М О Т И В И:
Обвинението е против Д.М.И. ***, с ЕГН ********** за
престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1, чл.63, ал.1, т.3 от НК за
това, че на 03/04 .07.2017г. в гр.Плевен, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието, чрез използване на техническо
средство -отвертка, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство –
товарен автомобил марка “Опел Комбо” с рег.№ *** на стойност 2000 лева,
собственост на „Е. 5“ ЕООД, от владението на Е.Н. ***, без негово съгласие с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство и то е
изоставено без надзор, и като отнемането е извършено при условията на чл.195,
ал.1, т.4 от НК.
Представителят на Р.п. *** поддържа изцяло така
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен
начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното следствие
доказателства, пледира съда да признае подсъдимия за виновен и при определяне
на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а
именно лишаването от свобода да бъде заменено с наказание „Пробация“.
Защитникът на подсъдимия, адв. П.П. от
ПАК моли съда да бъде предприета процедура по съкратено съдебно следствие.
Пледира на подзащитния му да бъде наложено наказание „Пробация“.
Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения,
дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция.
От фактическа страна, с оглед разпоредбата на чл.373,
ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено
следното:
Свидетелят Е.Н. *** упражнявал владението върху
товарен автомобил „Опел Комбо“, с рег.№ ***, собственост на „Е. ***0950. Управител
на дружеството и негов представител бил свидетелят Н.. Автомобилът се
управлявал единствено от свидетеля Н., тъй като същия го използвал за пътувания
до село Комарево. На 03.07.2017г. около
18.00ч. свидетелят Н. паркирал автомобилът на обичайното му място, а именно
непосредствено след светофарна уредба на ул. „Георги Кочев" и ул. „Вит"
в гр.Плевен, в дясно на тротоар в посока КАТ- Плевен, където се намирал складът
на дружеството.
На 03/04.07.2017г. подсъдимият И. забелязал автомобила „Опел Комбо“ с рег.№ *** паркиран
на горепосоченото място и решил да го
отнеме, за да го ползва според предназначението му. В изпълнение на престъпното си намерение и с помощта на
техническо средство – отвертка, отворил предната лява врата на автомобила,
седнал на мястото на водача и успял да
приведе автомобила в движение. Напуснал територията на гр.Плевен, като се
отправил в посока гр.Долни Дъбник. В гр.Долни Дъбник загубил контрол над
автомобила и реализирал пътно-транспортно произшествие, при което последвала
повреда на автомобила, изразяваща се в деформация на задната част и задните
врати на автомобила. Тъй като имало опасност да бъде забелязан, подсъдимият И.
изоставил без надзор автомобила в гр.Долни Дъбник, ул. *** до № **, след което
се отдалечил в неизвестна посока.
На 04.07.2017г. около 10.00 часа свидетелят Н.
установил, че автомобилът липсва. От извършените оперативни мероприятия от органите на
полицията, автомобила предмет на престъплението бил открит от органите на МВР
изоставен в гр.Долни Дъбник, ул. „**“ до № ** и предаден на свидетеля Н..
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно- оценителна
експертиза е, че стойността на товарен автомобил „Опел Комбо“, с рег.№ ***,
собственост на „Е. *** с управител Е.Н.Н. е 2000 лева, а стойността на
нанесените щети по автомобила е 610,00 лева.
Видно от заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза е, че подсъдимият е
със Социализирано разстройство в поведението. Социализирано разстройство в
поведението. Този тип разстройство се характеризира със съчетанието на
устойчиво дисоциално и агресивно поведение. Социализираното разстройство в
поведението е поведенческо разстройство специфично за юношеството и не е
психично заболяване в тесния смисъл на думата. Социализираното разстройство в
поведението при И. не може да бъде приравнено към „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК.
Подсъдимият Д.И. е с моторна афазия. Той е с нарушена способност да се изразява
чрез говорене при съхранена способност за чуване и разбиране на чужда реч. Д.И.
е с интелект в границите на нисък вариант на норма. Същият е с интелект в
границите на ниската норма. Ниското интелектуално функциониране на И. се дължи
на речевата депривация и социални фактори, не се касае за изначална
интелектуална непригодност. Не се констатират значителни паметови нарушения при
него. Действията на И. по време на инкриминираното деяние не са били психотично
мотивирани. Бил ес подредено поведение, като е осъществил последователно
поставена користна цел. Моторната афазията и Социализираното разстройство в
поведението при Д.И. заедно и поотделно не са нарушавали психичната му годност
да разбира свойството и значението на извършеното и не са го възпрепятствали да
ръководи постъпките си по време на инкриминираното деяние на 03/04.07.2017г. От
медицинска гледна точка Д.И. има изградена психична годност да участва във
воденото производство и да носи наказателна отговорност. На 03/04.07.2017г. е
могъл да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти от значение
на разкриване на обективната истина в хода на наказателното производство. И. е
прагматично ориентиран и с ограничени социални умения. Няма изградени трудови
стереотипи и поведението му е мотивирано от хедонистични нагласи. Има нормално социално
функциониране в среда с понижени изисквания. И. е достигнал биологична,
психична и социална зрялост съответна за възрастта му.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимият Д.М.И., направено
в производството по чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетеля
Е.Н.Н., заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна
експертиза, заключението на вещото лице д-р Т. по изготвената съдебно
психиатрична експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени
средства събрани в хода на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, както и справката за съдимост на подсъдимия, характеристична справка на
подсъдимия Д.И.. Събраните в хода на досъдебното производство доказателства са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не
налагат различни изводи.
Съобразно така установената фактическа обстановка
съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият Д.М.И. е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл.346,
ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1, чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 03/04.07.2017г. в
гр.Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието, чрез използване на техническо средство -отвертка, противозаконно
отнел чуждо моторно превозно средство – товарен автомобил марка “Опел Комбо” с
рег.№ *** на стойност 2000 лева, собственост на „Е. 5“ ЕООД, от владението на Е.Н.
***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство и то е изоставено без надзор, и като отнемането е извършено
при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК.
Налице е извършено съставомерно деяния от подсъдимият И.
по посоченият текст от наказателния закон. Всички елементи от обективна страна на
осъществено престъпление по чл.346, ал.2,
т.1 и т.3, вр. ал.1, чл.63, ал.1, т.3 от НК са установени в хода на съдебното
производство.
Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието – че нарушава половата неприкосновеност
на пострадалата, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици, с
действията си е целял да се съвкупи с пострадалата. Деянието съставлява престъпление според Наказателния
закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормата на чл.346,
ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1, чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От обективна страна деянието е осъществено чрез действие – подсъдимият
противозаконно е отнел посредством техническо средство товарния автомобил от
владението на свидетеля Н. и е установил свое чрез привеждането му в движение и
управлението му, след което го е изоставил без надзор.
При осъществяване на деянието подсъдимият И. е бил непълнолетен, но е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината-пряк
умисъл. Подсъдимият И. е съзнавал обществено опасният характер на извършеното и
неговите обществено опасни последици и е целял настъпването на вредоносния
резултат, което е обективирано в поведението му. Съзнавал е, че автомобилът е
чужда собственост, че няма разрешение от собственика да го ползва, но въпреки
това, преследвайки това си намерение, го е отнел, като целта му не е била да го
свои, а да го ползва, за да достигне до избраното от него място.
Смекчаващото отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия И. е
направеното самопризнание, чистото съдебно минало.
Отегчаващите отговорността обстоятелства са лошите характеристични данни
относно множество налагани мерки по ЗБППМН, които не са изиграли своята
превантивна и превъзпитателна роля спрямо личността му.
Причина за извършване на деянието е незачитането и
пълното игнориране на подсъдимия за установения в страната правов ред и ниското
му правно съзнание.
Преценявайки по
реда на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието, смекчаващото отговорността обстоятелство,
съдът счита, че наказанието на подсъдимия Д.М.И., следва да се определи към
минимума на предвиденото в закона за съответното престъпление. За извършеното
от подсъдимият И. престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание от една
до десет години лишаване от свобода.
С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по
реда на Глава 27 от НПК - съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр. с
чл.372, ал.4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието, с оглед императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието следва да се определи при задължителното
приложение на чл.55 от НК. Тъй като към момента
на извършване на деянието подсъдимия е бил непълнолетен наказанието му трябва
да се редуцира по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно който предвиденото в
Особената част наказание лишаването от свобода за повече от пет години - с
лишаване от свобода до три години.
При
така анализираните обстоятелства съдът счита, че на подсъдимия Д.М.И.,
следва да се наложи наказание на
основание чл.346, ал.2, т.1 и т.3, вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – “Пробация”,
при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2,
т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,
която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице в ОПС-Плевен, с
периодичност два пъти седмично; по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2,
т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д.М.И.,
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен деловодни
разноски в размер на 264.20 лева и по сметка на РС-Плевен деловодни разноски в
размер на 120.00 лв.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: