
описание на нарушението, … а да се върне и да коригира описанието на
нарушението“. Анализът на упоменатите писмени и гласни доказателства налага
извода, че констатираният
пропуск се дължи на стремеж на
жалбоподателката към прецизност в работата, а не поради небрежност.
Материалната законосъобразност на заповедта
се определя от установяването на изложените в нея фактически основания. В
случая ответната страна не доказа по безспорен начин наличието на виновно
действие / бездействие на наказания държавен служител във връзка с вмененото ѝ
дисциплинарно нарушение. Напротив събраните доказателства подкрепят
поддържаното от оспорващата становище досежно липса на нарушения, а поведението
на държавния служител сочи на добросъвестност при изпълнение на служебните
задължения.
Изложеното обосновава извода, че като е
наложил на оспорващия дисциплинарни наказания за нарушения по посочените
по-горе законови текстове, наказващият орган е нарушил материалния закон.
Съдът намира, че атакуваната заповед не е
съобразена и с целта на закона. По делото няма спор, че действителни вредни
последици (преки такива) от позоваването от оспорващата на отменена санкционна
разпоредба не са реализирани, доколкото глобата по издадения от нея фиш е
платена. Липсват каквито и да било индиции, че позоваването на отменена
санкционна разпоредба е с цел прилагане на
корупционни практики. Не са ангажирани и такива доказателства. Съдът е
длъжен да прави разграничение между подозрение и доказателства, като зачете
само и единствено доказателствата. В този ред на мисли актът е в несъответствие
с целта на ЗМВР – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно
доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя.
В обобщение на изложеното съдът приема, че
жалбата на Й.Н.Й. е основателна, а Заповед № 869з-11/06.01.2020г., с която
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен е наложил на оспорващата
дисциплинарно наказание „писмено предупреждание“ за срок от три месеца е
незаконосъобразна - издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел,
което съставлява основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Водим от горното Шуменският административен
съд
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 869з-11/06.01.2020г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Шумен, за
налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три
месеца на държавния служител младши инспектор Й.Н.Й., на длъжност младши
автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при
Областна дирекция на МВР - Шумен.
На основание чл.211, изр.трето от ЗМВР
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните по реда на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК, в т.ч. при възможност
- на електронен адрес.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: