№ 578
гр. Плевен, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430104954 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „****
със седалище и адрес на управление: ****, с ЕИК***, представлявано от ***,
гражданин на ***, чрез адв. Р.Д., личен номер в САК ***, преупълномощена
от АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ ***” рег. на осн чл. 52 от ЗА с Протокол от
09.О6.2ОО9г. БУЛСТАТ *** на основание пълномощно с рег. №
7197/23.10.2018г. на Нотариус ***, вписан в РНК под N 432, район на
действие - района на РС *** и пълномощно за преупълномощаване, със
съдебен адрес за призоваване: ПК 1612. град ***, ***, етаж *** ; тел. ***
против М. Р. М., с ЕГН **********, с ИТН ***, с адрес: ***, в която се
твърди следното : *** се е намирало в облигационни правоотношения с
ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „**** които са общоизвестни и са публикувани са в
редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно
тях Доверителят им е изпълнил задължението си за доставка на електрическа
енергия за периода 18.08.2020 г. до 17.11.2020г.. От своя страна ответникът,
1
не е изпълнил/а задължението си да заплати доставената ел.енергия по
издадени от ищеца фактури.
Ищецът *** е доставчик на електрическа енергия на обособената
територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-
17/01.07.201Зг. Дружеството е доставяло на М. Р. М., с ЕГН **********, с
електроснабден имот находящ се в *** с ИТН *** ел.енергия за периода от
18.08.2020 г. до 17.11.2020г. , за което е издало отделни фактури. В тях са
посочени конкретно дължими суми, а именно:
Фактура N0 ********* от 28.09.2020г. на стойност 71.42 (седемдесет и
един лв. и четиридесет и две ст.) лева за периода 18.08.2020 - 17.09.2020
Фактура N0 ********* от 26.11.2020г. на стойност 69.92 (шестдесет и
девет лв. и деветдесет и две ст.) лева за периода 18.10.2020 - 17.11.2020
Фактура N0 ********* от 27.10.2020г. на стойност 207.19 (двеста и
седем лв. и деветнадесет ст.) лева за периода 18.09.2020 - 17.10.2020
Така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „**** абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от
време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19,
ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок
дължимата сума.
На основание чл. 107 от ЗЕ Ищецът е потърсил начин да защити
интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в Районен съд Плевен, по което е образувано ч.гр.дело
1033/2021г., 10 с-в. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414 ал.1 ГПК да
подаде Възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед
за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на
кредитора. С подаването на възражение от страна на длъжника издадената
заповед за изпълнение не се обезсилва, а присъдените с нея вземания следва
да бъдат установени със сила на присъдено нещо в настоящото производство,
2
за да може същата да релевира търсеният правен ефект, а именно да влезе в
сила и въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист за процесиите
вземания. Настоящата искова молба се подава в тази връзка и следва да се
има предвид, че същата представлява доказателство за предявен иск относно
вземането по смисъла на чл.415 ал.1 ГПК и следователно за Ищеца е налице
задължение само да довнесе дължимата държавна такса и следователно
съгласно чл.422 ал.1 от ГПК за момент на предявяване на настоящата следва
да бъде приета датата на подаване на Заявлението с произтичащите от това
законови последици.
В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите
задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе
фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Съгласно действащото законодателство Ищецът има право и е
начислил на лихвата за процесния период, както следва:
1.95 (един лв. и деветдесет и пет ст.) лева за периода от 22.10.2020 -
29.01.2021г. за фактура N289233047.
0.96 (деветдесет и шест ст.) лева за периода от 11.12.2020 - 29.01.2021
г. за фактура N *********.
4.55 (четири лв. и петдесет и пет ст.) лева за периода от 11.11.2020 -
29.01.2021г. за фактура N *********.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на М. Р. М., с ЕГН
**********, възлиза към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - на 348.53 (триста четиридесет и осем лв. и петдесет и
три ст.) - главница по неплатени фактури - 7.46 (седем лв. и четиридесет и
шест ст.) лева законна лихва за забава, считано от 22.10.2020 г. до 29.01.2021
г.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено, че длъжникът М. Р. М., с ЕГН **********, с електроснабден
имот находящ се в *** ИТН *** по издадената Заповед за изпълнение дължи
на *** следните суми : сумата от 348.53 лева - главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 18.08.2020 г.. до 17.11.2020г.;
сумата от 7.46 лева - законна лихва за забава, считано от 22.10.2020 г. до
3
29.01.2021г., съгласно приложената по делото справка за възникнали
задължения; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата;
Претендират се разноски, вкл. от заповедното производство.
В срок е депозиран писмен отговор от назначения особен представител
на ответника в хода на делото – адв.Ц., който на практика изразява признание
на иска. Не прави искания за попълване на делото с доказателства.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.
Депозирано е писмено становище от пълномощника-адвокат.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от
особения представител адв.Ц., който счита, че съдът следва да основе
решението си на приетата по делото експертиза.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №1033/2021г. по описа на ПлРС се установява,
че на 12.02.2021год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника. Издадена е заповед за изпълнение за процесните суми. В заповедта
не е отразено за какво точно се дължат тези суми, но между страните не е
налице спор по този въпрос, т.е. не е налице спор,че вземането в двете
производства е идентично по основание и размер.
Имотът, за който е налице задължение за консумирана, но незаплатена
ел. енергия се намира в ***, с клиентски номер ***. В случая не са налице
доказателства за това между страните да е съществувало договорно
правоотношение по продажба на електрическа енергия. Съгласно ДР от ЗЕ -
§41а. (Нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) "Ползвател на мрежата" е: а) физическо или юридическо лице - ползвател
на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо
електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна
мрежа или снабдявано от такава мрежа; б) физическо или юридическо лице -
ползвател на газопреносна и/или газоразпределителна мрежа, което доставя
4
или получава доставки по газопреносна и/или газоразпределителна мрежа.
Съгласно §41б. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
"Потребител на енергийни услуги" е: а) (изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от
15.05.2015 г.) краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или б)
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия или природен газ. Съгласно чл.4 ал.2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ***, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Въпреки разяснената доказателствена тежест, ищецът не е
представил доказателства по делото ответникът да е бил носител на право на
собственост върху процесния електроснабден имот или да е имал качеството
на ползвател на валидно правно основание на същия. Констатацията на
вещото лице по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза, че в
дружеството има открита партида, със съответен номер, на името на
ответника, не доказва по реда, предвиден в закона наличие на посоченото по-
горе договорно отношение между страните. Фактът, че при ищеца има
открита партида на името на ответника не означава непременно, че са се
осъществили предпоставките, по силата на които същият да придобие
качеството на потребител на ел.енергия. Същевременно се касае за въпрос,
който е извън компетентността на вещото лице, още повече, че
констатираният факт се основава на данни, предоставени от самото
дружество. Доколкото по делото не се установява наличието на
правнорелевантна връзка на ответника със собствеността и ползването на
процесния имот в исковия период, не може да се приеме, че същият има
качеството на битов клиент по смисъла на § 2а от ДР на ЗЕ, респ. на
потребител на енергийни услуги по смисъла на § 41б от ДР на ЗЕ, а оттук и че
същият е страна по договор за продажба на електрическа енергия при Общи
условия с дружеството. Следва да се отбележи също така, че експертизата не
е способ за доказване собственост върху процесния имот. От постъпилото
писмено изявление на *** /л.92 от делото/ се установява, че към
23.03.2022год. няма декларирана собственост върху процесния имот. С
постановеното по реда на чл.140 от ГПК определение съдът е разяснил
доказателствената тежест на страните, а в последното проведено о.с.з. /и в
5
предходните/ представител на ищеца не се е явил и не е направил искания за
попълване на делото с други доказателства. При това положение, предявеният
иск следва да се отхвърли, т.к. не са налице доказателства за това през
процесния период от време ответникът да е бил собственик или ползвател на
същия.
При този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**** със седалище и адрес на управление:
****, с ЕИК***, чрез адв. Р.Д., със съдебен адрес за призоваване: ПК 1612.
град ***, ***, етаж ***; тел. *** против М. Р. М., ЕГН **********, с адрес:
***, иск на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.107 от ЗЕ за
признаване за установено да дължи сумите 348.53 лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 18.08.2020 г. до
17.11.2020г.; сумата от 7.46 лева - законна лихва за забава, считано от
22.10.2020 г. до 29.01.2021г., законна лихва за забава върху главницата, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1033/2021год. по описа на
ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6