Номер 239212.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело №
20203100502035 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3262/09.06.2020г. на Областна Дирекция на
МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.
Й. , срещу решение № 139 от 13.05.2020г., постановено по гр.дело № 1484/2019г. на Районен
съд - Девня, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. З. З. , ЕГН **********, сумите:
1705.90 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019г. до
окончателното плащане, представляваща обща стойност на неплатени допълнителни
възнаграждения за извънреден труд 242.20 часа за периода 25.10.2016г. - 30.09.2019г.; 231.86
лв, представляваща обща стойност на лихва за забава върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от падежа на съответните възнаграждения до
датата на предявяване – 25.10.2019г.; 400.00 лв, представляваща разноски за възнаграждение
на адвокат, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като
поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с
въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС
липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни
служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния
закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 116,96 лв. /сбор от дължимата сума за първо и
второто тримесечие на 2018г. – 0,00 лв. и 116,96 лв. и обезщетение за забава за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 26,21 лв., съгласно заключението на вещото лице по
ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на
нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 3262/09.06.2020г. на
Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2, чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу решение № 139 от 13.05.2020г., постановено по гр.дело №
1484/2019г. на Районен съд - Девня, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. З. З. ,
ЕГН **********, сумите: 1705.90 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25.10.2019г. до окончателното плащане, представляваща обща стойност на неплатени
допълнителни възнаграждения за извънреден труд 242.20 часа за периода 25.10.2016г. -
30.09.2019г.; 231.86 лв, представляваща обща стойност на лихва за забава върху всяко
неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от падежа на
съответните възнаграждения до датата на предявяване – 25.10.2019г.; 400.00 лв,
представляваща разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.78, ал.1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2035/2020г. на ВОС за 06.10.2020г.
от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________