Р Е Ш Е Н И Е
№ V-163 27.05.2020г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, II гражданско и въззивно
отделение, пети въззивен състав
На шестнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.
ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1696 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№45052/14.10.2019г. по описа на
БРС, подадена срещу Решение №2208/19.09.2019г., постановено по
гр.д.№8958/2018г. по описа на Районен съд- Бургас.
Въззивната жалба е подадена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“Панчо
Владигеров“ № 21, ет.4, офис 13, чрез адв.Иван Лазов, съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“ № 21, ет.2.
С посоченото решение, Бургаският районен съд
е отхвърлил исковете с правно основание чл.124, ал.1 вр.чл.422 ГПК на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, за приемане за установено, че ответникът Т.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца сума в размер на 660,14 лв.,
представляваща неплатен остатък от главницата по договор за продажба на
изплащане № *********/26.08.2017г., както и обезщетение в размер на законната
лихва за забава, начиная от 01.10.2018г. до окончателното ѝ изплащане,
които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
3569/03.10.2018г., поправена с Допълнителна заповед № 4566/04.12.2018г., двете
по ч.гр.д.№ 7013/2018г. на БРС.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон, поради което моли същото да бъде отменено, а вместо него се постанови
ново, с което исковете бъдат уважени, а на въззивника се присъдят разноските за
двете инстанции.
Изразява се несъгласие с изводите на районния съд относно съдържанието
на клаузите на процесния договор за продажба на изплащане. Твърди, че в
уговорения погасителен план по т.4 от договора е посочено, че купувачът заплаща
първоначална вноска и още 23 вноски, всяка от които в размер от 43,98 лв., или
общо сума в размер на 1055,52 лв. Във всяка вноска освен главница, е включена и
лихва в размер на 10.06 % годишно, която е договорна лихва и се дължи на
основание постигнатото съглашение на страните по него, а от погасителния план
се виждало ясно, че всяка месечна вноска е сбор от главница и лихва. Затова
намира за неправилен извода на съда, че не се съдържа информация дали
определения ГПР е включен в претендираната остатъчна цена от мобилния апарат,
нито каква част от сумата съставлявал той. Изразява становище, че договор №
*********/26.08.2017г. е действителен и съдържа всички необходими реквизити,
включително цена на мобилния апарат.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия- Т.Т.Т., ЕГН **********, чрез адв. Боян Койнов., съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Оборище“№ 82, ет.2, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Сочи, че съгласно т.3 от раздел IV от договора за поръчителство, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е задължило като поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „Мобилтел“ ЕАД договори за продажба на изплащане въз основа на получено одобрение от ищцовото дружество в рамките на извършен скоринг в рамките на сключените договори. В настоящия случай, не било доказано по категоричен начин, че договорът за продажба на изплащане с ответника е въз основа на получено одобрение от страна на ищеца, което според въззиваемата страна представлява елемент от фактическия състав на договора за поръчителство. Затова не били налице предпоставките за възникване на поръчителската отговорност. На следващо място заявява, че поръчителството е едностранен и безвъзмезден договор, при който липсва насрещно задължение за кредитора. Липсата на такова насрещно задължение било част от същественото съдържание на сделката. В случая обаче за дейността си по поръчителство на неопределен брой сделки, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД получавал възнаграждение от продавача по договора /“Мобилтел“ ЕАД/ за всяко обработено искане за извършване на скоринг процедура и поради тази причина дейността му можело да се квалифицира като осигуряване на застрахователно покритие на определени рискове от неизпълнение на договорни задължения, което изключвало реализирането на регресни права от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.146, ал.1 ЗЗД /за главния иск/ и по чл.422, ал.1, вр. чл.86 ЗЗД /за акцесорните претенции за лихви/.
Ищецът моли да бъдат установени вземанията му против ответника Т.Т.Т., от които главница- 660,14 лв., а останалите- 10,42 лв.- мораторна лихва за периода от 9.08.2018г. до 26.09.2018г., дължими съгласно договор за поръчителство от 7.11.2014г., сключен между „А 1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1.10.2018г. до окончателното ѝ плащане, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед №3569/3.10.2018г. по ч.гр.д.№7013/2018г. по описа на РС- Бургас, поправена с допълнителна заповед №4566 от 4.12.2018г. по същото дело. Ответникът е подал възражение против заповедта в законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта, поради което за ищеца е налице правен интерес от настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 26.08.2017г. между ответника и „А 1 България“ ЕАД /бивше „Мобилтел“ ЕАД/ бил сключен договор за продажба на изплащане № *********, по силата на който купувачът Т. закупил и станал собственик на устройство Handset Apple iPhone7 128 GB Jet Black. Същият се задължил да закупи продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към договора, съгласно т.10.2.1 от последния. Поради неплащане в срок на две месечни вноски, договорът бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от договора. Непогасената сума до края на срока на договора за продажба на изплащане, в размер на 660,14 лв. станала предсрочно изискуема на основание т.12.3 от договора.
На 7.11.2014г. между „А 1 България“ ЕАД ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД бил сключен договор за поръчителство, с който ищецът се задължил в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонатите, сключили с „А 1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане- т.3. Поради неплащане на дължимата сума от страна на ответника по договора за продажба на изплащане, на основание чл.143 ЗЗД и чл.2.2.4 от договора за поръчителство от 7.11.2014г., ищцовото дружество в качеството си поръчител уведомило длъжника, че ще изпълни вместо него задълженията му към „А 1 България“ ЕАД. Уведомлението било получено от домашните на ответника. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл.2.2.3 от договора за поръчителство ищцовото дружество заплатило на „А 1 България“ ЕАД, на 9.08.2018г. сумата от 660,14 лв., представляваща дължимата сума от ответника по договора за продажба на изплащане. Затова ищцовото дружество, в качеството си на поръчител имало ликвидно вземане към ответника Т. в размер на 660,14 лв., представляващо незаплатена сума по договор за продажба на изплащане, както и за сумата от 10,42 лв., представляваща мораторна лихва за забава, за периода от датата на плащане на главницата от ищеца- 9.08.2018г. до датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 26.09.2018г. Представя доказателства. Претендира разноски.
В хода на делото производството е прекратено от съда с определение №1 от 2.01.2019г. в частта, досежно установяване на задължението за обезщетение за забавено плащане от 10,42 лв., което е влязло в сила. Ето защо производството е висящо само по отношение на вземането за главницата и законната лихва от подаването на заявлението.
В срока за отговор ответникът Т.Т.Т. е поискал от съда да му бъде назначен служебен защитник.
С определение №1953 от 6.03.2019 г. на ответника е предоставена правна помощ на основание чл.25, ал.1, чл.21, т.3 ЗПрП чл.95, ал.4 ГПК., като за служебен адвокат е определен адв.Б.К. ***, назначен за такъв с протоколно определение от 15.05.2019г. по гр.д.№8958/18г. на РС- Бургас. Чрез служебният си адвокат, ответникът е подал отговор на исковата молба /л.77 от делото на БРС/, с който оспорва исковете като неоснователни. Единственото възражение, направено в отговора, касае липсата на доказателства за надлежно погасяване на дълга на ответника от страна на ищеца чрез плащане към кредитора. Посочено е, че към исковата молба липсва приложена фактура или друг счетоводен документ, въз основа на който да може да се приеме, че ищецът е платил на кредитора „А 1 България“ ЕАД задължението на ответника. Оспорена е доказателствената стойност на приложеното уведомление по т.2.2.6 от договора от 7.11.2014г., с което кредиторът „А 1 България“ ЕАД потвърждавал плащането на сумата от 660,14 лв., като документ за извършено плащане.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е представил молба, с която е заявил, че поддържа исковете, като е представил и допълнителни доказателства за плащането на задължението във връзка с оспорванията на ответника. Моли да му бъдат присъдени разноските за заповедното и исковото производство. Представя списък на разноските.
В същото заседание процесуалният представител на въззивника е допълнил възраженията си против иска, като въз основа на изложеното във възражението по чл.414 ГПК се е позовал на нищожност на договора за продажба поради липса на валидно формирана воля, а в условията на евентуалност- на унищожаемост на договора по чл.31, ал.1 ЗЗД. Твърди, че умственото развитие на ответника не му позволявало да разбира свойството и значението на постъпките си, включително да подпише договора. Ангажирани са доказателства.
Районният съд е допуснал съдебно-психиатрична експертиза за установяване възраженията на ответника, но предвид изявлението на вещото лице, че не може да открие ответника, за да изготви експертизата, а близките по последния са заявили, че не са го виждали, е приел, че ответникът препятства възможността за изготвянето на експертиза, поради което е отменил определението за допускането ѝ.
За да отхвърли исковете като неоснователни РС- Бургас е констатирал, че ответникът се легитимира като купувач по договора за продажба на изплащане, с който „Мобилтел“ ЕАД му е прехвърлил правото на собственост върху описаното в исковата молба мобилно устройство срещу задължението за заплащане на първоначална вноска от 43,98 лв. и на 23 месечни вноски- общо 1011,54 лв. В т.4 и 8 на договора било посочено, че 23-те месечни вноски включват и лихва от 10,06 % годишно, а ГПР възлиза на 10,5. Приел е също, че изпълнението на задълженията на купувача Т. по процесния договор за продажба било обезпечено с договор за поръчителство на ищеца, съгласно т.2.2 и сл. от договора от 7.11.2014г., сключен с продавача. Счел е, че при така установените факти иска е неоснователен, тъй като ищецът не е провел пълно и главно доказване на пасивната материално-правна легитимация на ответника като длъжник по договор за покупко-продажба на изплащане, настъпилата изискуемост на паричното задължение и наличието на основание за свое регресно вземане като поръчител. Посочил е, че процесният договор за покупко-продажба на мобилен телефонен апарат съдържа информация за страните, основанието и предмета на двустранното съглашение, но бил неясен по отношение на цената на движимата вещ. В т.8 от договора като цена било посочено 2004,16 /без да е упомената валутата/, дължима изцяло и в брой, но тази възможност не била избрана от купувача. Уговореният погасителен план по т.4 не съдържал ясно посочена цена на продаваната вещ, тъй като представлявал сбор от вноски с включена в тях лихва- без конкретика дали възнаградителна или мораторна. В т.8.1 на договора било посочено, че купувачът дължи и ГПР 10,5, но в договора не се съдържала информация дали така определения ГПР е включен в претендираната остатъчна цена на мобилния апарат, нито каква част от сумата представлява той. Въведените в договора парични задължения на купувача Т. за заплащане на годишна лихва от 10,06% и ГПР от 10,5 представлявали нищожни клаузи, тъй като били елемент от договор за потребителски кредит, т.е пот различен по вид и съдържание договор- чл.11, ал.1 ЗПК. Затова съдът е счел, че от процесния договор за покупко-продажба и другите писмени доказателства по делото не можело да се установи действителната воля на страните относно цената на уговорения мобилен апарат, поради което съглашението от 26.08.2017г. било нищожно поради липса на задължителен реквизит. Това обстоятелство изключвало легитимацията на ищеца като поръчител на ответника, поради което за него не възникнало регресно право към Т.Т. за получаването на процесната сума. Предвид неоснователността на главния иск е отхвърлена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.08.2017г. между „Мобилтел“ ЕАД /понастоящем „А 1 България“ ЕАД / в качеството на продавач и ответника Т.Т.Т., е сключен договор за продажба на изплащане №********* в качеството на купувач. Съгласно чл.1 от договора, продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху вещ, описана в приемо-предавателен протокол, представляващ неразделна част от договора, срещу цена, която купувачът се е задължил да му плати в размера и при условията на разсрочено плащане,1 определени с договора и приложенията към него. Според приложения приемо-предавателен протокол, ответникът е закупил апарат Apple iPhone7 128 GB Jet Black. В чл.4 от договора е посочено, че купувачът заплаща първоначална вноска и 23 месечни вноски /с включена лихва в размер на 10,06% годишно/, съгласно погасителния план. Съгласно чл.5 от договора, първоначалната вноска е 43,98 лв., а общата сума на оставащите 23 вноски е 1011,54 лв., като в табличен вид са описани конкретните вноски, като отделно е посочен размера на главницата за всяка вноска и този на лихвата. Изрично е посочено, че вноските са в левове. Ето защо неправилен е извода на БРС, че цената на вещта не била ясно определена. Същата представлява сбор от първоначалната вноска и общата сума на оставащите вноски, или – 1055,52 лв. Видно е, при съпоставка с цената на същия апарат, посочена в чл.8.2- 2004,16 /лева- бел. на докладчика/, че цената при избрания от ответника начин на закупуване /с обвързване на покупката с ползване на електронни съобщителни услуги- така чл.3/ е значително по- ниска, отколкото ако телефонът е бил закупен изцяло и в брой при сключването на договора за продажба. Неправилен е изводът на съда, че клаузата за заплащане на лихва била неясна, защото не се разбирало дали се касае за възнаградителна лихва или за забава. Трайна търговска практика е в договорите с този термин да се обозначава възнаградителната лихва, т.е. печалбата. Тази уговорка не е нищожна на соченото от съда основание /че клаузите за лихва и ГПР са елемент от договор за потребителски кредит/, тъй като с оглед свободата на договаряне /чл.9 ЗЗД/ няма пречка /стига това да не противоречи на императивни норми на закона и на добрите нрави/ страните да сключват т.нар. „смесени“ договори, т.е. такива, които да включват договорки, присъщи на различни видове договори. В случая, доколкото договорът очевидно е за продажба /на разсрочено плащане/, а не за кредит /дружеството не е предало парична сума на ответника/, ирелеванти за валидността на договора са и доводите на БРС, касаещи размера на ГПР и включването му в цената на устройството.
Съгласно чл.12.3 от договора, при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача договорът се прекратява. В този случай всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаването на фактурата за тях и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Тази фактура се издавана датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури по т.6.2, след изтичането на 125 дни от датата на спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги. Договорът се счита прекратен от тази дата, като прекратяването не засяга задълженият на купувача за плащане на дължимите суми.
В чл.9.1.2 от договора е предвидено правото на продавача да обезпечи вземанията по договора /когато купувачът е физическо лице/ с поръчителство от трета страна. В чл.15 от договора е предвидено, че в случай, че задълженията на купувача /физическо лице/ са обезпечени с поръчителство от трета страна, поръчителят, който е изпълнил задължението на купувача, може да иска от последния всичко, което е платил вместо него, заедно с лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
По делото остана недоказано възражението на ответника за нищожност на договора, респективно за неговата унищожаемост поради това, че ответникът не е разбирал свойството и значението на постъпките си. Приложени са медицински документи- епикриза, психолого-педагогическа характеристика, експертно решение на ТЕЛК, от които се установява, че ответникът страда от параноидна шизофрения, пристъпно прогредиентно протичане. Начално емоционално- волева промяна и умерени затруднения при социална адаптация. Лека умствена изостаналост- дебилитас медия ИК 54. Няма данни обаче ответникът да е поставен под пълно или ограничено запрещение, а от друга страна макар по делото да е допусната СПЕ, за установяване възможността му да разбира свойството и значението на постъпките, такава не е извършена, поради невъзможността ответника да бъде открит. Ето защо не може да се направи обоснован извод, че при сключването на договора за покупко-продажба ответникът не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, а оттам да се приеме, че договорът е сключен при липса на съгласие или пороци във волята.
С оглед изложеното, съдът приема, че приложения договор за продажба на изплащане е валиден, произвел е действие и със закупуването на устройството за ответника последният е придобил собствеността върху устройството, а за него е възникнало задължение за плащане на остатъка от цената по уговорения в чл.5 начин.
В отговора на исковата молба ответната страна не е оспорила фактическите твърдения, изложени в исковата молба за осъществяването на условията за настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка. Няма оспорване на размера на дълга, нито твърдения, че задълженията по договора са платени от ответника. При липса на спор между страните, включително във въззивната инстанция, съдът не разполага с правомощия служебно да изследва тези обстоятелства в решението си, тъй като ищцовата страна би била лишена от възможност да се защити и при възможност - да представи необходимите доказателства. Ето защо следва да се приеме, че са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на всички вноски /срокът на договора е изтекъл към датата на приключване събирането на доказателствата пред БРС/.
Във връзка с установяване твърденията си, че има качеството на поръчител по процесния договор за продажба на изплащане, ищецът е представил ненаименован договор, сключен на 7.11.2014г. между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД /СБС/. Според чл.1 от договора „Мобилтел“ ЕАД е възложило, а ищцовото дружество е приело и се задължило, срещу възнаграждение и при условията и сроковете в договора, да извършва следните дейности: извършване на кредитен скоринг на потребител с цел сключване на договор за продажба на изплащане, в зависимост от изготвената кредитна оценка на определения кредитен лимит, както и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „Мобилтел“ ЕАД от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Съгласно чл.2, изпълнението на договора се състои в два основни етапа. Първият етап включва скоринг /чл.2.1/: подаване онлайн, чрез приложение на СБС на искане от служител на „Мобилтел“ ЕАД за изготвяне на кредитна оценка на потребител, въз основа на подадена заявка за кредитна оценка; изготвяне и предоставяне на СБС на кредитна оценка. Вторият етап /чл.2.2/ включва реализиране на отговорността на поръчителя, регресен иск към абоната. Съгласно чл.3 от договора от 7.11.2014г. ищецът „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството на поръчител се е задължил да отговаря пред „Мобилтел“ ЕАД за задълженията на абонати, сключили договор за продажба на изплащане с „Мобилтел“ ЕАД в резултат на получено одобрение от СБС в рамките на извършен скоринг по този договор.
За пръв път възражение срещу договора за поръчителство /че не било установено при условията на пълно и главно доказване, че процесния договор за продажба на изплащане е сключен въз основа на получено одобрение от страна на ищеца в рамките на извършен скоринг по договора от 7.11.2014г., поради което не бил осъществен състава на поръчителската отговорност на ищеца/ е направено от ответника с отговора на въззивната жалба. Това възражение е преклудирано предвид забраната на чл.266, ал.1 ГПК, във връзка с чл.133 ГПК. Затова следва да се приеме за безспорно, че процесния договор за продажба на разсрочено плащане е сключен след извършен от ищеца скоринг /статистически анализ, който се извършва с цел определяне кредитоспособността на даден потребител чрез изготвяне на кредитна оценка; определяне на кредитен лимит; одобряване или отхвърляне на потребителя/ по силата на договора от 7.11.2014г.
Също така преклудирано е, поради което съдът не дължи произнасяне по него, и второто възражение срещу договора за поръчителство, направено от процесуалния представител на ответника едва с отговора на въззивната жалба, а именно- че според чл.9.2 от договора за осигуреното поръчителство за обезпечаване на просрочени задължения на абоната „Мобилтел“ ЕАД дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД възнаграждение в размер на 10% /без ДДС/ върху размера на гарантираната сума, представляваща цена на крайното устройство по договор за продажба на изплащане, сключен от „Мобилтел“ ЕАД с одобрение на СБС абонати, намалена с първоначалната вноска, поради което представлява договор за застраховка, поради което с плащането на дълга за ищеца не възниква регресно право срещу ответника. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че въпросът дали договорът за поръчителство е възмезден или безвъзмезден е изключително спорен в теорията и съдебната практика, както и този дали е възможно да бъде уговорено задължение на кредитора /или длъжника/ да плати на поръчителя възнаграждение срещу поръчителството. Действително, дефиницията на договора за поръчителство, съдържаща се в чл.138, ал.1 ЗЗД не предвижда като елемент от задължителното съдържание на договора заплащането на възнаграждение от страна на кредитора, спрямо когото поръчителя се задължава за изпълнението на чужд дълг. Но, предвид разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗЗД няма пречка страните по договора за поръчителство /кредитора и поръчителя/ да договорят такова. В този смисъл например е Решение №716 от 12.05.1955г. на ВС по гр.д.№2145/55г., IV г.о. Ето защо, сама по себе си уговорката за заплащане на възнаграждение от кредитора на поръчителя не изменя същността на процесния договор за поръчителство непременно в такъв за застраховка. Напротив, в самия договор за продажба, сключен с ответника са включени клаузите на чл.9.2 и чл.15, които изключват тълкуването на въззиваемата страна относно отговорността на изпълнителя по договора от 7.11.2014г. /наречен поръчител, а не застраховател/.
Въз основа на изложените съображения, съдът приема, че процесния договор за продажба на изплащане, сключен между „Мобилтел“ ЕАД и ответника е бил обезпечен с валиден договор за поръчителство, сключен между „Мобилтел“ ЕАД и ответника /съгласно чл.138, ал.2 ЗЗД поръчителство може да се поеме за бъдещо задължение, като предмета на договора за поръчителство е определяем предвид уговорките, съдържащи се в чл.3 и 4 от същия; а с множество анекси, приложени по делото страните са уговорили продължаването на срока на действие на договора до 8.08.2019г./. Не се спори, че ответникът е преустановил плащанията по договора за покупка, както и че остатъкът от задължението му и в размер на главницата по иска- 660,14 лв. Няма твърдения, че това задължение е било погасено към продавача или да е извършено плащане на поръчителя. Във връзка с възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба ищецът е представил следните доказателства: 1/ приемо-предавателен протокол от 8.02.2018г. относно списъка на абонатите с просрочени задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от СБС / в който името на ответника е на л.91 от делото, ред тринадесети отдолу нагоре/, 2/ приемо-предавателен протокол от 27.11.2018г. относно справка по чл.2.2.5 от договора на абонатите, с платени от поръчителя на 9.08.2018г. просрочени задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от СБС / в който името на ответника е на л.97 от делото, ред 24 отдолу нагоре/ и 3/ платежно нареждане от 9.08.2018г. за изплатена от ищеца на „А 1 България“ ЕАД сума от 30232,99 лв. С оглед на тях съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че на 9.08.2018г. на основание договора за поръчителство е заплатил вместо ответника остатъкът от неплатените вноски от цената на закупения от последния мобилен телефон, а именно- 660,14 лв.
Ето защо, на основание чл.146, ал.1 ГПК ищецът е встъпил в правата на „А 1 България“ ЕАД срещу ответника, за заплащане на остатъка от продажната цена на апарата в размер 660,14 лв. Искът за установяване на вземането му за главницата в посочения размер е основателен и следва да бъде уважен. С оглед изложеното, основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл.410 ГПК.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции не съвпадат, решението на БРС следва да бъде отменено, а вместо него се постанови ново, с което иска за установяване на вземането за главницата, както и за законната лихва върху нея от подаването на заявлението бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на делото основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на разноски за заповедното, както и за исковото производство /за двете инстанции/. Според приложените доказателства същото е в размер на 325 лв. за заповедното производство, 325 лв. за производството пред първата инстанция и 325 лв. за производството пред БОС, т.е. общо 975 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.2 от ГПК Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №2208 от
19.09.2019г. по гр.д.№8958/18г. на РС- Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, ет.4, офис 13 съществува вземане против Т.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 660,14 лв.- главница, представляваща неплатен остатък от цената на устройство Handset Apple iPhone7 128 GB Jet Black, закупено с договор за продажба на изплащане № *********/26.08.2017г., както и обезщетение в размер на законната лихва за забава, начиная от 01.10.2018г. до окончателното ѝ изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3569/03.10.2018г., поправена с Допълнителна заповед № 4566/04.12.2018г., двете по ч.гр.д.№ 7013/2018г. на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Т.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“
АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21,
ет.4, офис 13, сумата от 975 лв., включваща деловодни разноски по
ч.гр.д.№7013/18г. по описа на БРС, по гр.д.№8958/18г. на БРС и по
в.гр.д.№1696/19г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.