Определение по дело №1710/2018 на Окръжен съд - Варна

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…...01.2019г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1710 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Т.Г.Т., ЕГН **********. с адрес: ***, чрез адв.С. Р. срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик. Варна Тауърс -Г. бул. Владислав Варненчик 258, с която е предявен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 46 030 лева, представляваща договорна неустойка за продължително нерегламентирано нрекьсване на електроснадяването по вина на ответника, за периода от 04.04.2014г. до 30.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба са направени и доказателствени искания.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал. 1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис на ответника.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик. Варна Тауърс -Г. бул. Владислав Варненчик 258,  е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът прави извода, че предявеният иск е процесуално допустим.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл.365 ГПК съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото с изключение на представените от страните заключения по СЧЕ, изготвени в хода на водените между страните съдебни производства.

Искането на ищцовата страна за допускане на СЧЕ с поставените в ИМ въпроси се явява допустимо и относимо с оглед изясняване на спора по делото, поради което и следва да се допусне. Липсва процесуална възможност да се използва заключение на вещо лице, прието в друго съдебно производство, независимо от евентуалното съвпадение на поставените въпроси.

Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:

Предявен е от Т.Г.Т., ЕГН **********. с адрес: ***, чрез адв.С. Р. срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик. Варна Тауърс -Г. бул. Владислав Варненчик 258 за осъждане на ответника да заплати сумата 46 030 лева, представляваща договорна неустойка за продължително нерегламентирано нрекьсване на електроснадяването по вина на ответника, за периода от 04.04.2014г. до 30.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 07.07.2013г. ответното дружество неправомерно е спряло електроснабдяването на притежавания от ищцата недвижим имот въпреки воденото между страните исково производство и през целия исков период не го е възстановило въпреки отправените от ищцата заявления. Сочи се, че с решение от 17.02.2014г. по гр.д. №9526/2013г. на ВРС е уважен частично предявения от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД срещу ищцата иск за заплащане на дължими суми в размер от 816,49 лв., като е отхвърлен до претендирания размер от 1391,36 лв. След заплащане на сумата по съдебното решение ищцата отправила искане за възстановяване на електроснабдяването, което не било сторено с аргумента за неплатени суми.  С оглед установяване недължимостта на претендираните от ответното дружество суми били инициирани от ищцата гр.д.№13642/2016г. и гр.д.№795/2018г. по описа на ВРС. На 30.05.2017г. било възстановено електрозахранването на обекта. Настоящата претенция за заплащане на неустойка ищцата обосновава с разпоредбата на чл.34 от ОУ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ответното дружество, като начален момент се сочи датата на отправяне на искане за възстановяване на електроснабдяването на 04.04.2014г. до датата на фактическото възстановяване на 30.05.2017г.

С допълнителната искова молба ищцата поддържа твърденията си за приложимост на разпоредбата на чл.34 от ОУ към настоящата претенция. Твърди се, че в хода на водените между страните съдебни производства при заявление от ищцата за възстановяване на ел.захранването ответното дружество е отправяло искане за плащане на различни суми, което е довело до невъзможност да се установят дължимите към съответния момент суми, за да бъде в състояние да се възползва от правото си на оспорване. Сочи се наличието на съдебна практика, с която се приема, че неустойката по чл.34, ал.1 от ОУ е дължима при всички случаи на неправомерно прекъсване на електроснабдяването, когато вземането е оспорено по реда на чл.20, ал.5 от ОУ. Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност с аргумента, че съобразно разпоредбата на чл.114, ал.4 от ЗЗД началният момент на давността е последния ден, за който се начислява неустойката.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД,  е депозирал писмен отговор,  с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че клаузата на чл.34 от ОУ, на която ищцата основава претенцията си, е неприложима към случаите, в които електроснабдяването е прекъснато поради неплащане на дължими суми, какъвто е настоящия. Отговорност за вреди при неправомерно прекъсване на електроснабдяването е предвидена съгласно разпоредбата на чл.32, т.2 от ОУ, която не предвижда размер на дължимото обезщетение. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за периода преди 25.10.2015г. Освен горното се сочи, че не е било извършено неправомерно прекъсване, тъй като към 15.07.2013г. е било налице неплатено задължение на ищцата, което същевременно не е било предмет на съдебен спор и съответно е представлявало предпоставка за прекъсване на доставката по смисъла на ОУ. Излага се също, че възстановяване на ел.захранването е извършено още преди влизане в сила на решението по гр.д.№13642/2016г. на ВРС, с което е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника 281,04 лв. по 5 бр. фактури, издадени през периода 31.12.2009г. – 15.04.2010г. ведно с мораторни лихви в размер на 190,25 лв., като същевременно е отхвърлен иска по отношение на сумите 18,29 лв. по фактура от 22.06.2016г. и 8,71 лв. по фактура от 11.11.2017г.

С отговора на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа твърденията си, че в случая не е била налице хипотезата на чл.20, ал.5 от ОУ, доколкото ищцата към момента на спиране на електроснабдяването е имала неизплатени задължения, които не е били предмет на висящ съдебен спор.

Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че през периода от 07.07.2013г. до 30.05.2017г. електроснабдяването в притежавания от ищцата недвижим имот е било прекъснато, както и че с решение от 17.02.2014г. по гр.д. №9526/2013г. на ВРС е уважен частично предявения от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД срещу ищцата иск за заплащане на дължими суми в размер от 816,49 лв., като е отхвърлен до претендирания размер от 1391,36 лв., с решение по гр.д.№13642/2016г. на ВРС е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника 281,04 лв. по 5 бр. фактури, издадени през периода 31.12.2009г. – 15.04.2010г. ведно с мораторни лихви в размер на 190,25 лв., като същевременно е отхвърлен иска по отношение на сумите 18,29 лв. по фактура от 22.06.2016г. и 8,71 лв. по фактура от 11.11.2017г., отправяне на искане от ищеца на 04.04.2014г. до ответното дружество за възстановяване на електроснабдяването.

С оглед на предявения иск и съгл. чл.154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно – наличието на възникнало между страните договорно правоотношение, вкл. и договорка, предвиждаща заплащането на претендираната неустойка, наличието на предпоставките за дължимост, т.е. неизпълнение на договорно задължение на насрещната страна и размера на претендираната неустойка.

УКАЗВА на ответника да уточни дали оспорва, че електроснабдяването на обекта е прекъснато на 07.07.2013г.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства в потвърждение на твърдението си в отговора на ИМ, че към датата на прекъсване на електроснабдяването на обекта /след уточнението по-горе/ ищцата е имала неплатени задължения /в какъв размер и за кой период/, извън предмета на водените съдебни спорове.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. възражението си за липса на предпоставките за дължимост на претендираната неустойка, както и възражението за изтекла погасителна давност, съгласно чл.154, ал.1 ГПК.

ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба и отговора  писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на ответното дружество да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., вносими от бюджета на съда с оглед освобождаването на ищцата от такси и разноски на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

Определя за вещо лице Е.Т., която да се призове след внасяне на депозита.

Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание с копия за всяка страна.

УКАЗВА на страните възможността за постигане доброволно уреждане на спора, вкл. чрез Центъра за медиация при ВРС. центърът предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.  За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12.  За връзка с Центъра по медиация страните могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел.052 623 362 както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.** .

НАСРОЧВА производството по т.д. № 1710/2018г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2019г. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за насроченото с.з., като на ищцата се връчи и препис от допълнителния отговор.                                    

 

 

                                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: