Решение по дело №37447/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13600
Дата: 9 юли 2024 г.
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20211110137447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13600
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря А. Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110137447 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от
3 656,40 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени авторемонтни услуги,
съгласно договор от 24.07.2020 г., за което е издадена фактура № **********/28.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 71,10 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 29.07.2020 г. – 06.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48222/2020 г. по описа на СРС, 57 състав.
Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, възникнало по
силата на договор от 24.07.2020 г., когато ответникът възложил на ищеца извършване на
авторемонтни услуги за автомобил ДАФ-105 с рег. № ВН 0494 АА /ремонт на двигателя/, по
което е престирал точно, а ответникът не е изпълнил задължението си да плати
договореното възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Твърди се, че към месец април 2020 г. на ищеца е възложено
извършването на ремонтни дейности по процесния автомобил, вкл. и ремонт на двигателя,
като през месец юли 2020 г. /3 месеца след извършения ремонт на двигателя/, автомобилът
аварирал и спрял от движение в Република Словакия, като представители на ответника
незабавно се свързали с ищеца за отстраняване на повредата. На ответника не било ясно
дали ищецът действително е отишъл на място и какви разходи е реализирал, но няколко дни
по-късно получил процесната фактура № **********/28.07.2020 г. на стойност 3 656,40 лв.,
като в същата не било отразено какви дейности са извършвани, респ. какви средства са били
1
необходими за извършване на работата. Твърди, че били извършени разходи за репатриране
на автомобила. Предвид изложеното ответникът оспорва процесната фактура по основание
и размер. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид направените доводи и възражения на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на
чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД:

Договорът за изработка е неформална сделка. В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационни отношения с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по тях е извършил качествено и в срок работата и че тя е приета от
ответника. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на
уговорената цена или наличието на недостатъци на работата.
Ищецът твърди, че на 24.07.2020г. между „Интер транс сервиз“ ЕООД и „Сл
Лоджистикс“ ЕООД е бил сключен договор за изработка с посоченото в исковата молба
съдържание. Съдът намира, че ищецът не е доказал това си твърдение в условията на пълно
и главно доказване, въпреки разпределената му доказателствена тежест.
За да бъде налице договор за изработка следва да се установи, че между страните по
него е постигнато съгласие/волеизявленията им са съвпаднали/, като това съгласие се отнася
по отношение на всички съществени елементи от договора и най-вече извършвана работа и
цена.
В случая, както се изтъкна по-горе, съдът намира, че не е доказано между страните да
съществува договор за изработка/услуга. Не може да се приеме, че са налице съвпадащи си
волеизявления на представители на двете дружества. Не се установява между кои две лица и
в какво качество е била постигната договорка за посещение на адрес при авария и проверка
на двигателя на автомобил ДАФ-105 с рег. № ВН 0494 АА в пътни условия. Извежда се
единствено, че лице на име „Пепи“- Петър, предполагаемо син на свидетеля Николов, е
разговарял с Евгени Ганчов, управител на „Интер Транс Сервиз“ ЕООД. Недоказано остава
качеството на лицето с име Петър, дали същият е управител, работник или трето за
дружеството лице. Неизяснено е дали същото лице е било оправомощено да представлява
„Сл Лоджистикс“ ЕООД. Действително при тази хипотеза възможно е да се приложи
разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. По делото действително няма данни за такова
противопоставяне.
Въпреки това, неясно остава съдържанието на уговореното - условията по сделката, а
именно дали между страните е постигнато съгласие за посещение на място в Словакия и
какви конкретно действия да бъдат извършени там /дали ремонт или единствено демонтаж
2
на части с цел установяване на повредата/. Относно дължимите дейности е видно, че не е
имало постигната конкретна договорка. Това се установява от свидетелските показания, като
свидетелят Николов сочи, че според него е имало уговорката да се поправи товарния
автомобил на място. Докато той, а и всички други свидетели по делото сочат, че двигателят
е бил единствено разглобен, но не правен дори и опит да бъде ремонтиран. Свидетелят
Неделков сочи, че единствено е демонтирал главата на камиона, за да установи причината за
повредата, след което е било взето решение той да се репатрира.
Волеизявленията на страните, ако се приеме че има такива, не са съвпаднали най-вече
по отношение на цената, която е, както се спомена по-горе, съществен елемент на сделката.
Уговорката между Петър Николов и Евгени Ганчов е била, според свидетеля Николов, чиито
показания в тази насока са непротиворечиви с останалия доказателствен материал,
дружеството „Интер транс сервиз“ ЕООД да поправят проблема, който е възникнал след
осъществения от тях ремонт на автомобила на 07.04.2020г. Свидетелят поддържа, че не са се
разбирали за цена на ремонта. Цената по договора не би могла да бъде неопределена,
разбира се при изработката тя би могла да бъде определяема, например при часова ставка
или на километър, както е посочено във фактурата, но в случая няма данни да е бил
уговорена по този начин. Следва да се спомене, че в случая е неприложима и разпоредбата
на чл. 326, ал. 2 ТЗ, тъй като се отнася единствено до търговската продажба и важи по
отношение на сключване на множество еднотипни сделки, каквато не е процесната.
Всъщност, изявлението на лицето Петър Николов, за което съдът разполага
единствено с косвени доказателства, представлява и би следвало да се определи като такова
по чл. 265, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД – искане за поправяне на некачествено извършена работа за
сметка на изпълнителя. Ако „Интер транс сервиз“ ЕООД не е считал извършената от него на
07.04.2020г. работа за некачествена, е следвало да откаже да посети мястото и да
диагностицира проблема, евентуално да прави опити да го отстрани. Вместо това, обаче,
дружеството е избрало да акумулира допълнителни разходи за възложителя без
предварителна уговорка за цената и изобщо за работата, която счита за необходимо да
извърши.
Ето защо съдът намира, че не е налице съвпадение на волеизявленията на страните,
съответно няма сключен между тях договор. Ответното дружество е отправило искане за
поправяне за сметка на изпълнителя на некачествено извършена работа, докато
изпълнителят е приел това изявление за предложение за сключване на нов договор за
изработка с различен предмет, по който отново е таксувал ответното дружество-възложител.
Наличието на съвпадащи изявления и съответно на договор за изработка с изискуемото от
закона съдържание не може да се установи от представените по делото фактура и извадка от
непозната система, предполагаемо за съобщаване на фактури. На първо място, фактурата не
е приета или подписана от представител на ответното дружество, както и не се доказа да е
била осчетоводена в счетоводството му. Ето защо не може да се приеме, че тя действа като
договор между страните, въпреки че съдържа съществените елементи на договора за
изработка. Представената извадка от електронна система с отбелязване, че фактурата е
3
приета на 28.07.2020г. по имейл адрес: **********@***.** е ирелевантна. На първо място,
недоказан остава факта, че този имейл адрес принадлежи на ответното дружество. Дори това
де се приеме за даденост, отново не може да се докаже приемане на фактура чрез
отбелязването на това в електронна система неизвестна на съда. Значението на
отбелязването за прието и дали тази система може да бъде манипулирана от страната
потребителя е следвало да бъде доказано най-малкото чрез изготвянето на техническа
експертиза, каквато не е била поискана. Това е така например, защото ако фактурата е била
единствено изтеглена от ответното дружество с цел запознаване, след което е била оспорена,
изтеглянето не би означавало приемане.
Следва да се обърне внимание на факта, че когато търговците възприемат
неформален модел на работа, който улеснява търговската им дейност, същите като
професионалисти следва да са запознати и да понесат последствията от това. Тъй като
ищцовото дружество очевидно е свикнало да процедира без предварително сключване на
договори, въз основа на устни договорки, постигнати чрез телефонен разговор, и единствено
впоследствие издаване на фактури, за негово улеснение, следва да е наясно, че последица от
това би могла да бъде евентуална невъзможност за съдебно установяване на тези
правоотношения.
В случая, по изложените съображения съдът намира, че не е доказано между страните
да е бил сключен договор със съдържанието описано в исковата молба, поради което
исковете, включително акцесорния иск за лихва върху главницата, следва да се отхвърлят.

Относно разноските по делото:

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на делото на ответното дружество се дължат
разноски в пълен размер от 700 лв., заплатен адвокатски хонорар л. 143

Мотивиран от горното, Софийският районен съд,



РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо „СЛ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ж.к.
Симеоново, ул. „197-ма“ № 7, вх. В, че дължи на „ИНТЕР ТРАНС СЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дружба 1, ул. „Тирана“ №17,
ет. 4, ап. 13, заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично
4
задължение по чл. 410 ГПК от 29.10.2020г. по ч.гр.д. № 48222/2020г. по описа на СРС, ІІ г.о.,
57- ми състав, а именно:

- с основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 656,40 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за извършени авторемонтни услуги, съгласно договор от 24.07.2020 г., за
което е издадена фактура № **********/28.07.2020 г., като неоснователен.

- с основание чл.86 ЗЗД за сумата 71,10 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на сумата 3 656,40 лв. за периода 29.07.2020 г. – 06.10.2020 г. , като неоснователен.

ОСЪЖДА ИНТЕР ТРАНС СЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Дружба 1, ул. „Тирана“ №17, ет. 4, ап. 13, да заплати на
„СЛ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ж.к. Симеоново, ул.
„197-ма“ № 7, вх. В, на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 700,00 лв., представляваща
дължими разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5