Р Е Ш Е Н И Е
№…………
28.11.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ДВАДЕСЕТИ НОЕМВРИ две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
Прокурор: …………………………..
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 720 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и следващите
от ГПК.
С Решение № 1426/23.07.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 1909/2019 г. по описа на същия съд е осъдил
Областна Дирекция на МВР- Плевен ул. „****3 представлявана от Директора ****да
заплати на П.В.М. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 2098,28 лв. главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд,
вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 27.03.2016-03.06.2018г.,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между странните,
ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 28.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е Областна
Дирекция на МВР- Плевен представлявана от Директора ****,
да заплати на П.В.М. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 392,97лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатената главница за периода 01.04.2016-31.03.2019г.
Отхвърлил е предявения от П.В.М.
ЕГН ********** *** ПРОТИВ Областна Дирекция на МВР- Плевен представлявана от
Директора ****иск с правно основание чл. 178 ал.1 т.2, вр. чл. 179 ал.2 от ЗМВР за сумата 2170 представляваща възнаграждение
за изпълнение на специфични дейности като държавен служител в МВР за периода
27.03.2016г.- 03.06.2018г., като неоснователен и недоказан.
Осъдил е Областна Дирекция
на МВР- Плевен представлявана от Директора ****,
да заплати на П.В.М. ЕГН ********** ***, сумата общо 294лв. направените по
делото разноски за ВЛ и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
Осъдил е Областна Дирекция
на МВР- Плевен представлявана от Директора ****,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 133,93лв., дължимата
държавна такса върху уважените претенции.
Постъпила е въззивна жалба
от П.В.М. чрез пълномощника му – адв. **** П. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен, в която се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен в
частта на отхвърления иск с придадена квалификация по чл.178 ал.1 т.2 вр.
чл.179 ал.2 от ЗМВР, като са изложени подробни съображения в тази насока. В
исковата молба изрично е посочена претенция за охрана на взривоопасни вещества
– боеприпаси, която по смисъла на закона и издадените въз основа на него административни
актове се явява изпълнение на специфични служебни дейности. Не се спори и е
безспорно, че в помещенията, числящи се към ОДЧ на ОД на МВР – гр. Плевен има
каси с оръжие и боеприпаси за него. С оглед легалната дефиниция на боеприпаси,
дадена в чл.7 ал.1 от ЗОБВПИ и с оглед липсата на легално определение на
взривоопасни вещества, се налага извод, че взривоопасни са онези вещества,
които съобразно своите физико-химични състави могат при определени условия да
предизвикат взрив и щом в състава на боеприпасите е вложен барут, който по
смисъла на чл.3 от ЗОБВПИ е взривно вещество, то тогава същите се явяват
взривоопасни. Охраната на взривни вещества в чистият им вид или вложени като
компонент в друго изделие на промишлеността, винаги е само и единствено охрана
на взривоопасни вещества. Съдът е извел своите изводи от неправилно тълкуване
на материалния закон, тъй като е извел дефиницията на взривни вещества, въз
основа на която е градил своите мотиви, но явно проличава смесването на това
понятие с конкретното, което се претендира, а именно взривоопасни такива. Наблюдава
се вътрешно противоречие в изводите на съда, тъй като са въведени мотиви, че от
гласните доказателства се установява наличие на каса с оръжие и боеприпаси, но
първоинстанционният съд е приел, че няма представени доказателства, че мястото
на работа е помещението, в което се намира съответната каса, нито в
длъжностната характеристика на П.М. има вменено му задължение по отношение на
нея, нито в нарочна заповед му е вменена тяхната охрана. Изводите на съда са в
разрез с материалния закон, тъй като, ако не му е вменено в длъжностната
характеристика да охранява, то тогава според чл.152 от ЗМВР е немислимо според
закона да има задължение да „предотврати правонарушение“, свързано с охраната на
работното си място и дори по отношение сградата, в която работи. Отделно от
това, въззивникът моли Окръжния съд, да обезсили първоинстанционното решене в
частта за присъдените мораторни лихви върху иска с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.179 ал.1 и ал.2 вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, тъй като извън петитум
е поставен такъв въпрос на съдебно-счетоводната експертиза, но реално няма
предявен такъв иск. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени
първоинстанционното решение в частта на предявения иск с придадена квалификация
по чл.178 ал.1 т.2 вр. чл.179 ал.2 от ЗМВР и вместо него да постанови друго, с
което да уважи исковата претенция, съобразно направеното изменение по реда на
чл.214 от ГПК. Претендират се направените разноски за двете инстанции.
Постъпил е писмен отговор от ОД на МВР – гр. Плевен
чрез процесуалния представител – юрк. ****, в който се изразява становище, че
следва да се остави без уважение въззивната жалба на П.М. в частта, с която е
отхвърлен предявения иск на основание чл.178 ал.1 т.2 от ЗМВР, както и че
първоинстанционното решение в тази му част е законосъобразно, правилно и добре
мотивирано, при постановяването му не са допуснати процедурни нарушения, като
правилно е тълкуван материалния закон. По делото не са представени
доказателства от страна на ищеца, че на него лично му е възложено да извършва
охрана на каса с огнестрелни оръжия и боеприпаси – патрони, намиращи се в
помещение до дежурната част при ОД на МВР – гр. Плевен. В длъжностната
характеристика на ищеца също не е възложено задължение да охранява касата с
оръжие. По делото по безспорен начин се установява, че патроните, намиращи се в
служебна метална каса не са взривоопасни вещества. Длъжността на ищеца е
предимно ръководна по отношение на дежурната част – Началник група „ОДЧ“, като
длъжностните му задължения са предимно организационни, спомагателни и
контролни. От друга страна, в сградата на ОД на МВР – гр. Плевен има денонощна
физическа охрана. Предвид разпоредбата на чл.1 от Заповед № 8121з-671/09.06.2015
г. на Министъра на вътрешните работи, за да се изплаща допълнително
възнаграждение за специфични служебни дейности, следва тези дейности да се
изпълняват пряко от съответния служител, като в случая, пряката дейност на
дежурния ОДЧ е съвсем различна. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.3
от заповедта определянето на размера на допълнителното възнаграждение за
извършване на специфични дейности се извършва само от ръководителите на
структури по чл.37 от ЗМВР, но П.М. не е направил предложение до ръководството
на ОД на МВР – гр. Плевен на служителите от ОДЧ да се заплаща допълнително
възнаграждение за охрана на взривоопасни вещества, което води до извода, че
същият не е считал, че извършва такава охрана, както и че в оперативната
дежурна част няма взривоопасни вещества. Съгласно чл.5 от същата заповед
допълнителните възнаграждения се изплащат само за действително отработено
време. Ищецът не е доказал каква част от времето си твърди, че извършва охрана
на боеприпаси, за които твърди, че са взривоопасни вещества. Моли, да бъде
отхвърлена подадената въззивна жалба и в полза на ОД на МВР – гр. Плевен да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ОД на МВР – гр. Плевен чрез пълномощника –
юрк. ****, в която се правят оплаквания, че първоинстанционното решение в
частта, в която е уважен предявения иск на основание чл.179 ал.1 и ал.2 вр.
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото е и
необосновано. Неправилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон,
като е приел, че положения от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по
правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. За процесния период 01.04.2016 г. – 31.03.2019 г. са действали Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм.
дело № 5450/2016 г. в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези
специални за МВР наредби липсва текст, който да допуска трансформация на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Отмяната на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа
занапред, т.е. считан от датата на влизане в сила на съдебното решение –
29.07.2016 г. От 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана Наредба №
8121з-779/02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/2014 г., но само за 4
дни, а съдът е мотивирал изцяло своите изводи за целия процесен период на
разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата. Този извод на съда е необоснован и
немотивиран. Неправилно Районният съд е приел, че е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща МВР и е преминал към приложение на разпоредбите на
НСОРЗ. Съгласно разпоредбите на ЗМВР на служителите от МВР е разрешено да
полагат по 8 часа нощен труд на смяна, следователно, коефициент 1,143 не може
да се приложи за тях, като се получава съотношението 8 часа дневен труд към 8
часа нощен труд, което е равно на 1. В този случай ОД на МВР – Плевен
своевременно е заплатило всеки положен от ищеца час нощен труд, като за нощния
труд е дадено и допълнително възнаграждение от 0,25 лв./час. По делото не са
събрани доказателства, че ищецът е работил на рамките на установеното за него
работно време по график и следователно, не може да се иска заплащане на
извънреден труд с 50% увеличение. На следващо място, Районен съд – гр. Плевен е
постановил и недопустимо решение в частта, в която е осъдил ОД на МВР – гр.
Плевен да заплати на ищеца сума в размер на 392,97 лв., представляваща лихва за
забава на основание чл.86 от ЗЗД. Такъв иск не е предявяван в исковата молба
във връзка с главницата по чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Предвид на това,
въззивникът ОД на МВР – гр. Плевен моли, да бъде обезсилено решението в тази му
част на основание чл.270 ал.3 от ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по
непредявен иск. На следващо място, Районен съд – гр. Плевен не се е произнесъл
и относно предявения от ищеца иск на основание чл.86 от ЗЗД във връзка с
предявения иск на основание чл.178 ал.1 т.2 от ЗМВР за специфични дейности, с
оглед отхвърлянето на главния иск. Тъй като е отхвърлен главния иск на
основание чл.178 ал.1 т.2 от ЗМВР, то логично е и този иск да бъде отхвърлен,
като на ОД на МВР – гр. Плевен бъде заплатено съответното юрисконсултско
възнаграждение, както и отхвърлянето на иска да бъде съобразено в частта с
разноските, присъдени на ищеца и държавната такса по делото. Въззивникът ОД на
МВР – гр. Плевен моли, да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта
за разноските, тъй като същите неправилно са определени в размер на 294,00 лв.,
съобразно отхвърления размер на иска, като моли, да бъде постановено друго решение,
с което ясно да се определи размера на разноските, дължими на ищеца. Моли
Окръжния съд, да отмени съдебното решение и в частта, с която ОД на МВР – гр.
Плевен е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – гр. Плевен държавна
такса в размер на 133,93 лв., тъй като вероятно тази такса е изчислена и въз
основа на осъждането за сумата от 392,97 лв. на основание чл.86 от ЗЗД по
непредявен иск. Районен съд – гр. Плевен не се е произнесъл по направеното от
ОД на МВР – гр. Плевен искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение въз
основа на отхвърлените искове. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени
постановеното решение на Плевенски районен съд в посочените части, като
неправилно и необосновано.
Постъпил
е писмен отговор на подадената от ОД на МВР – гр. Плевен въззивна жалба от П.В.М.
чрез защитника му – адв. **** П. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, в който се
твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Съгласно чл.187 ал.4 от ЗМВР за
държавните служители в МВР, извън тези по ал.2 и работещите на смени, се
установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват
служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време. Налице е
законодателна уредба, че работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни. Липсва, обаче,
законодателна уредба относно начина на заплащане допълнително възнаграждение
или компенсиране за положен труд над нормативно установения, но в рамките на
редовното работно време, определено от работодателя. В процесния период от
01.02.2016 г. до 01.02.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г., като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Липсата на такава норма в Наредбите от 2015 г. и 2016 г. не следва да
се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Никъде в разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.
последно от ЗМВР не е указана нормалната продължителност на нощния труд,
напротив, въведена е възможност за полагане на нощен труд в часовете между
22,00 часа и 06,00 часа. Следва да се отбележи, че в ЗМВР няма въведена
дефиниция за разрешен нощен труд, каквото твърдение е въведено от въззивника. В
общото трудово законодателство изрично е въведено, че нормалната
продължителност на нощния труд е 7 часа или 35 часа седмично, което всеки
работодател следва да съобрази при организиране работното време на работниците
и служителите в изготвения ежеседмичен/ежемесечен график за работа. Часовете
над установеното работно време с нормална продължителност по естеството си са
извънреден труд и като такива се заплащат с увеличение. Относно доводите за
неправилно изчисление на дължимите разноски по делото, въззивникът П.М. счита
жалбата в тази й част за неоснователна. На следващо място, действително,
първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск /мораторна лихва за
извънредния труд/ и решението в тази му част следва да бъде обезсилено. Моли
Окръжния съд, да остави без уважение подадената въззивна жалба от ОД на МВР –
гр. Плевен и да потвърди първоинстанционното решение в частта по отношение на
иска с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД,
като правилно и законосъобразно и да го обезсили в частта на произнасяне по
непредявен иск за мораторна лихва за този иск. По отношение на отхвърлените от
съда искови претенции въззивната жалба е своевременно подадени и моли, да бъде
уважена, като основателна. Претендират се и направените разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в
жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивните
жалби са подадени в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което са процесуално допустими.
По същество частично основателна
е жалбата на ОД на МВР, а жалбата на П.М. е неоснователна.
Безспорно по делото е че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал за процесния период 27.03.2016г.-
03.06.2018г., на длъжност „Оперативен дежурен“ в ОДЧ в ОДМВР Плевен, като до
2017г. е бил „инспектор“,
а след това - до прекратяване на служебното му
правоотношение „старши инспектор“, като осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Спорни са въпросите: изпълнявал ли е въззиваемия „специфични служебни
дейности“ и дължи ли му се допълнително възнаграждение за тях по силата на
чл.178 ал.1 т.2 от ЗМВР; полагал ли е
въззиваемият – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли
да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв
размер?
По първия от спорните по делото въпроси РС-Плевен е приел, че
осъществяваната от въззивника М. дейност не отговаря на „специфични служебни
дейности“. Приел е, че дори и в дежурната стая да се е намирал шкаф с оръжие и
боеприпаси за него, те не представляват взривоопасни вещества и не може да се
приеме, че тази дейност е специфична.
Тези изводи но първата инстанция се споделят изцяло от настоящия въззивен
състав.
Съгласно пар.26а от ЗМВР "Специфични
служебни дейности" са пряко изпълнявани от държавните
служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна,
издирвателна, експертно-криминалистическа, патрулно-постова, пожарогасителна,
спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен
контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна
защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали,
летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни
вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални
операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране, съпровождане
или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по
досъдебни производства.“
Твърденията в исковата молба са, че по силата на
издадени вътрешни нормативни и общи ведомствено административни актове, макар
формално да не е вписано изрично, като „оперативен дежурен“ не следва да
охранява взривоопасни вещества, но такива са боеприпасите в шкаф № 1 /оръжия и
боеприпаси за тях/ с оглед вмененото задължение на всички служители в ОДЧ да
охраняват оръжието и боеприпасите и да го раздадат при тревога.Ищецът твърди,
че своето химико-физическо естество боеприпасите са взривоопасни вещества,
предвид влагане в производството на такива вещества- барут.
От тези твърдения
е установено, че действително в дежурната стая е се съхранява шкаф №1, в който
се намират огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Това е ясно от показанията
на свид.Валентин Георгиев. Не се установява обаче твърдението, че боеприпасите
са взривоопасни вещества, за да се приеме, че е налице изпълнение на функции по
тяхната охрана.
Легалното определение на боеприпаси е дадено в
чл.7 от ЗОБВВПИ, където е посочено, че „Боеприпаси
за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или
изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които
се използват в огнестрелно оръжие. Боеприпаси за предупредителни и сигнални
оръжия по смисъла на този закон са съвкупност от взривни вещества
и други елементи, които, изхвърлени от оръжието, предизвикват звуков, светлинен
или рефлекторен ефект. Боеприпаси за пневматично оръжие са
твърди метални предмети (сачми) с различна конфигурация и калибър.“
В чл.3 от ЗОБВВПИ е дадено легално определение за взривно
вещество – „химични вещества или смеси, които преминават при определени
условия в процес на бързо саморазпространяващо се химично превръщане с отделяне
на голямо количество топлина и с високо налягане на газообразни продукти с
разрушително или метателно действие.“
Видно от този специален закон никъде не е дадено
легално определение за „взривоопасно вещество“, който термин се използва в
пар.26а от ЗМВР. Не е посочено и че боеприпасите представляват такова. В тази
връзка твърденията на свидетеля, че същите могат да избухнат при много висока
температура не ги определя, като взривоопасни. За да може да се приложи, като
основание за осъществяване на специфична дейност, следва да е налице нормативно
определение, както такива са съдържат например в НАРЕДБА за устройството и
безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на
съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ.
Разбирането на съда е, че за да се осъществява
специфична служебна дейност следва същата да е вменена на съответния служител
или с длъжностната характеристика или с изричен друг акт, издаден от
компетентен орган на работодателя. Видно е, че в закона са регламентирани като
такива множество различни и разнородни действия. Поради това, за да бъде
конкретизирано за всеки служител изпълнението на съответна дейност като
специфична, тя следва да е точно и ясно посочена в неговите служебни задължения
по указания в закона начин. Липсата на изрично указание, съответния служител да
изпълнява конкретна специфична дейност, не налага и задължение за работодателя
да заплаща допълнително възнаграждение за нея.
Тъй като нормативната уредба не определя боеприпасите,
които са се намирали в шкаф №1, съхраняван в дежурната стая, в която е
изпълнявал служебните си задължения ищеца – въззивник, като „взривоопасни
вещества“, то няма как и съдът да приеме, че осъществяваната от него дейност на
оперативен дежурен в ОД на МВР, представлява специфична служебна дейност по
охрана на взривоопасни вещества.
Такива функции не са му вменени, нито с длъжностната
характеристика, нито се следват от характера на изпълняваните служебни
задължения, поради това и не може да се приеме, че същият е следвало да
получава допълнително възнаграждение за осъществяване на такава специфична
служебна дейност. Ето защо и искът за присъждане на такова се явява недоказан
по своето основание и следва да бъде отхвърлен изцяло. В тази си част решението
е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на
осн.чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща и към мотивите на първата инстанция.
С уточняващата молба от 15.07.2019г. ищецът е поискал
и присъждането на сумата от 392.97лв., представляваща мораторна лихва върху
допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични дейности от 2170лв. за
периода 01.04.2016г. – 31.03.2019г. В диспозитива на решението, а и в мотивите
обаче няма произнасяне по това искане. Ето защо въззивната жалба в тази й част
следва са се счита като молба за допълване на първоинстанционното решение и
следва да се върне за произнасяне на ПлРС.
Вторият спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на
изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
- чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение –
чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69
от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена
с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г. /.
Става
ясно, че в рамките на процесния период, от 27.03.2016
год. до 03.06.2018 год. са действали следните наредби: 1. за периода от 01.01.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2. за
периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016 г. до03.06.2018 г. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Настоящия
въззивен състав не споделя възраженията на въззивника - ответник относно
неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 –
5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Ето защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице празноти или са предвидени
по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения, и редът за получаването им.
Основателно
обаче е възражението, че правилото за преизчисляване на нощния труд в дневен е
неприложимо за периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на
еднаквата по степен норма на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/,
съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната
на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало.
При
сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се
извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава
става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това
правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.).
Съгласно
приетото от районния съд заключение на съдебно –икономическа експертиза за
процесния период ищецът е положил нощен труд както следва: за 2016 г. - 568
часа, за 2017 г. – 720 часа и за 2018 г. – 328 часа или общо за целия период
ищецът е положил нощен труд от 1616 часа. За процесния
период на ищеца е заплащано възнаграждение за нощен труд по 0,25 лв. за всеки
отработен час – или общо за периода сумата от 404лв. След превръщането на
нощния труд в дневен и преизчисляването с коефициент 1,143 става ясно, че за
процесния период въззиваемият е положил общо 1847.09 часа труд. Тъй като за
периода 01.01.2018г. – 30.06.2018г. работодателят не е имал задължението да
отчита и заплаща този труд, приравнен с посочения коефициент то следва от
общото количество да се приспадне положения през този период нощен труд от общо
328 часа или нощният труд който следва да се приравнява е в общ размер на 1288
часа и умножен с коефициент 1.143 става 1472.18 часа. Разликата е от 184.18 часа,
която представлява извънреден труд,
който не е отчетен от работодателя и не е заплатен. Умножен по средна часова
ставка от 9.08лв. съгласно заключението се получава дължима сума 1672.39лв. или
с 425.89лв. по-малко от присъдените 2098.28
лв.
Тези съображения обуславят намаляване на дължимите суми, като главница и
лихви, съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, като за периода от 01.01.2018 г. до 03.06.2018
г. следва да бъдат приспаднати сумите, получени от вещото лице чрез
преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като
предявеният иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява неоснователен и недоказан за сумата над 1672.39лв. до 2098.28
лв. /за
сумата като главница в размер на 425.89лв./ и
следва да бъде отхвърлен в тази си част.
По отношение на тази главница няма претенция за обезщетение за забава, поради
което и не следва да се присъжда. Това е видно от молбата за изменение на иска
по реда на чл.214 от ГПК от 15.07.2019г. Съдът е постановил решение по
непредявен иск, като е присъдил сумата от 392.97лв., поради което в тази част
решението следва да бъде обезсилено.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение на ПлРС в
частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на П.В.М. от гр. Плевен сумата над 1672.39лв. до предявения размер от 2098.28лв.,
представляващи дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за
периода 27.03.2016 г.- 03.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, като вместо него и по съществото на
правния спор, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен предявения от П.В.М.
иск срещу ОД на МВР – Плевен за сумата
от 425.89лв.,
представляваща разликата над сумата от 1672.39лв. до предявения размер от 2098.28лв.,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд за процесния период, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските и в частта за
държавната такса над сумата от 66.90лв. до присъдените 133.93лв. в съответствие
с чл.71 ал.1 от ГПК.
Следва да бъде потвърдено решението на Плевенски районен съд в останалата
му обжалвана част.
При този изход на делото, съобразно уважената част от исковете в общ размер
1672.39лв. на ищеца се дължи присъждане на разноски от 254.68лв. /650лв. по
списъците по чл.80 ГПК/. Отхвърлената част от исковете е за общо 2595.89лв. /по
иса по чл.86 от ЗЗД предстои произнасяне/, като на ответника се дължи
присъждане на юрисконкулско възнаграждение в минимален размер от по 100лв. на
инстанция и д.т. 66.965лв. за въззивното производство или съобразно
отхвърлената част 162.36лв. Поради това следва да бъде осъдена ОД на МВР –
Плевен да заплати направените деловодни разноски по компенсация от П.В.М. за двете инстанции в размер на 92.31лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА на осн.
чл.270 от ГПК Решение № 1426/23.07.2019 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 1909/2019 г., в частта, в която е осъдил Областна
Дирекция на МВР - Плевен представлявана от Директора ****, да заплати на П.В.М. ЕГН ********** ***,
на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата
392,97лв., представляваща лихва за забава върху неизплатена главница от 2098,28
за периода 01.04.2016-31.03.2019г.
ОТМЕНЯВА Решение № 1426/23.07.2019 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 1909/2019 г., в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е
осъдена да заплати на П.В.М. , ЕГН ********** от гр. Плевен сумата
над 1672.39лв. до предявения размер от 2098.28лв.,
представляващи дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за
периода 27.03.2016 г.- 03.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, както и в частта му относно присъдените
разноски и в частта за държавната такса над сумата от 66.90лв. до
присъдените 133.93лв., като вместо него и на основание чл.271 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П.В.М. , ЕГН ********** от гр. Плевен против
ОД на МВР – гр. Плевен , иск с правно основание чл.178 ,ал.1 ,т.3 от ЗМВР вр.
чл.179 ,ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ за заплащане на сумата от 425.89лв., представляваща разликата
над сумата от 1672.39лв. до предявения размер от 2098.28лв.,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за
периода 27.03.2016 г.- 03.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР –гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ
направените деловодни разноски по компенсация от П.В.М., ЕГН ********** от гр. Плевен за двете
инстанции в размер на 92.31лв.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Плевенски районен съд в
останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на ПлРС за произнасяне по молба за допълване, в частта относно иска
по чл.86 от ЗЗД за сумата от 392.97лв., представляваща мораторна лихва върху
допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични дейности от 2170лв.
за периода 01.04.2016г. –
31.03.2019г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
:
О.М.1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ: По делото пред
ПлРС не е несъмнено установено, че графиците на работното време на ищеца са
съставени точно съгласно тримесечната норма при сумарно изчисляване на
работното време. Няма заключение на вещото лице по назначената СИЕ за тримесечната
норма и има ли отработени часове над нея за всяко тримесечие от процесния
период.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: