Определение по дело №956/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във връзка с чл.196 и чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Т. И. Д., [ЕГН], както и П. Т. З., [ЕГН], представлявани и двамата от адвокат Б. Б.- пълномощник, са сезирали съда с молба Вх.№17346 от 25.102.2024г. за изменение на Решение №8908 от 21.10.2024г. в частта за разноските, като в полза на Община Пловдив бъде присъдено адвокатско възнаграждение под минималния размер, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), или не повече от 100,00 (сто) лева, вместо присъденото такова в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.

Насрещната страна в производството- Общински съвет (ОбС) – Пловдив, редовно уведомен на 28.10.2024г. (лист 564) за възможността да представи отговор в законоустановения 1-седмичен срок, чрез адвокат А. Й. от Адвокатско дружество “Й. и А.“, БУЛСТАТ ***, пълномощник (лист 47), представя отговор с Вх.№17481 от 28.10.2024г. (листи 566-568) за неоснователност на заявеното искане.

Решение №8908 от 21.10.2024г. е съобщено на Т. Д. и П. З. на 24.10.2024г. (лист 558, 559), поради което молбата (лист 560), предмет на настоящето производство, се явява подадена в рамките на законоустановения срок. Освен това, молбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по жалба на Т. И. Д. против точка 1.1. “За възрастни, с изключение на Епископската Базилика- 5,00 лв.“, както и точка 1.2. “За възрастни, Епископската базилика – 12,00 лв.“ на точка 1. Входни билети за един обект от Приложение №8.2 (Цени на услуги и права, предоставяни от Общински институт “Старинен Пловдив“) на Наредба на ОбС Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (НОАМТЦУТОП), приета с Решение №80, взето с Протокол №6 от 04.03.2003г. на ОбС – Пловдив, последно изменена и допълнена с Решение №105/П/, взето с Протокол №8 от 27.04.2023г. на ОбС – Пловдив, в сила от 01.06.2023г.

С протоколно определение от 14.06.2024г. (лист 535а) е допуснато присъединяване на П. З. към заявеното оспорване от Т. Д..

Жалбоподателите Д. и З. претендират обявяване нищожността на оспорените норми, алтернативно поддържат искане за отмяната им поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.

В писмени бележки с Вх.№14690 от 16.09.2024г. (листи 543-54а) на адвокат Б.- пълномощник и на двамата жалбоподатели, се възразява за недължимост на адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна. Алтернативно повдига възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските на ответника, които са неоправдано високи.

Ответникът по делото- ОбС - Пловдив, изразява становище за недопустимост на жалбите, алтернативно изразява становище за неоснователност на жалбите, претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноски (лист 50) и представени доказателства, че разноските са действително направени (листи 51-52, 542).

С Решение №8908 от 21.10.2024г. жалбите са отхвърлени и в полза на община Пловдив са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, за което двамата жалбоподатели са осъдени по равно - за по ½ (една втора) част или за по 500,00 лв.

По отношение на направено възражение от жалбоподателите Д. и З. за недължимост и прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ОбС – Пловдив изрично е посочено в Решение №8908 от 21.10.2024г., че същото не е прекомерно и е дължимо от двамата жалбоподатели, предвид изхода на делото.

Според чл.196 от АПК, за неуредените в този раздел (Раздел III Оспорване на подзаконови нормативни актове) въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл.142, ал.1, чл.152, ал.3, чл.173 и 178.

Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ (ЗЗП).

Според чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 и чл.196 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 1000,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира искането на Т. Д. и П. З. за изменение на Решение №8908 от 21.10.2024г. в частта за разноските за неоснователно.

Нужно е за пълнота на изложението да се посочи, че по Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2024г. (лист 7) от Т. Д. е заплатено в броя адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, а по Договор за правна защита и съдействие от 29.05.2024г. (лист 60а) от П. З. също е заплатено в броя адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 (хиляда) лева

Така мотивиран и на основание чл.248 от ГПК, във връзка с чл.196 и чл.144 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх.№17346 от 25.10.2024г. на 21361 от 25.10.2023г. на Т. И. Д., [ЕГН], и на П. Т. З., [ЕГН] за изменение на Решение №8908 от 21.10.2024г. в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.