Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 20.07.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 22.07.2021год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 3266 по описа
за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове с правна
квалификация чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86
от ЗЗД.
Ищецът ***, с ***, е предявил искове против Д.З.К., ЕГН **********, с
твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги ***по който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на ***при
задължение да се погаси вземането на 24 равни месечни вноски, всяка по ***при
ГПР 34.67% и ГЛП 30.13%. Твърди, че
ответникът е погасил 19 месечни вноски, кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем на ***за което е било изпратено изрично уведомление на ответника.
Твърди, че за останалите дължими суми от ***– главница, ***– възнаградителна
лихва за периода ***и мораторна лихва от ***за периода ***е образувано
ч.гр.дело ***, по което била издадена заповед за изпълнение. Твърди, заповедта
е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което на ищеца било
указано, че може да заведе установителен иск. Моли съда да установи
съществуването на посоченото вземане във всичките му части, както и да осъди
ответника да заплати разноските в исковото и в заповедното производство.
Назначеният особен представител на ответника е оспорил исковете по
основание и размер, като е заявил, че претендираните суми не се дължат. Заявил
е, че оспорва доказателствата без конкретизация, моли съда да реши делото
съобразно събраните доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. ***. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Вземането на ищеца произтича от сключен Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги ***по който той е заемодател, а ответникът – заемополучател. Договорът
за паричен кредит намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на
чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен
договор, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е
от представител на ищеца и от ответника. Редовността и авторството на подписите
не са оспорени в хода на съдебното дирене. Не се оспорва и получаването на
сумата по кредита, като на първо място това обстоятелство се доказва от
признатия от самия ищец факт на заплащане на 19 месечни вноски по задължението,
а на второ – от представения служебен бон от търговския партньор на кредитора –
***, за заплащане на покупка на ***на посоченото в договора устройство. Задължение
на заемателя по договора е било да върне сумата в уговорения срок, да заплати
уговорените в писмено сключения договор суми, които представляват печалбата на
ищцовото дружество, според уговорения погасителен план, а в случай на забава - да
заплати и съответно обезщетение за забава на кредитора /чл. 3 изр.първо от
договора/. Уговорени в договора са кредит в размер на ***, договорна лихва в
размер на 30.13%, ГПР по договора – 34.67%. В чл. 3 от договора е посочено, че
при забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. Ищецът признава неизгодни за себе си факти - наличие на плащане на
суми по кредита, покриващи 19 пълни месечни вноски. В случая към датата на
предявяването на иска/датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – ***е
изтекла крайната платежна дата по договора, което прави неплатените суми по
договора изискуеми на тази дата – ***без да е необходимо обявяване на
предсрочна изискуемост по кредита. Плащане
от страна на ответника на пълната сума по кредита не се твърдя или доказа по
делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното: По делото безспорно се установи факта на съществуването на
валиден договор за заем, въз основа на който в полза на ответника - като заемател,
е отпусната сумата от ***лв., усвоен от него – платено закупено устройство за
сумата от ***. при първоначално вноска от получателя от ***. В случая, съдът
намира, че договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП и е валиден.
Съдът намира, че в случая процесния договор отговаря на изискванията на нормата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, относно форма и съдържание, поради което, същият е
действителен и е породил търсените от страните по него правни последици. Налице
е и усвояване на главницата по кредита от страна на ответника. Уговорения в договора
ГПР е в размер на 34.67%, като той не превишава законоустановения максимум от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
съобразно ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. В случая не се касае за претендирана
предсрочна изискуемост – срокът на договора е изтекъл, като към крайната му
падежна дата не е заплатена изцяло последната вноска. На базата на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че претенцията за главница за заети
средства, се явява основателна и доказана в размер на ***. и договорна лихва от
***. Претенцията за законна лихва за периода ***при наличието на започнала
забава – ***-посочена от заявителя в заявлението и предхождаща датата на
неговото подаване в съда, в размер на ***също се явява основателна и доказана
по размер.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените установителни
искове следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в полза на ищеца, които се изчисляват в размер на 525.00лв. –
125.00лв. ДТ, 100.00лв. юрк.възнаграждение, и 300.00лв. – депозит за особен
представител на ответника. Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, които възлизат на 75.00лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415
във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, по отношение
на Д.З.К., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на ***, ***, чрез ******, със седалище
и адрес на управление ***, ***, сумите от: ***– главница по Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги ******– възнаградителна лихва за периода
от ***., ***– мораторна лихва за периода от ***г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от ***до окончателното изплащане на вземането, присъдени
със Заповед за изпълнение *** по ч. гр. д. ***.
ОСЪЖДА Д.З.К., ЕГН **********,***,
да заплати на ***, ***, чрез ******, със седалище и адрес на управление ***, ***,
направените деловодни разноски в исковото производство размер от 525.00лв., и в
производството по ч.гр.д. *** - в размер на 75.00лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: