РЕШЕНИЕ
№…….…/10.05.2022г.
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 461 по описа за 2015 година на Провадийския районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /след
уточнения, прекратяване на производството в част и др./ от Н.Х.Б., ЕГН **********, с адрес *** срещу Л.П.Л., ЕГН **********, с адрес *** и Н.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени следните
обективно и субективно съединени искове:
1. иск с правно
основание чл. 42, б. “б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание от 04.03.2013 г. на В. Б.в С., тъй като
подписът и текстът не са изписани и положени от лицето, против ответника Л.П.Л.;
2. иск с правно
основание чл. 108 от ЗС против Л.П.Л.
за установяване на собствеността на ищеца и да бъде осъден ответника да предаде
владението върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 1600 кв. М.,
съставляващо УПИ ІІІ-283 в кв. 38 по плана село *****, община П., заедно с
построената в него жилищна сгР., баня и стопански постройки, при граници за
дворното място: улица, УПИ II -284, УПИ IV -282, УПИ V-281, УПИ IX -280;
3. иск с правно
основание чл. 108 от ЗС против Н.С.Д.
за установяване на собствеността на ищеца и да бъде осъдена ответницата да
предаде владението върху следния недвижим имот: дворно място в град П., ул.“***
с площ 600 кв.М., съставляващо УПИ ХХІІІ -1464 в кв.101 по плана на П., ведно с
построената в него четириетажна жилищна сгР., при граници за дворното място:
улица, УПИ XXIV -1463, I -1462, II -1465, XXII – 1467;
Направено е искане
по чл.537, ал.2 от ГПК за отмЯ. на нотариалните актове, в които са
обективирани процесните сделки.
В исковата молбата /съобразявайки твърденията, с оглед
изключването от процеса на Х.Б. и С.Б., конститурани на мястото на починалия преди
иницииране на производството /на 29.05.2015г./ Б.Х.Б./ е изложено, че ищецът е
наследник, първи братовчед на В.Б.в С., ЕГН **********, починал на 08.02.2015г.
в гр.П.. С молба вх. № 2652/29.06.2015г. уточнява, че е първи братовчед с
майката на надледодателя и е в пета степен на родство по съребрена линия с В. С..
Твърди се, че Н. и Б. Б. са наследници на И. Н. Г., сестра на В.Н.Б., чийто
единствен наследник е В. С. – внук. Именно те полагали грижи за него до смъртта
му. Предвид влошено здравословно съС.ие в края на 2014г. С. наел жена на име Б.Ю.,
която трябвало да се грижи за него. Вместо подобрение на здравословното му съС.ие,
то се влошавало все повече. При посещение на братовчед си установил, че той е
заключен в стая, гол и че Юмерова в действителност не полага грижи за него.
Поискал ключ както от нея, така и от ответника Л.Л., който С. приютил да живее
във вилата му. При последното им посещение /24.01.2015г./ констатирал, че В. С.
бил много блед, отслабнал, говорел неадекватно и че не знаел, че Л.Л. живее на
горния етаж в неговата къща. На 09.02.2015г. разбрал, че е починал.
Същевременно с протокол за обявяване на завещание, съхранявано в нотариата с
рег. № 976/10.02.2015г. нотариус О.С., по искане на Л. е обявил оставеното за съхранение
при нотариуса саморъчно завещание на В. С., съхранявано под №9 в регистъра на
записване на саморъчни завещания от 18.07.2014г., за което е образувано нот. д.
№ 7 с рег. №4791/18.07.2014г. Впоследствие установил, че досежно всички имоти е
налице предеклариране на името на Л. и снабдяване от негова страна въз основа
на завещанието с КНА. Излага подробни съображения затова, че текста и подписа
не са положени от В. Б.в С.. Оттук счита, че нищожното завещание не би могло да
произведе правните последици необходими да направят заветника собственик, а
извършените от него сделки се явяват нищожни на това основание. Моли за уважаване на исковите претенции.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от
ответника Л.П.Л., с който оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан.
Твърди, че завещанието е действително, автентично, написано от завещателя.
Оспорва ищеца и В. С. да са първи братовчеди, доколкото И. Г. е баба на ищеца,
тоест са от IV степен на родство. Не
отговаряло на истината, че Н. и Б. Б. са се грижили за завещателя. Това правел Л.
лично или чрез наети от него лица. Напротив, отношенията им са били влошени,
поради което и е депозирал жалби срещу тях в полицията.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника Н.С.Д., с който оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан.
Излага, че при покупко-продажбата на имота е направила необходимите справки, но
е нямало откъде да узнае за това, че трети лица имат или ще имат претенции по
отношение на имота, поради което счита, че е добросъвестен купувач.
В хода на процеса е встъпил главно в процеса, на
основание чл.225 ГПК, Х.Р.И., ЕГН **********,
с адрес ***, като е предявил отрицателен
установителен иск с правно основание по чл.124 ГПК срещу Н.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, и положителен установителен иск чл.124 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗС срещу Л.П.Л.,
ЕГН **********, с адрес *** относно спорния имот в с.***** дворно място с площ
от 1 600 кв.М., съставляващо УПИ III-283, кв. 38 по плана па селото, заедно с построените в
него жилищна сгР., баня и стопански постройки.
Ищецът заявява, че В. С. след устна уговорка
фактически му е предал владението на имота през 2001 год. и оттогава той
упражнявал явно, непрекъснато и необезпокоявано владение над имота. Твърди, че
през 2001г. ремонтирал оградната мрежа на дворното място, поставил дървена дограма на жилищната сгР.,
складирал в дворното място закупени от него строителни материали. През 2006г.
съборил съществуващата в дворното място опасна постройка. През 2014г. разрешил
на съседа, собственик на дворно място,
съставляващо УПИ IV – 282, във връзка с отводняване на неговия имот, тръбата да
премине през процесното дворно място. От 2001 г. до подаването на исковата
молба се грижил за имота, като периодично го окосявал, грижил се за овошките и
плодните дръвчета, садял и чистил, през 2003г. почистил кладенеца, с цел
поливане на засети зеленчуци, през 2012г. изкоренил стара лоза и засадил друга.
Твърди се, че спорния имот в с.***** е придобит от него на оригинерно придобивно
основание - давностно владение, осъществявано в периода от 2001 год. до датата
на депозиране на исковата молба - 31.8.2017 год. Твърди, че Н.Х.Б. не е собственик на имота, тъй като той не е бил
собственост на наследодателя му по време на смъртта му, съответно не е бил част
от наследството, защото още през 2011г. е бил придобит по давност от ищеца.
Твърди, че не е придобил имота на основание наследяване по право, тъй като бил
изключен от кръга роднини призовани да наследяват по почин на чл.8, ал.4 от ЗН.
Ищецът оспорва, че ответника Л. Н.Л. е владелец на спорния имот, тъй като само
той го бил владял. Заявява, че Л. не е собственик на имота въз основа на завета
от С., тъй като имота не бил негова собственост към момента на смъртта му,
защото бил придобит по давностно владение от ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от Н.Х.Б., в който
заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че ищецът не е
и никога не е бил собственик на спорния имот. Заявява, че е собственик на имота по наследствено
правоприемство от В. С.. Оспорва констативния нотариален акт, приложен с
исковата молба, като съставен въз основа на неистинско завещание. Ищецът,
главно встъпило лице, не е оспорвал собствеността на наследодателя приживе,
нито пък е извършвал действия, с които да я нарушава. Оспорва твърденията в
исковата молба относно установяване и упражняване на владеене върху спорния
имот. Твърди, че дори и ищецът да е осъществявал описаните действия те са били
с епизодичен характер и владението било прекъснато. Твърди, че ищеца не се е
чувствал като собственик на имота, тъй като имота бил обявен на публична продан
от ЧСИ Ст.Янкова. рег.№719, р-н ВОС, на основание образувано изп.дело
№995/2015г. с взискател К.М.М. и Банка
“ДСК” ЕАД и длъжник Л.П.Л.. К.М.била майка на дъщерята на ищеца. Излага се, че
в случай че ищецът се е чувствал като собственик на този имот той е следвало да
отблъсне собственическите твърдения на Л., тъй като е знаел за изпълнителното
дело. Излага, че дори и ищецът да е владял имота, то владението е било
прекъснато веднъж от наследодателя им и втори път от ответника Л.П., който
обявил имота за продажба първоначално за сумата от 12 000 лв., а впоследствие
за 10 000 лв. и в законовия 6 месечен срок по чл.81 ЗС не е възстановено.
Заявява, че положителния установителен иск е неоснователен, защото ищецът
главно встъпило лице не е и никога не е бил собственик на спорния имот в с.*****
- дворно място с площ от 1 600 кв.М. съставляващо УПИ III-283, кв. 38 по плана на селото, заедно с построените в него
жилищна сгР., баня и стопански постройки. Оспорва активната легитимация на ищеца главно встъпило лице.
Иска се отхвърляне на предявения иск.
По делото е постъпила и искова молба вх. №
3978/11.07.2018 г., подадена от С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес *** 12, с която е направено искане същият да бъде
конституиран като главно встъпило лице и с която /след уточнения/ са предявени
следните искове:
1.положителен
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК срещу Н.Х.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено между страните, че ищецът
С.С. е собственик на процесните два имота;
2.иск с правно
основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН срещу Л.П.Л., ЕГН **********, с адрес *** за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 04.03.2013 г. на В. Б.в С.,
тъй като подписът и текстът не са изписани и положени от лицето. Иска се отмЯ.
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на констативен нот. акт № 9/2015 г., том
2, рег. № 1425, дело № 20082015 г. и констативен нот. акт. № 11/2015 г., том 2,
рег. № 1434, дело № 202/2015 г.
3. иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД срещу Л.П.Л., ЕГН **********, с адрес ***
и Н.С.Д., ЕГН **********, с
адрес *** за прогласяване на нищожност на сделката, сключена между Л.П.Л. и Н.
Стафанова Д. за покупко – продажба на недвижим имот: дворно място в град П.,
ул.“*** с площ 600 кв.М., съставляващо УПИ ХХІІІ -1464 в кв.101 по плана на П., ведно с построената
в него четириетажна жилищна сгР., при граници за дворното място : улица, УПИ XXIV -1463, I -1462, II -1465, XXII – 1467,
поради противоречие със закона, доколкото никой не може да се разпорежда със
собственост, която не притежава и да сключва сделка без пълномощия от страна на
собственика.
4. иск с правно
основание чл. 108 от ЗС срещу Н.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** за предаване на владението на недвижим имот: дворно
място в град П., ул*** с площ 600 кв.М., съставляващо УПИ ХХІІІ -1464 в кв.101 по плана на П., ведно с построената
в него четириетажна жилищна сгР., при граници за дворното място : улица, УПИ XXIV -1463, I -1462, II -1465, XXII – 1467;
5. иск с правно
основание по чл. 108 от ЗС срещу Х.Р.И.,
ЕГН **********, с адрес *** за предаване на владението на недвижим имот: дворно
място с площ от 1600 кв. М., съставляващо УПИ ІІІ-283 в кв. 38 по плана село *****,
община П., заедно с построената в него жилищна сгР., баня и стопански
постройки, при граници за дворното място: улица, УПИ II - 284, УПИ IV - 282, УПИ V - 281, УПИ IX – 280.
Заявява самостоятелни права върху процесните имоти,
доколкото счита себе си за първи братовчед /родственик от IV-та степен по съребрена линия/ и наследник на В. С..
Излага съображения, че С. С. С. и Р. Б.ва Д. са дядо и баба на наследодателя по
бащина линия. След смъртта си са оставили деца, както следва: Ц. С. Н., Д. С. А.,
Х.С. С., Б. С. С., И. С. С., И.С. С. и Я. С. С.а. Оттук се извеждало, че бащата
на ищеца и бащата на наследодателя са братя. Оспорва ищецът по първоначалната
искова молба да е наследник, призован към наследяване по закон. Оспорва Л.П. да
е собственик въз основа на саморъчно завещание, доколкото е неистинско такова,
респективно КНА. Оспорва собственост да е придобил и главно встъпилото лице Х.И..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от Х.Р.И., в който излага съображения за недопустимост на
заведения срещу него иск от друго главно встъпило лице и неоснователност на
исковата претенция. Конкретно сочи, че С.С. не е наследник на В. С., но и да е,
то имотът не е бил в патримониума на наследодателя към смъртта му, откъдето и
той няма как да го придобие. Твърди, че още към 2011г. процесният имот е
придобит от Х.И. на оригинерно основание – давностно владение, продължило
повече от 10 години. Моли се за отхвърляне на претенциите.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от Н.Х.Б., с който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на исковете. Оспорва активната легитимация на ищеца С., като
навежда, че удостоверението за наследници не може да има задължителна
доказателствена сила. При извършена справка действително се установявало, че в
регистрите на населението са записани братя и сестри на починалия И. С. С.,
баща на С.С., но като забележка е вписано, че тяхна майка е Р. Б.ва Д., като
„роднината е намерена косвено, вероятно е описана като роднина на роднините на
титуляра“, но в нито един от роднините не e вписано въз основа на какви източници е вписана Р. Б.ва
Д. като тяхна майка. Отделно липсвали достатъчно индивидуализиращи белези на
същата. Нямало данни и кой е бащата. Моли се за отхвърляне на претенциите.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от Л.П.Л., с който оспорва изцяло иска, като недопустим,
неоснователен и недоказан. Твърди, че съгласно устна договорка с В. С. считано
от 2001г. е бил владелец и собственик до прехвърлянето на Н.Д. ***, находящ се
на ул. „Х. Ганчев“ №17. Веднага след предаване на владението до настоящия
момент се грижи за имота, измазвал къщата, ремонтирал баните и тоалетните,
поставил климатици, като явно демонстрирал владението си, непрекъснато и
необезпокоявано от никой. Предвид дадена от съда допълнителна възможност за
становище с молба прави възражение за придобиване на имота по давност. Моли се за отхвърляне на иска.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от Н.С.Д., с който оспорва изцяло иска, като неоснователен и
недоказан. Счита, че договорът, с който е придобила имота не е нищожен, а
евентуално не би имал вещно-транслативно действие. Твърди, че е установила
владение върху имота на основание, годно да я направи собственик. Моли се за отхвърляне на иска.
В о.с.з. Н.Б. се явява лично. В отговор на указания на
съда навежда, че е единствен собственик на имотите по наследство. Моли за
уважаване на исковете и отхвърляне на предявените такива от останалите страни.
Депозира писмени бележки, чрез процесуалните си представители адв. Върбанови /неподписани/.
В о.с.з. Х.И. се явява лично. Моли за уважаване на
исковете му. Депозира писмени бележки, чрез процесуалния си представител адв. И..
В о.с.з. С.С. се явява лично и с адв.Ж.. Моли за
уважаване на исковете му и отхвърляне на предявените от другите страни.
В открито съдебно заседание ответникът Л., редовно
призован, се представлява от адв. Ф., която излага съображения за отхвърляне на
иска. Депозира писмени бележки /неподписани/.
В о.с.з. Н.Д. се представлява от адв. Р.И.. Моли за отхвърляне
на исковете срещу нея.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени
заедно и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното по делото, вписано в СВ,
саморъчно завещание от 04.03.2013г., съставителят му – В. Б.в С. с ЕГН **********,
завещава на Л.П.Л. цялото си движимо и недвижимо имущество.
Видно от протокол за обявяване на завещание в
нотариата с рег. №976/10.02.2015г. е обявено оставеното за съхранение в
канцеларията на нотариуса под №9 в регистъра на записване на саморъчни
завещания от 18.07.2014г., за което е образувано нот.дело №7, рег. №4791/18.07.2014г.,
саморъчно завещание на В. С..
Представена е декларация, подписана от Л.П.Л., в която
посочва имотите, които са били в партимониума на завещателя към момента на
смъртта и са предмет на завещанието, като част от тях са следните: - Недвижими
имоти, находящи се в с.*****, общ.П., а именно: Дворно място с площ
1 600кв.М., представляващо парцел № III-283 в кв.38 по плана на селото, ведно с построените в
имота Жилищна сгР., баня и стопански постройки, без упоменати площи, при
граници за дворното място: улица, парцели №№II-284, №IV – 282, № V-281 и №IX – 280, ведно
с всички подобрения и приращения; -Недвижими имоти, находящи се в гр.П., ул. ***,
а именно: Дворно място, с площ 600кв.М., представляващо парцел №XXIII-1464 в кв.101 по плана на гр.П., ведно с построената
в имота Жилищна сгР. на четири етажа, при граници на дворното място: улица,
парцели №№XXIV – 1463, №I – 1462, № II – 1465 и №XXII-1467.
Собствеността у завещателя на горните имоти се
потвърждава от представени нотариален акт №85, том II, дело №1045/1995г. на РС –П. и нотариален акт №12,
том II, дело №352/1994г. на РС – П..
На 17.03.2015г., с констативни нотариални актове №9,
том II, рег. № 1425, дело №200/2015г. и № 11, том II, рег. № 1434, дело №202/2015г., двата по описа на Нотариус Илко К.,***
действие РС – П., вписан в рег. №225 в НК /л.45, л.48/ Л.П.Л. е признат за собственик
по завещание на същите тези имоти.
На 26.03.2015г. Л.Л. продава на Н.С.Д. собствените си
недвижими имоти- дворно място с площ 600кв.М., ведно с построената в имота
четириетажна жилищна сгР., със застроена площ от 80 кв.М., по силата на
нотарилен акт за покупко-продажба №57, том II, рег. № 1693, дело №245/2015г. на Нотариус Илко К.,***
действие РС – П., вписан в рег. №225 в НК.
На 01.11.2018г. с констативен нотариален акт №51, том V, рег. № 5686, дело №699/2018г. на Нотариус Илко К.,***
действие РС – П., вписан в рег. №225 в НК, Х.И. е признат за собственик върху
имота в с.*****, по давностно владение.
От представените по делото удостоверения за наследници
и удостоверения за съпруг/а и родствени връзки се установява, че - В. С. е
починал на 08.02.2015г.; - негова
родители са С. Р.С., починала на 31.01.1994г. и Б. С. С., починал на
24.02.1985г.; - негови баба и дядо по майчина линия са В.Н.Б./Р.а/, починала на
02.01.1968г. и Р. `М. Р., починал на 07.03.1971г.; - баба му В. Б.а /Р.а/ е
имала сестра И. Н. Г., починала 23.02.1969г., сестра Р. Н. С.а, починала на
08.03.1979г., брат Х.Н. С., починал на 24.01.1998г., брат С. Н. С..
В едно от удостоверенията, което е на лицето Б. Н. С.,
починал на 31.05.1980г. е посочено, че негови сестри и братя са В.Н.Б., И. Г., Р.
Н. С.а, Х.Н. С. и С. Н. С..
И. Н. Г. /сестра на бабата на В./, заедно със съпруга
й Б. `С. Г. са имали две деца- Г. Б. С., починала на 29.11.1998г. и Х.Б. `С.,
починал на 26.12.1996г., оставил като наледници синовете си Н.Х.Б. и Б.Х.Б., починал на
29.05.2015г. /с наследници съпругата му М. Д. Б. и синовете им Х.Б.Б. и С.Б.Б./.
Майката на В. С. – С. Р.С. е имала един брат – Н. Р. Б.,
починал на 05.01.1992г.
Бащата на В. С. – Б. С. С. е имал следните братя и
сестри- Ц. С. Н., починала на
20.10.1972г., /с наследник Н. С., починала на 30.03.2005г./, Х.С. С., починал
на 07.04.1990г., /с наследници Н. Х.С., починал на 20.06.2000г. и С.Х.С.,
починал на 27.12.2005г./, И.С. С.,
починал на 22.01.1980г., Я. С. С.а,
починала на 05.10.1983г., И. С. С., починал на 30.03.1987г., /с наследници Р.И.
С., починала на 09.09.2000г. и С.И.С./,
Д. С. С.а /на места Д. С. А./, починала на 14.09.1929г. /с наследник С. Н.ва Х.,
починала 28.08.2000г./, С. С. С. и Г. С. С..
По отношение на лицата С. С. С. и Г. С. С. и И.С. С. и Я. С. С.а е налице
разминаване в удостоверение за наследници изх. № ГР 17-546/1 от 30.10.2020г.
/л.816/ и удостоверение изх. №172/08.05.1989г. /л.1055/.
Баба и дядо по бащина линия на В. С. са Р.Б.ва С.а
/също с имена Р.Б.ва Д., Р. С. С.а/, починала на 07.01.1964г. и С. С. С., починал
на 23.12.1974г., видно от удостоверение изх. №172/08.05.1989г. на Общински
народен съвет гр.***** /л.1055/, справка НБД /л.1053/, акт за смърт /л.1143/ и нотариален акт за публично завещание №168,
нот. дело №2260, рег. № 928/1945г. /л.1159/.
Представени по делото са материали по прокурорски
преписки на РС- Варна, ТО – П., които обаче са образувани след завеждане на
делото, касаят извършване на действия в период извън изследвания по делото и са
ирелевантни за производството. Съдържащите се в тях частни документи, които
ползват страните не могат да бъдат взети предвид.
Видно от Обявление №20157190400995, ЧСИ Станислава
Янкова с рег. № 719, район на действие Окръжен съд Варна е насрочила втора
публична продан на собствения на Л.Л. недвижим имот в с.*****, за
удовлетворяване вземането на взискатели „Банка ДСК” ЕАД и Кадрия М..
Установява се от справка НБД, че Х.И. и К.М.имат
родено общо дете – Христомира Иванова.
Установява се от представена искова молба вх. № 2074/11.04.2018г.
по описа на РС – П., че Х.И. е предявил искова претенция с правно основание
чл.75 от ЗС срещу Т. С. и Т.С. досежно неправомерни действия, извършени от тях
в процесния имот. Делото е приключило с влязло в сила Решение №260/02.03.2022г.
по в.гр.д. №1687/21г. на ВОС, с което
исковата претенция е уважена.
От еднопосочните заключения на представените по делото
съдебно-почеркови експертизи, които съдът кредитира като обективни и
компетентно дадени, се установява, че ръкописния текст и подписа над "завещател"
в саморъчно завещание от 04.03.2013г. не са изпълнени от В. С..
От приетото по делото заключение по
Съдебно-агротехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че процесният имот е изоставен от години, не
са провеждани агротехнически мероприятия.
От приетото по делото заключение по Съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че като цяло съС.ието на жилищната сгР. е много лошо. Тя е опасна и
застрашена от самосрутване. Според вещото лице не е поддържана и не са правени
ремонти от десетки години. В момента на огледа се виждало, че има ремонтирани
участъци на огР.та отпреди 1-2 години откъм южната граница на имота, с дължина
30М. и изпълнени с различен вид телена мрежа. ОгР.та от север към УПИ IV – 282 е масивна, строена преди няколко години. По голямата част от имота е заета от плевелна
растителност, саморасли храсти и изоставени плодни дръвчета. Дограмата на
прозорците е стара, дървена, еднократна, в много лошо съС.ие. Прозорците в
по-голямата си част са изпочупени. ВиК инсталацията не функционира, пода е
покрит с боклуци. Кладенеца е затлачен и видимо не се ползва от много години.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел от страната на ответника Л. – М.К., на
главно встъпилото лице И. – К.М.и на ответника Д. – св. В.З..
Съгласно показанията на св. М.К., Л. е придобил имоти
от човек, за който се е грижил – дядо В.. Единият имот е четириетажна сгР. в
гр.П.. Правил поС.но подобрения на къщата. Помни за такъв ремонт през 2014г.,
когато слагал ролетни щори и климатици. Живеел там и след смъртта на дядото,
докато е продал имота.
Съгласно показанията на св.К.М./майка на детето на
ищеца/, чиито показания съдът преценява при условията на чл.172 от ГПК, същата
живяла с Х.И. на семейни начала до 2010-2011г., но още поддържат контакти. Знае,
че В. С. и И. са били много близки приятели. Заедно отишли да видят имота през
2001г., когато С. го предлагал на И.. Същият ден последният дал пари за
покупката му, като сделката била неформална. Почистили имота, с помощта на
трети лица. Бил с намерение да строи в имота, за което дори купил строителни
материали, които после някой откраднал. Правили са опити да сеят домати. И.
редовно ходил, поне веднъж месечно в имота. Тя лично ходила в имота, защото имало дюли, орехи.
Последно била там ноември месец. Знае,
че във връзка с действията по СМР разбрал, че за имота се водят дела. Т. и Т. С.
били съседи от южната страна, разбиР. се добре до момента, в който някои от
претендиращите имота не е ходил и не е говорил с тях. В тази връзка част от
наличните дървета в имота са отсечени от съсдедите. Л. е длъжник на М., заради
което и последната го е осъдила. Информирана е от ЧСИ, че правят всичко
възможно, за да удовлетворят вземанията й. Те нямат нищо общо с имота на И..
От показанията на св. Захариева се установява, че през
2015г. Н. ***. Същата била на три етажа, а отдолу имало гараж. Тя живее на
втория етаж, другите два етажа са на тухла, не са довършени и никой не ги
обитава. Нямало климатик в къщата, Н. впоследствие си е закупила. Нямало в
началото нито телевизор, нито спалня, нито секция, а само дървено легло.
При така
установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
По иск с
правно основание чл. 42, б. “б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, предявен както от Н.Б.,
така и от С.С.
Предявеният иск е с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН,
вр. чл. 25, ал.1 от ЗН и е процесуално допустиМ.
За да бъде действително саморъчното завещание е нужно
то да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение
на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да
бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещателното разпореждане е
нищожно ако тези изисквания не бъдат спазени.
От еднопосочните заключения на представените по делото
съдебно-почеркови експертизи, които съдът кредитира като обективни и
компетентно дадени, се установява, че ръкописния текст и подписа над
"завещател" в саморъчно завещание от 04.03.2013г. не са изпълнени от В.
С.. Вещите лица са обследвали различни сравнителни образци, за да достигнат до
този извод, поради което няма основание съдът да не ги приеме като правилни.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
завещанието е нищожно, поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Искането по чл. 537, ал. 2 ГПК е последица от изхода на спора за собственост, а не отделен обективно
съединен иск. Съгласно ТР № 3 от
28.11.2012 г. по т. дело № 3/2012, ОСГК на ВКС на отмЯ. по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само канстативните нотариални актове и нотариалните актове по
обстоятелствена проверка, но не и нотариалните актове за сделки. Ето защо
следва да се отменят констативен нотарилен акт № 9/2015 г., том 2, рег. № 1425,
дело № 20082015 г. и констативен нотариален акт № 11/2015 г., том 2, рег. №
1434, дело № 202/2015 г.
Нотариалните актове за сделки не подлежат на отмЯ. по
реда на чл.537, ал.2 ГПК, поради което искането в тази насока е неоснователно.
Доколкото не се касае за отделна искова претенция настоящият състав намира, че
не следва да се произнася с нарочен отхвърлителен диспозитив.
По
исковете на Н.Б. срещу Л.Л. и Н.Д. по чл.108 ЗС
Разпоредбата
на чл.108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, за успешното
провеждане на ревандикационния иск, ищецът следва да установи в условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на предпоставките, визирани в
хипотезата на правната норма, а именно: че е собственик на процесния имот, на
твърдяното придобивно основание /наследство/, както и че ответникът се намира
във владение на този имот.
В случай на
установяване на горните предпоставки, за отхвърляне на предявения иск, в тежест
на ответника е да докаже, че владее имота на правно основание.
Основният спорен по делото въпрос е коя от страните се
явява наследник на В. С. от по-близка степен.
Действително се установи, че представените по делото
множество удостоверения за наследници, удостоверения за родствени връзки и
справки НБД, в част са непълни и неточни. Въпреки това, за съда не възниква
съмнение, че от съвкупната преценка на приетите
писмени доказателства се установява, че главно встъпилото лице С.С. е
роднина на В. С. от IV- та степен на родство,
доколкото И. С. С. /баща на Светослв С./ е брат на Б. С. С. /баща на В. С./. От
друга страна се установява, че ищецът Н.Б. е внук на И. Н. Г. /сестра на В.Н.Б.-
баба на наследодателя В. С./, или се явява от VI степен на родство с последния.
Според разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН призовани да
наследяват от четвърти ред са роднини на починалия до VI –та степен, вкл., като по-близкия по степен или
низходящ на по-близък по степен изключва по-далечния по степен. Призован да
наследява е по-близкия по степен в случая главно встъпилото лице С.С., а не ищеца Н.Б., който е по-далечен по степен
и поради това изключен от наследяване.
Съгласно ТР №3 от 30.12.1994г. по т.д. №3/94г. на ОСГК
както по предпоставки, така и по последици уредбата, установена в чл. 8, ал. 4,
изр. 2 ЗН, е различна от наследяването по право на заместване по чл. 10 ЗН. Текстът
на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за
съребрените роднини от III до VI степен включително, а създава правила за
подреждането на тези роднини в новия четвърти ред съгласно принципа:
по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен с допълнението: и
низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен роднина. Ето
защо, настоящият състав намира за неоснователно възражението от адв. Върбанови
във връзка с това, че не С.С., а Н.Б. е призован да наследи, в хипотезата на
чл.8, ал.4 от НК.
Отделно от горното, следва да се посочи, че правото на
наследяване е непритезателно субективно право, понеже овластява титуляра да
направи избор да придобие или не наследството. Чл.1 от ЗН изразява единствено това,
че е настъпил юридическият факт, от който се поражда категорията на призованите
наследници, тоест, лицата, за които се поражда правото на наследяване, тези
които са „поканени“ да станат правоприемници, ако упражнят субективното си право на приемане. Не може да се сподели тезата, че в тежест на
ищеца е да доказва отрицателния факт, че всички, които имат право да наследят не
са упражнили правото си. В случая следва да се има предвид и обхвата на силата
на пресъдено нещо, на основание чл.298, ал.1 и ал.2 от ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищецът Н.Б.
не се явява собственик по наследство на процесните два имота и исковите
претенции по чл.108 ЗС на това остование следва да бъдат отхвърлени по
отношение на ответниците Л.Л. и Н.Д..
По отрицателния установителен иск по чл.124 от ГПК на Х.И.
срещу Н.Б.
Предявеният
иск е допустим, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения сочат на колизия на права: всяка от страните претендира
свое право на собственост върху процесния имот, като ответникът Б. изрично
оспорва заявеното от ищеца право, поддържайки становище, че е собственик на
имота по наследство. При тези твърдения, за ищеца е налице правен интерес от
съдебна защита на оспореното му право на собственост, посредством
установителния иск за собственост.
Предвид изложените по-горе съображения
за липса на наследствено парвоприемство за Н.Б. от В. С., следва да се приеме,
че предявеният от него иск се явява основанелен и следва да се уважи.
По положителния установителен иск по чл.124 от ГПК на Х.И.
срещу Л.Л.
Предявеният иск е допустим и надлежно ангажира
правораздавателната компетентност на сезирания съд, доколкото твърдяното
материално право е спорно в отношенията между страните. Фактическите твърдения,
заложени в исковата молба и процесуалното поведение на страните обосновават
колизия на права, като изходът на спора по установителния иск за собственост би
разрешил материалноправния спор между страните досежно принадлежността към
патримониума на ищеца на спорното право върху процесния имот, с което би се
постигнал и целения от него правен резултат в пълен обеМ. Ето защо, исковата
претенция се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В разглеждания случай, ищецът се позовава на
оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна
давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа
власт върху имота с намерение за своене, начиная от 2001г. до настоящия момент.
Придобивната давност е способ за придобиване право на
собственост посредством фактическото упражняване съдържанието на тези права
през период от време, определен от закона. Сам по себе си фактът на
осъществяване на фактическа власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме,
че е налице владение като основание за придобиване по давност на имота.
Съгласно нормата на чл. 68 от ЗС, установИ.т владение, за да е то явно, трайно,
несъмнено следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота,
спрямо който го свои.
От събраните по делото доказателства се установява, че
Х.И. осъществява фактическа власт върху процесния имот.
Спори се дали същият е владял имота явно, трайно и
несъмнено в периода 2001г. – 2011г. и на това основание да е придобил имота по
давност.
Видно от изложените твърдения в исковата молба И.
излага, че владението му от 2001г. до настоящия момент е упражнявано явно и
несъмнено, като навежда, че е извършил множество действия в имота, като
поставил на необходимите места бетонни оградни стълбове, поставил дървена
дограма на жилищната сгР., тъй като такава липсвала, складирал в дворното място
строителни материали. През 2006г. съборил съществуваща в дворното място опасна
постройка, през 2014г. позволил на съседа да прекара през имота тръба за
отводняване. Твърди, че от началото до настоящия момент се грижи за имота, като
периодично го окосява, грижи се за овошките и плодните дръвчета, сади, чисти,
през 2003г. е почистил кладенеца и т.н.
Горните твърдения се подкрепят от единствените събрани
гласни доказателства на св. К.М./майка на детето на И./, която твръди, че през
2001г. имота бил купен от В. С., без необходимата нотариална форма. Навежда, че
често посещавали имота в периода докато били заедно /2010-2011г./, а И. и сега
продължавал да прави това периодично. Пробвали да сеят домати в имота, имали
намерение да строят.
Горните свидетелски показания обаче не се кредитират от
съда, поради следното:
На първо място съдът отчита, на основание чл.172 ГПК
възможната заинтересованост на св. М., от положително произнасяне по спора.
На второ място, в пълно противоречие на изложеното както
в исковата молба на Х.И., така и в свидетелските показания на М., от
Съдебно-агротехническа и Съдебно-техническа експертиза се установява, че имота
е напълно изоставен, негоден за живеене и обработване, с цел отглеждане на
плодове/зеленчуци. Дори да се съобрази обстоятелството, че експертизата се
прави в период много след 2011г. към който момент следва да се обсъжда
извършване на владение за период 10 години назад, то не може да се приеме, с
оглед разпределената доказателствена тежест, че ищецът пълно и главно е доказал
придобиване на имота по давност. Действията му, в случай че такива се приеме,
че са извършвани в имота не се характеризират да са явни, трайни и несъмнени.
Интересен е факта, че именно Кадрия М., която приема Х.И.
като единствен собственик на имота в с.***** не е реагирала по никакъв начин по
повод на насочване на принудително изпълнение върху този имот по изпълнителното
дело, по което тя и „Банка ДСК” е взискател. Липсва житейска логика взискателят
да няма информация досежно начина на удовлетворяване, а предвид добрата
комуникация между двамата, съответно и да не е уведомила считащия се за
собственик И.. Горните действия категорично смущават владението на Х.И., а
липсата на увeдомяване от страна на К.М.по-скоро навежда на извод за липса на съзнание,
че Х.И. в действителнност е собственик.
Изложените
съображения по същество на спора, обуславят извод за непринадлежността на
правото на собственост върху процесния имот на ищеца на твърдяното оригинерно
основание – ищецът, не е придобил собствеността върху спорния имот на основание
придобивна давност при заявените й параметри. На това
основание искът трябва да се отхвърли.
По положителния установителен иск по чл.124 от ГПК на С.С.
срещу Н.Б.
Както вече беше изложено в мотивите при
произнасяне по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Н.Б., които съдът
намира за излишно да преповтаря, призован да наследява е по-близкия по степен в
случая главно встъпилото лице С.С., а не
ищеца Н.Б., който е по-далечен по степен и поради това изключен от наследяване.
На това основание исковата претенция за установяване между страните, че С.С. е
собственик на процесните имоти е основателен и като такъв следва да се уважи.
Иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД
Ищецът, предявил иск по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, несъмнено следва да изложи фактически твърдения в какво се
изразява нарушението на закона, като може да посочи, но не е длъжен, и
конкретната правна разпоредба. Възможно е да е отнесъл твърдяното нарушение
неточно към правна норма или пък посочената да не е императивна, а още и изобщо
да липсва правно предписание, съответстващо на твърдението му. Всичко това не
влияе върху редовността и допустимостта на исковото производство. Съдът е
длъжен сам да отнесе спора, с който е сезиран към относимата правна норма; също
така, той се ръководи не от дадената от страните квалификацията, важно е
съдържанието на твърденията и искането /Решение № 22 от 04.11.2021 г. по гр. д.
№ 1743/2020 г. на ВКС/.
Като допустима, съдът е приел за
разглеждане исковата претенция с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
За да бъде една сделка нищожна, тя
трябва да противоречи на императивна правна норма или правен принцип.
Съгласно разпоредбата на чл.189 от ЗЗД -
ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали
продажбата по реда на чл.87 от ЗЗД. В този случай продавачът е длъжен да върне
на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и
необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря
съгласно общите правила за неизпълнение на задължението. Според чл.190 от ЗЗД,
ако част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с
права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по
съдебен ред и обезщетение по чл.189 от ЗЗД. Тези текстове сочат, че продажбата
на чужда вещ не е нищожна и едновременно с това регламентират възможността за
претендиращия права на собственост да реализира тези си права по пътя на
евикцията /а за купувача – да развали продажбата и да ангажира отговорността на
продавача, който се е разпоредил с несобствена вещ/. Следователно – дори и
праводателя по прехвърлителната сделка – ответника Л., да не е бил носител на
вещното право на собственост към момента на сключване на сделката или както се
излага в исковата молба да е нямал пълномощия за продажбата му, този договор не
е нищожен поради противоречие със закона /Решение №483/15.07.2010г. на ВКС по
гр.д. №991/2009г. І г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
С оглед горното искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По
искове с правно основание чл.108 ЗС, предявени от С.С. срещу Н.Д. и Х.И.
Не
е спорно между страните, че ответниците Д. и И. се намират във владение на
процесните два имота, както следва: - Д. ***, респективно И. за имота в с. *****.
Спори се дали последните владеят имотите на правно основание.
Доколкото
съдът вече е изложил мотиви относно липсата на такова правно основание у
ответника Х.И. и съобразявайки мотивите, че за наследник се легитимира С.С., то
исковата претенция по чл.108 ЗС се явява основателна и на това основние следва
да се уважи.
Що се
отнася до претенцията срещу Н.Д., съдът съобрази следното:
По делото се установи, че
ответникът Л.Л. не се легитимира като собственик въз основа саморъчно завещание от 04.03.2013г. на В. Б.в С., починал
на 08.02.2015г., б.ж. на гр.П., както и че на основание чл.42, б. „б” от ЗН вр.
чл.25, ал.1 от ЗН последното се прогласява за нищожно.
С отговора си Н.Д. прави възражение, че
е налице добросъвестност от нейна страна при закупуване на имота.
Липсата на знание към датата на
сделката, че праводателят не е титуляр на съответни права, или
добросъвестността на купувача принципно се предполага до доказване на
противното. Доколкото противното не е установено, подлежи на доказване само, че
ответникът е установил и осъществявал владение с посочените по- горе релевантни
характеристики в рамките на 5 годишен период, на осн. чл. 70, ал.1 от ЗС.
С оглед датата на прехвърлителната
сделка /26.03.2015г./ до датата на
предявяване на исковата молба /11.07.2018г./ обаче не е изтекъл необходимият от
закона петгодишен срок, за да се приеме, че Н.Д. е станала собственик въз
основа давностно владение.
В депозирания отговор с вх.
№6947/20.11.2019г. Л. излага, че ответницата Н.Д. придобива имота на правно
основание годно да я направи собственик и въз основа на присъединено давностно
владение, упражнявано от него. Настоящият състав намира, че възражението за
присъединяване е недопустимо да изхожда от лице, различно от черпещия права, в
случая Д..
Единствено за пълнота на изложението,
съдът намира, че следва да посочи следното:
Съгласно чл.82 от Закона за
собствеността владелецът може да присъедини към своето владение и владението на
праводателя си. Присъединяването на владението е допустимо само при наличие на
правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство (при наследяване)
или частно правоприемство (когато вторият владелец получава владението върху
определен имот от предходния владелец на правно основание, което поначало е
годно да прехвърли собствеността върху имота). В този смисъл е практика на ВКС,
например решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246 по описа на Второ г.о.
на ВКС за 2008 г., постановено от ВКС, Първо г.о., решение № 699 от 02.11.2010
г. по гр.д.№ 1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др.
Когато се присъединява еднородно
владение (например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни
владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни
владелци), необходимият срок за придобиване на имота по давност е този,
предвиден в чл.79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно
владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно
владение на праводателя и на правоприемника. Когато владението е разнородно
(владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е
добросъвестно или обратно), С.рането на периодите на владение на праводателя и
на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното
владение като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение
необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът,
предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение, а не срокът,
предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение /5 г. съгласно
чл.79, ал.2 от ЗС/. Сълг. Решение № 17 от 19.02.2016 г. по гр.д. № 4335/2015
г., II г.о. при частно правоприемство между стария и новия владелец, преценката
какъв е давностния срок за придобиване право на собственост по някоя от
хипотезите по чл.79 ЗС, се свързва с вида на всяко от владенията. В случаите в
които единия от владелците е добросъвестен, а другия или другите –
недобросъвестни, присъединяваните владения са нееднородни и за настъпване на
правните последици на придобивната давност е необходимо общо десетгодишно
владение.
При отнасяне на така формирата практика
към разглеждания случай, следва да се съобрази, че праводателят Л.Л. твърди да е
придобил владението въз основа на устна уговорка, която е негодна да направи
лицето собственик, с оглед липсата на необходимата затова нотариална форма,
поради което владението му е недобросъвестно. Ето защо, на изследване в случая
би подлежал десетгодишния период от 11.07.2008г. до 11.07.2018г. /датата на
предяваване на исковата молба срещу Д./.
От събраните по делото доказателства не
се установи от кой момент Л. е започнал да упражнява фактическа власт върху
имота. Първите данни за това са едва 2014г., доколкото свидетелят К. посочва,
че тогава помни, че е правил голям ремонт на къщата, за което той занесъл
материалите.
Няма яснота и какви са били
взаимоотношенията между В. С. и Л.Л., предвид липсата на събрани доказателства
в тази насока по повод съжителстането им в имота на С., дали се касае за
давностене или за търпими действия.
С Решение № 159/14.06.2013 г. по гр.д. №
1492/2013, ІІ г.о. е прието, че лицето, което
е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за
ползване,т.е. ако са налице т.нар. “търпими действия”, има качеството
“държател” дори при наличие на уговорка за последващо прехвърляне на правото на
собственост.
Както се посочи по- горе до датата на
смъртта на наследодателя не се установи Л. да е упражнявал фактическа власт по
смисъла на чл. 68 от ЗС. Извършените подобрения в имота са ирелевантни в тази
връзка, доколкото единствено могат да обосноват облигационни претенции.
За да достигне до горния извод съдът
съобрази и обстоятелството, че ответникът Л. е считал себе си за собственик въз
основа на саморъчно завещание, предвид снабдяване с КНА. В случай че последният
е придобил собственността още към 2011г. на основание осъществявано давностно
владение, начиная 2001г., то нелогично е да предприема действия по снабдяване с
КНА досежно този имот, доколкото едно лице може да бъде собственик единствено на
едно единствено основание.
В обобщение, Н.Д. не е придобила
собствеността нито въз основа на сключената прехвърлителна сделка през 2015г.,
нито въз основа на давностно владение. На това основание искът срещу нея по
чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът С.С. е собственик по
наследство и осъжаде за връщане на владението му, следва да се уважи.
По
разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца Б. следва да се
присъдят сторените по делото разноски по уважения иск срещу Л.Л. по чл.42, б.
„б“ вр. чл.25, ал.1 от ЗН в размер на 305лв., представляващи разноски за СТЕ и
държавна такса. Предвид липсата на представени доказателства за заплащане на
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., такова не се
следва.
Съобразявайки изхода по предявените искове по чл.124 ГПК, направените искания за разноски и представените доказателства за направени
такива, съдът намира, че Н.Б. следва да заплати такива на Х.И. в размер на
815лв., представляващи държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Предвид уважаване на исковете по чл.124 ГПК, чл.42, б.
„б“ вр. чл.25, ал.1 от ЗН, чл.108 ЗС, съобразявайки отхвърлянето на иска по чл.26
от ЗЗД, съдът намира, че Л.Л., Н.Б., Н.Д. и Х.И. дължат на С.С. сумата от
1396.85лв., представляваща направени разходи по горните за държавни такси и
адвокатски хонорар.
Л.Л. и Н.Д. нямат направени искания по разноските и
представяне на списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по искове, предявени от Н.Х.Б., ЕГН **********, с адрес *** и С.И.С., ЕГН **********, с адрес *** 12, нищожността на саморъчно завещание от 04.03.2013г. на В. Б.в С. с
ЕГН **********, починал на 08.02.2015г., б.ж. на гр.П. направено в полза на Л.П.Л., ЕГН **********, с адрес ***,
обявено с протокол за обявяване на завещание в нотариата с рег.
№976/10.02.2015г. оставеното за съхранение в канцеларията на нотариус О.С.,
нотариус в район РС – Варна, с рег. №196 на НК, под №9 в регистъра на записване
на саморъчни завещания от 18.07.2014г., за което е образувано нот.дело №7, рег.
№4791/18.07.2014г., на основание чл.42,
б. „б” вр. чл.25, ал.1 от ЗН.
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
констативен нотарилен акт № 9/2015 г., том 2, рег. № 1425, дело № 20082015 г. и
констативен нотариален акт № 11/2015 г., том 2, рег. № 1434, дело № 202/2015 г.,
двата по описа на Нотариус Илко К.,*** действие РС – П., вписан в рег. №225 в
НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Х.Б., ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено по
отношение на ответника Л.П.Л., ЕГН **********,
с адрес ***, че ищецът е собственик
по наследство от В. Б.в С., починал на 08.02.2015г., б.ж. на гр.П., на следния
недвижим имот: дворно място с площ от 1600 кв. М., съставляващо УПИ ІІІ-283 в
кв. 38 по плана село *****, община П., заедно с построената в него жилищна сгР.,
баня и стопански постройки, при граници за дворното място: улица, УПИ II -284, УПИ IV -282, УПИ V-281, УПИ IX -280 и за осъждане ответника да предаде на ищеца
владението върху имота, на основание
чл.108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Х.Б., ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено по
отношение на ответника Н.С.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, че ищецът е собственик
по наследство от В. Б.в С., починал на 08.02.2015г., б.ж. на гр.П., на следния
недвижим имот: дворно място в град П., ул*** с площ 600 кв.М., съставляващо УПИ
ХХІІІ -1464 в кв.101 по плана на П., ведно с построената в него четириетажна
жилищна сгР., при граници за дворното място: улица, УПИ XXIV -1463, I -1462, II -1465, XXII – 1467 и за осъждане ответника да предаде на ищеца
владението върху имота, на основание
чл.108 ЗС.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Х.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***, от една страна и ответника Н.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, от друга, че ответникът не е собственик на недвижим имот, находящ се в с.*****, а именно: дворно място с площ
от 1 600 кв.М., съставляващо УПИ III-283, кв. 38 по плана па селото, заедно е построените в
него жилищна сгР., баня и стопански постройки, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Р.И.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Л.П.Л.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот в с.*****
дворно място с площ от 1 600 кв.М., съставляващо УПИ III-283, кв. 38 по
плана па селото, заедно е построените в него жилищна сгР., баня и стопански
постройки, въз основа на придобивна
давност, чрез осъществявано от него владение в периода от 2001 год. до
датата на депозиране на исковата молба - 31.8.2017 год., на основание чл.124 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца С.И.С., ЕГН **********, с адрес *** 12, от една страна и ответника Н.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, от друга, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с.*****, а именно: дворно място с площ
от 1 600 кв.М., съставляващо УПИ III-283, кв. 38 по плана па селото, заедно е построените в
него жилищна сгР., баня и стопански постройки и недвижим имот, находящ се в гр.П.,
ул***, а именно: дворно място, с площ 600 кв.М., съставляващо УПИ ХХІІІ
-1464 в кв.101 по плана на П., ведно с
построената в него четириетажна жилищна сгР., при граници за дворното място :
улица, УПИ XXIV -1463, I -1462, II -1465, XXII – 1467,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.И.С., ЕГН **********,
с адрес *** 12 срещу Л.П.Л.,
ЕГН **********, с адрес *** и Н.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***
иск, за прогласяване на нищожност на сделката, сключена между Л.П.Л. и Н.
Стафанова Д. за покупко – продажба на недвижим имот: дворно място в град П., ул***
с площ 600 кв.М., съставляващо УПИ ХХІІІ -1464
в кв.101 по плана на П., ведно с построената в него четириетажна жилищна
сгР., при граници за дворното място : улица, УПИ XXIV -1463, I -1462, II -1465, XXII – 1467,
обективиран в нотарилен акт за покупко-продажба №57, том II, рег. № 1693, дело №245/2015г. на Нотариус Илко К.,***
действие РС – П., вписан в рег. №225 в НК, поради
противоречие със закона, доколкото никой не може да се разпорежда със
собственост, която не притежава и да сключва сделка без пълномощия от страна на
собственика, на основание чл. 26, ал.1, пр. първо от ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника
Х.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***, че ищеца С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес *** 12 е собственик на недвижим имот в с.***** дворно
място с площ от 1 600 кв.М., съставляващо УПИ III-283, кв. 38 по плана па селото, заедно
е построените в него жилищна сгР., баня и стопански постройки, на основание наследствено правоприемство
от В. Б.в С. с ЕГН **********, починал на 08.02.2015г., б.ж. на гр.П. и
ОСЪЖДА ответника Х.Р.И.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА
ПРЕДАДЕ владението му на ищеца
С.И.С., ЕГН **********, с
адрес *** 12, на основание чл.108
ЗС.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника
Н.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че ищеца С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес *** 12 е собственик на недвижим имот: дворно място в град
П., ул*** с площ 600 кв.М., съставляващо УПИ ХХІІІ -1464 в кв.101 по плана на П.,
ведно с построената в него четириетажна жилищна сгР., при граници за дворното
място: улица, УПИ XXIV -1463, I -1462, II -1465,
XXII – 1467
и
ОСЪЖДА ответника Н.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА
ПРЕДАДЕ владението му на ищеца С.И.С., ЕГН **********, с адрес *** 12, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Л.П.Л., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н.Х.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 305 лева /триста и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Н.Х.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Х.Р.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 815 лева /осемстотин и петнадесет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Н.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, Л.П.Л., ЕГН **********, с адрес ***, Х.Р.И., ЕГН **********, с адрес *** и Н.С.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес *** 12 сумата от 1396.85
лева /хиляда триста деветдесет и шест лева и осемдесет и пет ст./,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: