№ 671
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000500830 по описа за 2023 година
взе предвид, че производството по гр. дело 830/2023 г. по описа на Апелативен съд -
София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по:
- въззивна жалба на ищеца ЗД „Евроинс“ АД срещу решение 763515 от 21.12.2022 г. на
Софийски градски съд, ГО - 12 състав по гр.д. 10243/2018 г. в частта, в която са уважени
исковете на Х. В. Ж., М. Й. К. и В. Х. Ж. за неимуществени вреди от смъртта на К. С. Ж. в
ПТП на 22.09.2014 г. от 70 000 лева до 100 000 лева за всеки от тях;
- насрещна въззивна жалба на ищците Х. В. Ж., М. Й. К. и В. Х. Ж. в първоинстанционното
производство чрез адв. Ц. В. в отхвърлителната му част за всеки от тях между 100 000 и 150
000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост.
Твърди се, че е налице принос на починалата поради нарушение на правилата за пресичане
от пешеходци, както и че обезщетението е завишено.
В насрещната въззивна жалба са изложени оплаквания за занижен размер на
обезщетението.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. В., в която се твърди, че правилно е
приета липсата на принос, тъй като ответникът не е доказал причинна връзка между
поведението на пострадалата и сблъсъка с автобуса. Жалбите са подадени в срок и са
допустими. Няма доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови
доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
1
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната
връзка между деянието на делинквента и травмите на починалия, както и между травмите и
настъпилата смърт поради наличието на влязла в сила присъда и поради необжалваната част
от решението до размер от 70 000 лева за всеки ищец. Не е спорно, че ищците са синове и
съпруг на починалата вследствие на ПТП и имат право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт. Не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и водача на МПС.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди синовете и съпруга на починалата при пътния инцидент, както и
налице ли е неин принос за настъпване на инцидента поради факта, че преди да навлезе на
пътното платно, не е съобразила разстоянието на приближаващото превозно средство и е
навлязла на пътното платно внезапно и притичвайки в опасната зона за спиране на автобуса.
По справедливия размер на обезщетението въззивният съд излага следните мотиви.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за
присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
морални болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе
предвид свидетелските показания, изслушани от СГС и по делегация от РС Бургас.
Според показанията на свидетелката М. Я. К., съпруга на ищеца М. Й. К., разпитана в
с.з. от 25.11.2021 г., около шест години всички заедно са живели в Кипър. Инцидентът се
отразил много зле на цялото семейство, било изключителен психически и емоционален
срив. К. сплотявала семейството, грижела се и за децата на свидетелката. Била здрава жена,
не страдала от болести и не е пиела хапчета. Тъгата не е преодоляна и до момента. Когато се
събирали семейно, винаги я споменавали.
Според показанията на Я. Х. Х., сестра на ищеца В. Х. Ж., разпитана по делегация в с.з.
от 25.02.2022 г., цялото семейство се било събрало в спешното отделение след новината за
инцидента и след като им съобщили за смъртта на К., не можели да повярват. Всички били
съкрушени, все още не са го преживели, делата се били проточили много, а брат й и децата
постоянно гледали видеа от катастрофата. Когато се събирали семейно, починалата липсвала
на всички. Х. живеел с баща си и преживял тежко случилото се. М. също го преживял
тежко, но имал свое семейство и живеел отделно.
Свидетелските показания са житейски логични и съдът ги кредитира, независимо че и
двете свидетелки са заинтересовани.
Видно от представеното удостоверение за брак, починалата К. Ж.а и ищецът В. Ж. са
били женени от 1980 г.
Обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението са следните. Между
2
починалата и ищците е съществувала близка връзка. При определяне на обезщетението за
съпруга следва да се отчита внезапната загуба и факта, че е останал без нейното присъствие
в живота си след дълъг съвместен живот от 34 години, но от друга страна следва да се
съобрази фактът, че ищецът ползва подкрепата на близките си – на останалите двама ищци –
М. и Х., на сестра си и нейното семейство и на семейството на М.. При определяне на
обезщетението на големия син на загиналата следва да се съобрази, че е бил на 40 години
със собствен живот и собствено семейство и живеел отделно от майка си. При определяне
на обезщетението на по-малкия син следва да се посочи, че е бил на 34 години. И двамата
синове са преминали възрастта, в която имат нужда от ежедневна грижа и подкрепа от
майка си. От значение и за малкия син Х. е, че ползва подкрепата на близките си – на
останалите двама ищци, на семейството на брат си.
Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална
обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален
стандарт в страната ни и обществените критерии за справедливост към момента на
настъпването на вредите. Въззивният съд намира, че справедливият размер за обезщетение
за неимуществени вреди с оглед съдебната практика по сходни случаи за събития от 2014 г.,
както и на изложените по-горе фактори, е 100 000 лева. Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба за завишен размер и в насрещната въззивна жалба за занижен размер.
Обезщетението не е завишено, тъй като свидетелските показания са категорични, че е
съществувала близка връзка на ищците със загиналата и че към момента мъката им не е
преодоляна. Обезщетението не е занижено, тъй като преценката за критериите следва да се
направи към момента на настъпване на събитието – 2014 г. предвид застрахователните
лимити и минималната работна заплата като ориентир за тази година. Съдът в никакъв
случай не подценява мъката на близките, за която разказват свидетелите, но по делото не се
доказват особено интензивни страдания, нехарактерни за други случаи на такава житейска
драма.
По спорния въпрос за принос на пострадалата поради факта, че не е пресичала на
пешеходната пътека и преди да навлезе на пътното платно, пешеходката не е съобразила
разстоянието на приближаващото превозно средство и е навлязла на пътното платно
внезапно и притичвайки в опасната зона за спиране на автобуса въззивният съд намира
следното.
В константната си практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД Върховният
касационен съд последователно застъпва становището, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите за него вреди. За да е налице
съпричиняване по отношение на настъпилите вреди според смисъла на законовата
разпоредба е необходимо обективно да е налице поведение на пострадалия, с което същият
да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпване на
конкретното увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен
за съпричиняването, съответно за прилагане от съда на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
Тълкувана по правилата на граматическото и логическо тълкуване, нормата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие.
От заключението на КСМАТЕ, изготвено от д-р Б. Б. и доц. д-р А. А. се установява, че
след като пешеходката е преминала покрай стълба със светофарните секции тя се е затичала
и без да спре или да се огледа, е навлязла в платното за движение, като пресичала два метра
преди пешеходната пътека. Водачът на автобуса е предприел десен завой на зелен сигнал на
светофара за него и се е движил с 12 км/ч. Според показанията на разпитания по делегация
3
като свидетел водач на автобуса на пешеходната пътека не е имало никой. Съдът кредитира
показанията му, тъй като са дадени след влизане в сила на осъдителната присъда и няма
основание да се приеме, че това е негова защитна теза. На следващо място, тези показания са
в синхрон с изводите на вещото лице по настоящото дело доц. д-р А. А., основани на
снимките от фотоалбума и видео кадрите от пътния инцидент, според когото ударът е
настъпил на около два метра преди пешеходната пътека. Ако беше пресичала по
пешеходната пътека, водачът щеше да види пострадалата и да има възможност да спре. Ако
не беше се затичала, без да се огледа, пешеходката щеше да види завиващия на зелено
автобус и да не предприеме пресичане или да го предприеме, след като автобусът спре.
Налице е причинна връзка между нарушението на правилата за движение от страна на
пешеходката и инцидента.
Основателни са оплакванията във въззивната жалба, а доводите в отговора за липса на
причинна връзка - неоснователни. Налице е нарушение на чл. 113 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на чл.
114 т. 1 от ЗДвП – пешеходката не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни
средства, преди да навлезе на платното за движение и е излязла внезапно на него.
Неоснователен е доводът в отговора на въззивната жалба, че не се доказва причинна връзка
с инцидента. Ако беше се съобразила с приближаващия автобус, а не беше притичала, без да
се огледа, на два метра преди пешеходната пътека, непосредствено пред автобуса, нямаше
да се стигне до сблъсък. Неоснователен е и доводът в отговора, че тя е пресичала по
продължението на тротоара – той би бил основателен, ако нямаше обозначена с маркировка
пешеходна пътека. Тя е пресичала два метра преди пешеходната пътека. Ето защо,
възражението за принос е основателно. При съпоставка на поведението на водача и на
пешеходката съдът определя приноса на 20 %
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в осъдителната част между 80 000 лева (осемдесет хиляди)
и 100 000 (сто хиляди) лева ведно със законната лихва от 22.09.2014 г. – начална дата, приета
от СГС, срещу която няма въззивни доводи за всеки от ищците и потвърдено в останалата
му обжалвана част.
При този изход на спора, разноските за първата инстанция следва да се променят, както
следва. В полза на процесуалния представител на ищците на основание чл. 38, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата дължимият хонорар за първата инстанция е
4000 лева (5000х240000/300000) и решението следва да се отмени в частта между 4000 и
5000 лева адвокатски хонорар. Дължимата държавна такса, която застрахователното
дружество следва да плати в полза на бюджета на СГС, е 9 600 лева и решението трябва
бъде отменено в частта между 9 600 и 12 000 лева. Дължимите разноски в полза на
ответника са 863, 33 лв. и следва да му бъдат присъдени още 246, 66 лева.
За въззивната инстанция в полза на ответника-въззивен жалбоподател съобразно
уважената част от въззивната жалба следва да се присъдят разноски – 1200 лева за държавна
такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Съобразно с отхвърлената част от
жалбата в полза на адвокатско дружество „В. и Б.“ следва да се присъди възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 3657,60 лева за тримата ищци с включен ДДС.
(3050х10000/300000х3 + 20%).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 763515 от 21.12.2022 г. на Софийски градски съд, ГО - 12 състав
по гр.д. 10243/2018 г.:
- в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на Х. В.
Ж., М. Й. К. и В. Х. Ж. срещу ЗД „Евроинс“ АД за неимуществени вреди от смъртта на К. С.
4
Ж. в ПТП на 22.09.2014 г. за разликата от 80 000 лева до 100 000 лева ведно със законната
лихва от 22.09.2014 г. до плащането за всеки от ищците,
- в частта, в която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да плати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
адвокатски хонорар на адв. Ц. В. за разликата от 4000 до 5000 лева,
- и в частта, в която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да плати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса по сметка на СГС за разликата от 9 600 до 12 000 лева
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. В. Ж., ЕГН ********** срещу ЗД „Евроинс“ АД ЕИК
********* с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляващи разликата между дължимото обезщетение от 80 000 (осемдесет хиляди)
лева и присъденото обезщетение от 100 000 (сто хиляди) лева за неимуществени вреди от
смъртта на К. С. Ж. в ПТП на 22.09.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Й. К., ЕГН ********** срещу ЗД „Евроинс“ АД ЕИК
********* с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляващи разликата между дължимото обезщетение от 80 000 (осемдесет хиляди)
лева и присъденото обезщетение от 100 000 (сто хиляди) лева за неимуществени вреди от
смъртта на К. С. Ж. в ПТП на 22.09.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Х. Ж., ЕГН ********** срещу ЗД „Евроинс“ АД ЕИК
********* с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляващи разликата между дължимото обезщетение от 80 000 (осемдесет хиляди)
лева и присъденото обезщетение от 100 000 (сто хиляди) лева за неимуществени вреди от
смъртта на К. С. Ж. в ПТП на 22.09.2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. В. Ж., М. Й. К. и В. Х. Ж. да платят на ЗД „Евроинс“ АД на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 246, 66 лева и в размер
на 1500 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата да заплати на адвокатско дружество „В. и Б.“ адвокатски хонорар от
3657,60 лв. с включен ДДС за представителство на Х. В. Ж., М. Й. К. и В. Х. Ж. пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5