№ 703
гр. Варна, 18.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20243001000530 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по подадени две въззивни жалби, едната съответно от Т. Г.
В. (ищец), чрез адв. Н. Д., а другата от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
(ответник), чрез адв. Т. Т. срещу решение № 162/16.07.2024 г. постановено по
гр. дело № 495/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен.
Ищецът обжалва решението в частта, в която е отхвърлена претенцията
му за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляващи разлика между
присъдените 40 000 лева и претендираните 60 000 лева като неоснователна и
недоказана, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания вследствие претърпяното ПТП на
07.08.2023 г. по път ІІ-73, км 1+310, при което водачът на л.а. „****“ „****“ с
рег. №********* А.К.С. самокатастрофирал, поради несъобразяване с
пътната обстановка.
. Вследствие на удара пострадалият Т. В., който бил пътник в л.а.,
получил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура в средна към
дистална трета на 4 метакарпална кост с лека ъглова дислокация и счупване на
тялото (диафизата) на дясна раменна кост.
Въззивната жалба на застрахователното дружество е насочена срещу
осъдителната част на решението за горницата над сумата от 24 000 лв. до
1
присъдения размер от 40 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от процесното ПТП.
Във въззивната жалба на ищеца се поддържат съображения за
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Основните
възражения на въззивника са свързани с приложението разпоредбата на чл. 52
ЗЗД и заложения там принцип за справедливост при определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и относно
възприетото от първата инстанция съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. Смята се, че така определеният размер на паричното
обезщетение от 50 000 лв. не съответства на интензитета, продължителността
и вида на търпените болки и страдания. Излагат се доводи за отклонение от
съдебната практика и от постановките, възприети в ППВС № 4/1968 г. В този
смисъл счита, че неправилно са ценени събраните доказателства в процеса.
Акцентира върху заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани
съдебни експертизи, както и върху събраните гласни доказателства от първата
инстанция. Намира че така определеният размер на обезвредата не
съответства на цялостното отражение, което ПТП е имало върху здравето и
живота на пострадалия (травматичните увреждания, последвалото лечение,
оставените трайни последици върху физиката и психиката му). По отношение
извода на съда, че пострадалият е допринесъл за вредите и определения
размер на съпричиняване от 20 %, излага позиция за неговата неправилност.
Доколкото изводът за съпричиняване не може да почива на предположения,
смята, че относно фактите и обстоятелствата около този принос не е
осъществено пълно и главно доказване от застрахователя, върху който пада
доказателствената тежест. Сочи неправилно приложение на практиката,
установена с ППВС № 17/1963 г. Несъгласен е с извода на експерта по САТЕ,
че при поставен предпазен колан на седалката, на която е седял пострадалият,
не биха настъпили тежки травми и увреждания. Иска отмяна на решението в
обжалваната му част, съответно исковата претенция да бъде уважена в пълен
размер, така както е предявена за сумата от 60000 лв., ведно със законна лихва
върху главницата. Претендира сторените в производството разноски
съобразно изхода на спора.
Застрахователят излага доводи за незаконосъобразност на решението в
обжалваната от него част. Основното му възражение е свързано с неправилно
2
приложение на чл. 52 ЗЗД и константната практика, свързана с принципа за
справедливост по повод обезщетенията за неимуществени вреди. Намира
сумата от 50 000 лв., определена от съда, за изключително завишена. Тази
своя позиция аргументира с приложените доказателства събрани в
производството. След анализа им прави извод, че обезщетение от 24 000 лв.,
при осъществен принос за настъпване на вредите, кореспондира с интензитета
на болките и страданията на увредения, оздравителния процес и отражението,
което събитието е имало върху начина му на живот. Иска отмяна на решението
в обжалваната му част и присъждане на обезщетение от 24000 лв., което смята
за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски в
производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните по спора е упражнила
правото си на писмен отговор по въззивната жалба на насрещната страна.
Така застрахователното дружество изразява несъгласие с твърденията на
пострадалото лице, че първата инстанция е подценила получените травми,
както и претърпените от него болки и страдания. Дори напротив, счита, че
определеното застрахователно обезщетение от страна на съда е завишено по
размер и в разрез с принципа за справедливост посочен в чл. 52 ЗЗД, и
съдебната практика по прилагането му. Присъединява се към мотивите, с
които съдът е приел наличие на принос за настъпилите вреди и е определил
размера му в процентно съотношение. Поради това смята, че въззивната
жалба на пострадалото лице следва да се остави без уважение.
В писмения си отговор ищецът изразява несъгласие с твърденията на
застрахователя за завишен размер на определеното застрахователно
обезщетение. Твърди, че в производството са събрани достатъчно
доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение в по-висок
размер. Моли въззивната жалба на застрахователното дружество да се остави
без уважение, както и да бъдат присъдени разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Страните не отправят искания за събиране на доказателства пред
въззивната инстанция.
Решението не е обжалвано за сумата от 24 000 лв., представляваща
уважена част от претенция за обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания понесени от Т. Г. В. вследствие претърпяното ПТП на 07.08.2023 г.
3
по път ІІ-73, км 1+310, както и в частта му, с която е присъдено обезщетение
за сумата от 3 247.40 лв. лева, представляваща обезщетение за настъпилите за
пострадалия Т. Г. В., вследствие на ПТП имуществени вреди, които суми са
дължими на основание чл. 432, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговарят
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което следва да бъда
разгледани по същество.
Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства
следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите
от въззивната инстанция в акта по същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане две въззивни жалби, едната съответно от Т. Г.
В. (ищец), чрез адв. Н. Д., а другата от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
(ответник), чрез адв. Т. Т. срещу решение № 162/16.07.2024 г. постановено по
гр. дело № 495/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен.
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 18.12.24г. от 14,00 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4