РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 938
гр. Пловдив, 05.06.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и с участието на прокурора
Йорданка Тилова, като разгледа
докладваното от съдията Л. Несторова
КАНД № 537 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
С.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Т., против
Решение №70 от 17.01.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 3415
по описа на
същия съд за 2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
19-1030-002470 от 11.04.2019г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пловдив, упълномощен със заповед №8121з-515/14.05.2018г., с което на С.Г.К.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба от 50лв., на
основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като наред с това са отнети на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР общо 6 контролни точки.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и
незаконосъобразен.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно отмяната на НП. Претендират се и разноските по делото. Представя
подробни писмени съображения.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка:
На 12.03.2019г., около 13:50 часа, в гр.
Пловдив, на бул. „Санкт Петербург” до № 21, С.Г.К. управлява собствения си лек автомобил
„Сеат” с рег. №***. Спрян е за проверка от П.Н.М.– младши автоконтрольор към
ОДМВР Пловдив, който констатира, че К. не е поставил обезопасителен колан. Съставен
е АУАН с номер на бланката 228832 от 12.03.2019г. Нарушението е квалифицирано
като такова по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН е подписан без възражения и такива
не са депозирани в указания срок.
Последвало е издаването на НП №
19-1030-002470 от 11.04.2019г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пловдив като при описанието на нарушението е добавено „с който е оборудван автомобилът“.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е приел, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията, визирани в нормата
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Приел е, че категорично е установено
извършване на нарушение на изискванията на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, съгласно
които водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.
ПРС е приел, че не е допуснато
съществено нарушение при дописване на фразата в НП: „с който е оборудван
автомобилът“. Относно прилагането на чл.
28 от ЗАНН е прието, че случаят не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този вид нарушения.
Касационният съд намира изводите на
ПРС за правилни и законосъобразни. Съдебният акт е в достатъчна степен
мотивиран, фактическите и правни изводи на районния съд съответстват на данните
от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи
наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му.
Фактите
и обстоятелствата отразени в АУАН действително не се опровергават. Относно допълнената фраза в НП „с който е оборудван
автомобилът“ са изложени подробни мотиви от ПРС, които касационният съд споделя
напълно и не е необходимо отново да ги излага. Верен е изводът на ПРС, че С. К.
не оспорва категорията към която спада
управляваното от него МПС, не сочи, че същото не е оборудвано с обезопасителен
колан.
Санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание
"глоба" от 50 лв. за водач, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан, поради което административнонаказващият орган
правилно е наложил санкция на основание, визиращо ангажирането отговорността на
водач за гореописаното нарушение. С оглед абсолютно определения от закона
размер на наказанието за това нарушение, съдът е лишен от възможност да
ревизира същото.
По приложението на чл. 28, б. "а "от ЗАНН: Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално
нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет
предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяния не разкрива и
други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Верни са изводите на ПРС относно
контролните точки и прилагането на Наредба №Iз-2539 на МВР за определяне на определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им. Действително отбелязването на контролните
точки, които се отнемат има удостоверителна функция в НП.
Ето
защо, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 70 от 17.01.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 3415 по
описа на същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.