№ 15801
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110115821 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Производството по делото е останало висящо по искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. К. И. (след допуснато
увеличение на размера на исковете спрямо С. К. И. и оттегляне на исковете спрямо другия ответник
– К. К. И.) за сумата от 2484,58 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. –
м.04.2022г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Г**, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (28.03.2023г.) до окончателното плащане, за сумата от 215,74 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. –
08.03.2023г., за сумата от 68,11 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2020г. –
м.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (28.03.2023г.) до
окончателното плащане и за сумата от 12,56 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 16.07.2020г. – 08.03.2023г.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
Ответницата С. К. И., само спрямо която производството по делото е останало висящо, е
подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва исковете с доводи за това, че
няма качеството на клиент на ТЕ поради липса на доказателства, че притежава вещни права върху
процения имот. Позовава се на изтекла тригодишна погасителна давност съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Ответницата не дължала и лихви, защото не било доказано публикуване на задълженията на
интернет страницата на ищеца, поради което ответницата не била поставена в забава. Ищецът не
бил материалноправно легитимиран да получи цена за дялово разпределение, доколкото самият
1
ищецът твърдял, че услугата е доставена от „Техем Сървисис“ ЕООД. Не били представени и
доказателства за реда и начина за заплащане на услугата дялово разпределение съобразно клаузата
на чл.36, ал.2 ОУ.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том XXIII,
дело № 3835/79г. (л.10 от делото) се установява, че на 02.11.1979г. процесният имот е бил дарен на
К. С. И.. От представено удостоверение за наследници с изх. № 171/06.06.2023г. от СО – район
„Триадица“ се установява, че К. С. И. е починал на 25.07.2022г. и призовани да го наследяват са
дъщерите му – К. К. И. и С. К. И.. По делото се установява, че една от дъщерите на К. И., а именно
К.а И. се е отказала от наследството на баща си, видно от прието по делото съдебно удостоверение
изх. Н№ 64825/19.10.2022г., издадено от СРС, 158 – ми състав по гр.д. № 56252/2022г. (л.67 от
делото). При това след смъртта на К. И. единствен негов наследник е ответницата С. И., само
спрямо която делото е останало висящо. По делото няма данни за разпоредителни действия с
процесния имот или за това на друго основание К. И., а след неговата смърт – С. И., да са загубили
правата си върху имота, поради което съдът приема, че ответницата С. И. е изключителен
собственик на процесния имот по наследствено правоприемство– чл.53 ЗН.
От изложеното следва, че през процесния период първоначално К. И., а след неговата смърт
наследницата му – ответницата С. И., са имали качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди - арг.
чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това посочените собственици на имота, от една страна, и
ищеца – от друга, са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба
на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР.
Безспорно е между страните, че през процесния период ищецът е доставил в имота топлинна
енергия на претендираната стойност от 2484,58 лева. Плащане на задължението не се твърди и не
се установява.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
2
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Ирелевантни за възраженията за липса на доказателства за публикуване на задълженията на
интернет страницата на ищеца, защото последното обстоятелство е условие за изпадане на клиента
на ТЕ в забава съгласно Общи условия на топлопреносното предприятие, които са неприложими за
процесния период.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е
издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за
процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
215,74 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в
която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 28.03.2023г., когато течението на давността
се спира (чл.116, б.“б“ ЗЗД) и към посочената дата не са изтекли три години от падежа на най –
старото претендирано задължение – това за м.05.2020г. При това възражението за погасителна
давност е неоснователно.
От горното следва, че исковете за главното и акцесорното вземане следва да се уважат така,
както са предявени.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.22,
ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума.
По възражението, че ищецът не е летигитимиран да получи цената за извършената услуга
дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна
енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В
3
случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Техем Сървисис“ ООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна енергия
в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право на
етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което
впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват
продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на дяловото
разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна
собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За
извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за услугата дялово
разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на договора за
доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от клиентите на
ТЕ за битови нужди – етажни собственици. При това не се касае за предявяване на чужди права
пред съд, а материалноправната легитимация на ищеца относно вземане на цена за извършена
услуга дялово разпределение следва от конкретните договорености.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото
клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени
по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово
разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа клиентът
на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на
делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от пълния
размер на разноските от 199,38 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП
поради поради невисоката правна и фактическа сложност на делото), на ищеца се следват разноски
в размер на 198,37 лева.
На адв. И. Н., предоставил безплатна правна помощ на ответницата, видно от представения
договор за правна защита и съдействие, от пълен размер на претендираното адвокатско
възнаграждение от 400 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете на основание чл.38, ал.2
ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2,02 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. К. И., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В,
ет.1, офис 6 – адв. И. Н., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 2484,58 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.04.2022г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Г**, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (28.03.2023г.) до окончателното плащане, сумата от 215,74 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2021г. – 08.03.2023г. и сумата от 68,11 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
4
м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (28.03.2023г.) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 12,56 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за
период на забавата 16.07.2020г. – 08.03.2023г.
ОСЪЖДА С. К. И., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В,
ет.1 – адв. И. Н., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 198,37
лева - разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адв. И. А. Н., САК, адрес на упражняване на
дейността : гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет.1, офис 6, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от
2,02 лева – адвокатско възнаграждение.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Проф.
Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5