РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Бургас , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариела А. Иванова
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Мариела А. Иванова Гражданско дело №
20202120105611 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано е по повод искова молба на
Р.М.П. с ЕГН:**********, действаща лично и в качеството си на майка и
законен представител на малолетните деца Д. Х. П. с, ЕГН: ********** и К.
Х. П. с ЕГН: **********, всички от гр. Б., с която предявяват против
ответника „ АКЗ- Бургас“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, адм.
сграда „АКЗ”, ет. 3, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 200 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищците
сумата от общо 410 000 лв., от която сумата в размер на 150 000 лв. - за
първата ищцата и сумата в размер на по 130 000 лв.- за всеки от останалите
двама ищци, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени
вреди вследствие смъртта на Х.Д.П., ЕГН: **********, поч. на ***г.
/съответно *** на първата ищца и *** на втория и третия ищец/, настъпила
поради ПТП при управление на лек автомобил „Грейт Уол Стийд 5“, с рег. №
*** по време на изпълнение на служебните си задължения като „***“ в
ответното дружество с много тежък товар в лекия автомобил, като
инцидентът е признат за трудова злополука с разпореждане 5104-02-151 от
1
20.12.2018г. на ТД на НОИ-Бургас. Претендира присъждане на разноските по
делото. Представя и ангажира доказателства.
В с.з. процесуалният представител на ищците поддържа исковите
молби.
В законовия едномесечен срок ответникът „АКЗ- Бургас“ ЕООД е
депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове по
основание и размер. Ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 201, ал. 2
от КТ и е възразил, че злополуката е причинена при груба небрежност,
проявена от загиналия служител поради неспазване на правилата за движение
- чл. 20, ал. 2 от ЗДв.П, за което са изложени подробни съображения. В случай
на уважаване на иска, е направено и възражение по чл. 200, ал. 3 от КТ за
приспадане на получените от ищците застрахователни обезщетения съгласно
чл. 200, ал. 4 от КТ по задължителната застраховка „Трудова злополука“,
сключена с „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********. На следващо
място ответникът твърди, че с оглед действията си починалото лице е
причинило повреждане на управлявания от него служебен автомобил -
собственост на дружеството, довело до негодност за употреба. Счита, че са
налице основанията за ангажиране на отговорността на починалото лице,
увредило посоченото имущество. Затова при условията на евентуалност
ответното дружество е направило възражение за прихващане на вземанията
си към ищците като наследници на починалото лице за стойността на напълно
унищожения от наследодателя им при настъпване на ПТП автомобил в
размер на 45 000лв. с претендираните от ищците обезщетения за
неимуществени вреди по 15 000лв. за всеки един от тях.
В с.з. депозираният отговор се поддържа от представителите на
дружеството.
В срока по чл. 131 от ГПК с писмена молба ответното дружество е
направило искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на ЗД „Евроинс“
АД, ЕИК: *********, със седалище гр. София, като трето лице- помагач на
негова страна. Ответникът е обосновал правния си интерес от привличането
му с обстоятелството, че помежду им е сключен договор за застраховка
„Отговорност на работодателя“, като един от рисковете по тази застраховка е
изплащане на застрахователно обезщетения за настъпване на трудови
2
злополуки.
С Определение от 17.11.2020г. съдът е конституирал застрахователното
дружеството в качеството му на трето лице, което е оспорило исковете и е
направило искане на основание чл. 200,ал.3 КТ от определеното обезщетение
да се приспадне получените от ищците пенсии по общественото осигуряване.
В с.з. дружеството не изпраща представител.
Бургаският районен съд, като взе предвид искането на молителя,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа страна следното.
На 12.03.2018г. между ответника „АКЗ- Бургас“ ЕООД и „Дженерали
Застраховане“ АД е сключен договор за групова застраховка задължителна
трудова злополука по полица № 0111180126000600, съгласно който
застрахователят срещу заплатена премия приема да застрахова работници и
служители на застрахования срещу събития свързани с живата, здравето и
телесната им цялост. Срокът на договора е до 12.03.2019г.
На 19.11.2018г. е сключен трудов договор между „АКЗ- Бургас“ ЕООД-
в качеството му на работодател, и Х.Д.П. за длъжността „***“.
Представена е служебна бележка № 328 от 19.11.2018г., подписана от
Х.П., видно от която, същият ден е проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве на работа.
Със Заповед № 145/21.11.2018г. на ръководител транспорт при
ответното дружество на П. е предоставен служебен автомобил „Грейт уол
Стийд 5“, който следва да се използва само за изпълнение на задачи, свързани
с дейността на фирмата. В заповедта е указано, че при ползването на
служебния автомобил отговорното лице следва да се грижи за техническото
му състояние, спазвайки изискванията на ЗДвП. На същата дата е съставен и
приемо–предавателен протокол, с който се удостоверява предаването на
автомобила в държане на П..
По делото са представени доказателства за собственост на товарния
автомобил-свидетелство за регистрация част I, но не и за сключена
застраховка „Автокаско“ за него за процесната дата 22.11.2018г.
3
Със Заповед № 15/21.11.2018г. на работодателя Х.П. е командирован за
два дни за периода от 22.11.2018г. до 23.11.2018г. до гр.Варна, като
пътуването до там следва да се извърши със служебния автомобил. В
заповедта като задача за командироване е посочена „***“.
На 22.11.2018г. ответникът е депозирал пред ТП на НОИ Декларация за
трудова злополука № 4 от същата дата, в която е декларирал, че на път за
строителен обект в 09.53ч. на 22.11.2018г. на път Е 87 Бургас-Варна на
приблизително 3км след с.Баня, обл. Бургас е настъпила трудова злополука с
Х.П..
Видно от представеното препис-извлечение от акт за смърт Х.П. е
починал на ***г.
С разпореждане № 5104-02-151 от 20.12.2018г. на длъжностно лице от
ТД на НОИ Бургас декларираната злополука се приема за трудова злополука
по чл. 55,ал.1 КСО.
С писмо от 17.12.2020г. „Дженерали Застраховане“ АД е посочил, че на
26.05.2020г. е регистрирана претенция от Р.П.-преписка №*********, по
която е отказано изплащане на застрахователна сума с писмо от 07.08.2020г.
С постановление за прекратяване на наказателното производство от
22.06.2020г. на прокурор от ОП Бургас е прекратено досъдебното
производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 НК
поради обстоятелството, че деецът е починал. По делото е представен
протоколът за оглед на местопроизшествие, извършен в хода на образуваното
ДП, видно от който към 11:00часа на 22.11.2018г. времето е било облачно и
дъждовно. Установява се още, ПТП е възникнало на главен път I-9 посока
Бургас-Варна, около 179км, в близост до разклона за м.И.. До
местопроизшествието се достига след остър десен завой. В протокола е
отбелязано наличие на пътен знак В 26 за ограничение на скоростта 40км.ч.,
който е бил в посока Варна- Бургас, и е приет за ориентир при извършването
на огледа. Отразено е още, че към момента на огледа асфалтовото покритие е
било мокро. Установява се още, че автомобилът е натоварен с агрегат, който
след ПТП е бил намерен извън товарния автомобил.
От показанията на св. И.Н. се установява, че в каросерията отзад на
4
автомобила е имало агрегат, който е бил изхвърлен на около 30м. навътре в
гората.
По делото не са представени доказателства относно това чия
собственост е този агрегат, имало ли е нареждане от страна на работодателя
П. да извърши превоз на агрегата със служебния автомобил на 22.11.2018г.,
както и за това да е извършван инструктаж относно превоз на товари от
страна на работника за гр.Варна. Няма доказателства относно показателите
агрегата- от какво е произведен, колко е тежал и т.н. Няма данни и относно
това бил ли е укрепен товара в автомобила, от кого и по какъв начин.
От изисканата от Областно пътно управление Бургас информация за
вертикалната сигнализация в пътния участък от 176км до 183км от главен път
I-9 посока Бургас-Варна се установява,че на 179км. от ляво и от дясно на
пътя е имало поставен знак Б 26.
Това обстоятелство-за поставен знак В 26 на пътя в посока Бургас-
Варна преди завоя, се установява и от показанията на св. Р.Р., който е пътувал
същия ден по този път, и е констатирал настъпилото ПТП с П.. Същият
посочва, че „ограничението там е 30-40км/ч.“
Посоченият свидетел твърди още, че около 10:00часа пътувал към
гр.Варна, валяло силен дъжд и карал бавно. Имало образувана колона от
автомобили и той карал сред колоната, като бил втора или трета кола. П.
карал бързо, изпреварвайки колоната, след което продължил напред и се
изгубил от поглед. Малко след това св.Р. вижда колата на П. катастрофирала.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, които са
безпристрастни и непротиворечиви, а също така и се подкрепят от
представените по делото писмени доказателства- Свидетелство от GPS
България, от които се установява, че малко преди ПТП П. е предприел
изпреварване и е увеличил за кратко време скоростта над допустимата.
С отговора на исковата молба ответникът е представил удостоверение
от GPS България за събития и маршрут на зачисления на П. служебен
автомобил от 22.11.2018г. Видно от представените данни този ден за времето
от 09:44:50ч. до 09:45:33ч. П. се е движил със скорост от 103 до 99км/ч., след
което отново е продължил да шофира с допустима скорост. В 09:49:37ч.
5
скоростта на автомобила е била 78км/ч., а в 09:49:40ч. скоростта е била
75км/ч.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП по делото е
назначена и изслушана съдебна авто-техническа експертиза, по която вещото
лице Т. посочва, че преди навлизане в завоя-остър,десен, П. е допуснал
движение със скорост по-висока от критичната и от ограничителната от
40км/ч. Настъпило е странично приплъзване на превозното средство, загуба
на контрол върху управлението и последвал удар в масивно дърво. Посочил е,
че критичната скорост за преминаване на завоя е била 72км/ч., а скоростта на
автомобила преди да напусне платното за движение е била 78км/ч., а в
момента на удара е била 75км/ч. Според вещото лице ПТП е било
предотвратимо, ако водачът е управлявал с указаната от пътен знам В 26
скорост на движение 40км/ч. Вещото лице е установило още стойността на
товарния автомобил към деня на злополуката, а именно 12 000лв.
Съдът кредитира това заключение на САТЕ като обективно,
мотивирано и компетентно изготвено.
От представените две удостоверения за раждане се установява, че
Х.Д.П. е *** на ищците Д. Х. П. и К. Х. П.. По делото между страните няма
спор, а и от събраните гласни доказателства се установява, че ищцата Р.П. е
*** на Х.П..
От изготвения социален доклад се установява, че през учебната
2020/2021г. децата са ученици съответно в *. и *. клас в ОУ „Е.П.“ гр.Б..
От показанията на св. Х.К. се установява, че отношенията между Х.П. и
неговата съпруга били много добри, животът им течал гладко. Личало си, че
имали силна връзка помежду си и се обичали много. След смъртта му тя се
справяла трудно, тъй като той бил „двигателят“ в семейството.
Връзката на бащата с двете деца-ищци по делото, също била много
силна. Бащата прекарвал много време със сина си, който вече бил ученик, и
му помагал в уроците, първата му работа била да провери как е детето с
учебния материал. Емоционално ищцата К. е била по-осъзната вече, тъй като
е пораснала. Тогава обаче го е чакала в продължение на месец да се прибере-
седяла пред вратата и плачела.
6
Св. И.Р. също посочва, че между децата и бащата е имало силна
емоционална връзка. След смъртта на бащата на детето Д. се наложило много
бързо да порасне, в началото бил необщителен, не искал изобщо да говори на
тази тема. За К. осъзнаването на случилото се било постепенно, в началото не
осъзнавала какво точно се е случило и казвала „когато тати се върне“. Сега
вече започнала да сравнява, че децата имат татко, а тя-не.
С писмо от 17.01.2021г. ТП на НОИ е информирало съда, че ищцата
Р.П. не получава пенсия или парични обезщетения по ДОО. Ищците Д. и
К.П.и получават наследствена пенсия в размер на 225лв.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл. 200 КТ са частично
основателни като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В
този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна.
Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от
трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от близките на починалия. Изхождайки от
предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а
увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на
Върховния съд на Република България е приел ограничителни критерии за
определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленум на Върховния съд на
Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено
7
увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се
определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга. Следователно ищците са от кръга лица,
които имат право на обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по
чл. 52 ЗЗД също е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в
ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от 27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на
ВКС, II т. о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС,
IV г. о., и много др. Посочената съдебна практика установява, че
справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени поотделно за всеки
един от ищците, като се имат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки.
Изхождайки от този критерий и от установеното по делото, че между
пострадалия и неговата съпруга е съществувала силна привързаност,
отношенията им били спокойни и хармонични, че пострадалият е бил глава и
опора на семейството, както и че безспорно внезапната му смърт я е лишила
от неговата обич и морална подкрепа и й е причинила дълбоки и
непреодолими страдания. Като взе предвид горните обстоятелства, съдът
намира, че обезщетението за неимуществени вреди на ищцата Р.П. следва да
се определи на сумата от 120 000лв.
По отношение на двете деца Д. и К., които към момента на смъртта на
баща си са били съответно на *г. и *г., тази смърт им е причинила
допълнителни неимуществени вреди-освен внезапната смърт на родител, тъй
като те са се намирали във възраст, в която са имали силна нужда от
родителска обич, подкрепа и сигурност, за да се чувстват спокойни и
щастливи, а загубата на техния баща, ги е лишил завинаги от неговите грижи,
подкрепа, любов и закрила, което безспорно им е причинило непреодолимо
8
страдание. Ето защо настоящата инстанция намира, че размерът на
обезщетенията за причинените им неимуществени вреди е по 100 000 лв. за
всеки един от тях.
Горното налага разглеждане на възражението на ответника по чл.
201,ал.2 КТ, според който отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
Съгласно Решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2009 г.,
IV г. о. "груба небрежност" по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ - такава е
налице само в случаите, когато работникът не е положил грижа, каквато и
най-небрежния би положил в подобна обстановка. Приема се, че грубата
небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че
пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото
един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го
допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил
длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно
поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение
следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй
като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата,
толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
Относно наличието на груба небрежност, изразяваща се в нарушения на
правилата за движение по пътищата, за уеднаквяване на съдебната практика
са постановени решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. IV г. о.
ВКС и решение № 18/08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. III г. о. ВКС. С
първото от тях е прието,че поради проявена от пострадалия груба небрежност
- управляване на автомобила с висока, несъобразена с пътната обстановка
скорост, довела до пътнотранспортно произшествие, то произшествието е
настъпило единствено по вина на пострадалия. С второто решение е даден
положителен отговор на въпроса, по който е допуснато касационно
обжалване, а именно може ли да се намали отговорността на работодателя,
ако работникът е допринесъл за трудовата злополука, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, с груба небрежност по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ като е извършил нарушения на Закона за движение по пътищата.
9
Прието е, че тежките нарушения на правилата за движение по пътищата,
станали причина за пътнотранспортно произшествие при което е пострадал
работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ. За субективното отношение на пострадалия към извършеното
нарушение се съди по характера на нарушенията, предвид законовото
задължение на водачите на МПС да познават и спазват правилата за движение
по пътищата. В този смисъл са още и Определение № 403 от 29.03.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1304/2012 г., III г.о., както и Решение от 21.07.2017 г. на ОС -
Бургас по в. гр. д. № 832/2017г.
В процесния случай от събраните гласни- св.Р., и писмени
доказателства-справка от ОПУ Бургас, се установява, че към 22.11.2018г.
около 179км на главен път I-9 в посока Бургас-Варна е имало поставен знак В
26. С този знак, поставен преди остър десен завой скоростта на движение-
преди навлизането в завоя, е ограничена до 40км/ч.
От събраните гласни-св. Р., и писмени доказателства- удостоверение от
GPS България, както и от назначената САТЕ се установява, че преди
навлизане в завоя П. се е движил със скорост от 78км/ч., което е почти двойно
превишение на разрешената скорост. Особено след като се има предвид, че
времето е било дъждовно, а пътната настилка - мокра, което увеличава
допълнително риска от настъпване на ПТП.
Работникът, управлявайки автомобила с несъобразена с пътните условия
скорост, е могъл да предвиди настъпването на вредите, но се е надявал да
предотврати неблагоприятните последици от своето поведение, като не е
положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна ситуация.
Ето защо в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2
КТ като размерът на дължимото от работодателя обезщетение за вредите от
трудовата злополука следва да бъде намалено с 50%, с какъвто процент
настоящия състав намира, че пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат.
Предвид изложеното предявеният от ищцата Р.П. иск за обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
60 000лв., а за ищците Д.П. и К.П. за сумите от по 50 000лв.
По отношение на заявеното в исковата молба твърдение, че ПТП е
10
настъпило поради пътуване с много тежък товар в лекия автомобил, съдът
намира същото за недоказано. Безспорно вещото лице при изслушването си в
съдебно заседание посочи, че товарът има значение, когато не е укрепен.
Тогава на кривите, товарът започва да се движи и създава допълнителен
момент, опирайки каната на едната или другата страна, помагайки за
допълнителното завъртане на автомобила. По делото няма данни
превозваният товар да е бил укрепен. Независимо от този факт съдът не
обсъжда въведеното от ищците твърдение, тъй като изцяло недоказано остана
обстоятелството, че именно работодателят е възложил осъществяването на
превоза на товара, респ., че е негова собственост или че е извършен в полза на
предприятието. Също така няма представени никакви доказателства от които
да се заключи какви са били характеристиките на товара и до каква степен те
са могли да влияят върху устойчивостта на автомобила.
По отношението на направеното възражение за приспадане на
получаваната от ищците пенсия по общественото осигуряване-чл. 200,ал.3
КТ. Съгласно цитираната разпоредба работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване.
Настоящият съдебен състав намира, че от така определеното
обезщетение за неимуществени вреди не следва да се изважда сумата от
получените от децата пенсии. Хипотезата, която предвижда приспадане на
обезщетението от общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите на
неоснователно обогатяване е, когато се плаща два пъти за едно и също нещо,
респ. два пъти се задоволява един и същи интерес. Когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на
сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение, съответно неимуществените вреди, няма връзка с
11
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на
пропусната полза.
Получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200
КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на
трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно
обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо обезщетение на
причинените видове вреди- в този смисъл Решение № 54 от 23.04.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 3649/2018 г., III г. о.
Не следва на основание чл. 200,ал.4 КТ да се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите, тъй като ищците не са получили такова.
Направеното възражение за прихващане от ответника също е
неоснователно. Претенцията на ответника има правно основание в чл.
203,ал.1 КТ според която Работникът или служителят отговаря имуществено
съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения. Доколкото съдът е приел, че е налице груба небрежност от
страна на работника, то той следва да отговаря за претърпените от
работодателя вреди. Безспорно се доказа собствеността на товарния
автомобил „Грейт уол“, както и неговата стойност.
Независимо от установената стойност на автомобила съгласно
разпоредбата на чл. 206,ал.1 КТ работникът или служителят отговаря в
размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово
възнаграждение.
За да се реализира отговорността на ищците обаче, които се явяват
наследници на П., следва да се докаже, че те са приели наследството му,
което не е сторено. Съгласно чл. 48 ЗН и чл. 49 ЗН наследството се придобива
с приемането му. Приемането може да стане с писмено заявление до
районния съдия, в района на който е открито наследството, или когато
наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото
намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено
имущество. А съгласно разпоредбата на чл. 61,ал.2 ЗН недееспособните-
12
каквито са малолетните деца, държавата и обществените организации
приемат наследството само по опис.
Доколкото наследството е открито в района на РС Бургас , съдът
извърши служебна справка в деловодството на съда и не се установи ищците
да са приели наследството, оставено от техния наследодател Х.П..
При този изход от спора ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати сторените от ищците разноски. В процесния случай ищците са били
представлявани от адвокат в условията на чл. 38,ал.1 ЗА. Съгласно чл. 38,ал.2
ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. Съобразно уважената част от исковете ответника следва да
заплати на адв.Т. възнаграждение в размер на 4 991.22лв., съобразно
уважената част от исковете .
Ищците следва да заплатят сторените от ответното дружество разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 6 524.40лв. Последното
следва да бъде осъдено да заплати и съответната държавна такса върху
исковете в размер на 6400лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ АКЗ- Бургас“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас” АД,
адм. сграда „АКЗ”, ет. 3 да заплати на Р.М.П. с ЕГН:********** от гр.Б., ***
сумата в размер на 60 000лв., представляваща обезщетения за причинените й
неимуществени вреди вследствие смъртта на Х.Д.П., ЕГН: **********,
настъпила на ***г. в следствие на трудова злополука, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 150 000лв.
ОСЪЖДА „ АКЗ- Бургас“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
13
адрес на управление: гр. Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас” АД,
адм. сграда „АКЗ”, ет. 3 да заплати на Р.М.П. с ЕГН:**********, действаща в
качеството й на майка и законен представител на Д. Х. П. с ЕГН: **********
и двамата от гр.Б., *** сумата в размер на 50 000лв., представляваща
обезщетения за причинените й неимуществени вреди вследствие смъртта на
Х.Д.П., ЕГН: **********, настъпила на ***г. в следствие на трудова
злополука, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 130 000лв.
ОСЪЖДА „ АКЗ- Бургас“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас” АД,
адм. сграда „АКЗ”, ет. 3 да заплати на Р.М.П. с ЕГН:**********, действаща в
качеството й на майка и законен представител на К. Х. П. с ЕГН: **********
и двете от гр.Б., *** сумата в размер на 50 000лв., представляваща
обезщетения за причинените й неимуществени вреди вследствие смъртта на
Х.Д.П., ЕГН: **********, настъпила на ***г. в следствие на трудова
злополука, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 150 000лв.
ОСЪЖДА „ АКЗ- Бургас“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас” АД,
адм. сграда „АКЗ”, ет. 3 да заплати на авд. Р.Т., вписана в АК-Бургас, сумата в
размер на 4 991.22лв. съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.М.П. с ЕГН:**********, действаща лично и в качеството
си на майка и законен представител на малолетните деца Д. Х. П. с, ЕГН:
********** и К. Х. П. с ЕГН: ********** да заплати на „ АКЗ- Бургас“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, територия
„Лукойл Нефтохим Бургас” АД, адм. сграда „АКЗ”, ет. 3 сумата в размер на 6
524.40лв. съдебно деловодни разноски
ОСЪЖДА „ АКЗ- Бургас“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас” АД,
адм. сграда „АКЗ”, ет. 3 да заплати по сметка Районен съд Бургас сумата от
6 400лв., представляваща държавни такси.
Решението е постановено при участието на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК:
********* като трето лице помагач на страната на ответника.
14
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: ________/п/_______________
15