РЕШЕНИЕ
№ 833
гр. Пловдив,
11.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХVІII състав, в открито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретар Румяна Агаларева, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 3298/2021 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по
чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на П.Н.Д. ЕГН**********,***
против Решение № 2153-15-413/01.12.2021 година
от Директор на ТП на НОИ-град Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №РВ-3-15-01018598/20.10.2021г., издадено от Ръководител на Контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-гр.
Пловдив за
възстановяване на осн. 114
ал.2 и ал.3 от КСО на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 12.05.2017г. до 29.09.2017г. в общ размер на 147.06
лева.
В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила с оглед изложените в него мотиви. Редовно
призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си
адв. Д., която поддържа жалбата. По същество в писмени бележки се навеждат
доводи за незаконосъобразност на извършените от пенсионните органи действия по
преизчисляването и установяването на паричните
обезщетения, изплатени на жалбоподателката, за които се твърди, че са извършени
след изтичане на законоустановения срок 30.06.2018г.. Сочи, че липсват
конкретни данни за лицето, подписало процесното решение, както и за
компетентността му. По изложените в жалбата и в допълнителните писмени становища
съображения моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него
разпореждане. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът –
Директорът на
ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт С. оспорва подадената жалба. По същество на спора
взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди
обжалваното решение като законосъобразен административен акт. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като изслуша становищата на страните и прецени доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
В ТП на НОИ –
Пловдив, от осигурителя Медицински университет Пловдив с ЕИК **** за П.Н.Д. са
представени удостоверения по образец съгласно приложение №9 към чл.8, ал.1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение към
следните болнични листове /съкр.БЛ/: БЛ №Е20178903246, с период на временната
неработоспособност от 09.05.2017г. до 22.05.2017г., вкл.. Изчисленото по него
среднодневно парично обезщетение е в размер на 47.7034 лв., за което на
05.06.2017г. е изплатено парично обезщетение за 7 работни дни от м. май 2017г.
в размер на 333,92лв.. БЛ №Е20178765359, с период на временната
неработоспособност от 23.05.2017г. до 11.06.2017г. вкл.. Изчисленото
среднодневно парично обезщетение е в размер на 47.7034 лв., като на 05.06.2017г.
е изплатено парично обезщетение за 6 работни дни от м. май 2017г. в размер на
286,22лв., а на 14.06.2017г. е изплатено парично обезщетение за 7 работни дни
от м. Юни 2017г. в размер на 333,92лв.; БЛ №Е20170085871, с период на
временната неработоспособност от 12.06.2017г. до 11.07.2017г. вкл.. по него е
изчислено среднодневно парично обезщетение в размер на 47.7034 лв. На
10.07.2017г. е изплатено парично обезщетение за 15 работни дни от м. юни 2017г.
в размер на 715,55лв., а на 17.07.2017г. е изплатено парично обезщетение за 7
работни дни от м. юли 2017г. в размер на 333,92лв.; БЛ №Е20170788426, с период
на временната неработоспособност от 12.07.2017г. до 10.08.2017г., вкл.
Изчисленото среднодневно парично обезщетение е в размер на 47.7034 лв., като на
09.08.2017г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 14 работни дни от м. Юли
2017г. в размер на 667,85лв., а на 16.08.2017г. е изплатено парично обезщетение
за 8 работни дни от м. Август 2017г. в размер на 381,63лв.; БЛ №Е20171154703, с
период на временната неработоспособност от 18.09.2017г. до 29.09.2017г., вкл..
По него е изчислено среднодневно парично
обезщетение в размер на 44.4146 лв. На 16.10.2017г. е изплатено и парично
обезщетение за 9 работни дни от м. Септември 2017г. в размер на 399,73лв.
В 18-месечния период, от който е изчислено паричното обезщетение по
горецитираните болнични листове е включен периодът от 01.11.2015г. до
30.04.2017г., за който са подадени данни за жалбоподателят в Регистъра на
осигурените лица от осигурителя Медицински университет – Пловдив. От контролен
орган на ТП на НОИ – Пловдив били издадени задължителни предписания №
ЗД-1-15-00345172/24.11.2017г., въз основа на които данните, свързани с П.Н.Д. за
периода м. ноември 2016г., са заличени. С оглед на това е прието от осигурителните
органи, че се касае за неправилно определен размер на среднодневното парично
обезщетение по БЛ №Е20178903246, както и последващите го болнични листове. Затова
на основание чл.54м, ал.1 от КСО е извършено преизчисление на паричното
обезщетение по горецитираните болнични листове, като е определен нов размер на
среднодневното парично обезщетение. Така, по БЛ Е20178903246 изчисленото
среднодневно парично обезщетение е намалено в размер на 45.7729лв, поради което
и дължимият размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност за
периода от 09.05.2017г. до 22.05.2017г. вкл. е определено в по- нисък размер - 320,41лв..
От това е направен извод, че е налице надплатено парично обезщетение с разлика
в размер на 13,51лв.. По БЛ Е20178765359 изчисленото среднодневно парично
обезщетение е в размер на 45.7729лв., а дължимият размер на паричното
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 23.05.2017г. до
11.06.2017г. вкл. е в размер на 595,05лв. Направен е извод, че е налице
надплатено парично обезщетение с разлика в размер на 25,09лв.. По БЛ
Е20170085871 е извършено преизчисляване на среднодневното парично обезщетение,
като е определен неговия размер на 45.7729лв.. От там е преизчислен и дължимият
размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност за периода от
12.06.2017г. до 11.07.2017г. на 1007,00лв.. За разликата между новоопределеният
размер и изплатеното парично обезщетение е направен извод, че е налице
надплащане в размер на 42,47лв.. По БЛ Е20170788426 изчисленото среднодневно
парично обезщетение е в размер на 45.7729лв., като е преизчислен дължим размер
на паричното обезщетение за временна неработоспособност за периода от
12.07.2017г. до 10.08.2017г. от 1007,00лв.. За разликата с изплатеното парично
обезщетение е направен извод за надплатеното парично обезщетение в размер на
42,48лв.. По БЛ Е20171154703 изчисленото среднодневно парично обезщетение е в
размер на 44.4146лв., а преизчисленият дължим размер на паричното обезщетение
за временна неработоспособност за периода от 18.09.2017г. до 29.09.2017г. в
размер на 376,22лв.. За разликата между преизчисленото и действително изплатеното
парично обезщетение е направен извод за надплатено парично обезщетение в размер
на 23,51лв. Във връзка с установените надплатени суми по горецитираните
болнични листове на основание чл.114, ал.2 и чл.114, ал.3 от КСО е издадено процесното
Разпореждане №РВ-3-15-01018598/20.10.2021г. на Ръководител на контрола по
разходите на ДОО при ТП на ПОИ – Пловдив, с което на жалбоподателят е било
разпоредено да възстанови добросъвестно получените, но надплатени суми на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за
периода от 12.05.2017г. до 29.09.2017г., по посочените болнични листове, общо в
размер на 147,06 лева, в едно със законната лихва. Срещу Разпореждането от 20.10.2021г.
е подадена от П.Д. пред горестощият административен орган жалба вх.№1012-15-549/01.11.2021г.,
в която се излагат доводи за незаконосъобразност на същото, а именно, че е
постановено след изтичане на законоустановения срок и не е мотивирано. Сочи се,
че конкретният случай попада в хипотезата на изключението и изплатеното в
по-висок от дължимия размер обезщетение не следва да се възстанови от лицето,
на което е изплатено, тъй като е в резултат на неправилно подадени данни за
изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и
доход от осигурителя Медицински университет – Пловдив. Навеждат се доводи, че
както разпореждането, така и процесното решение са немотивирани и относно начина
и методологията на преизчисляване на сумите на корекцията, липсвали мотиви и
анализ както и основанието, поради което е извършено преизчисление на
изплатеното през 2017г. парично обезщетение. С процесното си Решение
№2153-15-413/01.12.2021г. Директор на ТП на НОИ-Пловдив е отхвърлили жалбата и
е потвърдил Разпореждане № РВ-3-15-01018598/20.10.2021г. на ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив.
Недоволна от решението П.Д. е инициирала и настоящото съдебно производство. В
хода на съдебното производство тя отново оспорва формата, в която е издадено
процесното решение, като се твърди липса на компетентност на подписалия го и
нищожност на същото. В тази връзка е приобщена Заповед №1015-15-14/12.01.2021г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив за компетентност на лицето, издало обжалвания
акта.
При
така установеното от фактическа страна, като съобрази събраните доказателства
поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена в законовоустановения
срок от връчване на акта на страна, за която той е неблагоприятен. Разгледана
по същество, жалбата е основателна поради следните за това съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
Решението
е издадено в едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и
съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по
силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и
правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117,
ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен
акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал
с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2 от КСО.
Същото е мотивирано в достатъчна степен и е акт, удовлетворяващ изискването за
форма. По отношение направеното възражение за компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът счита, че то
е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, пред
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби
срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по
държавното обществено осигуряване. В същият смисъл е и разпоредба на чл.117,
ал.3 от КСО, съгласно която ръководителят на териториалното поделение на НОИ се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на НОИ
решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В тази връзка следва
да се отбележи, че по делото с придружително писмо с изх.№1012-15-630#1/23.12.2021г. са
представени Заповед за командироване №5770/01.12.2021г. и Заповед №
1015-14/12.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, удостоверяваща
компетентността на лицето, подписало процесното решение, а именно – Началник на
отдел „Административен“ при ТП на НОИ – Пловдив – Р. П., която, съгласно т.II, т.1 от Заповед
№1015-15-14-12.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в случай на
отсъствие на Директора на териториалното поделение, има право да подписва
издаваните решения оп чл.117, ал.3 от КСО. Предвид това, съдът приема, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална
компетентност. Ето защо оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град
Пловдив е издадено без да са допуснати тежки, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да касаят неговата нищожност.
Във
връзка с дължимата преценка от съда за съответствие на административният акт с
материалноправните разпоредби, както и дали е в противоречие с целта на закона,
се установи следното:
Спорът между
страните касае произнасянето на ответния ръководител с Решение № 2153-15-413 от 01.12.2021 година, с което е
отхвърлил жалбата на лицето срещу Разпореждане № РВ-3-15-01018598/20.10.2021г.
на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
ТП на НОИ – Пловдив по вменени му за възстановяване суми за изплатено в
по-висок размер парично обезщетение в общ размер на 147,06лв. (сто четиридесет
и седем лв. и шест стотинки). С последното е разпоредено на основание чл.114
ал.2 и ал.3 от КСО да бъдат възстановени от жалбоподателя добросъвестно
получена суми за обезщетение за временна неработоспособност, изплатени по
болнични листове №Е20178903246 с период на временна неработоспособност от
09.05.2017г. до 22.05.2017г. вкл., №Е20178765359 с период на временна
неработоспособност от 23.05.2017г. до 11.06.2017г. вкл., №Е20170085871 с период
на временна неработоспособност от 12.06.2017г. до 11.07.2017г. вкл.,
№Е20170788426 с период на временна неработоспособност от 12.07.2017г. до
10.08.2017г. вкл., №Е20171154703 с период на временна неработоспособност от
18.09.2017г. до 29.09.2017г. вкл.. Спорът между страните се формира по
отношение на издадените от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив задължителни
предписания № ЗД-1-15-00345172/24.11.2017г. спрямо осигурителя Медицински
университет -Пловдив, въз основа на които данните за месец ноември 2016г. за П.Н.Д.
са заличени, както и относно моментът, към който може да се извърши
преизчисляването им по реда на чл.54м, вр. чл.114 ал.2 т.1 и ал.3 КСО във
връзка с това заличаване на данни. В случаят 18-месечния период, от който е
изчислено паричното обезщетение по горецитираните болнични листове за
жалбоподателя, е включен периодът от 01.11.2015г. до 30.04.2017г., за който са
подадени данни в Регистъра на осигурените лица от осигурителя Медицински
университет – Пловдив. Съгласно чл. 54м, ал. 2 КСО (ДВ,бр.107/24.12.2014г.,
изм.ДВ бр.61/2015г., в сила от 1.01.2016г., изм. ДВ бр.98/2016г., в сила от
1.01.2017г.) паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на
годината, следваща годината, за която се отнасят, по ред, определен с акта по чл. 54к,
въз основа на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно
чл.6,
ал.9 КСО, и внесените окончателни осигурителни вноски. Посочената
разпоредба е разделена в две точки, обхваща две различни хипотези: т.1 сочи, че
когато паричните обезщетения са изплатени в размер, по-малък от дължимия,
разликата се изплаща на лицето в срока по ал.1, а т. 2 на ал.2 определя, че изплатените
в по-висок от дължимия размер обезщетения се възстановяват от лицето, освен
когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното
обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя. Неточни
са изводите на административния орган, че в случаят лицето дължи възстановяване
на посочения по- висок размер на изплатено обезщетение. Това е така, защото
цитираната разпоредба съдържа в себе си изключението, че такива суми не се
дължат от лицето в случаите като настоящият- неправилно подадени данни за
изплащане на обезщетението или за удостоверяване на осигурителния стаж от
осигурителя. Липсват обективните предпоставки за ангажиране на отговорност от
страна на жалбоподателя Д. да възстанови изплатените и в по- висок размер
парично обезщетение. Безспорно е, че паричните обезщетения са изплащани само на
основата на данните за парично обезщетение /удостоверения по образец от
приложение №9 към чл.8 ал.1 от НПОПДОО/, подадени от осигурителя Медицински
университет-Пловдив. Ето защо по отношение на жалбоподателят не са били налице
и предпоставките да възстанови сумите от констатираната разлика, защото попада
в изключението, което е предвидено в разпоредбата на чл.54м ал.2 т.2 КСО .
На следващо
място, основателно е и възражението му, че посоченият срок за служебно
преизчисляване на паричното обезщетение, е изтекъл към 30.06.2018г.. Тълкуването
на цитираната разпоредба обаче налага извода, че същата е императивна, поради
което и служебното преизчисляване на паричните обезщетения за посочените
периоди 12.05. 2017 г. до 29.09.2017г е следвало да бъде сторено до 30 юни на 2018г.. В конкретния случай преизчисление е извършено едва с разпореждането
от 20.10.2021година, т. е. след изтичане на
срока. С оглед изложеното процесното решение, както и потвърденото с него
разпореждане в частта, в която е разпоредено възстановяването на получените
парични обезщетения поради временна
неработоспособност за общо заболяване
за периоди
от 09.05.2017г. до 29.09.2017г. вкл, са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
При
посочения изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на
разноски по делото, съобразно разпоредбата на чл.143. ал.3 от АПК, в полза на жалбоподателят
следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение,
което съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 19.01.22г.
са в размер на 350 лева.
Мотивиран
от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Н.Д., ЕГН ********** ***
Решение № 2153-15-413 от 01.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №РВ-3-15-01018598/20.10.2021г., издадено от
Ръководител на Контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-гр. Пловдив за възстановяване на осн. 114 ал.2 и ал.3 от КСО на
добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от
12.05.2017г. до 29.09.2017г. в общ размер на 147.06 лева.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София да заплати на П.Н.Д., ЕГН **********,***, направените
разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
на осн. чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО за суми до 1000/ хиляда/ лева е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: